РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Елин Пелин, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20221820101236 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Гаранционен
фонд /ГФ/ – гр. С., против С. А. Г. от с. Г., с ЕГН **********, с правно основание чл.288,
ал.12 от Кодекса за застраховането / отм./ сега чл.558, ал.7 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.
Ищецът твърди с исковата молба, че на пострадалата от ПТП Ю.М. е
изплатил обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.557, ал.1,т.2 ,б."а" от КЗ в
размер на 9113.05 лева, присъдени по гр.д. № 3291/2017г. по описа на СГС. По цитираното
гражданско дело ответникът в настоящия процес имал качеството на трето лице-помагач на
страната на Гаранционен фонд.
Твърди се още, че виновен за настъпването на процесното ПТП е бил С. Г., който
на 15.09.2016г. управлявал л.а. „Мазда", с ДК№ ОВ ..... ВН, без действаща застраховка
„Гражданска отговорност", което в нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца изплатено от ГФ обезщетение по щета № 210378/21.11.2016г., в размер на 9 113.05
лева, присъдено и по гр.д. № 3291/2017г. по описа на СГС, заедно със законната лихва,
считано от 25.11.2022 до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по настоящото дело разноски, в т .ч.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирало отговори на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните в процеса, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП № 1626123/15.09.2016 г., на 15.09.2016
год. около 14.35 часа в гр. С., е настъпило ПТП между л.а. „Мазда“, с ДК№ ОВ ... ВН
1
управляван от ответника и л.а. „Сааб 900“ с ДК№ СА ...... МК управляван от Ю. Т. М.. Към
момента на настъпване на ПТП ответникът е управлявал процесния автомобил без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ / ГО/. Непосредствено преди
настъпване на ПТП ответникът е предприел преминаване по бул.“Проф.Цв.Л.“ през
кръстовище при забраняваща преминаването червена светлина на светофарната уредба. В
същия момчент управляваня от Ю.М. автомобил е завивал от ул.“И.Б. към
бул.“Проф.Цв.Л.“ при разрешена зелена светлина на светофарната уредба. При това е
настъпил челен удар между МПС управлявано от ответника и МПС управлявано от Ю. М..
Причина за настъпване на ПТП били субективните действия на ответника , който не е
спрял на червен светофар и е навлязал в кръстовището, където е преминавал л.а. „Сааб
900“. При така възникналото ПТ за водача на л.а. „Сааб 900“ са настъпили травматични
увреждания, подробно обсъдени с Решение от 22.06.2018г. по гр.д. № 3291/2017г. по описа
на Софийски градски съд, ГО. Със същото решение Гаранционен фонд е осъден да заплати
на М. обезщетение за настъпили неимуществени вреди в резултат от ПТП от 15.09.2016г..
С прета по делото , като компетентно дадена и неоспорена от страните САТЕ от
29.05.23г. изготвена от в.л. Ив.В. се установява изложената с ИМ фактическа обстановка
свързана с настъпилото на 15.09.16г. ПТП, която възприета и с представеното по
настоящото дело Решение от 22.06.2018г. по гр.д. № 3291/2017г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, постановено в производство по чл.557, ал.1,т.2, б.“а“ от КЗ и с участието
на трето лице- помаг на странана на ответника , а именно С. Ал.Г., който ответник в
настоящия процес.
Понастоящото дело е приета ССчЕ изготвена от в.л.А.Б.. От заключението по
експертизата е видно, че сумата в размер на 9 113.05 лева , която присъдена в полза на
пострадалото от ПТП лице Ю.М. е изплатена от ГО на пострадалата с три броя платежни
нареждания.
От Справка база данни на ИЦ към ГФ от 23.11.2016г. е видно, че към 15.09.2016г.
не е имало сключена застраховка „ГО“ за МПС - л.а. „Мазда“, с ДК№ ОВ ....ВН. С
цитираното по- горе в настоящото Решение от 22.06.2018г. по гр.д. № 3291/2017г. по описа
на Софийски градски съд, ГО е бил уважен предявения иск от Ю.М.при процесното ПТП ,
предявен против ГФ и изплатена на пострадалата сума в размер на 9 113.05 лева/ в този
смисъл вж. и ССчЕ от 05.06.23г. по настоящото дело/.
На 16.12.2016г. ГФ е отправил регресна покана до ответника по настоящото дело, с
която се иска на основание чл.558, ал.7 КЗ в едномесечен срок да възстанови на ГФ
изплатената от последния, като обезщетение до Ю.М. сума и поканата е върната с
отбелязване „ непотръсена“.
От изложеното, за настоящият състав се налагат следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.) предвижда изплащане от
Гаранционният фонд обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие
е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава
членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Пак в тази връзка, според чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) с изплащане на
обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по ал. 8 , като след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага
чл. 288, ал. 12 и 14 КЗ / чл.288, ал.3 от КЗ (отм.) /. Следователно ,с оглед събраните в
настоящото производство доказателства, за „ГФ“ е възникнало правото на регресен иск към
2
ответника в настоящия процес, да изплати на фонда онова, което е изплатил на
пострадалата Ю.М. по гр.д. № 3291/2017г. по описа на Софийски градски съд.
В тежест на ищеца е да докаже, че е възникнало в негова полза право на регресен иск
спрямо ответника за размера на платеното и претендирано в настоящото производство
обезщетение в общ размер на 9 113.05 лева, както и възникването на деликтната
отговорност на причинителя на вредата/вредите по отношение на Ю.М., т.е. извършеното
от ответника противоправно деяние с настъпилите вреди в нарушение на предписаните от
закона норми за поведение. В последна връзка ответникът е управлявал процесното МПС
в отклонение от изискването за извършване на такова само след сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Причинена е и вреда на пострадалата Ю.М. и
ищецът е изплатил на последната с 3 броя преводни нареждания сума в общ размер на 9
036.38 лева, от която 7 963.05 с пл. нареждане от 10.07.2018г. , 680.00 лева с плат.
нареждане от 10.07.2018г. и сума в размер на 393.33 лева с плат. нареждане от 11.10.2018
година, трите с основание на превода „по гр.д. № 3291/201г., СГС, 1,15-ти състав“.
Следва да се отбележи , че съгласно практиката на ВКС на РБ, протоколът за ПТП,
какъвто е бил съставен на 05.02.2015г. от длъжностно лице в кръга на служебата му,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в протокола изявление на
това длъжностно лице, както и с материална доказателствена сила, касателно удостоверено
волеизявление. В този смисъл Решение № 15/25.07.2014 г. на І т. о. по т. д. № 1506/2013 г. на
ВКС; Решение № 73/ 22.06.2012 г. на І т. о. по т. д. № 423/ 2011 г. на ВКС.
От събраните в настоящия процес доказателства несъмнено се установява, че на
15.09.2016г., ответникът е управлявал л.а. „Мазда“ с ДК№ ОВ .... ВН без да е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ищецът е изплатил обезщетение на пострадалата мюмюн в общ размер на 9 036.38 лева.
На основание чл.288, ал.12 от ГЗ / отм./ ищецът е встъпил в правата на увреденото лице до
размера на извършеното плащане. Ето защо настоящият състав намира за основателен и
доказан предявения иск за посочената сума , поради което следва да се уважи в този размер ,
като за разликата до пълния предявен от 9 113.05 лева предявения иск следва да се отхвърли
, като недоказан.
При този изход на спора следва на ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и
претендираната законна лихва върху главницата, считано от 25.11.2022г. до окончателното
изплащане.
Тъй като с исковата молба се претендирати направените по делото разноски, следва
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ГФ сторени
такива в общ размер на 1 576.71 лева, в т.ч. държавна такса по производството,
юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещи лица по приетите по делото ССчЕ и
САТЕ.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по
делото в размер на 120.00 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. Г. от с. Г., с ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд – гр.
С., ул.”Г.И. № .. ет... сума в размер на 9 036.38 лева изплатена по гр.д. № 3291/201г., СГС,
1,15-ти състав , включваща разноски по делото и обезщетение за неимуществени вреди ,
настъпили в резултат от ПТП от 15.09.2016г., заедно със законната лихва върху главницата
, считано от 25.11.2022г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в общ
размер на 1 576.71 лева.
3
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. С., ул.”Г. И.” № .. ет...., да заплати на С. А. Г. от
с. Г., с ЕГН **********, направени разноски по настоящото дело в размер на 120.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
4