Р Е Ш Е Н И E
№ 431 21.12.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На двадесет и четвърти ноември две хиляди и
двадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
662 по описа за 2019 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на А.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Застрахователно
акционерно дружество" ДаллБогг: Живот и Здраве"" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н
Изгрев, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано заедно от поне двама изпълнителни
директори: Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов, Живко Стойков Колев, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 50 000
лв., като частичен иск от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и душевен
дискомфорт в резултат на претърпяно ПТП на
07.09.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на
увреждането – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 948
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане
Ищцата твърди,
че на 07.09.2018 г. на път II-73, км. 87+500 м. от гр. Карнобат за гр. Шумен,
непосредствено преди надлез над жп линии, е пострадала при ПТП като пътник на
задна средна седалка в управлявания от Й.Ш.Б., с ЕГН ********** лек автомобил
„Опел Астра“, с peг. № А5470МХ. Твърди се, че при наближаването на Т-образно
кръстовище, внезапно водачът на автомобила „Опел Астра“ рязко натиснал
спирачки, след което последвал удар в намиращия се на пътното платно автомобил
т. а. „Шкода Фабия“, с peг. № СВ 1992 АВ, който е бил в изчакване за извършване
на маневра „завой наляво“ в лентата за движение, поради липса на допълнителна
лента за престрояване в този пътен участък. Непосредствено след първия удар,
последвал и втори - удареният от Й.Б. т. а. „Шкода Фабия“, с peг. № СВ 1992 АВ
преминал в платното за насрещно движение, където се ударил в насрещно движещия
се по посока от гр. Шумен към гр. Карнобат л. а. „Опел Астра“, с peг. № РВ 3998
РХ. Така участници в произшествието били три автомобила - лек автомобил „Опел
Астра“, с peг. № А5470МХ, управляван от Й.Ш.Б., с ЕГН **********; товарен
автомобил „Шкода Фабиа“, с peг. № СВ1992АВ, управляван от Ивалина Тодорова
Кънева, с ЕГН **********; лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № РВ3998РХ,
управляван от Александър П. Филев, с ЕГН **********.
Заявява се в исковата молба, че за установяване на механизма на
настъпване на процесното ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 25/ 282р - 7768 от 07.09.2018 г. по описа на ОД на МВР гр.
Бургас и е извършен оглед на местопроизшествието.
Ищцата твърди, че загубила съзнание и била транспортирана до УМБАЛ „Дева
Мария“, гр. Бургас, където ѝ
поставили имобилизация на дясната ръка и
шията и ѝ направили изследвания, а
няколко часа по-късно била преместена в „УМБАЛ-Бургас“, гр. Бургас за лечение.
Заявява, че болничния ѝ престой продължил общо шест дни, след което
продължила лечението си в домашни условия.
Сочи се, че получила следните увреждания: мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма, травми на главата, счупване на части на шията, закрито
счупване на гръбначен прешлен, закрито счупване на горния край на лакътната
кост, контузия на китката. На 14.09.2018 г. - вторият ден след изписването
ѝ, получила остра болка в стомаха като била посетена от екип на ЦСМП
Бургас.
В исковата молба се твърди, че за процесното ПТП е образувано досъдебно
производство № 282-ЗМ-285/2018 г. по описа на РУ МВР - Карнобат, пр.пр. №
660/2018 г. по описа на Районна прокуратура Карнобат, прекратено на осн. чл.
243, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.
Твърди, че от инцидента претърпяла и ще продължава да търпи неизмерими
болки и страдания. В резултат от удара в продължение на дълъг период от време
чувствала силни болки в областта на главата, врата и гърба, дясната ръка и
гръдния кош. По време на болничния престой, въпреки усилията на лекарите, почти
през цялото време изпитвала силни болки в засегнатите части от тялото. Имала
световъртеж и гадене в стомаха. Тъй като не можела да се обслужва
самостоятелно, снаха ѝ Фиген
остана с нея в болницата като придружител. Твърди, че болките от инцидента не
са напълно отшумели. По време на домашното си лечение се страхувала да помръдне,
да си завърти главата, да се опита да стане от леглото. Имала болки при дишане,
непрекъснато я сърбели засегнатите участъци, не можела да се обслужва сама,
затова се наложило семейството ѝ
да се грижи за нея и да ѝ помага в ежедневните дейности, както и при
придвижване. Наложило се за повече от месец да излезе в отпуск по болест,
поради временна неработоспособност.
Ищцата твърди, че при настъпване на инцидента изпитала силен шок и страх
за живота си.
След като свалили имобилизацията, започнало раздвижване на скованата ръка, което също било продължително и
болезнено. Ищцата твърди, че все още изпитва болки в ръката и шията, на моменти
ѝ причернява и ѝ прилошава.
Твърди се, че инцидентът променил качеството на живот на ищцата – тя не
може да спортува активно, контузиите на главата, шията, гърба и ръката ѝ
пречат да извършва множество упражнения, изпитва спорадични болки в засегнатите
при катастрофата области. Заявява се, че тя избягва да се вози с автомобил.
След инцидента вече не развива търговска дейност. Отношенията вкъщи със съпруга
ѝ също се обтегнали.
Освен причинените вследствие на инцидента неимуществени вреди, претърпяла
и имуществени вреди (загуби), изразяващи се в заплатени суми за прегледи и
помощни средства, в общ размер от 948 лева, представляващи, както следва:1. сумата от 60 лева - заплатена за такса
придружител с ползване на болнично легло (фактура № ********** от 12.09.2018 г.
и фискален бон към нея);2. сумата от 49 лева - заплатена за яка тип „Филаде“,
(фактура № ********** от 11.09.2018 г. и фискален бон към нея; 3. сумата от 29
лева - заплатена за потребителска такса, 4.
сумата от 350 лева - заплатена за платен преглед ( амбулаторен лист за платен
преглед № 390/07.09.-2018 г. и фискален бон към него); 5. сумата от 350 лева -
заплатена за платен преглед (амбулаторен лист за платен преглед №
332/07.09.2018 г. и разписка към него); 6. сумата от 110 лева - заплатена за
платен преглед (фискален бон).
Ищцата сочи, че за управлявания от виновния водач лек автомобил „Опел
Астра“, с peг. № А5470МХ, с който е реализирано описаното по-горе ПТП, към
датата на инцидента е бил налице действуващ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по полица № BG/30/118001213264 с период на
действие от 20.04.2018 г. до 20.04.2019 г. с ответната застрахователна
компания. Предвид горното и на основание чл.429 ал.1 т.1 от КЗ
застрахователят-ответник е длъжен да покрие отговорността на застрахования за
причинените от последния имуществени и неимуществени вреди на трети лица.
Твърди се в исковата молба, че
ищцата поискала от ответната застрахователна компания доброволно да изплати
обезщетение, но не получила предложение за сключване на спогодба.
В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът оспорва
изцяло основателността на иска. При условията на евентуалност въвежда
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която не е поставила
обезопасителен колан, с който превозното средство е било оборудвано.
Твърди се, че
водачът на автомобила Й.Ш.Б. не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и не е
причинил процесното ПТП по начина, описан в исковата молба. Заявява се, че няма
влязла в сила присъда, която да установява по задължителен начин за гражданския
съд, че е извършено престъпление, виновно ли е извършено и от кого. Оспорва се
твърдението за вина на водача на л.а.“Опел“, модел „Астра“. Сочи се, че е
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и материални щети, който
в частта си относно обстоятелствата и причините за ПТП не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила. Заявява се, че в него са отразени
разказите на самите участници в произшествието или на други свидетели-очевидци,
но съставителят не е възприел непосредствено механизма на ПТП. Поради това
според ответника причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП подлежат на
доказване по делото и в тази си част протокола не е достатъчно доказателство за
механизма на катастрофата. Отделно от това, според ответника липсва описание на
механизма и не е изготвена план-схема като приложение по Наредба
№1з-41/12.01.2009 год.
Твърди се, че вина
за настъпването на ПТП има водачът на друг автомобил – „Шкода“ модел „Фабия“ с
рег.№СВ1992АВ, който в нарушение на чл.24 от ЗДвП се е движел с неизправни
стоп-светлини, намалил е рязко скоростта си, без да се убеди, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, с което е станал
предпоставка за възникване на ПТП. Освен това този водач в нарушение на чл.28
от ЗДвП не е използвал ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално
встрани, чрез които да предупреди останалите участници в движението за
намерението си да извърши маневра, с което е станал предпоставка за възникване
на ПТП.
Заявява се, че
претендирания размер на обезщетението за неимуществените вреди е прекомерен, не
съответства на понесените болки и страдания и не е съобразен с приноса на
пострадалата. Заявява се, че нарушението, допуснато от ищцата – пътуване без
обезопасителен колан, се намира в пряка причинно-следствена връзка с
вредоносните последици, поради което при евентуална доказаност на исковата
претенция, определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено поне със
70%.
Твърди се, че при
инцидента ищцата не е получила увреждания в ребрената област и раменните стави,
каквито се получават при поставен предпазен колан. Самите увреждания на ищцата
са от вида, който се получава при удар без поставен колан – в областта на
шийния, гръдния отдели и дясната гривнена става.
Заявява се, че
ищцата е получила незначителни по вид и степен увреждания, от които се е
възстановила бързо.
Заявява се от
ответника, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК,
защото водачът на л.а.“Опел“ с раг.№А5470МХ не е могъл, нито е бил длъжен да
предвиди движението на друг автомобил с неизправни стоп-светлини, който ще
предприеме маневра без пътепоказател, чрез който да извести останалите
участници в движението.
Ответникът не
оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на
ПТП – 07.09.2018 год.
Оспорва вината на
водача на застрахования при ответното дружество л.а.“Опел“ с рег.№А5470МХ,
оспорва наличието на причинна връзка между поведението на водача (син на
ищцата) и получените от пострадалата травми, доколкото тази връзка е прекъсната
от поведението на ищцата (непоставяне на предпазен колан). В условията на
евентуалност се твърди съпричиняване на последиците. Оспорва се описания в
исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва се твърдението, че ищцата е получила
сериозни травми, както и че описаните увреждания са получени при настъпването
на процесното ПТП. Заявява се, че по делото липсват документи за ползван отпуск
по болест, както и документи от контролни прегледи, за които има представени
фактури. Оспорва се твърдението на ищцата, че оздравителния процес не е
приключил и че тя продължава да изпитва болки, физически и психически
дискомфорт. Твърди се, че липсва документация, от която да се проследи как е
протекъл оздравителния процес, има ли усложнения и невъзстановени травми,
необратими последици за здравословното състояние на ищцата. Оспорва се
твърдението, че ищцата имала нужда от помощ след изписването си. Оспорва се, че
описаните травми са причинени именно от процесното ПТП и че са довели до
продължително разстройство на здравето. Оспорва се, че травмите са лишили ищцата
от възможността да води нормален начин на живот, да осъществява ежедневната си
дейност и да спортува.
Оспорва се, че
ищцата е претърпяла имуществени вреди.
Заявява се, че видно от
представените документи, разходите за медицински услуги са били заплатени от
водача Й.Б., който е съпроводил ищцата в болницата и е репарирал незабавно на
07.09.2018 год. имуществените вреди в общ размер от 810 лв. Сочи се, че
фактурата за разход в размер на 60 лв. е заплатена от съпругата на водача, от
което следва, че тази имуществени вреди също се репарирани от сина на ищцата.
Предвид на това, ответникът твърди, че претенцията за обезщетяване на
имуществените вреди е неоснователна в тази ѝ част.
Възразява се срещу
размера на исковата претенция за имуществени вреди, тъй като нараняванията не
обосновават обезщетение в размер на 150 000 лв., предявено като частично в
размер на 50 000 лв. Възразява се и
срещу претенцията за имуществени вреди, като недоказана и прекомерна, както и
поради репариране на вредите от виновния водач. Ответникът възразява и против
претенцията за присъждане на лихва, като твърди, че най-ранния момент на
изпадане в забава е предявяването на исковата молба.
В съдебно
заседание оспорването се поддържа, представят се и се ангажират доказателства.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са
преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 50 000 лв.,
частично от 150 000 лв. и за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 948 лв., представляващи разходи за
лечение.
За наличието
на валидна застраховка „гражданска отговорност“ на водача, управлявал
превозното средство, в което ищцата е пътувала като пътник на задна седалка, не
се спори между страните. Също така няма спор, че на 07.09.2018 год. е настъпило
ПТП между три автомобила на път ІІ-73, км.87+500, на кръстовището за ж.п.гара
Карнобат – л.а.“Опел“ м.“Астра“ с рег.№А5470МХ, управляван от Й.Б.,
т.а.“Шкода“, м.“Фабия“ с рег.№СВ1992АВ, управляван от Ивелина Кънева и
л.а.“Опел“ м.“Астра“ с рег.№РВ3998РХ, управляван от Александър Филев. Съставен
е протокол с пострадали лица №25/07.09.2018 год., в който са описани
участниците, щетите и пострадалите лица, без да се посочи причината за
настъпване на ПТП. Ответникът е оспорил протокола за ПТП в отговора с
твърдения, че в частта относно обстоятелствата и причините за настъпване на
произшествието този документ не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, а отделно – към него не е изготвена план-схема.
С решение №
85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., и решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№
395/2008 г. на ВКС е прието, че неоспореният в процеса констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, изготвен от органите на МВР в кръга на
възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, който
се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното
лице - съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверително изявление за непосредствено възприетите от съставителя факти. В
цитираната съдебна практика е прието също така, че обвързващата доказателствена
сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени средства.
Както се
посочи, в самия протокол не са визирани причините за настъпване на
произшествието, нито е описано поведението на водачите – участници. С оглед на
това, а и поради въведеното оспорване от ответника на сочения от ищцата
механизъм на произшествието, изводите на съда следва да се базират на
автотехническата експертиза, която е изготвена въз основа на документите от
прекратеното досъдебно производство и схемата за въведената организация на
движение в участъка, предоставена от ОПУ Бургас.
От
заключението на в.л.Г. става ясно, че на 07.09.2019 год. около 15 часа
т.а.“Шкода“, управляван от Ивелина Кънева, се е намирал спрян пред Т-образното
кръстовище на път ІІ-73 при км.87+500 с намерение да завие наляво. Установява
се от заключението, че се е наложило този автомобил да изчака плътно в ляво в
самото платно за движение поради липса на обособена лента за изпълнение на
маневрата „завой на ляво“. В този момент от посока гр.Карнобат се е движил
автомобила, управляван от Б., а в срещуположната лента за движение от посока
Шумен се е движел л.а.“Опел“, управляван от Филев. Водачът Б. е установил
късно, че спреният автомобил „Шкода“ не се движи и е реагирал с аварийно
спиране, което е оставило 25 м. спирачни следи. Вещото лице Г. е установил в
отговора на задача №3, че скоростта на движение на л.а. „Опел“, в който е
пътувала ищцата, е била около 94 км/ч. Този извод е направен въз основа на
дължината на оставения спирачен път, оценъчната скорост – еквивалентна на
енергията при сблъсъка със спрения автомобил и остатъчната скорост на придвижване
с просуркване до мястото на третия удар със същия автомобил. При тази скорост
на движение опасната зона за спиране е била около 100 м. (отговор на задача
№9), а водачът е възприел спрения автомобил на около 51 м. Наличното разстояние
е било два пъти по-малко от необходимото за аварийно спиране, поради което е
последвал удар в задната част на „Шкодата“. Този удар е придал динамичен импулс
на „Шкода“ в посока напред и наляво, в момента на разминаването с л.а.“Опел“,
идващ от посока Шумен. Водачът Филев е реагирал със завиване наляво, за да
избегне челния сблъсък, но е настъпила странична колизия между левите страни на
двата автомобила. От втория сблъсък „Шкода“ се е завъртял по посока, обратна на
часовниковата стрелка, и с предната си част се е ударил в почти спрелия „Опел“,
управляван от Б.. Другият л.а.“Опел“ се е придвижил по инерция около 30 м. и е
спрял до мантинелата. Местоположението на отделните удари е показано от в.л.Г.
на скицата, приложение към основното заключение. Според отговора на задача №4,
причина за настъпване на произшествието е несъобразената скорост, избрана от
водача Б.. Тя не само е била значително над ограничението в участъка (60 км/ч –
отговор на задача №6), но е била несъобразена и с конкретната пътна ситуация,
като самият водач не е следил движението на достатъчно разстояние пред
автомобила си и късно е възприел спрелия автомобил „Шкода“ като опасност.
Според заключението, при това стечение на обстоятелствата не е било възможно
произшествието да се избегне. Техническа възможност за предотвратяване е
съществувала, когато л.а.“Опел“, управляван от Б., е бил на около 200-300 м. от
кръстовището и в случай, че е поддържал дистанция от 30 м. от движещото се пред
него превозно средство. Според отговора на задача №15, действията на водача
Ивелина Кънева не са в причинна връзка с произшествието. Тя е предприела
изчакване плътно в ляво в своята лента за движение, поради липса на платно за
завиване, а твърденията на ответника, че не е подала сигнал за предстоящата маневра
и е управлявала автомобила „Шкода“ с неизправни стоп-светлини, не се подкрепят
от документите в досъдебното производство, нито могат да бъдат проверени в
настоящия процес. Освен това следва да се посочи, че в участъка на
произшествието са били поставени предупредителни знаци А27 и А28 за кръстовище
без предимство и ограничителни знаци В24 и В26 (забранено изпреварването и
забранено движение със скорост над 60 км/ч), поради което е следвало водачът Б.
да се движи с повишено внимание и с по-ниска скорост именно поради вероятността
да се наложи спиране и пропускане на автомобил преди него, изчакващ за маневра
„завой на ляво“. При поведение, съобразено с въведената сигнализация и
останалите участници, водачът Б. би имал достатъчно време, за да съобрази, че автомобилът
„Шкода“ не се движи и представлява опасност.
От
допълнителното заключение на в.л.Г. се установява, че л.а.“Опел“, управляван от
Б., е бил технически изправен – доказателство за това са плътните 25-метрови
спирачни следи, които за автомобил с такава експлоатациионна възраст (25
години) са много добър показател. Този автомобил е бил преминал технически
преглед съвсем скоро преди произшествието. Фабрично би следвало да е оборудван
с АВS-система, но в момента на произшествието е бил без действаща такава. В
отговора на задача №3 се съдържа извод, че дори и при действаща АВS-система
автомобилът също така не би могъл да спре в рамките на тези 25 м., т.е.
сблъсъкът с „Шкода“ и в този случай би бил непредотвратим. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че при работеща система е вероятно ударът да е с по-малък
интензитет, но не може да се отговори дали това би било решаващо за фаталния
инцидент. От отговора на задача №4 става ясно, че отклонението наляво в края на
спирачния път се дължи на сблъсъка с л.а.“Шкода“. Изводът на вещото лице е, че
техническото състояние на л.а.“Опел“ с рег.№А5470МХ не следва да се поставя в
причинна връзка с произшествието.
Заключенията
на вещото лице Г. се ценят от съда като обосновани и обективни. Въз основа на
тях се налага извод, че произшествието е настъпило изцяло поради поведението на
водача на л.а.“Опел“ – Й.Б.. Хазартните възражения на ответника, че ПТП е
настъпило поради поведението на водача на л.а.“Шкода“, застрахован при третото
лице-помагач „Алианц България“, и поради неизправното състояние на л.а.“Опел“,
управляван от третото лице-помагач Б., не се подкрепят от нито едно от
събраните доказателства. Също неподкрепено с доказателства остава и
твърдението, че произшествието е случайно деяние. Напротив – установява се, че
с действията си Б. е предизвикал поредицата от удари, които се явяват
вредоносни за ищцата. При управление с несъобразена скорост спрямо въведените
ограничения поради наличието на кръстовище и спрямо останалите участници в
движението (недостатъчна дистанция), водачът е попаднал в ситуация, в която
късно е разпознал спрелия автомобил като опасност и не е успял да избегне
сблъсъка, дори и с аварийно спиране.
От
медицинската документация и от заключението на в.л.П. се установява, че в
резултат на удара ищцата е претърпяла травматични увреждания – мозъчно
сътресение, счупване на дясна лъчева кост на типично място, счупване на спинозния
израстък на седми шиен прешлен и счупване на дъгите на първи гръден прешлен. В
заключението на съдебно-медицинската експертиза се съдържа категоричния извод,
че травмите са в пряка причинна връзка с претърпения инцидент. Получените
увреждания са причинени вътре в купето на автомобила. Травмите на прешлените
могат да се получат от рязко отвеждане на главата и шията напред и назад и от
силно напрежение на мускулатурата при удара между двата автомобила.
Гражданската
отговорност на водача Б. е била застрахована при ответника, ето защо
претенцията е доказана по основание.
Претърпените
от ищцата болки, физическо страдание, силни негативни изживявания, стрес,
ограничения в личния живот и контакти, битови неудобства след произшествието на
07.09.2018 год. представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат
обезщетени от ответника на основание чл.432 ал.1 от КЗ. При определяне размера
на обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии, съдържащи се
в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла
на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да
бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура
(така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о.,
ТК).
Ищцата е била
лекувана в Неврохирургично отделение на УМБАЛ Бургас за времето от 07.09.2018
до 12.09.2018 год. изцяло консервативно. Ръката е била имобилизирана, а на
шията е поставена яка. Изписана е с подобрение, с препоръки да не се натоварва
физически и да спазва постелен режим в дома. От заключението на д-р П. става
ясно, че липсва документация, от която да се проследи оздравителния процес в
домашни условия. Има само едно посещение при невролог на 11.11.2019 год., при
което е поставена диагноза „Посттравматично главоболие. Посттравматична болка в
гръбначен стълб, в гръдния отдел.Интеркостална невралгия“. Липсват данни за
проведена рехабилитация на ръката. Според заключението, обичайно при
консервативно лечение при счупването на спинозния израстък на 7-ми шиен прешлен
се поставя шийна яка за 3 седмици, като оздравителния процес продължава до 3
месеца. При счупване на дъгите на 1-ви гръден прешлен имобилизацията продължава
3-4 седмици, а възстановяването е до 3-4 месеца. Обичайния срок за
възстановяване при счупване на лъчевата кост на типично място е 1,5 – 2 м.
При прегледа
на ищцата от в.л.д-р П. е установено, че са възстановени функциите на крайника
и на снагата (уточнения в с.з. на 24.11.2020 год.). Има останали болезнени и
затруднени движения, описани в заключението – движението на врата на дясно е до
45 градуса, при пасивен натиск се усеща болка; екстензията на дясна гривнена
става е непълна до 45 градуса, при натиск е болезнена. Според вещото лице, тези
затруднения при движение не застрашават здравето на ищцата и е наложително за
ръката да се проведе рехабилитация, за да се възстанови екстензията.
От
съдебно-психологическата експертиза е видно, че не се наблюдават
патологични отклонения в психичния
статус на ищцата. Вещото лице е установила тревожно състояние с депресивни
елементи, проявяващи се в нарушения на съня, ниска устойчивост на стрес,
ограничаване на социалните контакти. Експертизата допуска, че ищцата е изпитала
емоционални, негативни преживявания и неудобства в пряка следствена връзка с
претърпяното ПТП.
Според
свидетелските показания на близки на ищцата, оздравителния процес продължил
шест месеца. Св.Мехмед сочи, че след изписването от болницата ищцата се
нуждаела от помощ, не можела да върши нищо сама, не можела да става от леглото.
Свидетелката й помагала, като я обслужвала и
се грижела за домакинството. Твърди, че свалили гипса след 40 дни, а
шината – след 6 месеца. Според нея ищцата се оплаквала близо година от
затруднено дишане, болки в ръката и врата, взимала болкоуспокоителни и дори
припаднала от болка няколко седмици преди съдебното заседание. Сочи, че се
променила след катастрофата, страхувала се да се качва в автомобил и поради
това престанала да ходи до гр.Карнобат.
Св.Кенан,
сестра на ищцата, също полагала грижи за нея след изписването й от болничното
заведение. Твърди, че в дома си ищцата се чувствала зле, лежала и не можела да
се движи поради проблемите с гръбначния стълб. Гипса на ръката го носила 40
дни, а шината – 6 месеца. Имала силни болки и вземала лекарства. Свидетелката
сочи, че ищцата все още изпитва болки по ръката и гърба, оплаква се от
главоболие. Според св.Кенан, ищцата е променена физически и психически след
катастрофата – не може да върши същата работа и това я потиска психически.
От събраните
доказателства се налага извод, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от
произшествието, представляващи болка и страдание от травматичните увреждания,
негативни психически преживявания, дискомфорт и стрес. Психическите страдания
обаче не са с интензитет, по-голям от обичайния в такива случаи. В съдебното
заседание вещото лице – психолог е уточнила, че липсват обективни данни за
състоянието на ищцата преди катастрофата, от които да бъде проследено
развитието във времето на нейната психична сфера. Изводите са направени изцяло
по субективни данни – от това, което ищцата е съобщила по време на интервюто.
Липсват данни за посещения при специалист или проведено лечение. Поради това
отговорите на поставените въпроси в заключението не са категорични, а
хипотетични. В съдебно заседание е уточнено също така, че и други събития могат
да предизвикат констатираното тревожно
състояние с депресивни елементи и неговите проявни форми – безсъние, повишено
кръвно налягане и пр. От съда следва да се отбележи, че никоя от свидетелките,
които са близки на ищцата, не съобщава за оплаквания, представляващи нарушения
в съня и ограничаване на социалните контакти. Те сочат единствено, че ищцата се
страхува от пътуване с автомобил и че е потисната, но това е обяснимо и
естествено, тъй като тя е провела дълъг оздравителен процес, по време на който
е била зависима от близките си и се е чувствала непълноценна. В обобщение съдът
намира, че ищцата действително е претърпяла психически дискомфорт, но не може с
категоричност да се заключи, че установеното тревожно състояние с депресивни
елементи е пряк резултат от произшествието.
Ищцата е
претърпяла няколко самостоятелни травматични увреждания, като три от тях
попадат в юридическия критерий „средна телесна повреда“. Липсват данни,
включително от етапната епикриза, ищцата да е провела оздварителен процес с
усложнения, ето защо следва да се приеме, че възстановяването й е приключило в
обичайните срокове, посочени в заключението на съдебно-медицинската експертиза.
В този смисъл не следва да се ценят свидетелските показания в частта, в която
се съобщава, че ищцата носила шийната яка в продължение на шест месеца. От
заключението става ясно, че функциите на снагата и ръката са възстановени, но
са останали ограничения в движението и болезненост, които за ръката могат да
бъдат преодолени при полагане на допълнителна грижа и рехабилитация. Ищцата
продължава да изпитва болки и поради това е потърсила помощ на невролог. От
друга страна следва да се отчете, че проведеното консервативно лечение е
изисквало пълен покой, обездвижване и постелен режим в значителен период от
време (поне 3 – 4 месеца), което е влошило съществено качеството на живот на А.Б.,
поставило я е в зависимост от нейните близки, принудило я е да се чувства
непълноценна, ограничило е общуването с близки и приятели. Най-значителни
физически страдания ищцата е преживяла веднага след катастрофата, когато е била
лекувана в болнично заведение с придружител, а с течение на времето страданията
са намалявали и отшумявали, но не напълно, тъй като е останала болезненост при
някои движения, главоболие и невралгия. Като се имат предвид тежестта на
уврежданията и последващите болки и страдания в значителен период от време,
някои от които продължаващи, необратимите ограничения при движението на шията,
а от друга страна – обстоятелството, че не са останали трайни последици за
здравето на ищцата и прогнозите за раздвижване на ръката при евентуална
рехабилитация са благоприятни, както и като отчете икономическата конюнктура, съдът
намира за справедливо обезщетение в размер на пълния претендиран частичен размер
от 50 000 лв.
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалата е частично
основателно.
Съпричиняване
на вредоносния резултат е налице в случаите, когато поведението на пострадалия
е обусловило увреждането по някакъв начин или е способствало за неговото
настъпване (т.7 от ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на ОСТК ВКС,
решение №96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение
№37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.).
Установява се
от заключенията на съдебно-автотехническата и съдебно медицинската експертизи,
че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Тя е пътувала на задна
средна седалка, която е била оборудвана с двуточков колан, т.е. само за таза.
Видно е от заключението на съдебно медицинската експертиза, че уврежданията на
гръбначните прешлени биха настъпили и при поставен колан, тъй като те са
резултат от рязкото отвеждане на главата и шията напред и назад при удара и от
силно напрежение на мускулатурата. Другите увреждания обаче са причинени от
удари вътре в купето на автомобила, като за счупването на дясната лъчева кост
на типично място в заключението се сочи, че то е резултат от натиск в дланта по
дългата ос на ръката, т.е. при опит на пътника да се предпази. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че при поставен предпазен колан такава травма
не би настъпила, тъй като тялото остава притиснато към седалката. Според съда
без значение е в случая, че средната седалка е била оборудвана само с двуточков
колан – неговото предназначение, също както и при триточковия, е да удържи
пътника на неговото място при внезапно спиране – отговор на задача №17 от
основната САТЕ. При поставяне на предпазния колан от ищцата, нейното тяло би
останало на седалката и не би се придвижило нагоре към тавана и напред, както е
изобразено на примерния модел, възпроизведен от вещото лице Г. в основното
заключение, отговор на задачи №18 и 19.
С оглед на това съдът приема, че травмите на главата и на ръката са в
резултат и на поведението на ищцата.
Възражението
на ответника, че ищцата съпричинила вредите, като предприела пътуване в
технически неизправен автомобил, като знаела за съществуващата неизправност, е
въведено едва в писмената защита и е преклудирано. Отделно от това, то е и
неоснователно – от заключенията на САТЕ е видно, че автомобилът е бил
технически изправен, с работеща спирачна система, макар и с неработеща АВS
система, която обаче не е задължителна, а и при работеща такава система
вредоносния резултат пак би настъпил.
Според чл.51
ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали съответно на степента на
съпричиняването на вредите от ищцата.
Въз основа на
установеното поведение на ищцата, което е способствало за понесените от нея
вреди, съдът намира, че обезщетението следва да се редуцира с 1/5 и да й се
присъди обезщетение в размер на 40 000 лв. При определяне степента на
съпричиняване съдът отчете, че с поведението си ищцата всъщност е допринесла за
най-слабите по интензитет и значимост увреждания – мозъчното сътресение и
счупването на дясната гривнена става. Тези увреждания далеч не са били толкова
опасни и тежки, колкото травмите на гръбначните прешлени, за които ищцата няма
принос. С оглед на тези аргументи, обезщетението следва да бъде намалено само с
1/5.
Ищцата е
претърпяла и имуществени вреди, представляващи разходи за прегледи и лечение,
които напълно кореспондират с получените увреждания (СМЕ). Не се оспорва от
ответника, че ищцата първоначално е била транспортирана в УМБАЛ“Дева Мария“, където
е прегледана на 07.09.2018 год., установени са травми на гръбначни прешлени и е
преведена в неврохирургично отделение на УМБАЛ Бургас на същия ден. За
прегледите в първото болнично заведение ищцата е заплатила средства, което е
видно от бланките за платен преглед и издадените касови бонове за 350 лв. и 110
лв. Не се подкрепят от доказателствата твърденията на ответника, че прекият
причинител на увреждането (деликвента) е заплатил разходите за двата прегледа и
поради това застрахователят е освободен от отговорност. Няма данни за трети
платен преглед на ищцата, както се сочи в исковата молба – представени са само
листи за платени прегледи №390/07.09.2018 год. и №332/07.09.2018 год. Освен
тези разходи за прегледи, ищцата е заплатила още сумата от 60 лв. такса за
придружител, сумата от 49 лв. – стойност на шийна яка и сумата от 29 лв. за
потребителска такса, или общо 598 лв. Имуществените вреди следва да бъдат репарирани от
ответника, като се отчете установената степен на съпричиняване от 1/5, т.е на
ищцата следва да бъдат присъдени 478,40 лв.
Ищцата
претендира обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени и
имуществени вреди от момента на увреждането – 07.09.2018 год.
Съгласно чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с
другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими
от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата
на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано
от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая
застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента
на деликта, по общото правило на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Техният размер не би
надхвърлил застрахователния лимит, предвид определения размер на обезщетението.
След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия
застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се
възприеме 12.11.2018 год. – датата, на която пострадалата е подала заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищцата е
поискала присъждане на разноски и има право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Била е представлявана
от адвокат по реда на чл.38 от ЗА. На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв.С. възнаграждение, определено по реда
на Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАС за всеки иск в размер на 1730 лв. по
претенцията за обезщетение на неимуществените вреди (чл.7 ал.2 т.4 от
наредбата) и 300 лв. по претенцията за имуществени вреди (чл.7 ал.2 т.1), или
общо 2 030 лв. Списък с разноските е бил представен с писмените бележки, след
приключване на делото и обявяването му за решаване, който не може да бъде взет
под внимание. Според друг списък на разноските, представен преди последното
съдебно заседание, ищцата претендира разноски за държавна такса за частна жалба
в размер на 15 лв., разходи за разчитане на снимка в размер на 15 лв. и депозит
за вещо лице в размер на 350 лв. От тях разноски по водене на делото са само
държавната такса и депозита за експертиза и те следва да бъдат възложени върху
ответника съразмерно на уважената част от исковете, или 273 лв.
На ответника се
следват разноски съразмерно на отхвърлената част. От разноските по списък – 1275 лв. (от които 450 лв.
възнаграждение на юрисконсулт) се присъждат 262 лв.
Тъй като ищцата
е освободена от заплащане на държавна
такса, дължимата такса върху присъдените обезщетения следва да се възложи върху
ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – общо 1650 лв. по двата иска.
Ищцата е била
освободена и от заплащане на разноски с определение на Бургаски апелативен съд.
От бюджета на съда са била заплатени разходи за възнаграждения на вещи лица в
размер на 150 лв., от които 120 лв. следва да се възложат върху ответника.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и
здраве", ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров" № 1,
представлявано от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков
Младенов, да заплати на А.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** по сметка BG93СЕСВ979050А0983200
сума в размер на 40 000 (четиридесет и хиляди) лв., представляваща частично
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 07.09.2018
год. ПТП,
причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Й.Ш.Б.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане и сумата в размер на 478,40 (четиристотин седемдесет и осем 0.40)
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2018
год. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения до претендирания
размер от 50 000 лв., частично от целия размер на неимуществените вреди от
150 000 лв. и за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди над уважения до претендирания размер от 948 лв., както и претенцията за присъждане на
лихва от датата на увреждането – 07.09.2018 год. до 12.11.2018 год.
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и
здраве", ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров" № 1,
представлявано от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков
Младенов, да заплати на адв.П.С. възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на А.К.Б., ЕГН **********, при условията на чл.38 от ЗА по
т.д.№662/19 год. в размер на 2 030 (две хиляди
и тридесет) лв.
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и
здраве", ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано
от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков Младенов, да
заплати на А.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** по сметка BG93СЕСВ979050А0983200
разноски в първоинстанционното производство в размер на 273 (двеста седемдесет
и три) лв.
ОСЪЖДА А.К.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „ДаллБогг: Живот и здраве", ЕИК: *********,със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано от изпълнителните
директори Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков Младенов, разноски в
първоинстанционното производство в размер на 262 (двеста шестдесет и два) лв.
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и
здраве", ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров" № 1,
представлявано от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков
Младенов да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на Окръжен съд Бургас, държавна такса в размер на 1650 (хиляда шестстотин и петдесет) лв. и
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 120 (сто и двадесет) лв.
Решението е постановено при участието
на третите лица ЗАД „Алианц България“ и Й.Ш.Б..
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: