Р Е Ш Е Н И Е
№ 108 27.01.2020г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:Диана Плачкова
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №3024 по описа за две хиляди и шестнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове по
чл.108 от ЗС.
Ищецът И.К.К.,
ЕГН **********,***, адв.М.Г., моли съда след като
установи верността на твърденията му, че е собственик на описаните подробно с
исковата молба 11 броя недвижими имоти, в качеството му на единствен наследник
по силата на универсално саморъчно завещание от 09.05.2007г., оставено от С.А.М.,
ЕГН **********, бивш жител ***, живущ към момента на смъртта си в гр.**,
обявено от **Т.К.с протокол рег.№ ** от **., да осъди ответницата Е.Д.П., ЕГН **********,***,
адв.Л.П., да му предаде владението на имотите по
пунктове 1, 2 и от 4 до 11 включително, както и владението върху ½ ид.част от имота по п.3, с която не се е разпоредила, и да
отмени на основание чл.537 от ГПК двата подробно описани в исковата молба
констативни нотариални акта от 29.09.16г. и от 04.10.16г., с които ответницата,
в качеството и на единствен наследник по закон на С.М.- ***, очевидно
оспорвайки изцяло правата му на собственик по описаното завещание и не желаейки
да зачете волята на завещателя, се е снабдила, установила е фактическа власт
върху наследствените имоти, не допуска ищеца до тях, и е предприела действия на
разпореждане с тях /виж: исковата молба; молба
вх.№2269/24.01.17г. на л.49 и молба вх.№4798/14.02.17г. на л.60/.
Пледира по същество за уважаване на
иска му и за присъждане на разноските в производството по списъка, представен в
с.з. от 14.01.20г. /л.638/. При
дадена от съда в с.з. от 14.01.20г. възможност на страните за представяне на
писмени защити в 1-седмичен срок, до датата на това решение не представя
такива.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК
ответницата е подала отговор на исковата молба с вх.№13538/02.05.17г. /виж
л.77-л.79/, с който е оспорила иска като недопустим и неоснователен. Повдигнала
е възражения за нищожност на оставеното в полза на ищеца завещание, по
чл.42,б.“б“ и б.“в“ от ЗН, като ненаписано и неподписано от завещателя и тъй
като изразените в него мотиви са противни на закона,
на обществения ред и на добрите нрави, и евентуално възражение за неговата унищожаемост чл.43,ал.1,б.“а“ от ЗН, тъй като по
време на съставянето му завещателят не е бил способен да завещава. Пледира по същество за отхвърляне на
предявения иск и за присъждане на разноските в производството по списъка,
представен в с.з. от 14.01.20г. /л.644/. Развива съображения с писмена защита
вх.№2096/21.01.20г.
Съдът, като взе предвид твърденията
на ищеца, оспорванията и възраженията на ответницата
и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е изцяло основателен
в установителната си част, в която следва да се
уважи, а в осъдителната част следва да се уважи само досежно имоти №№3 и 11 от
описаните с исковата молба, за които ищецът установи да са във владение на
ответницата, а за останалите имоти следва да се отхвърли, тъй като за тях ищецът
не доказа да са във владение/държане на ответницата, воден от следните
съображения:
І. По допустимостта.
По възражението на ответницата за
недопустимост на предявения иск съдът се е произнесъл с Определение
№1400/08.06.17г., като го е намерил за неоснователно, а предявеният иск- за
допустим, по съображенията, изложени с р.ІІ, т.1 от мотивите на цитираното
определение, които изцяло поддържа и с това решение /виж Определение №1400 на
л.94-л.95/.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 04.07.17г. съдът е приел
като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с
р.ІІ, т.2 от Определение №1400/08.06.17г., с добавката, че като безспорно между
страните не се нуждае от доказване в процеса обстоятелството, щото към датата
на смъртта на С.М., имотите, описани в исковата молба, са попадали в
имуществото /наследството, открито със смъртта му, очертани са релевантните за
предявения иск и повдигнатите възражения факти и е разпределена тежестта за
доказването им между страните /виж Определение №1400 на л.94-л.95 и протокола
от с.з. на л.119-л.122/.
2.Установи се в хода на
производството, че:
2.1. На **., в гр.**, като разведен,
е починал С.А.М. /виж препис извлечение от акт за смърт на л.7/.
2.2. С.М.
е нямал деца към датата на смъртта си. Той е бил ***на С.Т.А. /А.А./, починала на **., и на А.А. М.,
починал на **., като е имал един брат- П.А.М., починал на **., като неженен и
без деца. При смъртта на С.М., единствена негова наследница по закон е ответницата
Е.Д.П., *** /виж удостоверенията за наследници на л.9-л.12вкл./.
2.3. На 29.09.2016г. и на
04.10.16г., съответно с констативен нотариален акт №**, том **, рег.№**, дело №**.
на **Е. А.- А., вписан под №**, в том **, на 29.09.16г.
при СВ-**, и констативен нотариален акт №**, том **, рег.№**, дело ** на **Е. А.-
А., вписан под №** в том ** на 04.10.16г. при СВ-**, ответницата
Е.П. е призната на основание наследство за собственик на процесните за спора 11
броя недвижими имоти, като записани на името на П.А.М., на името на С.А.М.,
като възстановени на наследници на С.Т. А. /А.А./, на
наследници на А.А. М. и като възстановени на П.А.М. и
на С.А.М. /виж констативните нотариални актове на л.26-л.27 и л.28-л.29/.
2.4. Въз основа на описаните в
предходния пункт два броя констативни нотариални актове, Е.П. е била вписана
като собственик на процесните за спора недвижими имоти и в кадастралния
регистър при СГКК- **, както личи от представените по делото актуални техни
скици, издадени на 12.12.16г. /виж скиците на
л.31-л.41вкл./.
На 07.11.16г., Е.П. е продала на Ц.З.Ц.цялата
сграда с идентификатор 56784.534.837.1, находяща се в
***, ведно с ½ ид.част от ПИ 56784.534.837, в
който същата сграда се намира /виж н.а. на л.30/.
2.5. За безспорно между страните по
делото е признато обстоятелството, че 11 броя недвижими имоти, описани от ищеца
в исковата молба, са и всички недвижими имоти, налични в имуществото на С.М.
към датата на смъртта му, и за които ответницата се е снабдила с двата описани
вече констативни акта, като собственик по наследство.
По отношение придобиването на
процесните за спора имоти от С.М. се установи, че:
2.5.1.С н.а.№**., вписан в СВ ** под
№**, том **, С.М. е бил признат за собственик по силата на наследство и делба
на нива с площ от 5.996дка, съставляваща имот №026006 по плана на землище **,
който е сега съответен на ПИ с идентификатор 56784.326.6 по КККР на гр.** /виж
т.2 от н.а. на л.20; т.2 от дял втори на договор за доброволна делба от
15.03.01г. на л.18-л.19; кад.скица на л.39/;
2.5.2. Като единствен наследник по
закон на брат си П.М., починал през **., С.М. е придобил от наследство правото
на собственост върху нива с площ от 4.447дка, съставляваща имот №019027 по
плана на землище **, на която П.М. е признат за собственик по наследство и делба
с н.а. №**., вписан под №** в том ** при СВ-**, който е сега съответен на ПИ с
идентификатор 56784.319.27 по КККР на гр.** /виж т.1 от н.а. на л.22; т.1 от
дял първи на договор за доброволна делба от 15.03.01г. на л.18-л.19; кад.скица на л.38/;
2.5.3. Като единствен наследник по
закон на брат си П.М., починал през **., С.М. е придобил от наследство правото
на собственост върху дворно място с жилищна сграда, хамбар и навес, цялото от
493кв.м., находящо се в гр.**, съставляващо парцел
ХІV-711 в кв.40 по плана на гр.**, с подобренията, възложени в дял на П.М. с
влязло в сила на 22.12.186г. Решение по гр.дело №1650/1986г., сега съответни на
ПИ с идентификатор 56784.534.837 по КККР на гр.**, с площ по скица от 488кв.м.,
ведно с построените в него две сгради с идентификатори 56784.534.837.1-жилищна,
с площ 56кв.м. и 56784.534.837.2-склад, с площ 32кв.м. /виж: съдебното решение
на л.24, кад.скица на л.41/.
2.5.4. Като останал единствен наследник
на майка си С.Т. А., след смъртта на баща му през **. и на брат му през **., С.М.
е придобил по наследство частта от 1.334дка от овощна градина, цялата от
3.000дка, съставляваща имот 107024 в кв.“**“, с която наследниците и са били
обезщетени от земите, влизащи в общинския поземлен фонд, с решение на ОСЗГ **
от 08.08.08г., който имот е сега съответен на ПИ с
идентификатор 56784.533.454 по КККР на гр.** /виж решението на ОСЗГ ** на л.13/
2.5.5. Като
останал единствен наследник на баща си и брат си, както и на лично основание, С.М.
е придобил по наследство и реституция общо 2.022дка от общ имот с площ
8.094дка, съставляващ нива в землището на **, като с решения на ПК-** от 22.06.93г.,
на него и на брат му е било признато и възстановено право на собственост върху
части от по 0.809дка, а на А.М.- върху 0.404дка, и като на общия имот сега
съответства ПИ с идентификатор 56784.205.9 по КККР на гр.**, с площ по скица от
8093кв.м. /виж:т.3 от решението на л.14; т.3 от решението на л.15-л.16; т.3 от
решението на л.17; кад.скица на л.34/;
2.5.6. Като останал единствен
наследник на баща си и брат си, както и на лично основание, С.М. е придобил по
наследство и реституция общо 3.118дка от общ имот с площ 12.481дка, съставляващ
нива в землището на **, като с решения на ПК-** от 22.06.93г., на него и на
брат му е било възстановено право на собственост върху части от по 1.244дка, а
на А.М.- върху 0.630дка, и като на общия имот сега съответства ПИ с
идентификатор 56784.204.1 по КККР на гр.**, с площ по скица от 12480кв.м.
