Старозагорски окръжен съд - 1 - н.о.х.д. №
56/2020 г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Д.И.Т. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр.
с чл. 198, ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК
за това, че на 28.08.2019 г. в гр.Стара
Загора, в кв.„3ора“, около 14.00 ч., отнел чужда движима вещ – 1 бр. мобилен
телефон марка Samsung Galaxy J5 2016 („Самсунг
Джей 5, 2016”), на стойност
178,49 лв., и 1 бр. калъф силиконов, черен на цвят, на стойност 9,60 лв., или всичко на обща
стойност 188,09 лв., от владението на
Т.А.Т., ЕГН **********, от гр.Стара
Загора и собственост на Г.Г.Г.,***, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила (чрез издърпване от ръцете на пострадалия), като деянието представлява опасен рецидив.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК срещу подсъдимия Д.И.Т.
и счита, че следва да му бъде наложено
наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, между минималния и средния размер на предвиденото
наказание за това престъпление.
Подсъдимият Д.И.Т. твърди, че съжалява за стореното. Моли съда да му наложи
минимално и
справедливо наказание. Подробни съображения за това развива в пледоарията си служебният му защитник
адв. С.В..
Делото е разгледано
по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимият Д.И.Т.
е роден на *** ***, с адрес
по лична карта: гр. Стара Загора,
ул.„****“ № 1, вх.„Д“,
ет.4, ап.119, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
В края на м. август 2019 г. по време на лятната си
ваканция свидетелят Т.А.Т. (роден
на *** г.) бил на гости на баща
си – свидетелят А.Н.Т., който живеел в гр. Стара Загора, кв. „****“.
Родителите на малолетния свидетел Т.Т.били разделени и той живеел при майка
си и нейния съжител (свидетелите М.М. Г. и Г.Г.Г.).
През 2017 г. свидетеля Г.Г. закупил мобилен апарат „Самсунг Галакси Джей 5”, възползвайки се от промоционална програма по договора си към мобилния оператор. След като купил телефона, свидетеля Г. го подарил на свидетеля Т.Т..
Момчето ползвало активно
телефона и за да го запази в изправност му, поставило силиконов кейс – черен силиконов калъф. В този си вид мобилният телефон бил
към 28.08.2019 г.
- 2 -
На 28.08.2019 г. след обяд свидетелят Т.Т.излязъл в квартала със своите приятели. Това
били свидетелите Д. Е. Д. и Г. И. Г., с които
Т. се познавал от по-рано. Тримата често се събирали
да играят. Свидетелят Т.Т.носел със себе си телефона си, който
бил с карта на „Виваком” с абонатен номер ****.
Около 14.00 ч. трите момчета се движили по
една от улиците
в квартала, близо до мелницата, и тогава видели, че срещу тях идва подсъдимият
Д.Т., известен им като „****“. В този
момент свидетелят Г. Г. предупредил приятелите си да си
пазят телефоните, защото „****“ краде.
Подсъдимият
Д.Т. пресрещнал
свидетелите Т.Т., Д. Д. и Г.Г.,
заговорил ги и поискал да ползва нечий мобилен телефон.
Свидетелите Д. Д. и Г.Г.в му отказали под
различен предлог.
В същия момент свидетелят Т.Т.държал с двете
си ръце мобилния си апарат и подсъдимият Д.Т., използвайки физическа сила, му го издърпал от ръцете. След това подсъдимият Д.Т. избягал
в неизвестна посока, носейки със себе
си отнетия мобилен телефон
марка Samsung Galaxy J5 2016 („Самсунг Джей 5, 2016”), ведно с 1 бр. силиконов
калъф, черен на цвят.
След случилото се свидетелят Т.Т.се обадил от телефона на свидетеля Г. Г. на родителите си, като ги информирал за
станалото и и се прибрал в жилището на баща си.
Свидетелят А. Т. помолил работодателя си да бъде освободен от работа
поради случилото се със сина му и незабавно се е прибрал
в жилището си. От обясненията
на Т. той разбрал, че млад мъж на име
„****“, живущ в съседен
жилищен блок, е издърпал със сила
от ръцете на сина му мобилния
му телефон и след това е избягал. След този разговор свидетелите А. Т. и Т.Т.започнали да търсят подсъдимия Д.Т. из
квартала, но не са го
открили .
Същият
ден свидетелите Т.Т., А. Т. и М. Г. подали сигнал за случилото се в Първо РУ – Стара Загора.
След извършване на престъплението – в периода от 28.08.2019 г. до 05.09.2019 г. подсъдимият Д.Т. се е укривал, като за няколко дни гостувал на свой приятел – свидетелят М. Й. А.
Впоследствие подсъдимият Д.Т. продал мобилния телефон на
свидетеля Г. Г.Г., който го ползвал за кратко, след което го подарил на малолетния си син
М. Момчето започнало да го ползва
със СИМ карта с абонатен номер ***, собственост на майка му – свидетелката Т. С. Ж., като по невнимание го изпуснал и му нанесъл повреда. Тази
повреда довела до
цялостна невъзможност да се оперира с
телефона, освен приемане на входящи повиквания.
Свидетелката Т. Ж. предала на полицията мобилния телефон в
състоянието, в което се намирал, подробно описано в протокол за доброволно предаване от 04.12.2019 г. (л.69,
т.І от д.п.).
Старозагорски окръжен съд - 3 - н.о.х.д. № 56/2020
г.
Видно от заключението съдебно-икономическата експертиза от 05.09.2019 г. (л.57 – л.60, т.І от д.п.), стойността на отнетите вещи е, както следва: 1 бр. мобилен телефон
„Самсунг Галакси Джей 5” – 178 ,49 лв.,
1 бр. СИМ карта на „Виваком” – 0,00 лв. и 1 бр. калъф
силиконов – 9.60 лв. Общата стойност на отнените вещи към 28.08.2019 г. е 188.09 лв.
Заключението е компетентно и мотивирано и съдът го възприема.
Видно от справка за съдимост № 3404/29.08.2019 г., издадена от Старозагорския районен съд (л.121 – л.122, т.І от д.п.), подсъдимият Д.Т. е осъждан многократно – седем пъти за различни
престъпления от общ характер с влезли в сила присъди.
Осъжданията,
определящи правната квалификация на престъплението, в което е обвинен
подсъдимият Д.Т., като грабеж, извършен при условията на опасен рецидив, са
изброени по-долу.
Със споразумение от
12.04.2013 г. по н.о.х.д. № 790/2013 г.
по описа на Старозагорския районен съд подсъдимият Д.Т. е осъден на три
месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр.
с чл.28, ал.1 от НК. Споразумението е влязло в сила на 12.04.2013 г.
С присъда от
21.08.2013 г. по н.о.х.д. № 1521/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд
подсъдимият Д.Т. е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален
„строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с чл.28, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в
сила на 06.09.2013 г.
С определение от 17.10.2013 г. по ч.н.д. № 1962/2013 г. по описа на
Старозагорския районен съд са групирани
наложените на подсъдимия Д.Т. наказания по н.о.х.д. № 790/2013 г. и по
н.о.х.д. № 1521/2013 г., и двете по описа на Старозагорския районен съд, като му е наложено едно общо наказание една година лишаване
от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение
от „закрит”.
Определението е влязло в сила на 05.11.2013 г.
Подсъдимият Д.Т. е изтърпял
горното наказание и е освободен от Затвора – Стара Загора на 10.11.2014 г.,
видно от писмо ЗД № 172/2013 г. от 10.11.2014 г. от Затвора – Стара Загора (л.88,
т.І от д.п.).
Със споразумение от
25.05.2017 г. по н.о.х.д. № 1459/2017 г.
по описа на Старозагорския районен съд подсъдимият Д.Т. е осъден на
десет месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип за престъпление по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
с чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Споразумението е влязло в сила на 25.05.2017 г.
Подсъдимият Д.Т. е
изтърпял горното наказание и е освободен от Затвора – Стара Загора на 22.12.2017
г., видно от посочената по-горе справка за съдимост № 3404/29.08.2019 г., издадена от Старозагорския районен съд (л.121 – л.122, т.І от д.п.).
Поради изложеното
за съдебното минало на подсъдимия Д.Т.,
настоящото престъпление се явява извършено в условията на опасен рецидив –
- 4 -
Д.Т. е оъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за
тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, и е осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година – чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от изявлението на
подсъдимия Д.Т. по чл.371, т.2 от НПК, показанията
на свидетелите Т.Т., М.
Г., А. Т., Г. Г., Д. Д., М.т А., Г.Г., Д. Д., Т. Ж.а
и Г. Г. (по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК), заключението на вещото лице Ц. К. (по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК), както и от
приложените към делото писмени и веществени доказателства.
Въз основа на
описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият
Д.И.Т. е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.
198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй
като на 28.08.2019 г. в гр.Стара
Загора, в кв.„3ора“, около
14.00 ч., отнел чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон
марка Samsung Galaxy J5 2016 („Самсунг Джей 5, 2016”), на стойност 178,49 лв., и 1 бр. калъф
силиконов, черен на цвят, на
стойност 9,60 лв., или всичко на
обща стойност 188,09 лв., от владението
на Т.А.Т., ЕГН **********, от
гр.Стара Загора и собственост на Г.Г.Г.,***, с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила (чрез
издърпване от ръцете на пострадалия),
като деянието представлява опасен рецидив.
От субективна страна престъплението по чл.199,
ал.1, т.4, във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК е извършено
с пряк умисъл – подсъдимият Д.Т. е съзнавал
общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
С оглед
на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54
от НК, както и с разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че
следва да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Смекчаващите вината обстоятелства са, че подсъдимият Д.Т. искрено съжалява
за случилото се, съдействал е на органите на полицията, млад човек е и има възможност да се
поправи, а отегчаващите вината обстоятелства – лошите характеристични данни и
предишните осъждания, които нямат отношение към правната квалификация опасен
рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл. 198, ал.1 от НК, е лишаване от свобода от
пет до петнадесет
години, като съдът може да
постанови и конфискация до една втора
от имуществото на виновния.
Поради изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК, съдът следва да
определи наказание на подсъдимия
Старозагорски окръжен съд - 5 -
н.о.х.д. № 56/2020 г.
Д.Т., като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на НК и намали така определеното наказание лишаване от свобода с
една трета.
Съдът счита, че наказание от пет години лишаване от свобода е справедливо
и отговаря на целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК, тъй като деянието
се характеризира с висока степен на
обществена опасност, но в случая има превес на
смекчаващите вината обстоятелства, изложени по-горе. След като наказанието от пет години лишаване от свобода (60 месеца) се намали с една трета (20 месеца), се получава наказание от три
години и четири месеца (40 месеца) лишаване от свобода.
Съдът счита, че така определеното
наказание е справедливо и че за постигане
на целите му (поправяне на подсъдимия) е наложително
подсъдимият Д.Т. да изтърпи така наложеното
наказание лишаване от свобода ефективно, поради което и на основание чл.57, ал.2, б.”б” от ЗИНЗС съдът
следва да определи първоначален
„строг” режим за изтърпяването му.
Що се отнася наказанието конфискация, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, но по преценка на съда, съдебният състав счита, че в настоящия
случай не са налице предпоставките
за налагане на това наказание.Съдът отчита, че подсъдимият Д.Т. в действителност
няма доходи и имущество, ведно от декларацията му за семейно и материално положение и имотно
състояние (л.119, т.І от д.п.). Поради това не следва да му бъде наложено и наказание конфискация, наред с наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.59,
ал.1 от НК при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият Д.Т. е бил задържан, считано от 05.09.2019
г. до влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Д.Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Стара Загора направените по делото разноски в размер на 60,04 лв.
Причините
за извършване на престъплението от подсъдимия Д.Т. са ниско правно съзнание и желание да се облагодетелства по
неправомерен начин.
Предвид
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: