МОТИВИ: Срещу подсъдимия Д.К.М. *** е било предявено
обвинение за престъпление по чл.212 ал.1 от НК, за това, че през
периода от 12.06.1998 година до 31.10.2004 година, в гр. Ловеч, чрез използване пред РУ”Социално осигуряване"
– гр.Ловеч на документ с невярно съдържание - Експертно
решение № 2312/1998 година на ТЕЛК – гр.Ловеч,
получил без правно основание суми от пенсионните фондове на НОИ – гр.София в размер на
6 471.23 лева, с намерение противозаконно да ги присвои.
С разпореждане от 26.06.2010 година делото е насрочено
по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като
счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и подсъдимият е
осъществил деянието, за което е предаден
на съд. Изтъква, че към момента на извършване на престъплението, за него е било
предвидено наказание до осем години лишаване от свобода. Моли съда да определи
наказание съгласно чл.373 ал.2 от НПК при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, а именно пробация за срок от една година, като на основание чл.59 от НК
бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
„Домашен арест”, начиная от 12.04.2010 година. Счита, че гражданския иск е
основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен.
Предявен
е и граждански иск от НОИ – София, чрез
РУ”СО” - Ловеч за причинените имуществени вреди в размер на 6 471.23 лева, в едно със законната
лихва върху тази сума, начиная от 12.06.1998 година. Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане за предявената сума, но в едно със законната лихва от датата на довършване на престъплението - 31.10.2004
година и НОИ – София е конституиран като граждански ищец в процеса. В съдебно
заседание гражданския ищец не изпраща представител
и не взема отношение по гражданския иск.
Подсъдимият Д.К.М., редовно
призован се явява лично и с адвокат Х.С.
от Ловешка адвокатска колегия, които изразяват съгласие за разглеждане на
делото при условията на съкратеното съдебно следствие. М. се признава за виновен
и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът
му адвокат С. излага, че няма спор по фактическата обстановка и квалификацията
на деянието, като моли съда да наложи на подзащитния му наказание шест месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено при условията на
чл.66 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Счита, че
гражданския иск е основателен, своевременно предявен и следва да бъде уважен.
С оглед признаване на вината от подсъдимия
и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/, съдът, след одобряване на
направените от подсъдимия самопризнания, разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият Д.К.М. ***. Имал трима братя и една сестра. Начално
образование завършил в село яз. Студен кладенец, а Средно гимназиално
образование в гр.Ардино. Продължил образованието си във Ветеринарен техникум -
гр.Ловеч, от където придобил професията на Ветеринарен техник. През 1984 г. се оженил в
гр.Ловеч, от който брак имал две деца. Към момента бил безработен.
На 28.10.1998 г. в Районно Управление „Социално
осигуряване" - гр.Ловеч била подадена Молба от подсъдимия М. за
пенсиониране, като към приложените от него документи, посочени в заявлението,
било и ЕР № 2312/1998 г. на ТЕЛК - гр.Ловеч. В него било отразено, че М.
страдал от: Хронична бъбречна недостатъчност / Диабутус мелитус I тип с
напреднал късен дегенеративен синдром - нефропатия диабетика. Хронична бъбречна
недостатъчност III-степен. На хронично хемодиализно лечение три пъти седмично.
Ретинопатия диабетика пролиферанс. Полиневропатия диабетика с отпаднали сетивни
и двигателни прояви за долни крайници, които заболявания дали правото за
определяне по отношение на М. - първа група инвалидност с чужда помощ по СТНПС,
точка 17. С Разпореждане № 0201152/99 г. на М. е била отпусната пожизнена
пенсия с начална дата 12.06.1998 г. по чл.45А, ал.1, б.А от ЗП за първа група
инвалидност.
Първоначално отпуснатата пенсия за периода от 12.06.1998 г.
до 28.02.2002 г. била изплащана на подсъдимия в ПТТС - гр.Ловеч, клон - 2, а за
времето от 01.03.2002 г. до 31.10.2004 г., пенсията е била пренасочена по
негова молба в ОББ -гр.Ловеч, в която същият открил банкова сметка, ***.
От назначената графическа експертиза /л. 110-113/ се
установило, че подписа, положен в Списък за получаване на дебитни карти от
„ОББ", клон Ловеч бил положен от подсъдимия Д.М.. От получената дебитна
карта, същият получавал превежданите суми от ТП на НОИ, представляващи и
свързани с отпуснатата му инвалидна пенсия.
С оглед постъпилия сигнал от Директора на ТП на НОИ -
гр.Ловеч за неправомерно получени суми от пенсионните фондове на НОИ от М. е
започнала проверка, в следствие на която е било изпратено писмо рег. № 37237/09г.
до "Регионален център по здравеопазване"- гр.Ловеч, за да се установи
дали М. е имал регистрация и медицинско досие в картотеката на ТЕЛК- гр.Ловеч.
В получения отговор изх. № ЗД-01-2307/09г. на РЦЗ - гр.Ловеч
се оказало, че Д.К.М., ЕГН: ********** нямал медицинско експертно досие в РКМЕ
- гр.Ловеч.
Изпратено било и писмо с рег. № 37313/09г. до
"Регионална здравна осигурителна каса" - гр.Ловеч за предоставяне на
писмена справка за наличната медицинска документация на изписани лекарствени
средства, издадена рецептурна книжка и наличие на личен лекар на горепосоченото
лице.
От писмо изх. № 24-00-18/09г. на РЗОК - гр.Ловеч се
установило, че подсъдимият не притежавал рецептурна книжка и не бил получавал
лекарства, заплащани от НЗОК. Била разпитана в качеството на свидетел д-р
Светла Бояджиева /личен лекар/, която заявила, че от 2001 г. в нейната пациентска
листа бил Д.М.. Същият не бил ходил никога при нея, дори на профилактичен
преглед, не знаела да има каквито и да било заболявания, камо ли да е на
Хемодиализа. Познавала го само, като име от пациентския си списък. Разпитана
била и д-р Мая Самичкова, която била общо практикуващ лекар. Същата заявила, че
от 01.07.2000 г. до м. 12.2000
г. в пациентската й листа бил Д.М.. След месец декември
същият бил направил нов избор за личен лекар, но за тези 6 месеца, обв. М. не я
бил посещавал за преглед и евентуално лечение. Посочените в ЕР №
2312/15.10.1998 г. заболявания не са й били известни, но същата заявила, че
Диабета изисква ежемесечно изписване на медикаменти за поддържащо лечение.
При така
изяснените фактически обстоятелства се установява, че с действията
си подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.212
ал.1 от НК: през периода от 12.06.1998 г до 31.10.2004 г. в гр.Ловеч, чрез използване
пред РУ „Социално
осигуряване" - гр.Ловеч на документ с невярно съдържание - Експертно решение № 2312/1998 год. на
ТЕЛК - гр.Ловеч, получил без правно основание суми от пенсионните фондове на НОИ - гр.София в размер на
6471.23 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Съдът приема, че подсъдимият М.
е автор на деянието за което е предаден на съд, като съобрази направените пълни
самопризнания, писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели в
хода на досъдебното производство. Подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние, чрез действие, като е представил експертното
решение с невярно съдържание пред РУ”СО” – Ловеч и въз основа на него му е била
отпусната инвалидна пенсия.
Стойността на предмета на престъплението се установява от приложените
по делото писмени доказателства.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. М. е знаел, че не страда от посочените в експертното
решение заболявания, но въпреки това го е представил и е получавал пенсия. Този
извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Предвид на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието,
призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява
от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства
и самопризнанията на подсъдимия.
Причините за извършване на престъплението следва да се
търсят в стремежа на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин.
При определяне вида и размера на
наказанието, настоящата инстанция взе предвид признаването на вината и
критичното отношение към извършеното, поради което и с оглед императивната
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК му наложи наказание при условията на чл.55
ал.1 т.2 б.”б” от НК – пробация при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.1 т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес в гр.Ловеч, ул.”Търговска” 129, вх.А, ет.8, ап.23, за срок от шест
месеца, като на
основание чл.42б, ал.1 от НК определи периодичност за явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
по чл.42а, ал.1 т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
На
основание чл.59, ал.1 във вр. с чл.2,ал.1 от НК, настоящият състав приспадна от
така наложеното наказание пробация времето, през което М. е бил с мярка за
неотклонение „Домашен арест”, считано от
15.04.2010 г до 22.07.2010 г.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо,
съответства на обществената опасност на
деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
Настоящата инстанция прие, че предявеният
от НОИ - София граждански иск е основателен, тъй като причинената имуществена
вреда произтича именно от извършеното от М. престъпление. Освен това искът е
доказан и по размер, тъй като от писмените и гласни доказателства се
установява, че размера на получените суми възлиза на 6 471.23 лева. При тези съображения, съдът уважи
предявения граждански иск изцяло, в едно със законната лихва от 31.10.2004
годна до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Д.М. да
заплати на ОД на МВР – Ловеч сумата от 52 лева разноски по делото и на Ловешки
районен съд сумата от 258.85 лева ДТ върху уважения граждански иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :