№ 16205
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110165140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************* и Т. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.
***************1, чрез пълномощника адв. И., срещу С.О., ЕИК *********,
адрес: гр. *****************.
Ищците твърдят, че са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.
*********, район ********* §4, местност ******, представляващ поземлен
имот с идентификатор *************, с площ от 623 кв.м., предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план 29, при съседи: имоти с
идентификатори ***************, **************, **************** и
**************. Излагат, че с протокол №10/14.06.1966г. на производствения
съвет при ТКЗС ******, процесният имот е бил предоставен за ползване на
наследодателя на ищците – Х. П. Х., като от 1966 г. до смъртта му през 2003 г.
последният е упражнявал трайна и непрекъсната фактическа власт върху
имота, облагородявал го е, садил е дървета, обработвал е имота, прокарал е
водопровод, електричество, като многократно е отправял и искания, заявления
и молби до общинска администрация за закупуване на имота, съответно
промени в регулации, оценки и други административни действия, а през 1992
г. е построил преместваема дървена барака с площ от около 8 кв.м. Сочат, че
след смъртта на баща си, ищците са продължили да владеят и да ползват
имота като свой, като са го декларирали в Данъчна служба „*********“,
заплащали са данъците за същия, депозирали са молба пред р-н „*********“
за извършване на действия по придобиване на имота, като в отговор били
получили, че е взето решение за имота да бъде съставен акт за общинска
собственост. Ето защо предявяват настоящите искове за установяване в
1
отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с
идентификатор ************* по силата на давностно владение и
наследствено правоприемство. Претендират и разноски по производството.
Ответникът С.О. е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове.
Излага, че със заявление на ищците от 03.02.2022 г. същите са отправили
искане за закупуване на процесния имот, като въз основа на искането, било
взето решение от 18.03.2022 г., обективирано в протокол № 1, т. 1 от
проведено заседание на разглеждащата го комисия, с което било отказано
процедирането закупуването на имота на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
съгласно изискванията на пар. 61 и 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, доколкото
протокол №10/14.06.1966г. на производствения съвет при ТКЗС ****** не бил
удостоверителен документ за правото на ползване, като на заседанието било
взето решение и за съставяне на акт за общинска собственост на процесния
имот. Твърди, че наследодателят на ищците бил държател, а не владелец на
процесния имот, доколкото същият му е бил предоставен по силата на ПМС №
21/1963 г. Описва подробно процедурата по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
придобиване правото на собственост върху имоти, върху които в полза на
гражданите е било учредено право на ползване, като излага, че
предпоставките за придобиване на имота в случая не са налице. Сочи, че за да
се ползва от правата по пар.4 ПЗР от ЗСПЗЗ, наследодателят на ищците е
следвало да докаже, че е носител на надлежно учредено и съществуващо до
влизане в сила на пар.4 ПЗР от ЗСПЗЗ – вещно право на ползване върху
земята, както и че са налице някои от условията по пар.4а, ал.1 и ал.5 и пар.4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Наследодателят на ищците не е преминал тази процедура,
поради което за ищците липсвало правно основание да претендират
собствеността върху имота. Ето защо моли за отхвърляне на предявените
искове, като претендира и разноски по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
1. По допустимостта на производството.
На първо място, по отношение на възраженията на ответната страна относно
допустимостта на настоящото производство и предвид заявеното от
процесуалния представител на ответника при провеждане на откритото
съдебно заседание по делото, а именно че същият не оспорва изрично правото
на собственост на ищците, както и че към приключване на устните състезания
по делото не е съставен акт за общинска собственост за процесния имот,
поради което липсва правен интерес, настоящият съдебен състав намира
същите за неоснователни. С предявената положителна установителна искова
претенция, ищците отправят искане към съда да признае със сила на
пресъдено нещо твърдяния като осъществен факт с правно значение, а именно
твърдяната като осъществявана съвместно от тях и от наследодателя им -
фактическа власт, за която считат, че притежава правните белези на
владението, на което правно основание се позовават за възникване на правото
им на собственост върху процесния недвижим имот. Видно от твърденията,
2
изложени в исковата молба, праводателят на ищците, а и самите те са подавали
заявления пред компетентните административни органи за провеждане на
процедурата по придобиване в собственост на имота по реда, установен в
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /пар.61 - пар.63 от ПЗР/, която процедура е приключила с
изготвения Протокол №1/18.03.2022г., в който е обективиран отказ на
назначената от административния орган комисия, за което ищците са били
уведомени на 13.06.2022г. Обстоятелството дали е издаден акт за общинска
собственост за процесния имот е ирелевантно, тъй като сам по себе си
последният не притежава конститутивно действие по отношение на правото
на собственост върху имота, а единствено декларативно такова. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че съобразно твърденията, изложени в
исковата молба, у ищците е налице правен интерес от водене на настоящото
производство, поради което предявената искова претенция следва да бъде
разгледана по същество.
2. От фактическа страна.
От представения по делото протокол № 10/14.06.1966 г. на производствения
съвет при ТКЗС ****** се установява, че е взето решение да се даде за лично
ползване в местността „******“ 0,500 кв.м. на Х. П. Х..
От представеното удостоверение за наследници с изх. № 13282/02.08.2021 г.
на Х. П. Х. се установява, че е починал на 14.07.2003 г., като е оставил за свои
законни наследници съпругата си Я.Й. Х., починала на 12.08.2005 г. и двете си
деца Т. Х. Ц. и П. Х. П..
Представена е молба – декларация от 02.06.1992 г., с която Х. П. Х. е
декларирал, че притежава вилен имот от 600 кв.м., находящ се в землището на
гр. *********, кв. „******“, местността „******“, кв. 24, парцел II-ри по
плана на „Вилната зона ****** – ******“, дадено му за лично ползване от
ТКЗС по 21-во постановление на МС от 1964 г. Посочва, че в мястото има
построена дървена барака от 8 кв.м., както и насадени дълготрайни
насаждения, отгледани плододаващи дръвчета и посочените в молбата
насаждения. Въз основа на изложеното моли да бъдат приложени
мероприятията по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
По делото е представена скица № 15-1291176-06.11.2022 г., издадена от СГКК
– гр. София, на поземлен имот с идентификатор ************* по КККР,
одобрени със заповед *******/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР е със заповед КД-14-22-826/30.08.2012
на началник на СГКК – София, с адрес на ПИ: гр. *********, кв. „****** 4“,
местност „******“, с площ от 623 кв.м., предишен идентификатор – няма,
номер по предходен план – 29, при съседи: ***************, **************,
**************** и **************.
Представени са два броя данъчни декларации по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 от ПЗР
на ЗМДТ от 18.04.2005 г., видно от които ищците са декларирали пред
данъчната служба като техен собствен имот, находящ се в гр. *********, кв.
„******“, местност „******“, с пл. № 29, кл. Б-16-2-Б, с площ от 650 кв.м.
Представено е заявление от с вх. № ***************/03.02.2022 г., подадено
от ищците до СО – район „*********“, с което същите заявяват, че са
3
дългогодишни ползватели и владелци на поземлен имот с пл. № 29 от
кадастрален лист Б-16-2-Б, находящ се в гр. *********, вилна зона „******“ и
като такива молят да им бъде указан реда за кандидатстване за закупуване на
имота от СО - район „*********“, респ. заявлението да бъде администрирано
като искане за закупуване на имота.
Към заявлението е приложено копие от цифровия кадастър на гр. София, адм.
р-н „*********“, пл. р-н „****** – ******“ от 13.04.2005 г., видно от което
поземлен имот с пл. № 29 попада в кадастрален лист Б-16-2-Б, с графична
площ от 623 кв.м.
Представена е и скица – копие от неодобрен кадастрален план на гр. София,
вилна зона „******“ от 13.12.1993 г., в която е посочено че имот с пл. № 29 е
заснет през 1986 г. и нанесен в кадастрален лист Б-16-2-Б, с площ от 650 кв.м.,
който имот се ползва от Х. П. Х..
Със заповед № *************/16.03.2022 г. на кмета на р-н „*********“ е
назначена комисия за разглеждане на всички подадени заявления от лица с
предоставено право на ползване върху земи по пар. 4 от ЗСПЗЗ на територията
на СО – р-н „*********“.
С протокол № 1/18.03.2022 г. назначената комисия по пар. 62 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ е решила по подаденото от ищците заявление с вх. №
***************/03.02.2022 г., че заявителите не могат да бъдат признати за
ползватели на имота съгласно пар. 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, доколкото
представеният протокол № 10/14.06.1966 г. на производствения съвет при
ТКЗС ****** не е удостоверителен документ за право на ползване.
Разпоредено е за имота да бъде съставен акт за общинска собственост.
Ищците са били уведомени за взетото решение на 13.06.2022 г., видно от
представеното по делото известие за доставяне.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което съдът цени на основание чл. 202 ГПК като пълно,
компетентно и обективно изготвено, се установява, че за установяване на
местоположението и идентичността на имота вещото лице е направило
проучвания в СО-НАГ, където е наличен стар кадастрален план за района на
в.з. ******, изработен през 1986 година и поддържан през годините. От този
кадастрален план се установява, че в кадастрален лист Б-16-2-Б е нанесен
имот с пл.№ 29 с изчислена графично площ от 650 кв.м. В разписния лист към
този план като ползвател на имота е посочен Х. П. Х.. Скица на имота по този
план, издадена на 13.12.1993 г. е приложена на л.119 по делото. От
направените от СТЕ проучвания не се установява Х. П. Х. да е бил вписан
като собственик на друг имот в съседство на процесния. Установява се, че
кадастралният план, изработен през 1986 година, е оцифрен и поддържан през
годините в цифров вид до влизане в сила на действащата кадастрална карта.
При тази поддръжка улиците по северната и южната граници на имота са били
разширени с по около 0.5 м., което е довело до намаляване на графично
изчислената площ от 650 кв.м. до 623 кв.м. Вещото лице посочва, че няма
разлика в границите на процесния имот - ПИ с идентификатор *************
по действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № ******* от
4
11.01.2012 г. и границите на ПИ с пл.№ 26 от кадастрален лист № Б-16-2-Б по
цифровия модел на архивния кадастрален план. По отношение на архива на
ТКЗС ****** СТЕ установява, че в материалите по делото е приложен
протокол №10 от 14.06.1966 година от заседание на производствения съвет на
ТКЗС ******. В т. Текущи от протокола е взето решение на Х. П. Х. – главен
счетоводител в ********* да се даде за лично ползване 500 кв.м. място в
местност ******. Доколкото към момента на вземането на това решение за
района не е бил наличен и кадастрален план, то не е съществувала възможност
този имот да бъде посочен с кадастрален номер. Вещото лице установява, че
местността, посочена в протокола, е идентична с местността, в която се
намира процесния по делото имот. Експертът дава заключение, че имот с
идентификатор ************* по КККР, одобрени със Заповед № *******/
11.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, е идентичен с имот с пл.№
29, заснет през 1986г. в лист Б-16-2-Б по неодобрения кадастрален план на гр.
София, м. ******. Посочено е, че експертизата не може да бъде категорична
по отношение на местоположението на отразения в Протокол 10/14.06.1966 г.
на производствения съвет на ТКЗС ****** имот, предоставен за ползване на
наследодателя на ищците, но доколкото при направените проверки в архивния
кадастрален план, в близост не е установен друг имот, в който Х. П. Х. да е
бил записан като ползвател, а и комисията, назначена от кмета на СО район
*********, не оспорва местоположението на този имот, веото лице приема, че
имотите са идентични.
От разпита на свидетеля П. И.Ц. се установява, че познава ищците от деца,
доколкото са били съученици. Свидетелят посочва, че знае за процесния имот,
който е разположен в съседство с този на свидетеля, на 5 м. разстояние. Сочи,
че според него имотът е с площ от 600-700 кв.м. Заявява още, че имотът бил
на бащата на ищците – Х., който го владеел и се грижел за имота. Сочи, че Х.
го е получил от ТКЗС като запустял имот за стопанисване. Свидетелства, че
имотът е ограден с колци и тел, не е виждал друг да владее или да се грижи за
имота, не знае С.О. да се е грижила за имота. Сочи, че преди бил ограден с
бетонови колци и мрежа, но с времето всичко изгнило и сега от 5-6 години бил
заграден с колци и тел.
От разпита на свидетеля К.П.П. се установява, че познава ищците, доколкото
са били колеги. Знае за процесния имот, доколкото като дееца са ходили да си
играят там. Свидетелства, че същият представлявал гола местност, като
впоследствие бащата на П. – Х., го е купил. Заявява, че са го насипвали със
земя, градили са го, вършели са някаква работа по ползване на градината.
Заявава, че живее недалеч от процесния имот. Напоследък виждал по-често Т.
и П. да косят тревата, да обработват мястото, имало и дръвчета, които ищците
подрязвали. Сочи, че площта на имота е около 600 кв.м., като същият е
ограден. Свидетелят не е виждал друг в имота, не е чул общината да
предявява някакви претенции по отношение на имота.
3.От правна страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
5
За основателност на предявените искове с правно основание чл.124 ГПК в
тежест на ищците при условията на пълно и главно доказване е да докажат, че
са придобили собствеността по отношение процесния имот на соченото от тях
придобивно правото на собственост основание, а именно – давностно
владение и наследствено правоприемство, като в тази връзка следва да
докажат: началната дата, от която наследодателят им Х. Х. е започнал да
упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене,
присъединяването владението на наследодателя им Х. Х. към собственото им
владение, като същото следва да е явно, спокойно и непрекъснато за срок от
10 години от началната дата на установяване на владението.
При доказване на посочените обстоятелствата в тежест на ответника е да
докаже възраженията си, посочени в отговора на исковата молба, както и че са
налице факти, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
По делото е безспорно, че ищците са наследници по закон на починалия на
14.07.2003 г. Х. П. Х..
Не се спори по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че
процесният недвижим имот е предоставен за ползване на наследодателя на
ищците Х. П. Х. по силата на Постановление № 21 на МС от 31.01.1963 г.,
което ПМС е между посочените в §63 ПЗР на ППЗСПЗЗ с права по §4а и 4б
ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че наследодателят на ищците е построил в имота
постройка по смисъла на §1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ.
От приетата по делото СТЕ се установява, че предоставеният за ползване имот
на наследодателя на ищците е идентичен с ПИ с идентификатор
*************.
Поначало т.нар. "ползване" е прекратено още с влизане в сила на ЗСПЗЗ - §4,
ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотите са били предоставяни за временни земеделски
нужди, като само в изрично посочени в ЗСПЗЗ случаи ползвателите могат да
придобият собственост и то само ако следват посочените административни
процедури. Нормите на §4а, 4б и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ в различни периоди по
различен начин са уреждали начина на трансформиране на правото на
ползване в право на собственост. С §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ е предоставена
възможност на бившите ползватели, които са построили сграда до 01.03.1991
г., да придобият собствеността върху земята, ако заплатят цената на
собственика чрез общината в определените ЗСПЗЗ и Правилника за
прилагането му срокове. Когато ползвателите не реализират тази възможност,
съгласно §4а, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ собственикът на земята придобива
собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя или на
неговите наследници. С разпоредбите на §4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ се урежда
хипотезата, когато правото на ползвателя е учредено от посочените в §4
актове върху общинска или държавна земя, и правото на собственост върху
която не се възстановява на граждани, ползвателят придобива правото на
собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по цени,
определени от МС по реда на, ал. 1 съгласно чл. 36, ал. 2, в тримесечен срок от
влизането в сила на оценката. Нормите на §61 и 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ
предписват като процедура по придобиването на право на собственост от
6
ползвател назначаването от кмета на общината по местонахождение на имота
на комисия, която да се произнесе по обстоятелствата по §62, ал. 2 ПЗР на
ППЗСПЗЗ, съответно след това оценка на земята и заплащането от
ползвателя.
Относно самото придобиване правото на собственост по давност следва да се
има предвид, че съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. Придобивната давност, като институт включва във фактическия
си състав три кумулативни елемента: наличие на фактическа власт върху
имота (корпус), изтекъл определен период от време и намерение да се свои
вещта (анимус). Според чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнително. Два са основните признака на владението-упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта. По отношение на владелеца
трябва да са налице кумулативно и двата елемента от фактическия състав на
чл. 68 ЗС - корпус и анимус. Следва да се отчете, че не всяка фактическа
власт, респ. не всяко служене с вещта, представлява владение. Принципът във
вещното право, че който държи, владее, а който владее, владее за себе си / чл.
69 ЗС/, има изключения.
Ищците са заявили като придобивно основание осъществявано от техния
наследодател давностно владение от 1966 г. до 2003 г., към което
присъединяват своето владение след неговата смърт. 3а да произведе ефект
придобивната давност, е необходимо намерението за своене на имота да е
демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е
налице позоваване на придобиването. Безспорно е, че с молба с вх. №
***************/03.02.2022 г. до ответника, ищците са отправили искане за
откриване на производство за закупуване на имот пл. № 29 от кадастрален
лист Б-16-2-Б, находящ се в гр. *********, вилна зона „******“. С решение по
т. 1 от дневния ред, обективирано в протокол № 1/18.03.2022 г. на назначената
по пар. 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ комисия, е бил постановен отказ за признаване
на заявителите за ползватели на имота съгласно пар. 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
като е разпоредено за имота да бъде съставен акт за общинска собственост.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция приема, че в случая не се
установява явно, непрекъснато и демонстрирано владение върху имота по
отношение на ответника, като наследодателят на ищците се явява държател на
имота, а не негов владелец. Трайна е установената съдебна практика, че след
като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт може да доведе до придобиване на
собственост по давност само ако държателят промени намерението си по
недвусмислен начин и превърне държането във владение.
По делото е безспорно, а и от разпитаните по делото свидетели се установява,
че наследодателят на ищците и самите ищци са осъществявали фактическа
власт върху процесния имот. От друга страна, липсва ясно демонстрирано
намерение за своене като собственици, а не като ползватели. Това се
7
установява чрез образуване на административна процедура за закупуване на
процесния имот, в която ищците недвусмислено са признали пред ответника
С.О., че не са собственици. По отношение на твърдението и представените
доказателства, че ищците са декларирали и заплащат дължимите данъци за
имота следва да се приеме, че заплащането на данъци и такси съставлява
изпълнение на едно парично задължение - лично или чуждо от публичен
характер - към фиска на държавата, но не следва да се приемат като действия,
с които се отрича чуждата собственост и се демонстрира поведение на
упражнена фактическа власт на имота за себе си. Съгласно трайно
установеното в съдебната практика, действията и проявите на
собственическото поведение следва да са насочени към невладеещия имота
собственик, а не към държавни органи /данъчни органи/ които нямат
отношение към своенето на чуждия имот.
Според нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ общинска собственост представляват
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в
предвидените от закона срокове и не са изкупени от ползватели по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. В приложното поле на тази норма се включват само онези
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в
предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по смисъла
на §4 ЗСПЗЗ, като частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл. 19
ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, следователно общината следва
да установи, че процесният имот има земеделски характер, че не е
реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.
По делото липсват данни имотът да е заявен за възстановяване от бивш
собственик, или да е държавен, поради което съдът намира, че същият е
станал частна общинска собственост. Придобиването правото на собственост
относно земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ става по силата на закона. Съгласно чл.
3 от Закона за държавните имоти, утвърден с Указ № 1772 от 07.12.1948 г.
/отм.17.12.1951 г./ държавните имоти не могат да се придобиват по давност.
Следващата законова уредба на правото на собственост е в Закон за
собствеността/ЗС/, обн. в ДВ бр. 92 от 1951 г., който в чл. 86 регламентира, че
не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.
През 1990 г. текстът на цитираната разпоредба е изменен в смисъл, че не може
да се придобие по давност вещ, респ. недвижим имот, който е държавна или
общинска собственост, а през 1996 г. текстът отново е изменен в смисъл, че не
се придобива по давност вещ, която е публична държавна или общинска
собственост. През 1996 г. се приема Закона за общинската собственост/ЗОС/.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от този закон вещите общинска собственост не могат да
се придобиват по давност. Тази обща забрана важи до 05.11.1999 г. когато,
съгласно същата норма, по давност не могат да се придобиват само вещите,
които са публична общинска собственост. Дори и да се приеме, че е налице
владение, а не държане, то за периода от 1966 г. до 1996 г., давност в полза на
наследодателя на ищците не може да тече. С изменението на чл. 86 ЗС от 1996
г. давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са
8
публична държавна или общинска собственост. Ето защо, за вещите - частна
държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила
на изменението на чл. 86 ЗС, давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г.
Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г.,
но на тази дата течението на давностния срок е спряно с § 1 от ДР на ЗДЗС за
срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма
спирането течението на давностния срок е продължавано. Следователно
вещно право върху имот - частна общинска собственост - не може да се
придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като
течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в
последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 от ДР на ЗДЗС за определен период
от време, който към настоящия момент е удължен до 31.12.2022 г.
Разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС гласи: Давността за придобиване на имоти -
частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31 декември
2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост
или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински
училища, или на други държавни и общински институции в системата на
предучилищното и училищното образование." Мораториумът върху
придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна и частна
общинска собственост, е въведен за първи път със ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от
6.06.2006 г., в сила от 1 юни 2006 г.), първоначално временно за 7 месеца. С § 3
ЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост
(ДВ, бр. 105 от 2006 г.) срокът е удължен за втори път с 1 година - до 31
декември 2007 г. С §1 ЗИЗЗС (обн., ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007
г.) е удължен за трети път с още една година - до 31 декември 2008 г.
Четвъртото удължаване е въведено със ЗИЗС (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и е със
срок до 31 декември 2011 г. Петото удължаване е въведено със ЗИЗС (обн.,
ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), като срокът е удължен до 31
декември 2014 г. Със ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014
г. ) срокът е удължен за шести път, като е предвидено да изтече на 31
декември 2017 г. Последното до този момент и седмо по ред удължаване на
забраната за придобиването по давност на имоти - частна държавна и
общинска собственост, е до 31.12.2022 г. Въведено е с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр.
7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), като в § 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено
ретроактивно действие на спирането на давността, считано от 31 декември
2017 г. През 2020 г. със ЗДЗС законодателят е разширил обхвата на
мораториума, като е включил и земеделските земи, които са собственост или
върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на
държавни или общински училища, или на други държавни и общински
институции в системата на предучилищното и училищното образование. При
тези данни изводът е, че предвиденият в член 79, алинея 1 ЗС десетгодишен
давностен срок не е изтекъл.
Действително, с решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к.д. № 16/2021 г. са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп.,
9
бр. 18 от 2020 г.) и на §2 от заключителните разпоредби на Закона за
изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), но както е
посочено в самото решение, с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС
за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Съгласно
чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на
мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в
сила.
По делото се установява, че наследодателят на ищците Х. П. Х. не е придобил
правото на собственост върху недвижимия имот, поради което след неговата
смърт такова право не може да премине върху неговите наследници. Ищците,
чиято е доказателствената тежест, не са доказали, че са станали собственици
на имота на твърдяното оригинерно придобивно основание.
С оглед на изложеното предявените искове подлежат на отхвърляне като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
единствено ответникът. Ето защо ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************* и Т. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.
***************1, чрез пълномощника адв. И., срещу С.О., ЕИК *********,
адрес: гр. *****************, положителни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните,
че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *************
по КККР, одобрени със заповед *******/11.01.2012 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР е със заповед КД-14-22-
826/30.08.2012 на началник на СГКК – София, находящ се в гр. *********, кв.
„****** 4“, местност „******“, с площ от 623 кв.м., предишен идентификатор
– няма, номер по предходен план – 29, при съседи: ***************,
**************, **************** и **************.
ОСЪЖДА П. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************* и
Т. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. ***************1, чрез
пълномощника адв. И., да заплатят на С.О., ЕИК *********, адрес: гр.
*****************, сумата в размер на 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11