Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Варна, 16 октомври 2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
– Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
Разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.дело
№ 1139, по описа на ВОС за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно е и е образувано две въззивни жалби, както
следва:
1.На И.И.С.,
чрез адв.П. – особен представител, против Решение № 1382 от 04.04.2019 година,
постановено по гр.дело № 4042/2018 година, по описа на ВРС, в частта, с която
съдът е присъдил обезщетение в размер на 5 000 лева.С жалбата се излага,
че съдът е присъдил прекомерно обезщетение в размер на сумата от 5 000
лева, като настояването е същата да бъде намалена.Излага се, че неправилно са
били интерпретирани свидетелските показания – конкретно тези на свидетеля П..По
същество искането е решението да бъде отменено и сумата намалена, съобразно
действителните болки и страдания.
2.Втората жалба е насрещна, по реда на чл.263 ал.2 от ГПК
е подадена от Г.Д.А., чрез адв.М.
против Решение № № 1382 от 04.04.2019 година, постановено по гр.дело №
4042/2018 година, по описа на ВРС, в
частта, с която е била отхвърлена претенцията за разликата над присъдените
5 000 лева до размера на 15 000 лева.Искането е съда да отмени
решението в тази му част, т.к. противоречи на представените
доказателства.Излага се, че следва размера да бъде увеличен до пълната
претендирана сума от 15 000 лева, която се явява справедлива и съответна
на болките и страданията.Всяка от страните е депозирала отговор против
жалбата на другата, без да прави доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззиваемия И.С. е редовно призован, не се явява
,представлява се от адв.С., преупълномощена от адв.П., която поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемата страна – Г.Д.А. е редовно призован, не се явява, като е
постъпило писмено становище от адв.M., с което същата моли ход на делото да се
даде в нейно отсъствие; заявява, че поддържа въззивната си жалба и оспорва
насрещната.Настоява възнаграждението й да се изплати по реда на чл.38 от ЗА.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и
писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Съдът приема, а не се спори и от страните, че
със споразумение, сключено по НОХД №5115/2016г. на ВРС, одобрено от
наказателния съд И.С. е бил признат за виновен, в това, че на 18.05.2015г в
жилище в гр. В., ул. „Н. Г.“ **, е нанесъл побой на ищеца А., чрез удари
с юмруци и ритници по цялото тяло, както и със стол в главата, която ищецът
предпазвал с ръцете си. От този побой той претърпял средна телесна повреда –
счупване на шиловиден израстък на лява лъчева кост, обусловило трайно
затруднение движенията на левия горен крайник за период от 1.5 месеца.
Пред ВРС е била изслушана Съдебно медицинска
експертиза, от заключението на която става ясно, че А. е претърпял контузии в
областта на главата, контузия на двете лакътни стави, счупване на лява лъчева
кост в долна трета в област на бодилест израстък – без разместване на фрагментите,
контузия на дясна гривнена става. Експерта дава становище, че тези увреждания
са причинени по указания от ищеца начин и че тези самите в съвкупност са
обусловили трайно затруднение на левия горен крайник от около 1.5 месеца, както
и последващи болки от още толкова.Според СМЕ уврежданията към този момент са
отзвучали напълно.
Според Съдебно психиатричната експертиза, в
резултат на побоя ищецът А. е увеличил иначе съществувалия и преди това общ
психологичен дискомфорт, предизвикан от скитническия му начин на живот и
липсата на дом и прехрана. Деянието е довело до значим стрес, поради което е
довел до катализиране на психологичния дискомфорт, но без трайни последици за
психичния статус на пострадалия, който в момента може да се приеме с аналогично
психологично състояние, както преди инцидента, тоест преживяното е преодоляно
почти изцяло.
Разпитан е бил свидетеля Г.К.П., които сочи,
че е забелязал за първи път А. със счупена ръка на 06.05.2015 година, въпреки,
че самото деяние е било реализирано на 18.05.2015 година.Свидетеля е посочил,
че пострадалия е живял в неговото жилище, като освен счупената ръка, той е
видял и травми по главата и тялото, което е предизвикало затруднено хранене,
обличане и въобще извършването на ежедневни дейности.
При тези данни виждането на съда е
следното:
И двете страни спорят за размера на присъденото от страна на решаващия съд
обезщетение, като с първата въззивна жалба се изразя несъгласие с присъдената
сума, акцентирайки върху нейната прекомерност.Втората въззивна жалба, от страна
на А., сочи, че обезщетението се явява занижено, предвид дългия период на
възстановяване и затрудненията от битов характер, които увреждането е
предизвикало.
За да е основателен иска по смисъла на чл.45 от ЗЗД и за да възникнат
предпоставките за отговорност по него следва да са налице четири кумулативно
изискуеми условия: противоправно деяние, вреди и причинно – следствена връзка
между деянието и вредите, както и вина.На база на наличните по делото материали
събрани и обсъдени от решаващия съд, настоящата инстанция прави извод, че
фактическите положения по делото са правилно установени и от тях са направени
обосновани изводи относно причината за деянието, респективно деликта. Характерно
за отговорността, възникваща с основание чл.45 от ЗЗД е обстоятелството, че
въззивника е нарушил пряко свое задължение „да не вреди другиму”.На база
представените по делото писмени доказателства – конкретно НОХД № 5115/2016
година на ВРС, съдът приема, че нарушението е доказано и то носи безспорен
адресат.Също на тази база настоящата инстанция приема, че причинната
връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпването на
вредоносния резултат е доказана от ищеца.За да обоснове становището си съдът
приема и се позовава на соченото по – горе НОХД № 5115/2016 година на ВРС, от
което е видно, че въззивника И.И.С. е бил признат за виновен, за извършено
престъпно посегателство по чл.129 ал.2 от НК.Установеното от материалите по
делото дава основание да се приеме, че против въззивника С. е било възведено
обвинение за извършено престъпно посегателство по смисъла на чл.129 ал.2 от НК
или за това, че на 18.05.2015 година в град В. е причинил средна телесна
повреда на Г.Д.А., изразяваща се в счупване на шиловидния израстък на лява
лъчева кост, обусловило затруднено движение на ляв горен крайник за период от
около 1 – 1.5 месеца.Също при преценка на доказателствата настоящата инстанция
приема, че е налице и следващия признак – а именно вина за причинените
страдания.В този смисъл съдът се позовава на събраните от предходните инстанции
(ВРС) доказателства, от които е видно, че въззивника С. е причинил увреждането
умишлено, т.е. той е съзнавал обществено опасния му характер, искал е
настъпването на вредоносните последици и точно тези последици са били негова
цел.Няма спор, че именно цитираните по – горе вредоносни последици са в пряка и
причинно – следствена връзка с поведението на въззивника С..Анализирайки
доказателствата по делото, конкретно показанията на свидетеля П., съдът
действително вижда разминаване в сочените дати на които той е установил
нараняването у пострадалия.Това обаче едва ли се явява толкова значимо, още
повече, че макар тези показания да се явяват изолирани в тази им част, то
съществуват множество други – приобщена досъдебно производство, НОХД №
5115/2016 година на ВРС, Съдебно медицинска и Съдебно психиатрични експертизи,
които дават основание да се приеме, че деликта е доказан и че е налице пряка
връзка с увреждащото поведение на ответника и вредоносния резултат.
Като отговор на въззивната жалба на С., съдът намира за необходимо да
посочи следните обстоятелства: На първо място, за да съобрази размера на
обезщетението настоящата инстанция се позовава на наличната в процеса Съдебно
медицинска експертиза. Съобразно нея А. е претърпял контузии в областта на
главата, контузия на двете лакътни стави, счупване на лява лъчева кост в долна
трета в област на бодилест израстък – без разместване на
фрагментите, контузия на дясна гривнена става. Сами по себе си тези
увреждания са в различни части на тялото и конкретно фрактурата на лявата
лъчева кост, освен болки и страдания е предизвикала и невъзможност пострадалия
да си служи с нея за един дълъг период от време.Затормозено е било цялостното
ежедневие на А., свързано с движение, хранене, обличане и други, при това за
период над 1.5 месеца.Друг факт, които е редно да бъде съобразен е и наличната
по делото Съдебно психиатрична експертиза, която е обосновала пик в претърпян
психологически стрес на пострадалия – по време и след деянието. Не без значение
е и начина по които е било реализирано деянието – от приобщеното до съдебно
производство става ясно, че с влизането си в помещението , където е бил
пострадалия, ответника е отправил към него обиди, последвани от удари в
областта на лицето и на тялото.Той е повалил А. на земята и е продължил да
нанася такива, включително и със попаднал му стол.В резултат на това А. е бил
хоспитализиран в МБАЛ „Света Анна“ – АД, град Варна.Ето защо, като съобрази
всичко изложено до тук, настоящия съд приема, че адекватно на претърпените
болки и страдания ще бъде обезщетение в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева,
т.е. колкото е присъдила и първата съдебна инстанция.
Съобразявайки
втората въззивна /насрещна/ жалба на А., съдът намира, че е редно да посочи
следното:
Практиката
на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.От своя страна справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този смисъл справедливостта по смисъла на закона
не е абстрактно понятие, съгласно Постановление № 4 от 1968 година на
ВКС – напротив тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение. От друга страна пък самия принцип за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие.Самата вреда, като понятие е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта -
личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото обезщетение
следва да се определи към този момент.Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът
следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на
непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди.Предвид изложеното ВОС намира, че тя се явява
неоснователна и че с присъденото обезщетение следва да се постигнат
предвидените в закона, цели.Като отговор на наведените в нея основания, ВОС
приема, че към настоящия момент травмата е отзвучала – че физиологическия и
психологически статус на А. е възстановен.Следователно търсеното обезщетение от
15 000 лева би било несправедливо и неадекватно на стореното.Именно в този
смисъл са наличните в процеса доказателства.Не са налице основания за промяна
на атакувания съдебен акт.
Водим от горното, ВОС,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1382 от 04.04.2019 година, постановено по гр.дело № 4042/2018
година, по описа на ВРС, девети състав.
Решението на ВОС подлежи на обжалване пред състав на Върховния Касационен Съд на Р
България, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: