РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Карлово, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320100014 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 99 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „У.Е.“ ЕООД (с предишно наименование„***“ ЕООД) чрез
процесуалния си представител твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу И. Н. А. било образувано ЧГрД № 8895/2021 г. по описа на
Районен съд - Карлово, като в срока по чл. 415 от ГПК ищецът предявява иск
за установяване на вземането си.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу И. Н.
А. с ЕГН ********** въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК ***********, което
дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Б.Т.К.“ ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „***“ ЕАД прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1
от договора.
„У.Е.“ ЕООД (с предишно наименование„***“ ЕООД) встъпило в
правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство било
ищец по установителния иск. Ищецът - кредитор придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други.
1
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № *************.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „29.(изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като
*** определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-
късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от
телефонния номер, за който се иска съответната справка.“
Между кредитора „Б.Т.К.“ ЕАД. ЕИК: ********* и И. Н. А. с ЕГН
********** бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ************* от дата 30.08.2017 г. за ползване на
мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план V.M. с
месечен абонамент 15.80 лева. Срокът на договорът бил 24 месеца - до дата
30.08.2019 г.
Въз основа на сключен договор за предоставянето на
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер *************
от дата 30.08.2017 г. между ответника и „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ********* били
издадени фактури № ************ от 08.01.2018 г., № *********** от
08.02.2018 г., от ********** от 08.03.2018 г., № ************ от 08.04.2018
г., № ********** от 08.05.2018г. на стойност 79.00 лева.
Абонатът потребил и не заплатил услуги, фактурирани за пет
последователни отчетни месеца 01/2018, 02/2018, 03/2018, 04/2018. и 05/2018
на стойност 79.00 лева. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение
- детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на *** (чл. 50 от
ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;) да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от общите условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, *** имало
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, или да откаже сключване
на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №
************* на дата 09.06.2018 г. крайна фактура № **********. В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на
159.59 лева, от които за ищеца интерес представлява част от сумата до размер
на 39.51 лева (тридесет и девет лв. и 51 ст.) (сума представляваща сбор от
трикратния размер за месечните такси (без ДДС) на всяка абонаментна
2
услуга от сключения договор) и е включена сумата за потребените мобилни
услуги от предходните четири отчетни периода.
Датата на деактивация на процесния абонамент била на 25.05.2018 г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под
клиентски номер *************, като същият не е спазил крайния срок за
ползване на абонаментите V.M. - съответно до дата 30.08.2019г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора „С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
*** ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на *** ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени ши предоставени
на лизинг)“
Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура
от доставчика на мобилната услуга (и цедент по първия договор за цесия),
начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й (иск по
чл. 86 ЗЗД) и действителният активно легитимиран в процеса бил кредиторът-
ищец в производството - цесионерът по втория договор (заявител по чл.410
ГПК).
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не била/били
основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, които не заплатил в указания срок,
респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на
ответника обусловило правото на „***” ЕАД да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
Между ответника и „Б.Т.К.” ЕАД, ЕИК *********, валидно
действали гореописаните договори, по които длъжникът не изпълнил
задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от
него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник
обусловило правото на мобилния оператор „Б.Т.К.” ЕАД, ЕИК *********, да
прекрати предсрочно гореописания договор на дата 25.05.2018г. (като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
3
абонамент) и да претендира неустойка в размер на 39.51 лв. (тридесет и девет
лв. и 51 ст.), уговорена в т.2 от договора: „С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
*** ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на *** ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени ши предоставени
на лизинг), представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси
/без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както следва:
- 3 х 13.17 лв. (без ДДС) за тарифен план V.M..
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на *** (чл.50 от
ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;) да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от общите условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, *** имало
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него.
Точното изпълнение от страна на длъжника бил цел, която стояла в
основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението,
което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнявала и
наказателна функция. Това било така, защото кредиторът можел да
претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са
настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща
в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една
страна дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си,
съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следвало да понесе
отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати
на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените
4
договори.
Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно изрично
договореното. Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не
санкционен. Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на
публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата
на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни
услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1.
еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2.
ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до
Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и
други услуги посочени в Ценовата листа на *** и ползвани през предходния
месец (или периоди). “
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечни сметки, изготвени от *** както следва: 35.1. Сметките
се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната
чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.“
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на
всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от общите
условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като *** определя началната и крайната
му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките
се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/ши чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка.“
В конкретният случай ответникът И. Н. А., ЕГН **********
подписал договори за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен
план V.M., не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността
на услугите, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени му били
фактури и в срок не ги заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
5
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че И. Н. А. с ЕГН ********** град К., община К., област П., ул.
„П.Р.С.“ *** дължи на „У.Е.“ ЕООД (с предишно наименование„***“ ЕООД)
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в град С., ****, район
„Т.“, булевард „Б.“ № *** със законен представител Ю.Б.Ц.: сумата 39.51 лева
(тридесет и девет лева и петдесет и една стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ************* от 30.08.2017.
г., сключен между ответника и мобилния оператор „Б.Т.К.” ЕАД, ЕИК
*********, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на
всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което издадена фактура
№ **********/09.06.2018 г., за периода от 09.05.2018 г. до 08.06.2018 г., за
която сума е била издадена заповед № 455 от 22.06.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 889/2021 г. по описа на
Районен съд Карлово. Претендира за разноските в исковото и заповедното
производство.
Ответникът И. Н. А., чрез назначения от съда особен представител,
оспорва иска.
Ищецът *** ЕООД претендирал вземането си, придобито по силата
на договор за цесия от 01.10.2019 г. с прехвърлител С.Г.Г. ООД, придобило
от своя страна вземането си по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.с
прехвърлител Б.Ъ.К..
Ищецът *** ЕООД подало заявление по чл. 410 от ГПК за
цедираното вземане, за което е образувано ЧГрД № 889/2021 г. към датата на
подаване на заявлението упоменатите цесии не били съобщени на длъжника
И. Н. А. по надлежен начин, така че за същият да е възникнало задължение да
плати на ищеца претендираната сума.
Цесията не породила действие спрямо длъжника, тъй като същият не
бил уведомен, както предвиждала императивната разпоредба на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика, включително на
върховната съдебна инстанция, за да породи извършената цесия действие по
отношение на длъжника, следвало до него да е достигнало волеизявлението
на досегашния кредитор - цедента за прехвърляне на вземането.
Разпоредбата на чл. 99 ЗЗД била императивна и представлявала
изискване договорът за цесия да обвърже валидно ответника, респ. в
отношенията между страните по делото ищецът да е носител на спорното
право. При неизпълнението и не е осъществен докрай фактическият състав на
цесията и същата не може да обвърже валидно ответника в отношенията му с
ищеца. В процесния случай, макар и формално общите условия на договора
да предвиждали възможност за прехвърляне на правата на кредитора в полза
на трети лица, разпоредбата, в частта й, в която било предвидено, че с
подписване на договора, потребителят се счита за уведомен по реда на чл. 99
ЗЗД, заобикаляла императивното изискване на чл. 99 ЗЗД, което я правело
нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД, доколкото цитираната клауза от общите
условия не била индивидуално уговорена и върху съдържанието и
потребителят не би могъл да влияе.
6
Поради изложените съображения, счита, че за да породи договорът
за цесия действие по отношение на длъжника, респ. в отношенията между
страните ищецът да се счита активно материално легитимиран по отношение
на процесното вземане, договорът за прехвърляне на вземането следвало да е
надлежно съобщен на длъжника - потребител. В процесния случай не било
налице надлежно връчване на уведомлението за цесията.
Нямало спор в практиката, че по силата на принципа на свободата на
договаряне предвидена в чл. 9 от ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) може
да упълномощава новия кредитор (цесионера) да извърши съобщаването до
длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Такъв
бил и този случай, доколкото по делото било представено изрично
пълномощно за уведомяване на длъжниците от цедента.
По делото обаче не се установявало волеизявлението за извършената
цесия да е достигнало до длъжника. Не били представени доказателства за
връчване на съобщението по чл. 99 на длъжника, поради което да се приеме,
че е положена дължимата грижа от кредитора, а невръчването да се дължи на
недобросъвестното поведение на длъжника. Не можело да бъде прието, че
съобщаването на цесията е било извършено в хода на образуваното исково
производство, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея. В процесния случай уведомлението не достигнало до длъжника с
връчване на книжата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление. Не било налице надлежно съобщаване на цесията, чрез
връчване на исковата молба и приложенията на особения представител на
ответника, тъй като последният не представлявал упълномощен да получава
материално-правни изявления, правомощията на особения представител се
изчерпвали с процесуално представителство по конкретното дело, имащо за
цел осигуряване на защита на интересите на ответника в исковото
производство. Същите не обхващали получаване на материалноправни
изявления, адресирани до него. Предвид на това, получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в материално
правоотношение, каквото било заменяне на предходен кредитор с нов, не
можело да произведе ефект. Връчването на особен представител не можело да
се приравни нито на връчване на ответника, нито на упълномощен адвокат. В
основата на назначаването на особен представител била липсата на връзка с
ответника, поради което изначално е известно, че особеният представител не
би могъл да доведе до знанието на страната съобщението за цесията и същата
да породи действие за длъжника.
Горното водело до извод, че договорът за цесия, с който
дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не породил действие
спрямо ответника-длъжник. Предвид на това, ищецът не бил активно
материално-правно легитимиран да търси изпълнение по отношение на
спорното право, което води до неоснователност на предявената от него
искова претенция, която следва да бъде отхвърлена.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
7
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 889/2021 г. на РС Карлово е
видно, че по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена заповед № 455/22.06.2021 г. за
сумата 39.51 лева (тридесет и девет лева и петдесет и една стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
************* от 30.08.2017. г., сключен между ответника и мобилния
оператор „Б.Т.К.” ЕАД, ЕИК *********, представляващо сбор от трикратния
размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за което издадена фактура № **********/09.06.2018 г. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което
съдът, на основание чл.415, т.2 от ГПК, е дал указания на ищцовото
дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в
едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е предявен в срока
по чл.415, ал.4 ГПК.
Не се спори и се установява от приложените писмени доказателства
– декларация и 6 броя месечни сметки, че между ответника И. Н. А. и „Б.Т.К.“
ЕАД (нататък – „***“ ЕАД) е съществувало валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за предоставяне на мобилни услуги
с клиентски номер ************* от 30.08.2017г. Не се спори, че въз основа
на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано заедно с дължимите
месечни сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги. От
представените договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. и извлечение
от приложение № 1 от 05.07.2021 г., е видно, че вземанията на „***“ ЕАД,
спрямо И. Н. А., произтичащи от договор за мобилни услуги са прехвърлени
на „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК ***********, което дружество, от своя страна ги е
прехвърлило в полза на „***“ ЕООД. Представено е и уведомление за цесия
за извършените прехвърляния на вземания, изходящо от „С.Г. Г.“ ООД чрез
„***“ ЕАД, по пълномощно, адресирано до ответника И. Н. А., с което
последният се уведомява, че единствен разпоредител на вземането е „***“
ЕООД. По делото не са ангажирани доказателства за надлежно връчване на
уведомлението преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Законът
вменява в задължение на стария кредитор да уведоми длъжника, но съгласно
трайната съдебна практика, той може да упълномощи друго лице, вкл. новия
кредитор, да извърши уведомяването, като това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД (решение
№ 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о., решение №
114/07.09.2016г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о.). Практиката приема и
че изпратеното уведомление за цесията, приложено към исковата молба по
предявен иск за събиране на вземането и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. І-во от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД (решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013
г. на ВКС, I т.о., решение № 78/09.07.2014г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II
т.о.). Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
8
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера
срещу длъжника. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът е бил уведомен за извършените цесии.
Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия
от цедента, чрез цесионера като негов пълномощник, и същото е достигнало
до длъжника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея. Неоснователно се явява възражението на ответника, че клаузата за цесия
е нищожна, доколкото не е индивидуално уговорена. Разпоредбата на чл. 146
от ЗЗП установява нищожност на неравноправните клаузи, когато не са били
индивидуално уговорени, включително при договор за който се прилагат
общи условия. В конкретния случай уговорката за възможност за прехвърляне
на вземане при неизпълнение на договор, който безспорно е потребителски,
не може да се счете за неравноправна клауза. Същата не е в противоречие със
закона – не попада в нито една от хипотезите по чл. 143 от ЗЗП, за да е
приложима разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. Съдът в производството по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на
подаване на заявлението (така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК). Също съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по
чл. 422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по
реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Неоснователен се явява доводът за липса на реално съобщаване на
цесията, тъй като исковата молба е връчена на особен представител.
Действително, няма данни цесията да е била надлежно съобщена на длъжника
преди предявяване на иска и подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, но с
връчването на настоящата искова молба на назначения на длъжника особен
представител, и съобразно представеното упълномощаване за уведомяване за
цесията, следва да се приеме че цесията е била надлежно съобщена на
ответната страна. В решение № 198 от 18.01.2019 г., по т. д. № 193/2018 г. на
ВКС, І-во т.о. е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на
суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите си
ВКС приема, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47 ГПК, ал. 1-5 с оглед охрана интересите на ответника
на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител
и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. След като на кредитор е предоставена възможността да връчи
9
книжа чрез способите на нотариалното производство и се приема, че след
успешно проведена процедура по чл. 50 от ЗННД вр. с чл. 47 ал.5 от ГПК
книжата до длъжника се считат връчени, дори без да се назначава особен
представител, то няма пречка и в съдебния процес кредиторът да процедила
по същия начин. В съдебното производство е осъществена именно горната
процедура – призоваването е по реда на чл.47 от ГПК, но е направено нещо
повече- назначен е особен представител. Да се приеме в този случай, че
длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се
дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а
кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките
на исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на
страните пред закона, установен в чл. 9 от ГПК. В правната теория господства
мнението, че особеният представител разполага с всички права, с които
разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на
правото на разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да прави
валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или
отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни
изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между страните в
процеса. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен
представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в
граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на
интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да
получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със
съществуващото между страните правоотношение, в това число и
уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения
представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото.
Ето защо съдът намира, че с връчване на исковата молба и приложените към
нея книжа, длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия,
което обстоятелство на основание на основание чл.235,ал.3 от ГПК, съдът
следва да вземе предвид при решаване на делото.
По делото са представени като доказателство 5 броя месечни сметки,
както следва: № ************ от 08.01.2018 г., № *********** от 08.02.2018
г., от ********** от 08.03.2018 г., № ************ от 08.04.2018 г., №
********** от 08.05.2018г. Крайното задължение на ответника е посочено в
последната месечна сметка № ********** от 09.06.2018 г. и възлиза на 230.96
лева с ДДС. В предходните сметки е посочено, че общата стойност на
услугите е в размер на 13.17 лева, като в последната сметка фигурира
неустойка в размер на 39.51 лева. По делото не са представени доказателства
за извършено плащане от ответника, а и такива твърдения не се навеждат от
негова страна.
Ищецът основава претенцията си на клауза в сключения между
„***“ ЕАД и ответника договор, според която, в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, последният дължи
неустойка, представляваща сбор от месечните такси на всяка абонаментна
услуга от сключения договор, дължими до края на срока му, но не повече от
трикратния им размер.
10
Тълкувайки волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД съдът
намира, че посочената клауза регламентира дължимост на неустойка не само
в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне. В този смисъл по арг.
от ТР №7/13.11.2014г. по т.д. №7/2013г. на ОСГТК на ВКС претенцията за
неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект на развалянето.
Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне обаче е
елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка,
тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на
чл.87, ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от
изричната регламентация в чл.87, ал.2 от ГПК, така и по арг. от чл. 164, ал.1,
т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на
писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорения алгоритъм
за изчисляване на неустойката, установяването на факта на получаване на
писменото предизвестие от абоната е от значение не само доказването на
основанието, но и на размера на иска. В разглеждания случай по делото не се
твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение. По
изложените съображения съдът намира, че операторът не се е възползвал от
правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е
възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
По делото не са ангажирани, респ. събрани, годни доказателствени средства –
писмени, гласни, съдебно - счетоводна експертиза и пр., установяващи
настъпването на факти и обстоятелства, от хипотезата на цитираната
договореност, а именно – едностранно прекратяване на договора; от кой
момент е настъпило прекратяването и по чия инициатива – автономно от
ответника или от оператора поради констатирано неизпълнение на
задължения на потребителя. Автоматично заложената в системата на
първоначалния кредитор деактивация на услугите не може да се счете като
валидно разваляне на договора по посочения от съда ред. Ето защо съдът не
може да приеме, че са настъпили условията за възникване на задължение в
тежест на ответника да заплати на ищеца, договорената неустойка, както и да
прецени същата за доказана в претендирания от ищеца размер на основание
чл.92 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже с годни доказателствени средства,
при условията на пълно и главно доказване, осъществяването на фактите и
обстоятелствата, съставляващи хипотеза на конкретното притезание. В случая
не се установява едностранно прекратяване на договора преди изтичане на
срока на действие, договорен за 24 месеца.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл.422 от
ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за установяване на вземане в размер на 39.51 лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги с клиентски номер
клиентски номер ************* от 30.08.2017 г. като неоснователен следва
да се отхвърли изцяло.
11
ОТНОСНО разноските:
От ответника разноски не са реализирани и претендирани и не се
присъждат такива.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „У.Е.“ ЕООД (с предишно
наименование„***“ ЕООД) ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в град С., ****, район „Т.“, булевард „Б.“ № *** със законен
представител Ю.Б.Ц., за признаване за установено, че И. Н. А. с ЕГН
********** град К., община К., област П., ул. „П.Р.С.“ *** му дължи на
сумата сумата 39.51 лева (тридесет и девет лева и петдесет и една стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
************* от 30.08.2017г., сключен между ответника и мобилния
оператор „Б.Т.К.” ЕАД, ЕИК *********, представляващо сбор от трикратния
размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за което издадена фактура № ********** от 09.06.2018 г., за която
сума е била издадена заповед № 455 от 22.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 889/2021 г. по описа на Районен
съд Карлово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
12