РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Силистра, 25.06.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на окръжния прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 28 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 450 / 23.01.2020 г. по АНД № 762 / 2019 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил наказателно постановление № 001731 / 17.09.2019 г., издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Касаторът АПИ моли съда да отмени горепосоченото решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като потвърди отмененото от СРС наказателното постановление.
Ответникът А.Я.А., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва касационната жалба и претендира присъждането на направените в касационното производство разноски, а именно – сумата 300 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателното постановление № 001731 / 17.09.2019 г., издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, на ответника е наложена, на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП (редакция – ДВ, бр. 2 / 2018 г.), глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП. Диспозитивът на наказателното постановление също така сочи, че нарушителят дължи такса по чл. 10а, ал. 2 ЗП във вр. с § 25 от ПРЗ към ЗИД на ЗП в размер на 53 лв. на основание чл. 189е, ал. 7 ЗДвП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, ред и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние във вр. с чл. 25 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Районният съд е отменил наказателното постановление, възприемайки следната фактическа обстановка: «На 01.04.2019 г. около 11,30 часа по път І-7, в посока гр. Силистра, жалбоподателят управлявал товарен автомобил, марка „Мерцедес”, модел „815 Атего“, с регистрационен номер ***, собственост на „Грация СК“ ЕООД, ЕИК *********. На [...] км 10+400 бил спрян за проверка от [...] инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе при Агенция „Пътна инфраструктура“. Контролните органи констатирали, че за превозното средство не била заплатена винетна такса за движение по платената пътна мрежа (К2), съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. [...] Действията за плащане на пътната такса от дружеството са извършени още на 28.03.2019 г., тоест четири дни преди 01.04.2019 г. Ето защо обстоятелството, че електронната винетка е била активирана на 02.04.2019 г., не би могло да се вмени във вина на жалбоподателя. [...]».
Настоящият състав счита, че правилното решаване на делото изисква да се имат предвид Общите условия за работа с електронната страница на Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ и за продажба на електронни винетки и маршрутни карти чрез електронната страница, мобилното приложение и терминалите за самообслужване (означавани за краткост „Общите условия“ по-нататък в мотивите на решението), от които могат да бъдат извлечени следните правнорелевантни за делото положения:
· при заявка за плащане по банков път срокът за активиране на винетката е не по-малък от 3 работни дни от оторизация на плащането (т. IV.21, изр. 1 – 2);
· независимо от началната дата на срока на валидност (очевидно авторът на Общите условия има предвид датата, посочена от потребителя), при плащане по банков път електронната винетка става активна от момента на реконсилацията (т. IV.23);
· ако реконсилацията на плащането се осъществи след началото на заявения от потребителя срок, но преди края на същия, винетката е валидна до изтичане на първоначално заявения краен срок (т. IV.26, изр. 2);
· платените винетни такси за периода между началото на заявения срок и момента на постъпване на плащането не подлежат на възстановяване (т. IV.26, изр. 3).
В конкретния случай потребителят („Грация СК“ ЕООД) е направил на 28.03.2019 г. заявка за плащане по банков път на винетна такса за процесното моторното превозно средство за периода 01.04.2019 – 30.04.2019 г. и е превел на същата датата дължимата сума, но реконсилирането на плащането, респ. активирането на процесната електронна винетка, е било осъществено на 02.04.2020 г., т.е. на третия работен ден след датата на плащането. Това означава, че реконсилацията е била извършена в срока по т. IV.21, изр. 1 – 2 от Общите условия. От тази гледна точка касаторът е бил изряден, а ответникът – в нарушение, осъществяващо състава на чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП (редакция – ДВ, бр. 2 / 2018 г.).
Трябва обаче да се има предвид и това, че потребителят е заявил едномесечен период на електронната винетка (01.04.2019 – 30.04.2019 г.), заплащайки дължимата такса още преди началото на периода, без да разполага с възможността да получи обратно от държавата онази част от платената такса, която касае деня на нарушението (01.04.2019 г.) и за която държавата не е предоставила винетка за ползване на съответната услуга (вж. т. IV.26, изр. 3 от Общите условия). Следователно, от една страна, фискът по никакъв начин не е бил ощетен, а от друга – такса за ползване на платената пътна мрежа за 01.04.2019 г. е била фактически внесена (макар и незачетена на основание цитираните по-горе разпоредби от Общите условия); ето защо нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че правилата на т. IV.26 във вр. с т. IV.23 от Общите условия се конфронтират с института на неоснователното обогатяване, предписвайки частично обогатяване на държавата по повод плащането на услуга, за която не се предоставя винетка, като същевременно нито се предвижда връщане на платените за услугата парични суми (напротив – налице е изрична забрана в т. IV.26, изр. 3 от Общите условия), нито се урежда удължаването на заявения от потребителя срок (вж. т. IV.26, изр. 2 от Общите условия), така че да се запази съответствието между размер на таксата и продължителност на периода, през който потребителят следва да разполага с правото да ползва платената пътна мрежа.
Предвид на гореизложеното, решението на въззивния съд се явява правилно като краен резултат, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, трябва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, касаторът, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 63, ал. 3 ЗАНН, дължи на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 450 / 23.01.2020 г. по АНД № 762 / 2019 г. на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на А.Я.А., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 300 (триста) лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.