Р Е Ш Е Н И Е № 260094/11.3.2021 г.
гр.Ямбол, 11.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на пети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Ж.Ч., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 1147 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „НИКЕА ТРАДЕ” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя НГ.П., чрез пълномощника адв. П. от АК Ямбол против Наказателно постановление № 156/21.08.2019
г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на
основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение
на чл.44, ал.1 от Закона за водите. В жалбата се излагат съображения
за допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалните правни норми
на атакуваното наказателно постановление, подробно изложени в нея, с оглед на
което се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен процесуален представител
– адв. П.от АК-Ямбол, като се излага, че е налице несъответствие между
констатираното нарушение и наложената санкция, цитирайки решения на ЯАС по
сходни казуси и се пледира за отмяна на наказателното постановление.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и пледира за потвърждаване
на наказателното постановление.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 29.03.2019 г.
свидетелите Г. и М. – гл. експерти в Дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“,
ИРМ-Сливен, извършили проверка на базата на „Никеа траде“ ЕООД, разположена в
промишлената зона на гр.Ямбол. При проверката се установило наличието на един
брой изградено и оборудвано водовземно съоръжение – тръбен кладенец, с подробно описани географски
координати, вид и размери на шахтата, както и че за правото на водовземане
посредством тръбния кладенец и съоръженията към него липсва издадено
разрешително. Констатациите на проверяващите били отразени в съставен на място
констативен протокол № ***
С оглед констатациите при проверката и след надлежно отправена покана, на 15.04.2019
г. в присъствието на управителя на дружеството, свид. Г. му съставила АУАН № 64 от същата дата за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите –
водовземане без издадено разрешенително за това.
Впоследствие, на 21.08.2019 г., при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу дружеството е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което същото е санкционирано в хипотезата на
чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите – за ползване
на водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изграждане на такива без
необходимото основание и в отклонение от условията на разрешителното.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя Г. и на свид. М., дадени в съдебно заседание и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Относно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, изложено в жалбата за нарушаване на разпоредбата
на чл.43, ал.4 от ЗАНН при съставяне на АУАН на жалбоподателя, съдът намира
същото за неоснователно поради следните доводи:
В настоящия случай на
дружеството-жалбоподател е изпратена покана за съставяне на акт изх. № *** до
лицето Н.П.– *** на „НИКЕА ТРАДЕ” ЕООД гр.Ямбол и е получена на адреса на дружеството със
съдържание – да се яви за съставяне и предявяване на акт по Закона за водите.
Поради това нито адреса, на който е изпратена поканата, нито съдържанието й
могат да създадат заблуждение относно получателя, който се кани за съставяне на
АУАН, още повече, че е била връчена на служебния адрес на дружеството, където
се намира администрацията му и може да се получи само от нейн служител.
Не е нарушена и разпоредбата на
чл.43, ал.4 от ЗАНН, тъй като по делото е безспорно установено, че когато актът
е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, какъвто
е процесния случай и видно от писмо изх. № ***., актът е бил изпратен на
дружеството-жалбоподателя и то лично до управителя му за предявяване и
подписване. На следващо място, не съставлява съществено процесуално нарушение и
начина на изпращане на АУАН, т.к. същия е получен и подписан от управителя на
дружеството и това по никакъв начин не го е възпрепятствало да реализира
правата.
Съдът счита, че
наказателното постановление следва да се отмени на процесуално основание, поради противоречие между вмененото нарушение и
основанието за налагане на наказанието, което накърнява правото на наказаното лице да разбере за какво е
ангажирана отговорността му.
Съгласно
разпоредбата на чл.39 от Закона за водите, използването на водите
и водните обекти се осъществява чрез водовземане и чрез ползване на водния обект, като според чл.44, ал.2 от
закона, водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или
отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата.
С
оспореното наказателно постановление от правна страна на жалбоподателя е
вменено нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ, изразяващо се в използване на подземни води чрез водовземане посредством тръбен кладенец без изискуемото от закона разрешително за водовземане.
При
тази квалификация на нарушението, вместо за ползване на води без необходимото
за това основание (разрешително за водовземане) в хипотезата на чл.200, ал.1,
т.1 от Закона за водите, дружеството е санкционирано в хипотезата на чл.200,
ал.1, т.2 от същия закон за друго нарушение, което не му е вменено, а именно –
за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изграждане
на такива без необходимото основание и в отклонение от условията на
разрешителното. При това
положение, тъй като констатираното противоречие между юридическото описание на
нарушението и основанието за налагане на наказанието прави неясно вмененото
нарушение, то представлява основание за отмяна на наказателното постановление. Освен това, приложимата в случая санкционна норма на чл.200,
ал.1, т.1 от ЗВ установява различни размери на наказанието в зависимост от
количеството на ползваните води, а в случая актосъставителя и АНО не са събрали
данни за това обстоятелство. Т.е., в АУАН и в НП липсват и
съставомерни факти, относими към размера на санкцията. В този смисъл е и
решение № 152/29.05.2020 г. постановено по АНД № 194/2020 г. по описа на ЯРС,
оставено в сила с решение № 120/28.08.2020 г.
постановено по КАНД № 98/2020 г. по описа на ЯАС.
При този изход на делото и
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподател за присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв.
се явява частично основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, както е в случая, тези
разноски следва да се възложат в тежест на органа,
издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от
Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиждащ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата
следва да се присъди в тежест на
въззиваемата страна.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 156/21.08.2019
г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от
Закона за водите на „Никеа
траде” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.
Г. П.е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди)
лева за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ да
заплати на „НИКЕА ТРАДЕ” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от управителя Н. Г. П. направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: