РЕШЕНИЕ
№ 3180
гр. Варна, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С.. Т.
при участието на секретаря Д.Д.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110118195 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от К. П. К., с ЕГН
********** и адрес гр.*** чрез пълномощника си адв. Д.П. – АК ***срещу ***, БУЛСТАТ
*** и адрес гр.***, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната
община не е собственик на недвижим имот с идентификатор №*** по КККР на гр.***,
одобР. със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на изп. директор на АК, с площ от 592 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./ и адрес на имота гр.**** , при граници и съседи: имоти с
идентификатори №№ ***.
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че е собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в
землището на гр. ***, селищно образувание „***“, а именно: имот с идентификатор №***
по КККР на гр.***, одобр. със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на изп. директор на АК, с
площ от 592 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор : няма, номер по
предходен план: ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ ***.
Ищцата установила владение върху имота, който бил безстопанствен, през пролетта
на 2010г. в трайно установените му граници и владението било упражнявано непрекъснато,
1
необезпокоявано и явно от 2010г. до датата на подаване на исковата молба.
В началото на 2021г. ищцата решила да се снабди с нотариален акт за собственост
по обстоятелствена проверка. След подаване на заявление за издаване на удостоверние, че
имотът не е актуван като общински, ответната община на ***г. съставила Акт № ***за
частна общинска собственост за ПИ ***.
*** актувала имота на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС.
Съставения акт за частна общинска собственост обаче удостоверявал
несъществуващо право на ***, тъй като тя не придобила собствеността върху имота на
посоченото в акт основание и изобщо по някой от предвидените в чл.2 ЗОС способи.
Позоваването от общината на общо нормативно основание за трансформиране на
собствеността в общинска не сочело на удостоверяване на конкретно фактическо
основание.
За ищцата съществувал правен интерес да предяви отрицателен установителен иск
за собственост против неоснователно твърдение на общината за собственост върху
процесния имот и съставения без основание акт за частна общинска собственост.
Действията на ответната община препятствали възможността ищцата да се позове на
давност чрез издаване на констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка.
Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Процесния имот попадал в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в границите на
селищно образувание „***“, землище кв. ***, *** – такова по силата на § 4, ал.2 от нарочна
заповед на Областен управител на област с административен център гр. Варна от 2002г.
Съгласно предвижданията на ПНИ имот ***бил индивидуализиран с площ от 592 кв.м. и
записан на неидентифициран собственик, без документ за собственост. Не била провеждана
процедура нито в ***, нито в районна администрация за възстановяване правото на
собственост върху имота по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на правоимащо лице.
Правото на собственост на *** върху процесния имот възникнало по силата на закона,
поради което било без значение към кой момент е съставен акт за частна общинска
собственост. Собствеността била придобита по силата на разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ,
според която земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата е общинска собственост. Обстоятелството, че процесния имот е общински,
придобит по силата на закона съставлявало пречка за придобиването му по давност, предвид
установения с § 1 (1) от ЗРЗДЗС мораториум. Решение № 3/24.02.2022г. по конституционно
дело № 16/2021г. на Конституционния съд на Република България имало действие занапред,
т.е. три дни след обнародването му. Тъй като цитираната в акта за частна общинска
собственост разпоредба не установявала конкретен придобивен способ, а само сочела
2
начините, в резултат на които общината може да придобие права на собственост, с отговора
на исковата молба ответната община изрично се позовава на разпоредбата на чл.25, ал.1
ЗСПЗЗ.
Процесния имот попадал в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което следвало, че е в
територия стопанисвана и обработвана от ТКЗС, респ. ДЗС, т.е. земята била обобществена.
Към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът имал характера на земеделска земя по
смисъла на чл.2 от същия закон и бил подложен на възстановяване по реда и условията на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. До 1960г. за имота не бил съставян акт за държавна собственост, респ.
същият не е бил предмет на отчуждаване и възстановяване по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ и др. Тъй като имотът подлежал на възстановяване по реда и условията на ЗСПЗЗ,
за него не били подавани заявление за възстановяването му в законоустановените срокове и
за имота липсвали доказателства да е придобит /целия или част от него/ по реда и условията
на §4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, то по отношение на процесния имот била налице хипотезата
на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Имотът бил общинска собственост и по отношение на него бил
приложим въведения мораториум.
Ответникът поддържа, че ищцата не е придобила собствеността върху процесния
имот на основание давностно владение с начало на владението 2010г. и искът се явявал
неоснователен.
Ответната община моли за отхвърляне на предявения иск, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат
изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените
по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
За изясняване фактическата страна на спора е назначена съдебно-техническа
експертиза. От заключението на вещото лице /л.98-100/, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установи, следното:
За терена, в който попада процесния имот са налични следните планове и карти:
Кадастрален план на местност „***“, одобрен със Заповед № Р-358/22.10.1996г. на кмета на
***, Помощен кадастрален план към ПНИ на с.о. „***“, одобрен със Заповед № РД-1-
7706/378/20.09.2002г. на Областен управител на област с административен център гр. ***,
План на новообразуваните имоти на с.о. „***“, одобрен със Заповед № РД-1-
7706/378/20.09.2002г. на Областен управител на област с административен център гр. ***и
Кадастрална карта на гр. ***, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК.
Съгласно кадастралния план от 1996г., процесният имот представлявал част от
имот № ***, целият с площ от 743 кв.м., записан на Д.М.Д., с удостоверение №***г. п
опротокол №***г. с трайно предназначение „***“, при граници: на изток – улица, на запад –
3
улица, на север – имот № ***и на юг – имот № ***.
По ПКП към ПНИ на с.о. „***“ имот № ***(част, от който е процесният имот №
***) бил записан на Д.М.Д., при граници: на изток – улица, на запад – улица, на север – имот
№ *** и на юг – имот № ***.
В ПНИ имотът представлявал новообразуван имот № *** с площ от 592 кв.м., вид
територия: населени места, начин на трайно ползване – ниви /орна земя/, записан на
неидентифициран собственик.
Съгласно действащата кадастрална карта на гр. ***, процесният имот бил записан с
идентификатор № ***, площ 592 кв.м., стар номер ***и записан на *** на основание Акт за
частна общинска собственост № ***г.
Вещото лице дава заключение за пълна идентичност между имота, предмет на
исковата претенция, с имота визиран в АЧОС № ***. и новообразувания с ПНИ на с.о.
„****“ имот № ***.
Преди колективизацията процесният имот е бил земеделска земя – ниви. Имотът
бил включен в баланса на земеделските земи на ТКЗС, като не се откриват писмени данни за
конкретно включване на процесния имот в ТКЗС или ДЗС. Липсват писмени данни за
съставяне на предходен акт за държавна собственост за имота. Имотът бил предоставен за
ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Д.М.Д. с удостоверение за ползване № ***г. по
Протокол № ***г., като нямало постъпило заявление в администрацията на Район „***“, ***
за издаване на Заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и няма данни за оценителни
протоколи и извършени плащания за ПИ ***по КП на с.о. „***“, вписан в разписния лист на
Д.М.Д.
От писмо с изх. № ***г. от Началник на ОСЗ – ***се установява, че по отношение
на ПИ № ***представляващ част от имот с ид. № *** по КККР на гр. Варна е признато
правото на собственост на наследниците на А.Е.П. с Решение ***г. на ПК – ***, където
имот пл. № ***е част от имот пл. № ***по плана на стари имотни граници от 1996г. на
местност „***“ и на И.С.С. с Решение № ***г. на ПК – ****, където имот пл. № ***е част от
имот № ****по плана на стари имотни граници от 1996г. на местност „***“ /л.118/.
Към доказателствата по делото са приобщени посочените в писмото решения на
ОСЗ – ***/л.119-122/.
В полза на ищеца са допуснати гласни показания посредством разпит на
свидетелите А.Х.А. и Я.П. П..
Свидетелят А. твърди, чепознава ищцата от 2008-9 година и от нея знае, че има
място в местност „***“. При запознанството между свидетеля и ищцата, последната вече
владеела мястото. Мястото било изоставено лозе и било буренясало. Ищцата се грижела за
това лозе, а през 2021г. го изкоренила, за което свидетелят помагал. В края на 2021г. или
началото на 2022г. свидетелят за последен път посетил мястото и тогава подменили
оградата. Площта на имота била около половин декар. От северната страна мястото
граничело с имот на дядо Д., който имал сграда и живеел там. На изток граница бил широк
4
път от чакъл, а на запад тясно черно пътче. От южната страна било празно място. От
запознанството на свидетеля с ищцата, тя владеела имота, грижела се за него и това
продължавало до момента на разпита. Свидетелят не е виждал други хора в имота и не знае
да са ставали спорове между ищцата и други хора за мястото.
В показанията на св.П. се твърди, че познава ищцата от 2009г. и знае, че тя има
място на ***. В момента мястото било празно и оградено. Площта била около 600 кв.м.
Оградата била с бетонни колчета и мрежа. Свидетелят знаел за мястото от около 10 години,
но го посетил за първи път преди 2-3 години. В местото имало лозе, но миналата година
било изкоренено, в което участвал и свидетелят. На изток имотът граничел с широк път, на
юг с празно място, на запад имало задънена улица, а на север бил имот на дядо Дамян,
който имал къща там. Свидетелят не е виждал други хора в имота и не знае ищцата да е
имала спорове с други хора за мястото.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Според тълкуването дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т.д.
№ 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие
процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата осъществява
фактическа власт върху имота в продължителен период от време след 2009г. и би могла да
претендира придобиване на правото на собственост върху него с изтичане на определения в
закона давностен срок.
В този смисъл предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК се явява допустим, като предявен при наличие на правен интерес у ищеца
според изложените в исковата молба твърдения и ангажираните в производството
доказателства. Ответникът е съставил Акт за частна общинска собственост за имота, с който
оспорва собствеността на ищеца върху имота и препятства снабдяването му с нотариален
акт по обстоятелствена проверка за имота, което съдът намира за достатъчно да обоснове
правния интерес на ищеца от водене на предявения отрицателен установителен иск.
Характерът на предявения иск възлага в тежест на ответната страна да установи по
безспорен начин обстоятелството, че се легитимира като собственик на процесния имот на
въведеното придобивно основание. В настоящият случай ответникът навежда твърдения, че
е собственик на процесния имот като собствеността е възникнала по силата на чл.2, ал.1, т.7
ЗОС, вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съставения акт за общинска собственост няма вещно-
прехвърлителен ефект, а само удостоверителна функция.
От представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот преди
колективизацията е бил земеделска земя – ниви и е включен в баланса на земеделските земи
на ТКЗС. Имотът е бил предоставен за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като за него
5
няма данни да е съставян предходен акт за държавна собственост.
Съгласно чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. Придобиването правото на
собственост относно земите по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. В
приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване, тоест земи, попадащи в обхвата на чл.10 ЗСПЗЗ, но не са
заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени
от ползватели по реда и при условията на § 4 и следващи от ПЗР на ЗСПЗЗ. В обхвата на
реституционния закон не са включени и земеделските земи, които не са били
обобществявани/отнемани и които са останали собственост на физически лица в реалните
им граници.
Твърденията в отговора на исковата молба, че за процесният имот не е провеждана
процедура по възстановяване на правото на собственост в полза на правоимащо лице бяха
опровергани от приетите по делото доказателства. От събраните по делото писмени
доказателства – Решение № ***г. на Поземлена комисия – ***и Решение № ***г.на ОСЗ –
***се установява, че по отношение на процесния имот са подадени заявления за
възстановяване, което изключва приложението на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и възможността да бъде
придобит от ответната община на това основание. С първото решение е признато правото на
собственост на наследниците на А.Е.П. върху нива с площ от 5.200 дка, представляваща
северната част от имот пл.№ ***по плана на стари имотни граници на м. „***“, в която
попада имот № ***по комбиниран план на м. „***“ от 1997г. с площ от 0.096 дка, а с
второто решение е възстановено правото на собственост на И. С. С. върху нива с площ от
5.200 дка, представляваща имот с пл. № ***по плана на стари имотни граници на м. „***“,
в която попада имот пл. № ***по комбиниран план на м. ***от 1997г. Според
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза,
процесният имот представлява част от имот № ***, целият с площ от 743 кв.м. по
Кадастрален план на м. ***, одеобрен със Заповед № Р-358/22.10.1996г. Вещото лице е
установило пълна идентичност между процесният имот, имотът, за който е съставен АЧОС
№ ***г. и имота новообразуван с ПНИ на с.о. „***“ през 2002г. По посочения начин се
установява, че по отношение на процесния имот са подадени заявления за реституция и е
възстановено и признато право на собственост на наследниците на А.Е.П. и на И.С. С.,
което изключва възможността ответната община да придобие собствеността върху имота на
основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Пречка за придобиване на собствеността от общината по реда
на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ не е завършването на процедурата по възстановяване на собствеността
със заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а само заявяването на
имота за реституция в законоустановените срокове и признаване на правото на собственост
на правоимащите лица.
Предвид носената от страните доказателствена тежест, от събраните по делото
доказателства не се установи ответната община да е придобила собствеността върху
процесния имот на твърдяното основание, което води до извод за основателност на исковата
6
претенция.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът имат право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива са в общ размер на 939.76 лева, които следва да се възложат в тежест
на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. П. К., с ЕГН ********** и адрес
гр.*** че ***, БУЛСТАТ *** и адрес гр.*** не е собственик на недвижим имот с
идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, одобР. със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
изп. директор на АК, с площ от 592 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ и адрес на имота
гр.**** , при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ ***., на основание чл.124,
ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ *** и адрес гр.*** да заплати на К. П. К., с ЕГН
********** и адрес гр.*** стоените по делото разноски в размер на 939.76 лв. /деветстотин
тридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7