Определение по дело №47131/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33470
Дата: 19 август 2024 г. (в сила от 19 август 2024 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20231110147131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33470
гр. С., 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110147131 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. И. И. срещу „Л.Б.“ ЕООД,
„Л.Ц.“ ЕООД и „Л.Ц.“ ЕООД, с която са предявени конститутивни искове с правно основание чл.
135 ЗЗД, с които се иска прогласяването за недействителни спрямо ищеца на следните
разпореждания с недвижими имоти, а именно:
1/ от 14.05.2020 г., обективирано в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15,
том III, peг. № 06941, дело № 0371/2020 г. на нотариус с per. № 302 на НК на РБ - В.Б., с който „Л.Б.“
ЕООД е продало на „Л.Ц.“ ЕООД собствените си 3/6 идеални части от ДВОРНО МЯСТО от 660
кв. м., находящо се в гр. С......................“ при съседи: Я.Х.С., д-р К.Р.Д., Ц.П.К. и Й.К.Ц.,
съставляващо имот пл. № 705 по плана на гр. С............, което дворно място съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-
14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 30.04.2020 г., представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4360.160 , с
адрес съгласно скица: гр. С., район Л....................., с площ от 657 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 705, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.4360.163, 68134.4360.873, 68134.4360.159, 68134.4360.175, 68134.4360.777
и 68134.4360.754;
2/ от 22.05.2020 г., обективирано в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 45,
том III, peг. № 07332, дело № 0400/2020 г. на нотариус с per. № 302 на НК на РБ - В.Б., с който „Л.Б.“
ЕООД е продало на съсобственика си „С.В.Ц.“ ЕООД собствената си 1/3 идеална част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 684, находящ се в гр. С., местност „Л.Ц.“, ул. „701“ № 1, целият с площ от
450 кв. м. по скица, а по нотариален акт с площ от 500 кв. м., при граници: улица, поземлен имот №
684а, поземлен имот № 683, поземлен имот № 686, за който поземлен имот съгласно действащата
дворищна регулация, одобрена със Заповед № РД-09-50-189/15.04.1997 г. е отреден УПИ VIII-684,
от кв. 5, по регулационния план на гр. С., местност „Л.Ц.“, целият УПИ с площ от 410 кв. м., при
граници: от две страни - улица, УПИ IX-683, УПИ VII-685,686, който имот съгласно кадастралната
1
карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-
14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 30.04.2020 г. представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4360.205 , с
адрес съгласно схема: гр. С., район Л.............., с площ от 447 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 684, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.4360.206, 68134.4360.207, 68134.4360.176, 68134.4360.204.
Ищецът твърди, че на 20.04.2017 г. между собствениците на УПИ V-249 в кв. 7 по плана на
гр. С., местност „Л.Ц.“, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4360.131, а именно: Ц.Б. И.а,
М.Б.Т.Т., Б. И. И., Красимир И. И. и „Л.Б.“ ЕООД /с предишно наименование „М.“ ЕООД/ е било
подписано Споразумение , с което дружеството е поело задължение да осъществи изпълнението на
строително-монтажните дейности по реализиране на одобрения проект за строителство на сгради -
блок „А“, блок „Б“ и блок „В“. В това споразумение са били предвидени конкретни срокове за
изпълнение на СМР, като срокът за постигане на завършеност на блок „А“ е бил не по-късно от 6
месеца, считано от 30.09.2017 г., а за постигане на степен на завършеност за блок „Б“ и блок „В“ -
не по-късно от 01.07.2018 г. Дружеството поело задължение да подаде документи за въвеждане в
експлоатация на двата блока „А“ и „Б“ не по-късно от 01.09.2018 г. Ищецът твърди, че така
договорените задължения не са били изпълнени от строителя в посочените срокове. Удостоверение
за степен за завършеност било издадено от Столична община, Район „Л.“ на 31.01.2019 г., в което
било отразено, че сградите са реализирани в груб строеж към 30.01.2019 г.
Твърди, че в резултат на подписаното споразумение и фактическа забава в изпълнение на
договорените в него срокове ответникът „Л.Б.“ ЕООД на основание чл. 6 от Споразумението се
явява длъжник на ищеца, който от своя страна придобил качеството кредитор за вземането си за
неустойка, посочено в този договорен текст. По искова молба, подадена от ищеца срещу „Л.Б.“
ЕООД на дата 05.03.2020 г., в СГС било образувано гр. д. № 2813/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 30
състав, като с решение от 19.02.2021 г. съдът осъдил дружеството да заплати на ищеца следните
суми: 24 000 лв. - неустойка за забава от общо 24 месеца в периода от 01.03.2018 г. до датата на
исковата молба /05.03.2020 г./ в изпълнението на задължението по чл. 1.1, т. 2 от подписаното
между страните на 20.04.2017 г. споразумение; 20 000 лв. - неустойка за забава за общо 20 месеца в
периода от 01.07.2018 г. до датата на исковата молба /05.03.2020 г./ в изпълнение на задължение по
чл. 1.1, т. 3 от подписаното между страните на 20.04.2017 г. споразумение; 18 000 лв. - неустойка за
забава от общо 18 месеца в периода от 01.09.2018 г. до датата на исковата молба /05.03.2020 г./ в
изпълнение на задължение по чл. 1, т. 4 от подписаното между страните споразумение на
20.04.2017 г., което решение било потвърдено от Софийски апелативен съд, а ВКС не допуснал до
касационно обжалване. Посочва, че на 10.11.2022 г. в негова полза бил издаден изпълнителен лист
за вземанията, установени със съдебното решение.
Ищецът твърди, че преди завеждане на делото в СГС по негова молба, за обезпечаване на
бъдещите искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е била допусната обезпечителна мярка -
възбрана върху собствен на дружеството недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4360.700.2.19, с площ от 63,48 кв. м., с предназначение - жилище,
апартамент, за което била издадена обезпечителна заповед от 21.02.2020 г. и на 24.02.2020 г. в
Агенция по вписванията - Имотен регистър била наложена възбрана върху описания недвижим
имот, вписана под акт № 91, том 4, вх. рег. № 9766/2020 г. в книгите на Служба по вписванията - гр.
С.. Твърди, че в кантората на ЧСИ Сийка Анадолиева № 919, с район на действие СГС било
2
образувано изп. дело № 231/2020 г. с взискател „К.“ ЕООД и длъжник „Л.Б.“ ЕООД и към
обезпечения от ищеца недвижим имот било насочено принудително изпълнение. В резултат на
това, на основание чл. 459 ГПК в производството по изпълнителното дело, въз основа на издадения
изпълнителен лист на ищеца, същият бил конституиран като присъединен взискател. След
проведена публична продан с протокол от 30.10.2020 г. за купувач на имота бил обявен взискателят
„К.“ ЕООД, а с извършено разпределение на продажната цена била определена и припадащата се на
обезпечения кредитор Б. И. сума в размер на 11 376,25 лв., като разпределението влязло в законна
сила на 06.12.2020 г., а постановлението за възлагане на недвижим имот - на 27.01.2021 г. С
платежно нареждане от 19.12.2022 г. на ищеца били преведени 11 376,25 лв. от общо дължимата му
се сума от 72 120 лв. /62 000 лв. - неустойки и 10 120 лв. - разноски по водените дела/, като по този
начин не е могъл да се удовлетвори за цялото си вземане, дължимо от „Л.Б.“ ЕООД. Ищецът
твърди, че към датата на исковата молба „Л.Б.“ ЕООД му дължи сумата от 60 743,75 лв.
Сочи, че след вписването на възбраната на 24.02.2020 г. и след завеждане на производството
пред СГС на 05.03.2020 г. ответникът „Л.Б.“ ЕООД извършил оспорените две разпоредителни
възмездни сделки от 14.05.2020 г. и от 22.05.2020 г. Поддържа, че прехвърлителните сделки били
извършени след като „Л.Б.“ ЕООД, чрез неговия управител, вече е имало качеството на длъжник на
ищеца. Ищецът поддържа, че сделките са били извършени след оповестяване на възбраната върху
един от имотите на длъжника и по време на висящ исков процес по гр. д. № 2813/2020 г. по описа
на СГС, I ГО, 30 състав. Твърди, че е налице свързаност между „Л.Б.“ ЕООД и фирмите купувачи, а
именно: „Л.Ц.“ ЕООД и „С.В.Ц.“ ЕООД /сега „Л.Ц.“ ЕООД/. Посочва, че съгласно данни от
Търговския регистър едноличен собственик на капитала на ответника в настоящото производство
„Л.Б.“ ЕООД е дружеството „Л.Е.Л.“ ЕООД, което дружество от своя страна е собственост на
съдружниците И.В.П. и С.И.М., а дружествата - купувачи по двете сделки са еднолична
собственост на И.В.П.. Освен това, свързаност между страните по договорите за покупко-продажба
се установява и от обстоятелството, че адресът на управление на продавача е в гр. С., ул. „К.Ш., а
адресът за кореспонденция с НАП на купувача „Л.Ц.“ ЕООД е същият, както и че по Нотариален
акт № 45 от 22.05.2020 г. страните са съсобственици на продавания имот. Твърди, че Иван Патриков
е бил наясно за задълженията на „Л.Б.“ ЕООД към ищеца, като наличие на свързаност се доказва и
от факта, че с нотариално заверено пълномощно от 31.10.2019 г. управителят на „Л.Б.“ ЕООД
А.В.А. е упълномощил И.В.П. и Н.К.А. да извършват ипотеки, продажби, замени, дарения, както и
да учредяват право на ползване върху притежаваните от дружеството недвижими имоти, находящи
се в жилищна сграда в гр. С., ж. к. „Л.“, построена в УПИ V-249, кв. 7 по плана на гр. С.,
местността „Л.-център“ с площ от 2 463 кв. м. съгласно скица, а по документи за собственост с
площ от 2500 кв. м., при граници: от две страни - улици, УПИ IV-251,251а, 253, УПИ VUI-248,
1185, 1186 и УПИ VI-1185, 1186, 248, при цени и при условия каквито намерят за добре и/или при
условията на предварително подписани предварителни договори. С оглед тези данни ищецът счита,
че при извършването на разпоредителните сделки със собствени идеални части от два недвижими
имота длъжникът „Л.Б.“ ЕООД е увредил интересите на кредитора, в случая ищеца в
производството, като е доказано знанието и на продавача, и на купувачите за увреждащите сделки.
С оглед гореизложеното моли за уважаване на исковете, за признаване на сделките за
недействителни спрямо ищеца и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Л.Б.“ ЕООД, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че вземането на ищеца е
възникнало след извършването на сделките, чиято недействителност се претендира от ищеца, а
3
именно с влизане в сила на решението по гр. д. № 2813/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 30 състав на
28.09.2022 г. Освен това посочва, че в полза на ищеца е била вписана възбрана към момента на
сделките, която е охранявала интересите му. Оспорва да е налице увреждане на ищеца чрез
оспорените сделки, поради което моли за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците „Л.Ц.“
ЕООД и „Л.Ц.“ ЕООД.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да установи следните обстоятелства: качеството си на кредитор на ответника „Л.Б.“ ЕООД;
увреждащо удовлетворяването на вземането на ищеца действие или сделка на длъжника „Л.Б.“
ЕООД – извършването на оспорените разпоредителни сделки с купувачи останалите ответници;
когато действието е извършено преди възникване на вземането – че е било предназначено от
ответниците да увреди кредитора; знание на длъжника „Л.Б.“ ЕООД, както и на ответниците „Л.Ц.“
ЕООД и „Л.Ц.“ ЕООД за увреждането, т. е. че купувачите са знаели фактите и обстоятелствата,
които пораждат кредиторовото вземане и че договорите за покупко-продажба увреждат ищеца,
като това знание следва да е било налице към момента на сключване на договорите.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, от които черпят
изгодни за себе си правни последици.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че по
силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том III, рег. № 06941, дело №
0371/2020 г. „Л.Б.“ ЕООД е продало на „Л.Ц.“ ЕООД собствените си 3/6 идеални части от дворно
място от 660 кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4360.160, с адрес
съгласно скица: гр. С., район Л....................., с площ от 657 кв. м.; че по силата на Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 45, том III, рег. № 07332, дело № 0400/2020 г. „Л.Б.“ ЕООД е
продало на „С.В.Ц.“ ЕООД /сега „Л.Ц.“ ЕООД/ собствената си 1/3 идеална част от поземлен имот
№ 684, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4360.205, с адрес съгласно схема: гр.
С., район Л.............., с площ от 447 кв. м.
По исканията на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими
за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за доказване
на знанието за увреждането от страна на купувачите по сделките е допустимо и относимо и следва
да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.10.2024 г. от
12,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада съобразно мотивната част на настоящото
определение.
4
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане на ищеца за установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис
от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5