/виж:т.2 от решението на л.14; т.2 от решението на л.15-л.16; т.2 от решението
на л.17; кад.скица на л.32/;
2.5.7. Като останал единствен
наследник на баща си и брат си, както и на лично основание, С.М. е придобил по
наследство и реституция общо 2.145дка от общ имот с площ 8.552дка, съставляващ
нива в землището на **, като с решения на ПК-** от 22.06.93г., на него и на брат
му е било възстановено право на собственост върху части от по 0.858дка, а на А.М.-
върху 0.429, и като на общия имот сега съответства ПИ с идентификатор
56784.204.3 по КККР на гр.**, с площ по скица от 6437кв.м.;
2.5.8. С н.а.№**., вписан в СВ **
под №**, том **, С.М. е бил признат за собственик по силата на наследство и
делба на нива с площ от 1.749дка, съставляваща имот №025017 по плана на
землището на **, който е сега съответен на ПИ с идентификатор 56784.325.17 по
КККР на гр.** /виж т.4 от н.а. на л.20; т.4 от дял втори на договор за
доброволна делба от 15.03.01г. на л.18-л.19; кад.скица
на л.35/;
2.5.9. По силата на договор за
замяна от 11.09.02г., сключен между П.М. и С.М., С.М. е придобил нива с площ от
6.599дка, съставляваща имот №027013 по плана на землището на **, който е сега
съответен на ПИ с идентификатор 56784.327.13 по КККР на гр.** /виж договора на
л.23 и кад.скица на л.36/;
2.5.10. С н.а.№**., вписан в СВ **
под №**, том **, С.М. е бил признат за собственик по силата на наследство и
делба на нива с площ от 4.250дка, съставляваща имот №059022 по плана на
землището на **, който е сега съответен на ПИ с идентификатор 56784.534.2077 по
КККР на гр.**, с площ по скица от 4248кв.м. /виж т.3 от н.а. на л.20; т.3 от
дял втори на договор за доброволна делба от 15.03.01г. на л.18-л.19; кад.скица на л.40/;
2.5.11. С н.а.№**., вписан в СВ **
под №**, том **, С.М. е бил признат за собственик по силата на наследство и
делба на празно дворно място от 841кв.м. по н.а., а по скица-815кв.м.,
съставляващо имот №202, парцел 13, жилищен комплекс в кв.16 по плана на гр.*** за
което не се установи да е сега съответно на ПИ с идентификатор 56784.534.202 по
КККР на гр.**, с площ по скица от 792кв.м., доколкото в издадената за този ПИ
скица е посочено, че ПИ 56784.534.202, макар и да е бил с номер 202 по
предходен план, е бил в кв.**, парцел ІХ-202, докато имот 202, на който С.М. е
признат за собственик, е бил в парцел 13, ж.к. в кв.** /виж т.1 от н.а. на
л.20; т.1 от дял втори на договор за доброволна делба от 15.03.01г. на л.18-л.19;
кад.скица на л.31/.
2.6. С протокол рег.№6868/02.11.16г.
на **Т.К., по нейно н.д. №18/2016г., е обявено и прието за съхранение по
посоченото дело саморъчно завещание на С.А.М. /А.И./, датирано от 09.05.07г., без
добавки и поправки в текста, представено и от И.К.К.,
ЕГН **********, намерено съгласно изявлението му пред нотариуса в дома на
завещателя, след смъртта му /виж протокола на л.111 и заверен препис от
генерално завещание на л.109-л.110/.
2.7. Във връзка с оставеното от С.М.
завещание, в контекста на повдигнатите от ответницата възражения за неговата
невалидност, се установи, както следва:
2.7.1. Съгласно заключение
вх.№8479/19.03.18г. на допуснатата на ищеца СГЕ, когото оспореното от
ответницата завещание ползва, прието в с.з. от 27.03.18г., както ръкописният
текст, така и подписа, положен за завещател в изследвания документ, са
изпълнени от С.М. /виж: заключението на л.303-л.305; протокола от с.з. на
л.320-л.324/.
Съдът цени изцяло приетото в с.з. от
27.03.18г. заключение на СГЕ, изготвена от в.л. С., доколкото изводът му, щото
текстът и подписът в завещанието са изпълнени от С.М., е както категоричен,
така и обоснован с установените при изследването устойчиви и характерни
съвпадения по основните общи и частни признаци, по-характерните от които са
описани в заключението, и конкретно:
като подписът и в изследваното
завещание, и в сравнителните образци, се състои от безбуквена
транскрипция, съставена от нечетливи щрихи и параф, които са със средна степен
на обработеност, средна степен на структурна
сложност, десни по наклон, смесени по посока и форма на движение, средни по
размер и свързани;
като почеркът и в завещанието, и в
сравнителните образци, се характеризира със средна степен на обработеностопростен е по строеж, без наклон, среден по
размер, средно свързан и с преобладаваща примковидна
форма на движение, и като формата на движение при изпълнение и свързване на
определени елементи от определени букви, посоката на движение при изпълнение на
определени букви и количеството движение при изпълнението на определени букви
бележат специфика, конкретно описана в заключението /виж в частта на на л.305/, която дава основание за извеждане на заключение
относно налично съвпадение.
Повдигнатото от ответницата оспорване
на приетото заключение на СГЕ е останало недоказано, като допусната и от съда
във връзка с него тройна СГЕ не е събрана в производството, тъй като
ответницата е заявила, че не разполага със средства за внос на определения от
съда депозит за в. л. /виж молба вх.№11606/17.04.18г. на л.350/. Преди този
отказ, ищцата е ползвала възможността за продължаване на срока, даден и за внос
на определения депозит /виж: молба вх.№10180/03.04.18г. на л.327; разпореждане
№2913/04.04.18г. на л.330/, както и е повдигнала
искане за освобождаване от внос на разноски в производството, оставено без
уважение от съда /виж още : молба вх.№11122/12.04.18г. на л.332 и Определение
№779/13.04.18г. на л.346/.
Повдигнатото оспорване е било
основано на доводи, свързани с твърдени от страната като констатирани различия
в подписа на завещателя в различните сравнителни образци, които не са били в
достатъчна степен изследвани от експертизата, като при дадена от съда възможност
за представяне на сравнителен материал, ответницата е повдигала оспорване за
автентичността на всеки представен от противната страна документ, което е
довело до четено от съда в с.з. от 16.01.19г. определение, всички представени
за целите на СГЕ материали да се ползват като сравнителни, без оглед
повдигнатите от нея оспорвания, тъй като процесуалното и поведение граничи със
злоупотреба с процесуални права, противно на принципа на добросъвестност,
установен от чл.3 на ГПК /виж: определението по чл.140 от ГПК на л.94-л.95; сравнителните
образци, посочени от ищеца с т.2 от становище вх.№19427/20.06.17г. на л.108, и
представените с него такива на л.112-л.114; образеца на л.224, представен с
молба вх.№34074/10.11.17г. на л.223; протокол от с.з. на: 04.07.17г. на
л.119-л.122; Определение №2846/30.11.17г. на л.230; молба вх.№37741/13.12.17г.
на ищеца на л.247; изпратено с писмо от 29.11.17г. от НОС на л.248 пенсионно
досие на С.М. на л.249-л.285; протокол от с.з. на 16.01.19г. на л.287-л.288/.
Във връзка с гореизложеното, съдът
не отделя по-подробен коментар на доводите на ответницата, развити с писмената
и защита в насока на това, че приетото по делото заключение на СГЕ е необсновано, защото, при дадена и правна възможност да
докаже това оспорване в процеса, сама се е отказала от реализацията и.
2.7.2. Във връзка с твърдението на
ответницата за нищожност на завещанието, тъй като изразените
в него мотиви са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави, тъй
като са неясни и нелогични, съдържат обидни квалификации към роднини и са
продиктувани най-вече от политически и религиозни съображения се установи, че:
В завещателния акт завещателят е посочил ясно, а не неясно,
както твърди ответницата, че като следствие от дълъг размисъл и най-вече от
кардиналното съображение собствеността му да не попадне в алчно протегнатите
ръце на неговите роднини и особено наследниците на този, който е успял чрез
влиянието си в БПК да отрови живота му до последната секунда - Д.Г. С., който,
освен че е луд и демонично покварен, е и пословично инертен и глупав, най-сетне
е удовлетворен, че е намерил подходящо лице за свой наследник, както и че нека сатанино- болшевиките получат назидателен стоманен юмрук по
кървавата мутра и разберат, че чрез терор не могат да постигнат уважение и обич.
Т.е, при тези
данни, за вярно може да се смята само твърдението на ответницата, че
завещанието съдържа обидни квалификации към роднина, тъй като св.Е.е дал
показания, че Д.С. е неин баща, а майките на С.М. и на Е.П. са сестри, а при показания
на същия свидетел, че С. е бил смятан от С.М. за виновник за всичките му
проблеми, тъй като е имал такива с народната власт, завещанието може да се
смята и за логично, а не нелогично, както твърди ответницата, защото лошите
взаимоотношения с този роднина водят закономерно до изразената воля за
обезнаследяването му. Вярно е и това, че в завещателния
акт се съдържа и изява на негативно отношение към една политическа група-
болшевиките, на която е придаден религиозен отенък,
като тази група е приравнена на сатани,
което, при събраните гласни доказателства, щото завещателят е бил **, прави
напълно логично и обяснимо и ползването в завещанието на понятиен апарат,
обичаен за социалния статус на завещателя.
2.7.3. По наведените от ответницата
различни съображения за неоснователност на иска, черпени от или свързани с
текста на завещанието, за които съдът е счел с приетия доклад, че не подлежат
на самостоятелна правна квалификация и не попадат в обсега на други предвидени
в закона хипотези за недействителност на завещанието, извън приетите за
разглеждане повдигнати от нея възражения за неговата нищожност или унищожаемост, се установи, че:
Твърденията на ответницата за
нечетливост на ръкописния текст на завещанието, че почеркът бил нечетлив,
голяма част от буквите били слети, недооформени и само загатнати, поради което
било необходимо думите да се разгадават по общия смисъл на изреченията, са
според съда пресилени и несъответни на начина, по който е изпълнен текстът на
завещанието, видно от самия документ /виж л.109-л.110/. Действително, почеркът,
с който е написано завещанието, има свои специфики, но те в никой случай не
правят текста нечетлив и не водят до невъзможност да се разчете, нито съдържат
само загатнати и неизписани изцяло думи, както твърди ответницата, което съдът
констатира при прочита на документа и очевидно не е единственият, който е успял
да го разчете, защото приетото по делото в с.з. от 11.12.18г. заключение на
допусната на ответницата тройна СПЕ е основано до голяма степен на съдържанието
на завещателния акт, което не би могло да стане, ако
той не беше разчетен от в. л., а с изводите на тази експертиза ответницата е
изразила пълното си съгласие, тъй като заключението е обосновано /виж
заключението на л.413-л.424 и молбата на ответницата на л.403/.
Твърдението на ответницата, че в
завещанието завещателят е използвал различни имена, е съответно на съдържанието
на завещателния акт, видно от който авторът му е
използвал както името С.А.М., така и името А.Й., но причината за това се
установи категорично в процеса, доколкото се доказа, че лицето със светското
име С.М., е било дълги години свещенослужител, както и че по време на
изпълнение на функциите си като такъв, е носело духовното име И. – т.е като
завещателят, независимо от двете използвани в завещателния
акт имена, е все един и същ /виж: УП 2 изх.№92/24.02.03г. на ** на л.252; УП 2
изх.№14/03.02.04г. на л.254-л.255, разпечатките от регистъра на осигурените
лица на л.257-л.260 и удостоверението от 03.02.04г. на л.264, приложени в
пенсионното досие на С.М., като осигурявано от ** лице, противно на изпратения от
същата по делото отговор на л.148 от делото, че в архивите и относно ** и **,
не са открити данни за лице с името С.А.М. /А.И./; показанията на св.К.,
доведена от ответницата, че през лятото на 2004г. С.М. се върнал от **, където
бил ** в селото /л.152гръб/; показанията на св.С., доведена от ответницата, че
била лекувала С.М. след инцидент, който станал тогава, когато е работил в ** /л.153лице/;
св.Р., доведена от ищеца, че С.М. бил много културен човек, бил **, не
обикновен **, като от него знаела, че се казва и **И. /л.154лице/; св.Е.,
доведен от ищеца, че С.М. бил много религиозен човек, който се представял за **,
за нещо повече от обикновен **/л.155лице/.
Във връзка с този довод ответницата
се е позовала с писмената си защита на практика на ВКС, съгласно която, при
неяснота относно самоличността на завещателя, тълкуването относно неговата идентифакция следва да се ограничи само в рамките на текста
на самото завещание, във връзка с която, дори да не бъдат взети предвид
съображенията, изложени от съда в предходния абзац, свързани с името А.И.,
основани на доказателства, стоящи извън самото завещание, изводът на съда
относно определеност на завещателя не се променя, доколкото в случая, в самото
завещание, освен името А.И., завещателят е посочил и пълните си три имена С.А.М.,
тъй че в самия акт няма неяснота относно самоличността му, при каквато е
постановено цитираното в писмената защита на ответницата решение.
Твърдението на ответницата, че
завещанието не позволявало да се идентифицира лицето, в чиято полза е оставено
завещанието, е също несъстоятелно и несъответно на данните, съдържащи се в
завещанието, в което е ясно записано, че завещателят оставя при своята смърт
всичко, което притежава като собственост, движимо и недвижимо имущество, на И.К.К., че през сълзи свършва, като казва „Честито сине-И.К.К.“. В общуването между хора, които са близки емоционално
помежду си, е обичайно използването както на умалителни имена, така и на обръщенията
„сине“, „дъще“, „чедо“, още повече, когато във възрастта на общуващите има значителна
разлика. Така е очевидно и в случая, доколкото, видно от данните по делото,
завещателят е бил роден ** и е нямал свои деца, а ищецът, в чиято полза е
оставено завещанието, е роден **., тъй че спокойно би могъл да му бъде дете.
Същевременно, доводът на ответницата в писмената и защита, че в завещанието не
бил посочен адреса на лицето, в чиято полза завещанието е оставено, няма
отношение към идентификацията на същото лице, тъй като не съставлява присъщ за
нея признак, какъвто са трите имена на лицето, посочени в завещателния
акт.
С твърденията на ответницата, щото
липсвали по делото данни какви били взаимоотношенията между ищеца и завещателя,
дали ищецът е гледал завещателя, къде е било съхранявано завещанието преди
обявяването му, че било неизвестно при какви обстоятелства е било съставено
завещанието, съдът не се занимава, тъй като още с доклада по делото е
постановил, че част от тях са неотносими към предмета на спора, а на други
липсва конкретност, която би ги направила евентуално относими към предвидени от
закона хипотези, свързани с валидността на съставеното завещание.
2.8. Във връзка с твърденията на
ответницата за прогресивно разстройство на личността и поведението на
завещателя към 09.05.07г., дължащи се на мозъчно заболяване, както и на силно
увреденото му общо здравословно състояние, и оспорването от ищеца на
твърденията на ответницата за засегната психична годност на завещателя към
датата на съставяне на завещанието, със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и с приетите в с.з. от 27.03.18г. и в с.з. от 11.12.18г. заключения
съответно на единична и тройна СПЕ /виж: протокола от 27.03.18г. в частта на
л.322гръб-л.324; протокола от 11.12.18г. на 431-л.437/ се установи, че:
2.8.1. Показанията на двете групи
свидетели- св.К. и св.С., доведени от ответницата, и св.Р. и св.Е., доведени от
ищеца, депозирани в с.з. от 31.10.17г., всеки от които свидетели, според
изявлението му, има преки впечатления за С.М., очертават два различни и до известна
степен противоречиви образа на завещателя, като:
Според показанията на св.К. и св.С.,
макар със С.М. да бил възможен разговор на различни теми- религия, история,
политика /св.К./, да бил много интелигентен, без интелектът му да е бил повлиян
от неговите заболявания, да водел нормален разговор и той самият да бил казвал,
че е оставил завещание на негов познат- И./св.С./, за времето от 2004г. и до
смъртта му през **. бил параноик и подозрителен, имал проблеми с паметта /св.К./,
след 2000г. бил нервен, избухлив по характер, оплаквал се от безсъние, от параноидни мисли, че го преследват, нападат, искат да го
убиват, да го отровят, страхувал се, понякога забравял, не си спомнял въобще
нищо, бил объркан, говорел несвързани неща /св.С./.
Св.К. е дала това определение на М.,
защото непрекъснато смятал, че някой го следи или го краде, говорел, че искали
да го окрадат, че нощно време минават през имота на братовчедка му и взимат
желязото му, тъй като някъде през 2008г.-2009г. я повикал на двора и я помолил
да заобиколи нейната къща и види зад ъгъла дали пред
неговия прозорец стоят двама души и го наблюдават, бил се оплаквал на неин
братовчед, че нощем тя излизала от къщи да хвърля камъни по неговите керемиди,
което не било вярно, когато през 2006г.-2007г. му била предложила да си продаде
парцела, за да си направи къща, тъй като живеел в един коптор от две приземни
стаички и дворът му бил като сметището в **, като скоро след 2004г. започнал да
трупа всякакви боклуци в него, той и отговорил, че да, трябвало да направи
нещо, защото като дойде ** къде ще го посрещне. Освен това, имал и проблеми с
паметта, като твърдял, че тя не му е върнала механичен ключ, с който и услужил
за ремонт, и който тя му била върнала обратно веднага, щом си свършила
работата.
Св.С. пък е лекувала като психиатър С.М.
от 2000г.-2016г., с помощта на Е.П., която била ** в **, където и самата
свидетелка била работила преди пенсионирането си, както и с помощта на брат му,
без да съставя за провежданото лечение медицинска документация. Знае, че страдал
от много други заболявания, макар не тя да го лекувала за същите, но като установявала,
че не си вземал редовно лекарствата, като лично той и бил казвал, че понякога е
прескачал или забравял приема им или се страхувал да ги приема.
Св.Р. и св.Е.са заявили в унисон с
казаното от първите двама свидетели, че С.М. е бил много интелигентен и умен, но
противно на първата група свидетели, никой от тях не е забелязал в поведението
му отклоненията, съобщени от св.К. и св.С., свързани със страх и паранои от
преследване или с объркване и безпаметност.
Напротив, те са очертали М. като
контактен, със свой приятелски кръг, обичащ да пътува, пълен с енергия,
ангажиран с политически каузи, добре поддържан в хигиенно отношение, макар и
според св.Е.да е малко особен и в двора му да има някои стари вещи и камъни.
Също, св.Е.е посочил случаи, показателни за начина, по който покойният се е
грижел за имущественото си положение, като постоянно ходел в Поземлената
комисия или в държавен архив, бил активен и си търсел имотите, а когато през
2012г. св.Е.изкарал нов план за застрояване на съседния имот и отишъл с ** при М.,
за да го обсъдят, М. задавал почти час въпроси на ** и накрая не се съгласил с
идеята за предлаганото от св.Е.застрояване.
2.8.2. Трите допуснати по делото СПЕ
са работили върху една и съща медицинска документация и едни и същи събрани
гласни доказателства, които са интерпретирали по различен начин, което е довело
и до различните им крайни изводи относно психичното състояние на завещателя към
датата на съставяне на завещателния акт, като:
2.8.2.1. Според заключението на
единичната СПЕ, изготвено от в.л. Д.К. /виж л.309-л.319/, към релевантната дата
на съставяне на завещанието, няма данни за нарушена психична годност на
завещателя да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
действията си, доколкото:
-Медицинската документация на М. е
основно от периода 2011г.-2016г., като преди този период са налични само три
документа, свързани със здравословното му състояние-първите два са от 1993г. и
касаят лечение, наложено по амнестични данни от
понесен побой, вследствие който е причинена контузно-разкъсна
рана на главата и мозъчно сътресение /виж л.81 и л.82/, а третият е ЕР на ТЕЛК
от 2003г., с което, за срок от 3 години, на М. е призната намалена
работоспособност от 91%, без право на чужда помощ, поради заболявания, които не
сочат на органична промяна на личността или на други психични симптоми /виж
л.84/.
-Към 09.05.07г. няма медицински
данни завещателят да е изпадал в състояние на обърканост, страхове или други
симптоми, които да носят характеристиките на параноидна
психоза или деменция, противно на твърденията на
ответницата и показанията на св.С., и не само тогава, но и в медицинска
документация от периода 2011г.-2016г. той е бил сочен като ориентиран,
адекватен и контактен, въпреки множеството заболявания, от които е страдал в
същия период и въпреки значителното тяхно влошаване във времето от
2014г.-2016г.
-Макар при съвкупен прочит на
гласните доказателства и тяхната оценка от гледна точка на в. л. да може да се
заключи, че претърпеният побой от 1993г. и развилата се след него травмена церебрастения с давност
от 1997г. са довели към 09.05.07г. до промяна на личността на завещателя по
органичен тип /органично разстройство на личността/, със засилване на характеровите му особености и настъпване на някои
особености на: мисленето
-забавеност, обстоятелственост, непродуктивност поради
наситеност с ненужни детайли и малко значими подробности; емоциите- лабилен
емоционален фон, афективност при излагане на волята, свързана
с кумулирани стари емоции, повишена самооценка, себеотностност; паметта
и вниманието - отслабване на паметта, паметови
пропуски основно по отношение на фиксационната памет,
нарушение на вниманието чрез бързото му изчерпване, тези особености и промени
са били дискретно проявени и контролируеми, и макар хипотетично
да биха могли да нарушат способността му за възприемане на детайлите и оценките
на сложни ситуации, както и за вземането на бързи и неощетяващи решения, за
правеното на прогнози и осмисляне на правните последици от поведението му, в
делото не са открити данни да се били използвани от някой, за да бъде съставено
завещанието, или завещателят да е бил повлиян от тях при написване на
завещанието.
-Излагането на волята на М. в завещателния акт и изполваният от
него език е намерен от в. л. за естествено обусловен от житейското му поприще и
обществено-социалния му опит, при вече описаните характерови
особености, но при запазено ядро на личността, без настъпилите промени от
органичен тип да са го лишили от възможност за правилна оценка на обкръжаващата
го действителност и защита на собствените му интереси.
/виж и отговорите на в.л. К. в с.з.
от 27.03.2018г./.
2.8.2.2.Според
заключението на тройната СПЕ, изготвено от в. л. Р.Д., Г.А. и М.П. /виж
л.413-л.424/, към датата на изготвяне на завещанието поведението на завещателя
е било болестно обусловено така, че той не е можел да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нито да предвижда
последиците от действията си, като, макар да е нямал изразен дементен процес, при налични органично разстройство на
личността, хронична мозъчно-съдова болест, съдова енцефалопатия, параноиден и афективен синдром, е
било налице и качественото разстройство на психичните му функции – мислене,
емоции, воля, възприятно- представни
процеси, което е нарушавало способността му да възприема детайлите, да
анализира обстоятелствата и да съобразява правните последици от поведението си.
Изводът на тройната СПЕ е обоснован
от съображенията, че:
-В делото няма данни след инцидента
от 1993г. за припадъчни състояния или главоболия на М.,
които са характерни за травмената болест на мозъка, а
предвид показанията на свидетелите и анализа на съдържанието на завещанието, може
да се смята, щото М. е страдал от Органично разстройство на личността и неговите
усложнения Параноиден и афективен
синдром, като психичното му разстройство има органичен произход- обусловено е от хроничната
мозъчно съдова болест и съдоватата енцефалопатия, от
които е страдал;
-Макар първите обективни медицински
данни за хроничната мозъчно съдова болест и съдоватата
енцефалопатия да датират от 2015г., те обуславяли състоянието на завещателя и
към 2007г., тъй като още през 2003г. имало данни за налична при него артериална
хипертония от ІІІ степен, която степен е тежка, а това заболяване е свързано и
с висок риск, с голяма вероятност от атеросклероза и увреждане на мозъка, ако и
да няма обективни данни в документацията за констатирано такова увреждане до
първите амбулаторни листове от 2011г., в които било записано „последици от
мозъчно съдова болест“. Освен това, заболяванията на М., описани в
документацията от периода 2011г.-2016г., били с давност най-малко 10години,
развивали се във времето, тъй че са определяли органично и психичното му
състояние към 09.05.07г. Заключено е също, че макар никое от заболяванията,
описани като налични при М. в ЕР на ТЕЛК от 2003г., да няма пряка връзка с
мозъчните функции, именно на базата на отразената в него органика
се е развило параноидното разстройство, намерило
много ясна проява в съдържанието на неговия завещателен
акт. Заявено е още от в. л., че за да се интерпретира едно психично
разстройство, като такова с органичен произход, за да се смята интерпретацията
му като такова с органичен произход обоснована, не се извършва някакво нарочно
конкретно изследване, а преценката за психичното състояние на лицето се извършва
от психиатрите на база речта, поведението и действията на това лице, а
соматичните му заболявания се приемат за даденост тъй, както са отразени в
съставената от соматичните лекари медицинска документация относно телесното
здраве на същото лице, а като се свържат данните за поведението на лицето и
наличните при него заболявания, категорично личи, че поведението му като
симптоматика отговаря на състояние,
изводимо именно от посочените в заключението като причина за психичното му
разстройство соматични заболявания;
-Оценката на завещателната
негодност на завещателя е изведена основно от съдържанието на завещанието, в
което са намерени изявени параноидни налудности, мегаломания, объркани разсъждения, които правят
невъзможно разбирането на смисъла на завещанието, свидетелстват за неспособност
на завещателя да разсъждава разумно и да прави преценки за последиците от
поведението си.
-Обстоятелството, че при многократни
хоспитализации, отразени в това заключение, М. е бил преценяван като адекватен,
че не е оставял впечатление за наличие на психично разстройство, нито на ранно
настъпващ процес на оглупяване, не е намерено от в. л. за противоречащо на
извода им, а е обяснено с това, че при настаняване в соматичен стационар
лекарите имат за цел лечението на телесното здраве, а преценката за психичния
статус се свежда единствено до това дали болният е психомоторно спокоен,
ориентиран и адекватен да изпълни елементарни изисквания, поставени му от
соматичните лекари, и не касае изследване на процесите на неговото мислене,
емоции или воля;
-Не е намерено от тези в. л.
противоречие и между описаната от тях в заключението информация за липса на документални
данни за провеждано от М. психиатрично лечение в ЦПЗ-** и показанията на св.С.,
на които са се позовали, относно провеждано от него в периода 1993г.-2000г. такова
лечение и прием на психотропна терапия, когато тя сама е заявила, че е работила
като ** в ** в гр.**, с обясненията, че: много малка част от лекуващите се
биват регистрирани и се лекуват в ЦПЗ, тъй като има множество частни практикуващи
лекари и центрове; тъй като св.С. била работила в описания период към **, който
бил **, вече преминали през някой от **, тъй че там не се създавала никаква
писмена документация за тях; тъй като Законът за здравето задължавал ** да
създават писмена документация само по отношение на пациенти, за които преценят,
че поради заболяването си са опасни за себе си или за околните, а всички
останали пациенти имат право на анонимност при извършваните им прегледи; тъй
като в Държавата ни нямало добра нагласа към хората с психични разстройства,
тъй че те не желаят създаване на документация за заболяванията им, за да не
бъдат обект на неподходящо отношение от обществото;
-Не е намерено противоречие от в. л.
и между написаното от тях в заключението им, че некорегируемите
изживявания на М., дължащи се на психичното му разстройство с органичен
произход, са били с интензивност и флуктуация
/промяна в интензитета на симптоматиката/, тъй че не са определяли изцяло
поведението му, с крайният им извод за това, че органичното разстройство е
довело до пълна негова неспособност да разбира свойството и значението на
постъпките си, тъй като с първата част искали да кажат само това, че
състоянието, тежестта, проявлението на тези болестни по своя характер
изживявания не са били такива, че да налагат хоспитализация, както и защото
това означавало, че състоянието на М. е било нестабилно, бележело е периоди на
влошаване и подобряване, тъй че двата записа не се изключват взаимно.
2.8.2.3.Допуснатата на ищеца след
оспорване на заключението на тройната СПЕ петорна СПЕ не е събрана, тъй като
съдът е приел, че нейното събиране съставлява особена трудност, тъй че
разглеждането на делото ще продължи без събирането и /виж процесуалните
действия в тази връзка от с.з. на 11.12.18г.- л.431-л.437 до с.з. на
14.01.20г.- л.645-л.647/.
2.9. По отношение завладяване на
оставените от С.М. недвижими имоти от ответницата, след смъртта на М., св.Е.е
дал показания, че къщата на ул.“**“ в кв.**, където живеел С.М. преди смъртта
си, е заключена от Е., което знае лично, защото неговата баба обитава съседния
имот и когато оградата в един момент паднала, с Е. ходил в имота, а от г-н В.знае,
щото Е.е заключила и другия имот в **, както и че била предлагала да направят
делба на общите имоти, които имали майките им от баба им Е., като неговата
майка, майката на С.и майката на Е.П., били сестри. За завладяване от ответницата
на имота в кв.**, различен от този, в който С.М. е живял, който той използвал
като градина преди смъртта си, показания е дала и св.Р., съседка на този имот, находящ се на ул.“**“, и конкретно, че след смъртта на М.видяла
в двора му да се разхождат мъж и жена, а когато ги заговорила и попитала защо
заключва, след като в двора има картофи и който иска да ги извади, няма да може
да влезне, жената и се представила като Е., *** на покойния от **, и че който
иска да влезе, трябва да я намери нея, за да му отключи.
По отношение на останалите имоти,
предмет на спора, при поставена върху него тежест да установи, че са във
владение на ответницата, ищецът не събра доказателства, които да установят че
същите са били завледени след смъртта на завещателя
от ответницата и че са в нейно владение и към датата на исковата молба и
провеждането на настоящото производство.
3.Въз основа на тези установени в
производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на
спора.
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без
да има основание
за това, а
релевантните за основателността на иска три предпоставки, които
следва да са кумулативно налични, са ищецът да
е собственик на спорната вещ, тя
да бъде във
владение или държане на ответника
и той да няма годно правно основание, на което
да владее или държи
вещта, от които установяването на първите две
стои в тежест на ищеца, а наличието на годно основание за осъществяване на
държане или владение на вещта, в случай, че такова бъде наведено от ответника,
е в негова доказателствена тежест.
3.1.В конкретния случай, отговорът за наличието на първата релевантна за
предявения иск предпоставка, дали ищецът е собственик на процесните за делото
недвижими имоти, е обусловен от отговора на въпросите основателни ли са или не
възраженията на ответницата за нищожност, евентуално за унищожаемост
на оставеното от С.М. саморъчно завещание, по силата на което ищецът твърди да
е станал техен собственик, доколкото придобиването на тези имоти от завещателя
и наличието им в неговия патримониум към датата на
смъртта му, са били безспорни между страните в производството, а и са
установени изцяло от ищеца, съгласно описаното в т.2.5.1-2.5.11 от това
решение.
3.1.1.Повдигнатите от ответницата възражения за нищожност на
завещанието, като ненаписано и неподписано от завещателя и тъй като изразените
в него мотиви са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави, се
намериха от съда за неоснователни, а оставеното от С.М. саморъчно завещание за
валидно, при следните съображения:
Завещателното разпореждане е нищожно: когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание; когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, като чл.25,ал.1 касае саморъчното завещание и изисква то да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, да е подписано от него и подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания, и когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави, а също, когато условието или тежестта, при които е направено, са невъзможни /чл.42,б.“а“, б.“б“ и б.“в“ и чл.25,ал.1 от ЗН/.
При преценката за нищожност, цитираните вече разпоредби следва да се
вземат предвид не изолирано, а в систематична връзка с цялостната правна
регламентация на ЗН, конкретно, при съобразяване на уредените в чл.3 от глава
първа- Общи разпоредби на закона хипотези на недостойнство за наследяване,
както и при съдържащите се общи разпореждания в чл.13-л.22 от глава трета-
Наследство по завещание, съгласно които: Не може да наследява като недостоен:
който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или
негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е
извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е
амнистирано; който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване
от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с
тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да
направи, да измени или отмени завещание, или който е унищожил, скрил или
поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание
/чл.3, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ от ЗН/. Всяко лице, навършило 18години, което не е
поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа
разумно, може да се разпорежда с цялото свое имущество за след смъртта си, чрез
завещание /чл.13 и чл.14,ал.1 от ЗН/, като завещателните разпореждания,
които се отнасят до цялото имущество на завещателя са общи и придават
качеството на наследник на лицето, в полза на което са оставени /чл.16,ал.1 от ЗН/. Завещателните разпореждания могат да бъдат
направени под условие или тежест /чл.17,ал.1 от ЗН/ и не произвежда действие,
ако лицето, в чиято полза е направено, умре преди завещателя /чл.20 от ЗН/.
В конкретния случай се касае до завещание, оставено от С.М. в полза на И.К.,
като съображенията, поради които съдът не споделя доводите на ответницата за
невъзможност от документа да се установи кой е завещателят и кое е лицето, в
чиято полза е оставено завещанието, са изложени в констативната част на това
решение /р.ІІ, т.2.7.3/.
Към датата на съставяне на завещанието, 09.05.07г., завещателят С.М., който
е роден през **., е навършил 18години и няма данни да е бил поставен под пълно
запрещение поради слабоумие, тъй че е можел да се разпорежда с цялото си
имущество за след смъртта си, със завещание.
Представеното саморъчно завещание е изцяло написано
ръкописно,
съдържа означение на датата, когато
е съставено, подписано е от
завещателя и
подписът е поставен след завещателните
разпореждания, а с приетото
по делото заключение на СГЕ се установи, че е както написано, така и подписано
от посочения в акта като завещател С.М., противно на твърдяното от ответницата.
Ето защо, оставеното от С.М. в полза на ищеца саморъчно завещание не е
нищожно на основание по чл.42,б.“б“, във вр. с
чл.25,ал.1 от ЗН, като ненаписано и неподписано от С.М., както твърди
ответницата, а преценено за съответствието му с това законово изискване, е
валидно.
Оставеното в
полза на ищеца саморъчно завещание на С.М. не е нищожно и на основание
чл.42,б.“в“ от ЗН, както твърди ответницата.
Цитираната
разпоредба гласи, че завещателното разпореждане е
нищожно, когато то самото или
изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено
разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави,
като същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни и дори само
стриктният и прочит е достатъчен, за да се заключи, щото фактите, на които
ответницата е основала това свое възражение за нищожност- че мотивите му са неясни и нелогични, че съдържат обидни квалификации към роднини
и са продиктувани най-вече от политически и религиозни съображения, не попадат
в предвидената от закона хипотеза за нищожност.
Въпреки
горното и като се съобрази прието в констативната част на решението, щото
изразеният в завещанието мотив е ясен и логичен, а не неясен и нелогичен, както
твърди ответницата /виж р.ІІ, т.2.7.2/, преценявайки го и по същество, съдът
намери, че същият не е противен нито на закона, нито на обществения ред, нито
на добрите нрави, доколкото:
Противоречието
със закона е противоречие с конкретни императивни законови норми, а изразената
в завещанието причина за съставянето му- притежаваното към датата на смъртта от
завещателя имущество да не остане след смъртта му в алчно протегнатите ръце на неговите
роднини, защото именно това е изразеният в акта мотив, поради който единствено
е съставено завещателното разпореждане, не е противен
на закона. Напротив, пълният прочит на ЗН ясно дава да се разбере, че
наследяването по този закон може да настъпи както по закон, така и по
завещание, без да се изисква лицето, в чиято полза завещанието се прави, да е
роднина, което означава, че и тогава, когато завещателят е оставил завещание с
ясно изразения и единствен мотив да лиши от наследство онези свои родственици, които биха го наследили по закон при смъртта
му, което той не желае да се случи, този негов мотив не е противен на закона, а
отговаря на предвидено от самия закон правно средство, чрез което завещателят да
повери за след смъртта си своето имущество в ръцете на лице, извън кръга на
наследниците му по закон. В подкрепа на такъв извод е и съдържащата се в закона
уредба относно запазената и разполагаема част от наследството и защитата на
онзи, който се смята за ощетен по отношение на запазената си част, ако е в
кръга на лицата, имащи право на такава, по отношение на онзи, в полза на когото
са направени завещателни или дарствени
разпореждания, които ощетяват запазената част от наследството.
Водилият завещателя за извършване на завещателното разпореждане мотив не може да бъде намерен и
за противен на обществения ред или на добрите нрави, доколкото нежеланието на
едно физическо лице да остави имуществото си в ръцете на лице извън кръга на
роднините е изцяло в сферата на частно- правните отношения, тъй че не може по
никакъв начин да засегне обществения ред, а оттам- и да бъде противен на същия.
Проектирани в контекста на пълния прочит на ЗН, добрите нрави изискват
наследяване от достойните да наследят, като някои изрично уредени прояви на
недостойнство по силата на закона лишават от правото на наследяване, тъй че
мотивът на завещателя, че съставя завещанието си, за да предотврати попадането
на собствеността му след неговата смърт в ръцете на роднините си, заради
алчността им, включително наследниците на Д.С., заради действията на когото счита
животът му да е бил провален, е изцяло съответен, а не противен на добрите
нрави, защото е в унисон с принципа, макар и в един по-широк негов прочит, да
се осигури наследяване за достойния да наследи, а не за недостойния такъв, в
случаите, когато недостойнството има проявление, различно по степен от
поведението, съставляващо основание за нищожност по чл.42,б.“а“ във вр. с чл.3 от ЗН.
По делото наистина липсват данни при какви обстоятелства е било съставено завещанието, но това само по себе си не е основание за нищожността му, както счита ответницата, а доколкото тя не е твърдяла то да е било съставено при условията на чл.3,б.“в.“ от ЗН- като завещателят е бил склонен да го направи чрез насилие или измама, нито е твърдяла такива действия да са били осъществени от ищеца, нито е искала прогласяване на нищожността му на основание чл.42,б.“а“ от ЗН в тази връзка, този неин довод е останал извън предмет на спора и за него не са събирани доказателства, доколкото в процеса същите служат за установяване твърдения на страните, а такива не са били в случая наведени.
Неизвестността къде е било съхранявано завещанието преди обявяването му, също не може да доведе сама по себе си до неговата нищожност, както счита ответницата с отговора си, доколкото прочитът на разпоредбите на чл.25,ал.2 и чл.27,ал.1 от ЗН сочи, че саморъчното завещание може да бъде предадено от завещателя за пазене на нотариуса, но може да се намира и у друго лице- т.е законът не е въвел императивно изискване относно мястото на неговото съхранение, нарушението на което изискване да влече нищожност на завещателното разпореждане.
Същевременно, чл.27,ал.1 от ЗН изисква от лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, веднага щом узнае за смъртта на завещателя, да поиска обявяването му от нотариуса, а чл.27, ал.2 от ЗН дава възможност на всеки заинтересуван да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.
В конкретния случай, наследството на С.М. е било открито на ** и това, че е оставил завещание, със сигурност е било известно на ответницата, ако се съди от показанията на св.С., че С.М. е споделял с нея, че е оставил завещание в полза на негов познат И., както и че тя е лекувала С.М. със съдействието на отв.П.. Фактът на оставеното завещание е бил със сигурност известен и на ищеца, ако се съди от изявлението му пред нотариуса, че представя за обявяване завещание, намерено в дома на завещателя след смъртта му, а като се знае от показанията на св.Е.и св.Р., че имотите на С.М. са били заключени след смъртта му от ответницата, то това намиране очевидно е станало и непосредствено след смъртта на завещателя, преди ответницата да предотврати възможността за достъп до къщата му от страна на ищеца.
Въпреки това, нито ищецът е поискал незабавно след смъртта на завещателя обявяване на завещанието, което очевидно вече се е намирало у него, нито ответницата е поискала от районния съдия да определи срок за представянето му, за да бъде обявено, а вместо това, на 29.09.16г. и на 04.10.16г., ответницата се е снабдила с констативните нотариални актове, легитимиращи я като собственик по силата на наследяване на намиращите се в имуществото на С.М. при смъртта му недвижими имоти, и чак когато е станало това, и ищецът е поискал обявяване на завещанието на 02.11.16г.
Тези обстоятелства обаче не опорочават завещанието и не го правят нищожно, доколкото се установи, че ако и да не е обявено незабавно от лицето, у което се е намирало, то е автентично- написано е и е подписано от С.М. и няма данни той да е бил принуден да го състави- т.е, касае се до един истински завещателен акт, в съдържанието на който липсват поправки и/или добавяния, както личи от съставения от нотариуса протокол за неговото обявяване.
3.1.2. Като
не установи да е налична твърдяната от ответницата нищожност на завещанието,
съдът пристъпи към разглеждане на евентуалното и възражение по чл.43, б.“а“ от ЗН за неговата унищожаемост, тъй като е направено
от лице, което по време
на съставянето му не е било
способно да завещава, което възражение счете също за неоснователно, воден от
следните съображения:
Тъй както разпоредбата на
чл.42,б.“а“ от ЗН, съгласно която завещателното
разпореждане е нищожно, когато е направено
в полза на лице, което няма
право да получава по завещание, се
разглежда през призмата на забраните за наследяване поради недостойнство и
изключенията от тях по чл.3 и чл.4 от ЗН, разпоредбата на чл.43,б.“а“, съгласно
която завещанието е унижощаемо, ако е направено от
лице, което по
време на съставянето му не е било способно
да завещава, следва да се
разглежда през призмата чл.13 от ЗН, от съдържанието на която, по аргумент от
противното, може да се заключи, че извън ненавършилите 18год. и поставените под
пълно запращение поради слабоумие, неспособни да
завещават са само онези, които не са в състояние към датата на съставяне на
завещанието да действуват разумно- т.е по една или друга причина не са в състояние
към този конкретен момент да разбират и ръководят постъпките си, като
доказването на тази водеща до унижощаемост на
завещанието предпоставка следва да бъде проведено от оспорващата завещанието
страна пълно и пряко.
В конкретния случай, съдът счита, че
ответницата не успя да проведе такова доказване, доколкото:
Гласните доказателства, които
дадоха двете групи разпитани свидетели, се очертаха противоречиви по отношение
на обстоятелствата страдал ли е С.М. от параноични страхове, подозрителност и паметови смущения, като дори свидетелите на ответницата
признават, че завещателят е бил мното умен,
интелигентен и че не е страдал от деменция и когато общото
му здравословно състояние е било вече силно увредено /2014г.-2016г./.
Никой от разпитаните
свидетели не разполага с впечатления за това можел ли е С.М. да действа
разумно, т.е. да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи към 09.05.2007г., при съставяне на завещанието, ако се съди от това,
че никой не е дал показания за начина и обстоятелствата, при които е съставено
завещанието.
Приетите по делото заключения
относно страданието на С.М. от органично разстройство на личността и начинът,
по който то е засегнало паметта, мисленето, емоциите и волята му, също стигнаха
до противоречиви изводи относно способността на С.М. да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи към датата на съставяне на
завещанието му от 09.05.07г., макар и да са стъпили на един и същ доказателствен материал.
Макар горното да е
достатъчно, за да се обоснове неоснователност на повдигнатото от ответницата
възражение за унищожаемост на завещанието, тъй като
неспособността на завещателя не може да се основава на предположения, а
съвкупността на доказателствения материал по делото
не позволява категоричен извод за нейното наличие към момента на оставяне на завещателното разпореждане, съдът ще посочи по-долу и защо
споделя и цени по отношение преценката на тази способност заключението на
единичната, а не заключението на тройната
СПЕ, и конкретно:
Изводите в заключението на
в.л. К. съответстват най-пълно на съвкупността на събрания доказателствен
материал- гласни доказателства, медицинска документация, съдържание на завещателния акт, без да дават превес на никоя от неговите
части, като особеностите на изказа на завещателя, закрепени в съдържанието на завещателния акт, са намерили логично обяснение в
житейското му поприще като ** и дълбоката му религиозност, в унисон със
събраните гласни и писмени данни за тях, а евентуалната едностранчивост на част
от гласните доказателства е туширана от намерените обективни данни за психичния
статус на С.М. в съставената при извършените му прегледи медицинска
документация, на която тези изводи кореспондират по съществения въпрос относно
това, можел ли е завещателят да действа разумно при съставяне на завещателния акт.
За разлика от заключението
на първоначалната СПЕ, заключението на тройната СПЕ не е взело предвид събраните
доказателства в тяхната съвкупност, а е извело изводите си на прочита на
изолирани техни части, годни да обслужат тези изводи, и конкретно:
-От гласните доказателства
е взело предвид основно показанията на доведената от ответницата св.С., относно
провеждано от С.М. в периода
1993г.-2000г. психиатрично лечение, с назначен
прием на психотропна терапия.
Съдът е обаче силно
резервиран към показанията и, предвид уклончивостта им по отношение периода от време
на провежданото от нея лечение на С.М. и противоречието им с част от останалите
дадени показания, и конкретно:
Показанията и, че като **
е имала ** С.М., са непосредствено следвани от показанията и, че е работила
като ** в **, където първоначално била **, от 1987г. била ** и до
пенсионирането и през 2000г. След това е заявила, че С.М. бил неин ** и го **
след инцидент, станал в ** през 1993г. След това е заявила, че не може да си
спомни точната година след 1993г., когато С.М. за пръв път отишъл при нея и до
смъртта му през **. го **, но е заявила, че в ** го довел първо брат му, а след
това сестра П. /ответницата/, която
работела също там. Накрая е заявила, че ** М. от 2000г.-2016г., с помощта на Е.П.,
която била ** в ** и на брат му, след като неколкократно
е поканена от съда да даде пряк отговор на зададения и в тази връзка въпрос.
По този начин, св.С.
остави у съда впечатлението, че съзнателно избягва конкретика
по въпроса относно периода на провежданото от нея ** на С.М., а и след като е
дала вече някакъв окончателен отговор, касаещ лечение
за времето от 2000г. насетне, този отговор влиза в противоречие с казаното от
нея, че го е ** и в **, въпреки че пак от същата 2000год. вече е била
пенсионерка, а уклончивостта на отговорите и очевидно е объркала и в. л. от
тройната СПЕ, които са посочили в заключението си, че провежданото от нея ** на
С.М. е било такова във времето от 1993г.-2000г.
Показанията на св.С., че **
С.М. в описания вече период с помощта на ответницата П., като след смъртта на
брат му М. бил воден при нея от сестра П., бил воден даже и у тях, както и че Ц.,
синът на П. с колата я е бил водил в дома на болния С.М., са в противоречие с дадените
от св.Е.показания, че М. смятал Д., бащата на Е.П., за виновник за всичките си
проблеми, както и с ясно изразената от завещателя в самото завещание неприязън
към наследниците на Д.С., а тези последни факти, взети предвид ведно с факта, че никой от
останалите трима свидетели не е посочил да му е известно, щото С.М. е бил
изобщо лекуван от ** и да е бил лекуван със съдействието на ответницата и/или
на сина и, поставят показанията на св.С. и в пълна изолация по отношение на
провежданото от нея дългогодишно ** на завещателя.
И накрая, освен да нямат
подкрепа в събраните гласни доказателства, дадените от св.С. за провеждано от
нея дългогодишно ** на С.М. с
изписвана съответна терапия-сънотворни, антидепресанти, няма никаква подкрепа и в събраните по делото писмени доказателства, а дадените
от всеки от експертите от тройната СПЕ различни обяснения защо липсата на
съставена медицинска документация относно провежданото от св.С. лечение не е
причина да се счита, че е налице противоречие в записаното от тях в
заключението, щото в архивите и системата на ЦПЗ ** няма данни за лицето С.М.
да е било лекувано, и дадените от тази свидетелка показания, които те са зачели
изцяло при изграждане на изводите си, не се споделят от съда, поради следното:
От 1991г., действалият в
периода 01.01.74г.-01.01.05г.
Закон за народното здраве/отм/ позволява на
правоспособните лекари да упражняват частна медицинска практика по обща
медицина, а лекарите с придобита специалност- и частна медицинска практика по
определената специалност /виж чл.25а, ал.1 и ал.2 от ЗНЗ-отм/,
като условията и реда на упражняване на частна медицинска практика се
регламентират с приетата на основание чл.25а,ал.4 от ЗНЗ/отм/
Наредба №5/22.04.91г. за условията и реда за упражняване на частна медицинска
практика, а тя вменява задължение на медицинските специалисти, които упражняват
частна практика, да водят амбулаторна книга за извършените в кабинета или по
домовете на граждани прегледи и да изпращат на местните здравни органи
съответната статистическа информация от нея /чл.10,ал.3,т.2 от Нар.№5/91г./.
Обнародваният с ДВ
бр.62/09.07.99г. Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/, в сила от 12.07.99г., вняся промени и в ЗНЗ/отм/, като
след влизането в сила на ЗЛЗ, в
приложното поле на ЗНЗ/отм/ остават само
здравните и публичните здравни заведения по смисъла, легално определни с пар.1 и пар.2 от ДР /нови, с бр.12/97г./, измежду които и
диспансерите, за които остава приложимо казаното по-горе относно задължителното
водене на медицинска документация, съгласно Нар.№5//91г., а индивидуалната
практика за специализирана медицинска помощ, съставляваща лечебно заведение за извънболнична помощ по смисъла на новия ЗЛЗ /виж чл.8,ал.1,т.2,б.“а“/,
вече се регламентира от този закон.
В Закона за здравето, в
сила от 01.01.05г., има известна разлика по отношение
регламентацията, свързана с водене на медицинска документация, в сравнение с
изрично вмененото от чл.10, ал.3, т.2 от Нар.№5/91г. задължение, цитирано
по-горе, но тази разлика не е от естество, което да доведе до извода, че
лекуващият лекар може безусловно да не създава документация при извършване на
прегледи, когато е на частна практика, каквито са обясненията, дадени от вещите
лица от тройната СПЕ.
ЗЗ е отделил нарочен
раздел на уредбата на здравната информация и документация /виж глава първа-
Национална система за здравеопазване, раздел V/ и е третирал този въпрос отново
и на плоскостта на правата и задълженията, които пациентът има /виж глава ІІІ-
Медицинско обслужване, раздел ІІ/, като взаимосвързаният прочит на чл.27 и
чл.92 от този закон изключва верността на дадените от в. л. във връзка с
показанията на св.С. обяснения, защото от текста им личи, че специалистите,
работещи в националната система за здравеопазване, която включва и лечебните
заведения по ЗЛЗ /чл.4 от ЗЗ/, събират, обработват и съхраняват здравна
информация по смисъла на чл.27,ал.1 от ЗЗ /виж чл.27,ал.2 от ЗЗ/, които
действия няма как да бъдат извършени, ако не се създава медицинска документация
за извършваните от тях прегледи, както и че, съгласно чл.92,ал.1 от ЗЗ, лекуващият
лекар има задължение да информира пациента за здравословното му
състояние и необходимостта от лечение /т.1/, за заболяването, по
повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза /т.2/, за планираните профилактични,
диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях /т.3/, за диагностичните и терапевтичните
алтернативи /т.4/ и за името, длъжността
и специалността на лицата, които участват
в диагностично-лечебния процес /т.5/, като
достъпът му до информацията по т.2 и т.3 може да бъде ограничен само при писмен
отказ от негова страна, който се отразява писмено в медицинската му
документация /чл.92,ал.2 и ал.3, преди изм. с ДВ бр.41/09г./, респективно- като
има право да откаже да бъде информиран по т.2 и т.3, освен в случаите, когато
здравословното му състояние застрашава здравето на други лица, като решението
му отново се отразява писмено в медицинската му документация /чл.92,ал.2 и ал.3
след изм. с бр.41/09г./.
По този начин, ако св.С. е
** С.М. и докато е работела в **, преди пенсионирането и през 2000г., без оглед
дали това лечение е ставало в дневен стационар или не, данни за което всъщност
и липсват, но като законът не предвижда отпадане на регламентираното с него
задължение, ако вместо в отделение, болният се лекува/долекува
в дневен стационар, за това лечение следваше да е налична обективна медицинска
документация, а такава липсва, а ако го е ** на частна практика и му е **, както също заявява, доколкото здравна информация по смисъла на чл.27,ал.1 от ЗЗ са личните данни,
свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата,
както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация, св.С. би следвало да е оставила писмени данни
в медицинската му документация най-малко под формата на рецепти и/или
предписания, или на материализиран от него отказ от правото му да бъде
информиран за заболяването, по
повод на което е потърсил здравна помощ, тъй като не
е съобщила здравословното му състояние да е било такова, че да е застрашавало
здравето на други лица, но такива доказателства също не се събраха по делото,
макар, ако се вярва на показанията на св.С., че лечението на С.М. се е осъществявало с помощта на ответницата, последната
да би следвало да разполага с тях, и въпреки че представянето им по делото би я
ползвало, не е представила такива.
Заключението на тройната
СПЕ относно способността на М. да разбира свойството и значението на постъпките
си е в противоречие с материализираните в събраната медицинска документация на С.М.
обективни данни относно психичния му статус, които са изцяло пренебрегнати от тези
в.л. с единственото обяснение, че се съдържат в документация, създадена от
соматични лекари, които са имали за цел лечение на телесното здраве на
пациента, а не оценката на психичния му статус. Това обяснение също не се
възприема от съда, който счита, че доколкото такава преценка е реално направена
от дипломирани лекари, макар соматични, тя не може да не се игнорира, още
повече, че извършвана от различни лекари и към различни дати, не сочи на
никаква промяна, когато очертава пациента като адекватен и ориентиран, и не
съдържа и най-малък намек за наличие на обърканост, за говорене на несвързани неща, за
това пациентът да не си спомня нищо, в каквато насока са показанията на групата
свидетели, доведени от ответницата, а е в унисон с показанията на групата
свидетели, доведени от ищеца, които не са забелязали подобна симптоматика при
контактите си със С.М., осъществявани по същото време, в което са придобити и
впечатленията на свидетелите на противната страна, поради което съдът отдава
по-голяма стойност именно на показанията на свидетелите на ищеца, а не на тези,
дадени от свидетелите на ответницата, когато се касае до поведението на С.М.,
даващо представа за способността му да разсъждава разумно, да разбира смисъла
на постъпките си и да ги ръководи.
И
накрая, както личи и от заключението, и от дадените от в. л. от тройната
експертиза отговори в съдебно заседание, изводът им относно неспособността на М.
да разбира и ръководи постъпките си е до голяма степен обусловен от
интерпретацията, която експертите са направили на съдържанието на завещателния акт, която съдът категорично не споделя,
защото счита, че с нея те не са съобразили нито данните за дълбоката
религиозност на завещателя, нито данните за откритата му неприязън към алчните
му роднини, в това число и към наследниците на посочения изрично в акта Д.С.,
нито данните за проблемите, които е имал с властта. А когато тези данни бъдат
взети предвид, защото са обективно събрани, те дават според съда изцяло логично
и разумно обяснение на съдържанието на завещателния
акт, както по отношение на използвания в него образно-символен език /демонично покварен, сатанино-болшевиките,
омерзен свят, мъченик на вялата, божията
справедливост/, така и по отношение на поставеното в него условие,
направеното завещателно разпореждане да бъде оповестено
чрез всички възможни средства за масова информация и най-вече на религиозните
общности, от които, от православното духовенство, продало се на сататино-болшевизма, завещателят е точно толкова огорчен,
колкото и от алчните си роднини. И това условие съвсем не е случайно, доколкото
обичайно в средите на духовенството е личното имущество на **, които нямат
съпруга и деца, поради тяхната отдаденост на ** и
това, че ** е тяхното семейство, да се оставят именно на нея. Ето защо и
завещателят, демотивиран от алчността на роднините си и от предателството на **,
продала се според него на сататино-болшевизма, иска
със завещателния си акт да ги накаже, като лиши и
едните и другите от наследството, което са очаквали да получат след смъртта му,
оставяйки го в ръцете на човек, който след дълъг размисъл той е счел за достоен
да го наследи, за духовен свой син. Тъй че онова, което според съда може да се
изведе от съдържанието на завещателния акт, е че
завещателят е действал с пълния си разум и с ясно заявеното съзнание какво
извършва и с каква цел го прави, какви ще са последиците от акта му, желаейки
именно този резултат- след смъртта му, имуществото, което притежава, да не
отиде в ръцете нито на роднините му, нито на **.
Ето
защо, каквито и особености на характера да е имал С.М. към датата на съставяне
на завещанието, вследствие органичното разстройство на личността, за което в. л.
са се солидаризирали, че е било налично при него, независимо от различните
приети от тях негови причини, и дори, въпреки противоречието в събраните по групи
гласни доказателства да се приеме, че и към 2007г. той е бил подозрителен,
държал се е странно, че паметта му понякога е изневерявала, няма събрани нито
преки, нито пълни доказателства, че съставяйки завещателния
си акт, той не е бил способен да действа разумно, което е всъщност основанието,
за да се признае този акт за унищожаем.
Затова,
макар и доводите, развити от ответницата в писмената и защита, щото едно лице
може да не е поставено под запрещение, но да се признае за неспособно да
завещава, когато се налага оценка на тази негова способност за целите на
признаване валидността/невалидността на изготвения от него завещателен
акт, да са принципно изцяло верни, не може да се сподели от съда извода, който
тя е направила въз основа изолирания прочит на приетото по делото заключение на
3-ната СПЕ, че завещателят в случая е бил неспособен към датата на съставяне на
оспореното от нея по делото саморъчно завещание, оставено в полза на ищеца на
09.05.07г.
В
обобщение, съдът заключи, че тъй като нито възраженията за нищожност, нито
възражението за унищожаемост, повдигнати от ответницата,
са основателни, оставеното от С.М. саморъчно завещание е валидно, а доколкото
се отнася до цялото имущество на завещателя, съгласно чл.16,ал.1 от ЗН, то
придава на лицето, в полза на което е направено- И.К., ищец по делото,
качеството на наследник на завещателя, а по този начин и надлежно го
легитимират като собственик на недвижимите имоти, попадащи в масата на
наследството, открито със смъртта на С.М., така, както той твърди и иска да
бъде установено в отношенията му с ответницата, с изключение на ½ ид.част от ПИ 56784.534.837 и находящата
се в нея жилищна сграда с идентификатор 56784.534.837.1, които са били
продадени от ответницата на 07.11.16г., преди завеждане на иска му на
20.12.16г., както и преди издаване на обезпечителната заповед за допуснато в
негова полза обезпечение на бъдещите му искове, чрез налагане на възбрана върху
процесните имоти, на 22.11.16г. /л.639/.
3.2.По
отношение на втория релевантен за предявения иск факт- осъществявано от
ответницата държане или владение на процесните за делото имоти, ищецът успя да
установи единствено по отношение на два от тях, тези, находящи
се в кв.** / по т.2.5.3. и 2.5.11 от това решение/, че са били завладени от
ответницата след смъртта на С.М., а за останалите не събра доказателства в
процеса, извън тези за оспорване на правото на собственост, което претендира,
от страна на ответницата, чрез снабдяването и с констативни актове за собственост
върху същите имоти, в качеството и на наследник по закон на С.М..
3.3.По отношение на последния релевантен за предявения иск
факт- наличие за ответницата на основание, поради което държи или владее
спорните имоти, тя не е твърдяла друго такова, извън факта на наследяването на С.М.
от самата нея, а не от ищеца, поради нищожност, респективно- унищожаемост на завещанието, оставено от С.М., а при
неоснователност на възражението и, следва да се заключи, че няма и основание да
държи и/или владее тези имоти.
3.4.При
тези изводи относно правно-релевантните за предявения ревандикационен
иск факти, същият следва да се уважи изцяло в установителната
си част, като се признае, че ищецът е собственик на процесните по делото
недвижими имоти, актуалният идентификатор на последния от които не е установен
в процеса, тъй че ще се опише съгласно останалите събрани за факта на
собствеността данни, а в осъдителната си част искът следва да се уважи само
досежно двата имота в кв.**, за които се установи, че са във фактическат авласт на
ответницата, а за останалите 9 имота следва да се отхвърли, тъй като ищецът не
доказа наличието на тази необходима за основателността на иска му предпоставка.
4.Във
връзка с последиците от уважаване на иска в установителната
му част.
С
уважаване на иска в установителната негова част
изцяло и признаване по отношение на ответницата, че ищецът е собственик по
силата на оставеното в негова полза от С.М. универсално саморъчно завещание от
09.05.07г., на основание чл.537,ал.2,изр.посл. от
ГПК, следва да бъдат отменени двата констативни нотариални акта от 29.09.16г. и
от 04.10.16г., с които ответницата Е.П. е била призната за собственик на
процесните 11 броя недвижими имоти, на основание наследство от С.М., защото
именно в установителната си част решението дава
отговор на спора между страните кому принадлежи правото на собственост,
признато на ответницата с тези констативни актове, а постановеното в
осъдителната част на решението няма в случая отношение към този спор, тъй като
актовете не удостоверяват придобито от ответницата право на собственост на
основание давностно владение, нито тя е
противопоставяла в хода на процеса такова на ответника, като годно основание да
държи/владее спорните имоти, а като единствено е отричала годността на
основанието, с което той самият се е легитимирал като техен собственик.
В частта за разноските.
И двете
страни претендират присъждане на разноските в производството, за които представят
списъци.
В
конкретния случай, ищецът е съединил обективно кумулативно искове по чл.108 от
ЗС за 11бр. недвижими имота и два от тях са изцяло уважени /за имотите по т.3 и
т.11/, а за останалите 9 имата са уважени в установителната част и са отхвърлени в осъдителната част,
тъй че за два от исковете му се следват разноски изцяло, а за останалите девет-
по съразмерност с уважената част, съответно- на ответницата не се следват
разноски за първите два иска и се следват такива по съразмерност с отхвърлената
част за останалите девет иска.
По
въпроса как следва да се присъдят разноски на страните по ревандикационен
иск, уважен в установителната и отхвърлен изцяло или
частично в осъдителната част, съставът установи, че съдебната практика е
противоречива, като едни съдилища са присъждали в полза на ищеца всички
направени разноски с мотива, че държавната такса за производството е една и
вносът и не зависи от това, че произнасянето по иска следва да се извърши в две
части и може да бъде за тях различно, а други съдилища и това са преобладаващите
случаи, са се произнасяли за разноските по съразмерност с уважената и
отхвърлената част, макар да са извършвали изчислението им по различен начин, но
най-често- по равно за двете части, за които се следва произнасяне с отделен диспозитив.
За
исковете, уважени в установителната и отхвърлени в
осъдителната част, този състав споделя принципно
втория подход, че се следва присъждане на
разноските по съразмерност така, както при частично уважаване на иска,
макар случаят да не е съвсем типичен, като
по-долу ще посочи конкретно как е определил същите в полза на всяка от страните.
Ищецът
претендира по списък разноски от общо 4729.22лв., по пера и размери, съгласно
подробно описаното в списъка, в това число и разноските по допуснатото
обезпечение на бъдещия му иск срещу Е.П. /л.638/.
От
тях, ищецът е установил в процеса направата на разноски в общ размер от
4724.72лв. /виж съответно, в последователността по списъка-л.642, л.642,
л.639-л.641, л.48, л.62, л.53 за сумата от 20лв., л.69, л.106, л.129, л.219,
л.643, л.124, л.300/, като липсва доказателство само за сумата от 3.50- банкова
такса по т.6 от описа в списъка, но също, като се констатира от съда, че
верният сбор на сумите по пера в описа възлиза на 4728.22лв., а не на
4729.22лв.
Ответницата
претендира по списъка, представен в с.з. от 14.01.20г., разноски от общо
4959лв. /л.644/, но като сочи, че той допълва списъка, който е вече представила
/виж л.405/.
Ответницата
е установила изцяло направата на разноските, описани в списъка /виж съответно,
в последователността по списъка-л.97, л.97, л.349, л.406, л.407, л.408, л.409 и
л.439/.
При
тези данни, съдът намери, че на ищеца следва да се присъдят разноски по
съразмерност с уважената част от исковете му в размер на 2732.84лв., а на
ответницата съразмерно с отхвърлената осъдителна част за 9 от 11 спорни имота
претенция се следват разноски в размер на 2082.78лв., изчислени по следния
начин:
За ищеца:
В
рамките на общо внесената от ищеца държавна такса за производството, разноски
за която се претендират по т.4 и т.5 от списъка, от 2355.22лв., в това число и 4лв.-банкови
такси, разноските за внос на такава по отношение на имоти №№3 и 11, от
съответно 114.02лв. и 257.82лв., общо 361.84лв. следва да му се признаят
изцяло, тъй като за тези два имота исковете му са уважени както в установителната, така и в осъдителната част, а сторените по
исковете за останалите девет имота от общо 1989.38лв. и внесените такси от
4лв.- всичко 1993.38лв., следва да се зачетат по съразмерност наполовина-
996.69лв., тъй като за тези имоти исковете са уважени в установителната
и са отхвърлени в установителната част /виж
изчислението за държавната такса по всеки от съединените искове, подробно
описано в Разпореждане №668/25.01.17г. на л.50/.
По
този начин, за внесени държавни такси следва да му се присъдят общо
1358.53лв. /361.84 + 996.69/.
В
рамките на останалата сума на разноските по т.1-т.3вкл. и т.6-9вкл. от общо
2369.50лв. /4724.72лв. общо минус държавни такси от 2355.22лв. общо/, съдът
намери, че сумата, която следва да се зачете изцяло и тази, която следва да се
зачете наполовина, предвид вече известния изход на спора, е най-справедливо да
се изчислят, като се вземе предвид съотношението на материалния интерес, на
цената на двата изцяло уважени иска, спрямо цената на частично уважените такива
в рамките на общия материален интерес, и затова изчисли тези суми по следния
начин:
При
цена на двата уважени изцяло иска от общо 32 304.35лв., цена на останалите
двете иска от общо 167 337лв., и обща цена за всички предявени искове от
199 641.35лв., участието на двата изцяло уважени иска в общия интерес е 0.16
/32304.35:199641.35/, а на останалите искове- 0.84 /167337:199641.35/.
При
горното изчислено съотношение, в рамките на остатъка на сумата за разноски от
2369.50лв., за първите два иска се следва участие със сумата от 379.12лв.
/2369.50 х 0.16/, а за останалите искове- участие със сумата от 1990.38лв.
/2369.50 х 0.84/.
Така,
от всички останали разноски, изцяло следва да се зачетат 379.12лв. за уважените
изцяло искове за имотите по т.т.3 и 11, а от остатъка
от 1990.38лв по съразмерност следва да се зачете половината сума, възлизаща на
995.19лв., и така- общо от всички останали направени разноски следва да се
присъдят 1374.31лв. /379.12 + 995.19/,
Или,
общо на ищеца се следват разноски от 2732.84лв.
За ответницата:
Използвайки
вече формираното съотношение от 0.16 и 0.84 по начина, описан по-горе, съдът
намери, че в рамките на общо направените от ответницата разноски от 4959лв., на
исковете, които са изцяло уважени и за които не и се следват разноски, се
припада сума от 793.44лв. /4959 х 0.16/.
От
останалата сума от 4156.56лв., на ответницата се следва по съразмерност
половината, в размер на 2082.78лв.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
По предявени от И.К.К.,
ЕГН **********,***, адв.М.Г., срещу Е.Д.П., ЕГН **********,***,
адв.Л.П., искове по чл.108 от ЗС,
Признава
за установено по отношение на Е.Д.П., ЕГН **********, че по силата на
универсално саморъчно завещание от 09.05.2007г., оставено от С.А.М., ЕГН **********,
бивш жител ***, живущ към момента на смъртта си в гр.**, обявено от **Т.К.с
протокол рег.№ **., И.К.К., ЕГН **********, е
собственик на следните недвижими имоти, находящи се в
масата на откритото със смъртта на С.М., починал на **., негово наследство, а
именно:
1. ПИ с идентификатор 56784.326.6 по
КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с
адрес: гр.**, местност „**“, с площ 5996кв.м., с трайно предначение
на територията -земеделска, с начин на трайно ползване -нива, без стар
идентификатор, с номер по предходен план 026006, при съседи: 56784.327.26, 56784.326.20,
56784.326.25, 56784.326.24;
2. ПИ с идентификатор 56784.319.27
по КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с
адрес: гр.**, местност „**“, с площ 4447кв.м., с трайно предначение
на територията -земеделска, с начин на трайно ползване -нива, без стар
идентификатор, с номер по предходен план 019027, при съседи: 56784.320.30,
56784.319.28, 56784.319.43, 56784.319.26;
3. ½ идеална част от ПИ с
идентификатор 56784.534.837 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед
№КД-14-16-380/22.02.2010г. на Началник СГКК- **, с адрес: ***, с площ 488кв.м.,
с трайно предначение на територията -урбанизирана, с
начин на трайно ползване –за ниско застрояване /до 10м./, със стар
идентификатор 56784.534.711, с номер по предходен план 711, парцел ХІV-711, квартал
40 по плана на кв.**, при съседи: 56784.534.709, 56784.534.710, 56784.534.911,
56784.534.838, 56784.534.760, 56784.534.706; ведно с находящата
се в този ПИ сглада с идентификатор 56784.534.837.2,
със застроена площ 32кв.м., брой етажи –един, предназначение- склад;
4. 1334/3000 ид.части
от ПИ с идентификатор 56784.533.454 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.**, местност ***, с площ по
скица 2999кв.м., с трайно предначение на територията
-земеделска, с начин на трайно ползване –овощна градина, без стар
идентификатор, с номер по предходен план 107024, при съседи: 56784.386.56,
56784.533.512, 56784.533.451, 56784.533.455, 56784.533.264;
5. 2022/8093 ид.части
от ПИ с идентификатор 56784.205.9 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.**, местност **, с площ по
скица 8093кв.м., с трайно предначение на територията
-земеделска, с начин на трайно ползване –нива, без стар идентификатор, с номер
по предходен план 005009, при съседи: 56784.204.84, 56784.321.31, 56784.205.5,
56784.205.26;
6. 3119/12480 ид.части
от ПИ с идентификатор 56784.204.1 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.**, местност **, с площ по
скица 12480кв.м., с трайно предначение на територията
-земеделска, с начин на трайно ползване –нива, без стар идентификатор, с номер
по предходен план 004001, при съседи: 56784.204.11, 56784.204.5, 56784.204.8,
56784.204.7, 56784.322.41, 56784.321.31, 56784.204.84, 56784.204.10 ;
7. 2145/6437 ид.части
от ПИ с идентификатор 56784.204.3 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.**, местност **, с площ по
скица 6437кв.м., с трайно предначение на територията
-земеделска, с начин на трайно ползване –нива, без стар идентификатор, с номер
по предходен план 004003, при съседи: 56784.204.4, 56784.204.7, 56784.204.9,
56784.204.11, 56784.203.22, 56784.204.12 ;
8. ПИ с идентификатор 56784.325.17
по КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с
адрес: гр.**, местност **, с площ 1749кв.м., с трайно предначение
на територията -земеделска, с начин на трайно ползване –нива, без стар
идентификатор, с номер по предходен план 025017, при съседи: 56784.325.43,
56784.325.32, 56784.325.37;
9. ПИ с идентификатор 56784.327.13
по КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с
адрес: гр.**, местност **, с площ 6599кв.м., с трайно предначение
на територията -земеделска, с начин на трайно ползване –нива, без стар
идентификатор, с номер по предходен план 027013, при съседи: 56784.327.16,
56784.327.15, 56784.327.14, 56784.327.26, 56784.327.12, 56784.328.20 ;
10. ПИ с идентификатор
56784.534.2077 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на
ИД на АГКК, с адрес: **, с площ 4248кв.м., с трайно предначение
на територията -урбанизирана, с начин на трайно ползване –за ниско застрояване
/до 10м./, без стар идентификатор, с номер по предходен план 059022, при
съседи: 56784.325.36, 56784.534.611, 56784.534.754, 56784.534.753, 56784.534.970,
56784.534.971, 56784.315.29, 56784.325.35 ;
11. ПИ с идентификатор 56784.534.202
по КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с
адрес: **, с площ 792кв.м., с трайно предначение на
територията -урбанизирана, с начин на трайно ползване –за ниско застрояване /до
10м./, без стар идентификатор, с номер по предходен план 202, парцел ІХ-202,
кв.16а по плана на кв.**, при съседи: 56784.534.919, 56784.534.203,
56784.534.199, 56784.534.198, 56784.534.197, 56784.534.201, ведно с построената
в него сграда с идентификатор 56784.534.202.1, брой етажи- един,
предназначение- склад.
Осъжда
Е.Д.П., ЕГН **********, да предаде на И.К.К., ЕГН **********,
собствеността и владението на следните два недвижими имота, а именно:
-на ½ идеална част от ПИ с
идентификатор 56784.534.837 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед
№КД-14-16-380/22.02.2010г. на Началник СГКК- **, с адрес: ***, с площ 488кв.м.,
с трайно предначение на територията -урбанизирана, с
начин на трайно ползване –за ниско застрояване /до 10м./, със стар
идентификатор 56784.534.711, с номер по предходен план 711, парцел ХІV-711, квартал
40 по плана на кв.**, при съседи: 56784.534.709, 56784.534.710, 56784.534.911,
56784.534.838, 56784.534.760, 56784.534.706; ведно с находящата
се в този ПИ сграда с идентификатор 56784.534.837.2, със застроена площ
32кв.м., брой етажи –един, предназначение- склад;
- на ПИ с идентификатор
56784.534.202 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД
на АГКК, с адрес: ***, с площ 792кв.м., с трайно предначение
на територията -урбанизирана, с начин на трайно ползване –за ниско застрояване
/до 10м./, без стар идентификатор, с номер по предходен план 202, парцел
ІХ-202, кв.16а по плана на кв.**, при съседи: 56784.534.919, 56784.534.203,
56784.534.199, 56784.534.198, 56784.534.197, 56784.534.201, ведно с построената
в него сграда с идентификатор 56784.534.202.1, брой етажи- един,
предназначение- склад.
Отхвърля
исковете на И.К.К., ЕГН **********, за осъждане
на Е.Д.П., ЕГН **********, да му предаде собствеността и владението на следните
девет недвижими имота, а именно:
1. ПИ с идентификатор 56784.326.6 по
КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с
адрес: ***, с площ 5996кв.м., с трайно предначение на
територията -земеделска, с начин на трайно ползване -нива, без стар
идентификатор, с номер по предходен план 026006, при съседи: 56784.327.26,
56784.326.20, 56784.326.25, 56784.326.24;
2. ПИ с идентификатор 56784.319.27
по КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с
адрес: ***, с площ 4447кв.м., с трайно предначение на
територията -земеделска, с начин на трайно ползване -нива, без стар
идентификатор, с номер по предходен план 019027, при съседи: 56784.320.30,
56784.319.28, 56784.319.43, 56784.319.26;
3. 1334/3000 ид.части
от ПИ с идентификатор 56784.533.454 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с адрес: ***, с площ по скица 2999кв.м., с
трайно предначение на територията -земеделска, с
начин на трайно ползване –овощна градина, без стар идентификатор, с номер по
предходен план 107024, при съседи: 56784.386.56, 56784.533.512, 56784.533.451,
56784.533.455, 56784.533.264;
4. 2022/8093 ид.части
от ПИ с идентификатор 56784.205.9 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с адрес: ***, с площ по скица 8093кв.м., с
трайно предначение на територията -земеделска, с
начин на трайно ползване –нива, без стар идентификатор, с номер по предходен
план 005009, при съседи: 56784.204.84, 56784.321.31, 56784.205.5, 56784.205.26;
5. 3119/12480 ид.части
от ПИ с идентификатор 56784.204.1 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с адрес:*** с площ по скица 12480кв.м., с
трайно предначение на територията -земеделска, с
начин на трайно ползване –нива, без стар идентификатор, с номер по предходен
план 004001, при съседи: 56784.204.11, 56784.204.5, 56784.204.8, 56784.204.7,
56784.322.41, 56784.321.31, 56784.204.84, 56784.204.10 ;
6. 2145/6437 ид.части
от ПИ с идентификатор 56784.204.3 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с адрес: ***, с площ по скица 6437кв.м., с
трайно предначение на територията -земеделска, с
начин на трайно ползване –нива, без стар идентификатор, с номер по предходен
план 004003, при съседи: 56784.204.4, 56784.204.7, 56784.204.9, 56784.204.11,
56784.203.22, 56784.204.12 ;
7. ПИ с идентификатор 56784.325.17
по КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с
адрес: ***, с площ 1749кв.м., с трайно предначение на
територията -земеделска, с начин на трайно ползване –нива, без стар
идентификатор, с номер по предходен план 025017, при съседи: 56784.325.43,
56784.325.32, 56784.325.37;
8. ПИ с идентификатор 56784.327.13
по КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с
адрес: ***, с площ 6599кв.м., с трайно предначение на
територията -земеделска, с начин на трайно ползване –нива, без стар
идентификатор, с номер по предходен план 027013, при съседи: 56784.327.16,
56784.327.15, 56784.327.14, 56784.327.26, 56784.327.12, 56784.328.20 ;
9. ПИ с идентификатор 56784.534.2077
по КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с
адрес: ***, с площ 4248кв.м., с трайно предначение на
територията -урбанизирана, с начин на трайно ползване –за ниско застрояване /до
10м./, без стар идентификатор, с номер по предходен план 059022, при съседи: 56784.325.36,
56784.534.611, 56784.534.754, 56784.534.753, 56784.534.970, 56784.534.971,
56784.315.29, 56784.325.35.
Осъжда
Е.Д.П., ЕГН **********,***, адв.Л.П., да заплати на И.К.К., ЕГН **********,***, адв.М.Г.,
сумата от 2732.84- две хиляди седемстотин тридесет и два лева и осемдесет и
четири стотинки- разноски в производството, като за двата уважени иска- изцяло,
а за деветте уважени частично искове- по съразмерност.
Осъжда
И.К.К., ЕГН **********,***, адв.М.Г.,
да заплати на Е.Д.П., ЕГН **********,***,
адв.Л.П., сумата от 2082.78- две хиляди осемдесет и
два лева и седемдесет и осем стотинки- разноски в производството, като за двата
уважени иска- изцяло, а за деветте уважени частично искове- по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: