Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Провадия, 10.08.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I състав, в публично
съдебно заседание проведено на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1285 по описа за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул. „Козяк“ № 1А, представлявано от управителя В.П.П.
срещу Земеделска производителна кооперация „Нива“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. ***, общ. ***, обл. Варна, ул. „Георги Сава Раковски“
№ 22, чрез председателя Н.С.Т..
Съдът, като взе предвид, че в рамките на
предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по делото е депозирал
отговор на исковата молба, намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да
насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 19.07.2010г. между него и
ответната кооперация бил сключен договор за охранителни услуги, по силата на
който търговско дружество „Агенция за сигурност
и охрана Сириус" ЕООД приело
да извършва срещу заплащане физическа охрана на обект, стопанисван от ЗПК „НИВА", а именно стопански двор -
кооперация, находяща се в с. ***, общ. ***, обл. Варна. За изпълнение на
възложените охранителни услуги, възложителят ЗПК „НИВА" е следвало да заплаща на
изпълнителя „Агенция за сигурност и охрана
Сириус" ЕООД възнаграждение
в размер на 2650 лева месечно без включен данък добавена стойност в срок от
01-во до 07-мо число на месеца, следващ този, през който е била реализирана
физическата охрана на обекта. По време на действието на договора ищцовото
дружество изпълнявало добросъвестно задълженията си по обезпечаване охраната на
стопанисвания от възложителя обект, за което били съставени и подписани между
страните ежемесечни данъчни фактури. Въпреки изпълнението на възложените
охранителни услуги, ЗПК „Нива" не била изпълнявала редовно
произтичащото от договора задължение за заплащане на ежемесечно възнаграждение,
с оглед на което обстоятелство изпълнителят „Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД упражнил правото си по чл. 14,
ал. 1 от договора и прекратил едностранно облигационната връзка между страните.
Изпълнителят изпратил уведомление до ответната кооперация, съгласно което
възложителят бил приканен за пореден път да погаси задълженията си към ищеца.
След получаване на Нотариална покана с регистрационен номер 17325 от
08.09.2015г., ответникът извършил частично плащане по данъчна фактура № **********/24.09.2015
година в размер на 3025.42 лева, но останал задължен за погасяване на сума в
общ размер на 6514.58 лева, представляваща сбор от дължими възнаграждения за
предоставени охранителни услуги за периоди и по издадени данъчни фактури както
следва:
фактура номер № ********** от
дата 20.08.2015г. на стойност 3180 лева с включен данък добавена стойност;
фактура № **********/20.07.2015г. на стойност 3180 лева с включен данък
добавена стойност; фактура № **********/24.09.2015г. на стойност 154. 58 лева, представляваща
остатък от общо фактурирано възнаграждение в размер на 3180 лева с ДДС. По
всички цитирани по-горе фактури не е било извършено плащане в договорения между
страните срокове. Въпреки проведените многократни разговори с представителите на
ответника за доброволно уреждане на имуществените отношения между страните, към
датата на предявяване на исковата молба, такова уреждане не било налице. Ищецът
иска на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 266 и чл. 288 от ТЗ
ЗКП „Нива" да бъде осъдена да заплати на „Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД сумата от 6514.58
лева с ДДС, представляващо незаплатено възнаграждение по договор за охрана от
19.07.2010г. за осъществяване на физическа охрана на стопанисван от ответната
кооперация обект-кооперация, находяща се в село *** във връзка с който договор
са издадени гореописаните данъчна фактури, ведно със законната лихва за забава
от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението. Претендира
и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, в който се изразява становище,
че искът бил допустим, но неоснователен. В същия срок ответникът е подал и
насрещен иск.
Не се оспорват твърденията на
ищцовото дружество, че между него и кооперацията бил сключен договор от
19.07.2010г., с който „Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД се задължила
срещу заплащане да осъществява физическа охрана на обект на ЗПК„Нива”, намиращ
се в село ***. Обектът включвал стопански двор-кооперация. Съгласно клаузите на
договора охраната на обекта следвало да се изпълнява от екип от четирима
охранителни работници, на денонощен режим на работа, по един служител на смяна
и един началник охранителен екип на дневен режим на работа. Оспорва
твърденията, че кооперацията не била изпълнила задълженията си по договора от
2010г., поради което имала вина за неговото прекратяване, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумите по представените с исковата молба фактури № №
**********/20.08.2015г. на стойност 3 180 лева, **********/20.07.2015г. на
стойност 3 180 лева с ДДС, **********/24.09.2015г. на стойност 154,58 лева с
ДДС, че кооперацията била извършила частично плащане по която и да е от
процесиите фактури, че ищецът надлежно бил
прекратил договорът от 2010г. Това било така, защото видно от представеното с отговора на исковата молба уведомление за
прекратяване на договора, изпратено от ищеца, същото било с дата 2015г. Към
него момент кооперацията не била имала неплатени две последователни месечни възнаграждения, каквито твърдения
били наведени в исковата молба, за да бъде
спазено условието за разваляне на договора от страна на изпълнителя, предвидено
в чл. 15, ал. 2 от същия. Една от фактурите, цитирана в уведомлението, била от 201Зг., а другата от месец юли 2015г. Фактурата от 20.08.2015г. не била дължима към момента на изпращане на писмото, а ищецът нямал
право и основание да я изисква предсрочно. След сключването на процесния договор ЗПК „Нива” изпълнявала точно
и добросъвестно задълженията си по него. За разлика от нея, ищецът системно не
изпълнявал своите задължения по договора, предвидени в чл.11 от същия.
Дружеството-ищец осъществявало неефективна охрана на обекта на кооперацията,
като през месец юли 2015г. допуснало извършването на престъпление от трети
лица-кражба на имущество от 5009 литра нафта на стойност над 10 000 лева. За
случая било образувано ДП № 1053/2015г. по описа на Районна прокуратура-гр.
Провадия и следвало да бъде ангажирана отговорността на „Агенция за сигурност и
охрана Сириус” ЕООД, поради виновното неизпълнение на задълженията им по
договора от 2010г., визирани подробно в чл.11 от него, за което дружеството
било нанесло на кооперацията значителни вреди в размер на 11091,80 лева.
Ищцовото дружество дължало на кооперацията и сумата от 3180 лева, на основание
раздел V чл.17 от договора, тъй като не било изпълнило договорните си
задължения и с поведението си е станало причина за прекратяване на договора. С
писмо вх.№ 433/04.09.2015г., ищцовото дружество било поканено от кооперацията
да заплати описаните по-горе суми в срок от 7 дни от получаването му, което не
било сторено. С уведомление от 12.03.2016г. изпратено до ищеца, ответникът
прихванал своето вземане от дружеството в общ размер на 14 271,80 лева с евентуалното
нейно вземане от него в размер на 6514 лева до размера на по- малкото, на
основание чл. 103 ЗЗД. Кооперацията не дължала на ищеца заплащане на сумата от
6514 лева, тъй като това вземане било прихванато с друго такова на ЗПК „Нива”
от „Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД в размер на 14 271,80 лева.
Обратно на изложеното в исковата молба, кооперацията не била погасявала
частично никоя от изброените в нея фактури от месеците юли, август и септември
2015г. Последното плащане, направено от ответника, било за негово задължение от
201Зг. по друга фактура, цитирана от ищеца в изпратената от него нотариална
покана от 08.09.2015г. Кооперацията не дължала плащане на сумата по
представената от ищеца фактура за месец септември 2015г., тъй като за този период
процесният договор вече бил прекратен и обектът бил предаден от „Агенция за
сигурност и охрана Сириус” ЕООД на Земеделска производствена кооперация „Нива”
с приемо- предавателен протокол от 02.09.2015г. Тази фактура не била получавана
и подписвана от представляващия кооперацията. Ответникът предявява срещу ищеца
насрещен иск, на основание чл. 211 ГПК за осъждането на „Агенция за сигурност и
охрана Сириус” ЕООД да заплати на кооперацията сумата от 14271,80 лева, от
която сумата от 11091,80 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ЗПК
„Нива” имуществени вреди, вследствие на неизпълнение на задълженията по
сключения помежду им договор от 19.07.2010г., на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във
вр. с чл.82 ЗЗД, както и сумата от 3180 лева, представляваща дължима неустойка,
на основание раздел V чл.17 от договора, на основание чл.92 ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.79 ал.1 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по насрещния иск, в който се изразява
становище, че правата
и задълженията на изпълнителя и ответник по насрещния иск са били предмет на
уредба в раздел IV, чл.11 от сключения договор. Съгласно цитираната договорна
разпоредба било предвидено задължение на изпълнителя да „осигури надеждно
наблюдаване и обезпечаване на сигурността на поверения му обект и на
имуществото в него, като извършвал възложената му работа добросъвестно и с
грижата на добрия стопанин в съответствие с изискванията на възложителя по
договора, посочени в Правилника за вътрешния трудов ред, Закона за частната
охранителна дейност, както и със специалните и общи нормативни актове на
Република България, действащи в областта на охраната". Съгласно чл. 20 от
договора изпълнителят носел съответната имуществена отговорност при виновно
неизпълнение на поетите по този договор задължения, доказано по надлежния ред.
По отношение на имуществената вреда, която ПЗК „Нива“ твърдяла, че е
претърпяла, ответникът твърди, че въпросната цистерна, в която се е съхранявало
горивото и от която се твърдяло, че е било източвано гориво, се намирала извън
границите на охранявания обект и по отношения на нея „Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД не била задължена да
извършва дейности по наблюдение и охрана. От приложените от ищеца писмени
доказателства, не се установявало настъпването на липса в посочения размер,
както и причинно следствената връзка между нея и поведението на ответника.
Нямало данни по какъв начин са установени липсващите количества, тъй като не била извършена инвентаризация съгласно
изискванията на Закона за счетоводството. Изискванията били да бъде издадена
заповед от ръководителя на предприятието, да бъде определен състав на
комисията, включително и от представител на изпълнителя по договора за охрана.
На база количествените измервания, би следвало да се определи началната
наличност на актива (в случая на горивото), да се определи периода на
констатираните липси, като съответните данни следва да се отразят в изрично
съставен инвентаризационен опис, подписан от всички членове. Видно от
представените доказателства такъв инвентаризационен опис не бил съставен в
присъствието на представител на ответното дружество, поради което не може да се
направи извод за наличието на „липси" и техния размер, както и да се
определи произхода на тези липси. Твърди се, че съгласно приемо-предавателен протокол от 02.09.2015г. се
установявало, че охраната на обекта се снема по постигнато взаимно съгласие,
както и че обектът е предаден „без липси и забележки" и не били налице и
условията на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД за разваляне на договора от страна на
възложителя, тъй като не било налице виновно неизпълнение от страна на
дружеството съгласно сключения договор за охрана, а и възложителят не е имал
основание да прекрати едностранно договорните отношения и да отстрани
изпълнителя по договора от местоизпълнението му.
Молят
за присъждане на деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищците, се явяват и молят
исковете им да бъдат уважени.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно
от доказателствата по делото на 19.07.2010г. между Агенция за сигурност
и охрана Сириус“ ЕООД, ЕИК *********
и Земеделска производителна кооперация „Нива“, ЕИК ********* бил сключен договор за
охранителни услуги, по силата на който търговско дружество „Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД приело да извършва срещу
заплащане физическа охрана на обект, стопанисван от ЗПК „НИВА", а именно стопански двор -
кооперация, находяща се в с. ***, общ. ***, обл. Варна. За изпълнение на
възложените охранителни услуги, възложителят ЗПК „НИВА" е следвало да заплаща на
изпълнителя „Агенция за сигурност и охрана
Сириус" ЕООД възнаграждение
в размер на 2650 лева месечно без включен данък добавена стойност в срок от
01-во до 07-мо число на месеца, следващ този, през който е била реализирана
физическата охрана на обекта. По време на действието на договора ищцовото
дружество изпълнявало добросъвестно задълженията си по обезпечаване охраната на
стопанисвания от възложителя обект, за което били съставени и подписани между
страните ежемесечни данъчни фактури. Въпреки изпълнението на възложените
охранителни услуги, ЗПК „Нива" не била изпълнявала редовно
произтичащото от договора задължение за заплащане на ежемесечно възнаграждение,
с оглед на което обстоятелство изпълнителят „Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД упражнил правото си по чл. 14,
ал. 1 от договора и прекратил едностранно облигационната връзка между страните.
Изпълнителят изпратил уведомление до ответната кооперация, съгласно което
възложителят бил приканен за пореден път да погаси задълженията си към ищеца.
След получаване на Нотариална покана с регистрационен номер 17325 от
08.09.2015г., ответникът извършил частично плащане по данъчна фактура №
**********/24.09.2015 година в размер на 3025.42 лева, но останал задължен за
погасяване на сума в общ размер на 6514.58 лева, представляваща сбор от дължими
възнаграждения за предоставени охранителни услуги за периоди и по издадени
данъчни фактури както следва: фактура номер № ********** от дата 20.08.2015г. на стойност 3180
лева с включен данък добавена стойност; фактура № **********/20.07.2015г. на
стойност 3180 лева с включен данък добавена стойност; фактура № **********/24.09.2015г.
на стойност 154. 58 лева, представляваща остатък от общо фактурирано
възнаграждение в размер на 3180 лева с ДДС. По всички цитирани по-горе фактури
не е било извършено плащане в договорения между страните срокове. Въпреки
проведените многократни разговори с представителите на ответника за доброволно
уреждане на имуществените отношения между страните, към датата на предявяване
на исковата молба, такова уреждане не било налице.
В тази връзка ответната
страна е оспорила твърденията на ищеца, че не била
изпълнила задълженията си по договора от 2010г., поради което имала вина за
неговото прекратяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите по
представените с исковата молба фактури № № **********/20.08.2015г. на стойност
3 180 лева, **********/20.07.2015г. на стойност 3 180 лева с ДДС,
**********/24.09.2015г. на стойност 154,58 лева с ДДС, че кооперацията била
извършила частично плащане по която и да е от процесиите фактури, че ищецът надлежно
бил прекратил договорът от 2010г. Това било така, защото видно от представеното с отговора на исковата молба уведомление
за прекратяване на договора, изпратено от ищеца, същото било с дата 2015г. Към
него момент кооперацията не била имала неплатени две последователни месечни възнаграждения, каквито твърдения били наведени в исковата
молба, за да бъде спазено условието за разваляне на договора от страна на
изпълнителя, предвидено в чл. 15, ал. 2 от същия. Една от фактурите, цитирана в
уведомлението, била от 201Зг., а другата от месец
юли 2015г. Фактурата от 20.08.2015г. не била дължима към
момента на изпращане на писмото, а ищецът нямал право и
основание да я изисква предсрочно. След
сключването на процесния договор ЗПК „Нива” изпълнявала точно и добросъвестно
задълженията си по него. За разлика от нея, ищецът системно не изпълнявал
своите задължения по договора, предвидени в чл.11 от същия. Дружеството-ищец
осъществявало неефективна охрана на обекта на кооперацията, като през месец юли
2015г. допуснало извършването на престъпление от трети лица-кражба на имущество
от 5009 литра нафта на стойност над 10 000 лева. За случая било образувано ДП №
1053/2015г. по описа на Районна прокуратура-гр. Провадия и следвало да бъде
ангажирана отговорността на „Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД, поради
виновното неизпълнение на задълженията им по договора от 2010г., визирани
подробно в чл.11 от него, за което дружеството било нанесло на кооперацията
значителни вреди в размер на 11091,80 лева. Ищцовото дружество дължало на
кооперацията и сумата от 3180 лева, на основание раздел V чл.17 от договора,
тъй като не било изпълнило договорните си задължения и с поведението си е
станало причина за прекратяване на договора. С писмо вх.№ 433/04.09.2015г.,
ищцовото дружество било поканено от кооперацията да заплати описаните по-горе
суми в срок от 7 дни от получаването му, което не било сторено. С уведомление
от 12.03.2016г. изпратено до ищеца, ответникът прихванал своето вземане от
дружеството в общ размер на 14 271,80 лева с евентуалното нейно вземане от него
в размер на 6514 лева до размера на по- малкото, на основание чл. 103 ЗЗД.
Кооперацията не дължала на ищеца заплащане на сумата от 6514 лева, тъй като
това вземане било прихванато с друго такова на ЗПК „Нива” от „Агенция за
сигурност и охрана Сириус” ЕООД в размер на 14 271,80 лева. Обратно на
изложеното в исковата молба, кооперацията не била погасявала частично никоя от
изброените в нея фактури от месеците юли, август и септември 2015г. Последното
плащане, направено от ответника, било за негово задължение от 201Зг. по друга
фактура, цитирана от ищеца в изпратената от него нотариална покана от
08.09.2015г. Кооперацията не дължала плащане на сумата по представената от
ищеца фактура за месец септември 2015г., тъй като за този период процесният
договор вече бил прекратен и обектът бил предаден от „Агенция за сигурност и
охрана Сириус” ЕООД на Земеделска производствена кооперация „Нива” с приемо-
предавателен протокол от 02.09.2015г. Тази фактура не била получавана и
подписвана от представляващия кооперацията.
От
наличния по делото договор между страните, сключен на 19.07.2010г. става ясно,
че „Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД се задължава да
охранява „Стопански двор-кооперация“ находящ се в с.*** на Земеделска производствена кооперация
„Нива”
Видно от
разпитаните в хода на делото свидетели-И.Р.И. и И.Х.Т.-служители в „Агенция за
сигурност и охрана Сириус” ЕООД става ясно, че съгласно сключения договор, под
охрана са били сградите в оградената част на ЗПК „Нива“. На територията на
ЗПК“Нива“ бензиностанция не е имало. Такава имало на около 150-200метра, но тя
била извън оградената част, която била територия на кооперацията. Не влизало в
задълженията на охранителите да присъстват при зареждането или източването на
бензиностанцията, тъй като същата била извън границите на охранявания от тях
обект.
Разпитани
в хода на делото свидетели Я.Г.Г.и И.А.И., работещи в ЗПК“Нива“ заявяват, че
кооперацията включвала машини, бензиностанция, стопански двор и зърноплощадка,
като всичко изброено с изключение на бензиностанцията се намирали на
територията на същата.
С оглед
на свидетелските показания и договора между страните за охрана става ясно, че
въпросната бензиностанция не е била в обхвата на договора за охрана.
Видно от
изготвената по делото СОЕ към 25.07.2015г. наличното количество гориво в
резервоара на бензиностанция, ползвана от ЗПК“Нива“ е било 7679 литра, като на
28.07.2015г. е било регистрирано наличие на гориво от 2670 литра или разлика от
5009 литра(липса), на стойност 9 346,79 лева без ДДС или 11 216,15
лева с ДДС.
В хода на
делото бе допусната и назначена ССЕ със задача вещото лице да отговори на
следните въпроси, а именно:
1. Осчетоводени ли са процесните фактури, а
именно: фактура номер №
********** от дата 20.08.2015г. на стойност 3180 лева; фактура №
**********/20.07.2015г. на стойност 3180 лева; фактура №
**********/24.09.2015г. на стойност 154.58
лева, представляваща остатък от общо фактурирано възнаграждение в размер
на 3180 лева?
2. Отразени ли са процесните фактури в дневниците
за покупко-продажба на страните? Включени ли са в справките декларации по ЗДДС
и разчетен ли е ДДС с бюджета?
3. Извършено ли е плащане от страна на ЗПК
„Нива“ по процесните фактури и ако такова е било извършено, да се посочи в
какъв размер и на коя дата?
Видно от изготвеното
заключение По поставената задача- Осчетоводени ли са процесиите фактури, а
именно: фактура № ********** от дата 20.08.2015г. на стойност 3180 лева;
фактура № **********/20.07.2015г. на стойност 3180 лева; фактура №
**********/24.09.2015г. на стойност 154.58 лева. представляваща остатък от общо
фактурирано възнаграждение в размер на 3180 лева?
1.1.
В изпълнение на поставената задача,
експертизата заключава, че при ищеца процесиите три фактури са осчетоводени.
Съгласно извлечение от Аналитичен
регистър на счетоводна сметка 41Г*Клиенти" за период от
01.01.2015г.-31.12.2015г.. за клиент 786 ЗПКЛива". със сч.статия
№5613/20.07.2015г.. фактура №**********/20.07.2015г.-3180.00 лева е осчетоводена.
Дебитирана е сч. сметка 411..Клиенти” с общата стойиос! на фактурата в размер
на 3180 лева. срещу кредитиране на счетоводна сметка от гр.70 ..Приходи от
продажби" със стойността на сделката в размер на 2650 лева и срещу
кредитиране на сч.сметка 4532"11ачислен ДДС за продажбите" със стойността
на начисления във фактурата ДДС в размер на 530.00 лева.
Фактура №**********/20.08.2015г, е осчетоводена със счетоводна
статия №6499/20.08.2015г.. Дебитирана е сч. сметка 411..Клиенти" с общата
стойност на фактурата в размер на 3180 лева. срещу кредитиране на счетоводна
сметка от стр.70 ..Приходи от продажби" със стойността на сделката в
размер на 2650 лева и срещу кредитиране на сч.сметка 4532"Начислен ДДС за
продажбите" със стойността на начисления във фактурата ДДС в размер на
530.00 лева.
Фактура №**********/24.09.2015г. е осчетоводена със счетоводна
статия №7373/24.09.2015г.. Дебитирана е сч. сметка 411,.Клиенти" с общата
стойност на фактурата в размер на 154.58 лева. срещу кредитиране на счетоводна
сметка ог гр.70 „Приходи от продажби" със стойността на сделката в размер
на 128.82 лева и срещу кредитиране на сч.сметка 4532"Начислен ДДС за
продажбите" със стойността на начисления във фактурата ДДС в размер на
25.76 лева.
1.2.
В изпълнение на поставената задача,
експертизата заключава, че при ответника е осчетоводена само процесната фактура
№ **********/20.07.2015г.. Процесиите 2 броя фактури, а именно: ф-ра
№**********/20.08.2015г. - 3180.00 лева п ф-ра №**********/24.09.2015г. -
154,58 лева не са постъпили и не са осчетоводени в счетоводството на ЗПК „Нива”
с. *** към месец март 2018г..
Съгласно извлечение от счетоводна сметка 401
"Доставчици" към м.март 2018г.. фактура №**********/20.07.2015г. с
доставчик АСО „Сириус” е осчетоводена. Кредитирана с сч. сметка
401..Доставчици" с общата стойност на фактурата в размер на
3180.0
лева.
срещу дебитиране на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги” със
стойността на сделката в размер на 2650.00 лева и срещу дебитиране на сч.сметка
4531 "Начислен ДДС за покупки" с стойността на начисления във
фактурата ДДС в размер на 530,00 лева.
2.
По
поставената задача- Отразени ли са процесиите фактури в дневниците за покупки и
продажби на страните? Включени ли са в справките декларации по ЗДДС и разчетен
ли е ДДС с бюджета?
2.1.
В
изпълнение на поставената задача, експертизата заключава, че при ищеца
процесиите фактури са включени в отчетен регистър дневник за продажбите и в
съответните справки-декларации по ЗДДС.
Процесната фактура №**********/20.07.2015г. с пореден номер 236 е
включена в отчетният регистър дневник за продажбите за данъчен период
01.07.2015г. - 31.07.2015г. и в справка-декларация за ДДС.
Процесната фактура №**********/20.08.2015г. с пореден номер 247 е
включена в отчетният регистър дневник за продажбите за данъчен период
01.08.2015г. - 31.08.2015г. и в справка-декларация за ДДС.
Процесната фактура №**********/24.09.2015г. с пореден номер 285 е
включена в отчетният регистър дневник за продажбите за данъчен период
01.09.2015г. - 30.09.2015г. и в справка-декларация за Д ДС.
2.2.
В
изпълнение на поставената задача, експертизата заключава, че при ответника
процесната фактура №**********/20.07.2015г. е включена в отчетният регистър
дневник за покупките за данъчен период 01.08.2015г. - 31.08.2015г. и в
справка-декларация за ДДС. Ответника е ползвал правото си на данъчен кредит.
З.По поставената задача- Извършено ли е плащане от страна на ЗПК
..Нива” по процесиите фактури и ако такова е било извършено, да се посочи в
какъв размер и на коя дата?
3.1.
В
изпълнение на поставената задача, експертизата заключава, че няма отразени
плащания но процесиите фактури към м. март 2018г..
3.1.1.
При
ищеца.
Съгласно извлечение на счетоводна сметка 41 СКлиенти“ при
АСО.,Сириус" ЕООД за клиент ЗПК,.Нива” ЕООД към 12.03.2018г. вземанията от
клиент ЗПКЛива"
са
6514.58 лева. както следва:
по
ф-ра№**********/20.07.2015г.-3180.00 лева по ф-ра№**********/20.08.2015г. -
3180.00 лева по ф-ра№**********/24.09.2015г.-154.58 лева, Общо: - 6514,58 лева.
Няма
отразени плащания по процесиите фактури към 12.03.2018г...
3.1.2.
При
ответника.
Съгласно извлечение на счетоводна сметка 401 "Доставчици"
при ЗГ1К..Нива" към м. .03.2018г. задълженията към доставчик АСО..Сириус”
ЕООД са 3180.00 лева. както следва:
по ф-ра№**********/20.07.2015г. - 3180.00 лева, Общо: - 3180,00 лева.
Няма
отразени плащания по процесната фактура към м. март 2018г..
Експертизата установи. че
процесиите 2 броя фактури: ф-ра
№**********/20.08.2015г.
- 3180.00 лева и ф-ра №**********/24.09.2015г. - 154.58 лева не са постъпили н не са
осчетоводени в счетоводството на ЗПК „Нива" с. *** към месец март 2018г..
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
За основателно
провеждане на защита по предявените искове ищецът следва да докаже, че е
сключил с ответника процесния договор за охрана, за услугата обективирани във
фактурите, при цена и падеж посочени в тях. Валидността на договора, изпълнение
на задълженията си по тях.
За неоснователност
на иска ответникът следва да докаже точно и в срок изпълнение на задълженията
си по договора.
Ответникът не оспорва
сключването на процесния договор, получаването на услугата по него и
неизпълнение на задължението си за заплащане на цената по процесния договор.
От представените
по делото доказателства – фактури и изготвената ССчЕ съдът заключва, че
страните са били обвързани от посочения в обстоятелствената част на решението
договор за охрана и услуга на посочените във фактурите суми и услуга, при
посочената в тях цена и падеж на плащане. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора,
като е осъществил охрана в охранявания съгласно договора обект. Ответникът не е
изпълнил задълженията си за заплащане на цената по договора, поради което е
неизправна страна по договора.
На основание чл.79 ЗЗД в случай, че длъжникът
не изпълни точно задълженията си кредиторът има право да иска изпълнение заедно
с обезщетение за забава. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, какъвто е и настоящия случай длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата.
Възползвайки се от
правата си след изтичане на падежа за заплащане на цената по договора и
предоставена услуга ищецът предявява настоящия иск, който въз основа на
гореизложените мотиви се явява основателен и следва да бъде уважен, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума по процесните фактури
в размер общо на 6514,58 лева - главници,
обезщетение за забава от падежа на всяко едно от задълженията по фактура
№********** от 20.08.2015г. на стойност 3180 лева с включен ДДС, фактура № **********/20.07.2015г. на стойност 3180 лева с включен
ДДС, фактура № **********/24.09.2015г. на стойност 154. 58 лева, представляваща
остатък от общо фактурирано възнаграждение в размер на 3180 лева с ДДС или общо сума в размер на 6514,58 лева.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответникът, че поради неизпълнение на договора за
охрана, същият е направил прихващане за липсващото количество гориво от
кооперацията. Видно от договора за охрана приложен по делото, „АСО Сириус“ЕООД
не е имало за задължение да охранява и въпросната бензиностанция.
Ищецът не е
направил искане за присъждане на разноски.
Ответникът
е направил искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода по делото такива
не му се дължат
Мотивиран от така
изложените съображения, Провадийски районен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Земеделска производителна кооперация НИВА“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
село ***, обл.Варна, ул.“Г.С.Раковски“ №2 да заплати на Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Козяк“ № 1А сума в размер общо
на 6 514,58 /шест хиляди петстотин и четиринадесет лева и 58 ст./ с ДДС, представляващо незаплатено
възнаграждение по договор за охрана от 19.07.2010г. представляваща сбор от
дължими възнаграждения за предоставени охранителни услуги за периоди и по
издадени данъчни фактури както следва: фактура номер № ********** от дата 20.08.2015г. на стойност 3180
лева с включен данък добавена стойност; фактура № **********/20.07.2015г. на
стойност 3180 лева с включен данък добавена стойност; фактура № **********/24.09.2015г.
на стойност 154. 58 лева, представляваща остатък от общо фактурирано
възнаграждение в размер на 3180 лева с ДДС., ведно със законната лихва върху всяка от посочените
главници, считано от 20.04.2016г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ НАСРЕЩНИЯ ИСК на „Земеделска производителна
кооперация НИВА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
село ***, обл.Варна, ул.“Г.С.Раковски“ №2 срещу Агенция за сигурност и охрана Сириус“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Козяк“ №
1А с който се иска на основание чл.211 ГПК, Агенция за сигурност и охрана Сириус“
ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „Земеделска производителна кооперация НИВА“, ЕИК ********* сумата от
14271,80 лева, от която сумата от 11091,80 лева, представлява обезщетение за
нанесени на ЗПК „Нива” имуществени вреди, вследствие на неизпълнение на
задълженията по сключения помежду им договор от 19.07.2010г., на основание
чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД, както и сумата от 3180 лева, представляваща
дължима неустойка, на основание раздел V чл.17 от договора, на основание чл.92
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………