Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…/…….08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд- Варна ІV касационен състав, в публичното
заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Мария Ганева
Членове:
Мариана Ширванян
Ромео
Симеонов
при секретаря Анна Димитрова и в присъствието на прокурора Стоян
Загоров, като разгледа докладваното от съдията Симеонов КАНД № 1471 по
описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК вр. чл. 63 ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на Областна дирекция на МВР Варна, подадена чрез ст.юрисконсулт
Катя Лукова-Атанасова, срещу Решение № 531 от 09.04.2020 г. по АНД № 5414/2019 г. на Районен съд - Варна (ВРС), с което е отменен Електронен фиш серия К № 2899294, издаден
от ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 във
вр. с чл.182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на В.И.Б.,
като ликвидатор на „Златни пясъци – Травел” АД, е наложена глоба в размер на 100
лева за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.
С касационната жалба се настоява, че
решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че
ликвидаторът е назначен от длъжностно лице по регистрация към Агенция по
вписванията, като назначаването има действие от момента на вписването му в
Търговския регистър. Посочва, че в случай, че Б. не е могъл да изпълнява тези
функции е следвало да подаде заявление за корекция, за което няма данни да е
сторено. Навеждат се доводи, че такова заявление не е вписано в Търговския
регистър и към настоящия момент. Предвид изложеното се твърди, че към датата на
извършване на нарушението собственикът на процесното превозно средство –
„Златни пясъци – Травел” АД, се е представлявало от В.Б.. Твърди се че
нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други нарушения, поради което не са налице предпоставки за приложението на
чл.28 от ЗАНН. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да потвърди
електронния фиш. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и за двете инстанции
на процесуалният представител на ответника в настоящото производство.
Касаторът-редовно уведомен, не се явява, не се
представлява. Депозирани са писмени бележки, в които се изразява становище по
съществото на спора, като се поддържа изложеното в касационната жалба.
Касационният ответник чрез
процесуалния си представител е депозирал писмен отговор на касационната жалба,
в който твърди, че за да бъде завършен фактическият състав по назначаването на
ликвидатора Б. е необходимо, освен
наличието на акт за назначаване и същият да е вписан по партидата на търговеца.
Посочва се също, че следва и определеният за ликвидатор да е дал изискуемото
съгласно чл.266, ал.3 от ТЗ съгласие. Навежда доводи, че това изискване е
визирано и в нормата на чл.135, ал.1 от Наредба №1 от 14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до ТР и до РЮЛНЦ, където изрично е посочено, че
назначеният служебно ликвидатор представя нотариално заверено съгласие за
извършване на възложената работа. Твърди, че едва с представянето на нотариално
заверено съгласие от служебно назначения ликвидатор може да се приеме, че
фактическият състав по назначаването му е завършен, съответно същия може да
представлява дружеството. В този смисъл е цитирана съдебна практика. Изложени
са твърдения, че след като Б. не е управлявал превозното средство, то логично
при получаване на фиша е нямало как да декларира кое лице е управлявало същото
и да представи копие от свидетелството му за управление по смисъла на чл.189,
ал.5, изр.2 от ЗДвП. Иска се от съда да остави в сила оспореното решение на
Районен съд Варна. Претендират присъждане на съдебни разноски за касационната
инстанция.
В производството пред съда, ответника в
настоящото производство се явява лично и чрез адв.Б., които поддържат
изложеното в депозирания писмен отговор.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС.
Съдът, като прецени доводите на страните,
мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е извел от
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща
обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
- подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен
интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.
Разгледана по същество е основателна.
Въз основа на анализа на събраните в хода
на съдебното следствие писмени доказателства съдът възприема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.07.2019 г. в Община Варна, по главен път I-9 от к.к. Златни пясъци в посока гр. Варна на п.в.
Ален мак с мобилна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, тип „ТFR1-M513”, била засечена скорост на движение на моторно
превозно средство – автобус „Скания Юнкер Мистрал 70” с ДК № В 0648
СР от 88 км (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при
разрешена такава – 60 км./ч., т.е. превишение в размер на 28 км./ч. Автобусът
бил регистриран на името на „Златни пясъци Травел“ АД – в ликвидация с отразен
в ТР ликвидатор В.Б.. Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил
издаден електронен фиш серия К № 2899294, с който на Б., като представляващ
дружеството била наложена глоба в размер на 100 (сто) лева
за извършеното нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП. От представените
доказателства - акт за назначение, Въззивният съд установил, че В.Б. е бил
назначен за ликвидатор на дружеството „Златни пясъци Травел“ АД служебно с акт
за назначение № 20151126164950-20/28.02.2019г., като към момента от същия няма
подадена декларация съгласие по чл. 266, ал.3 ТР, нито заявление за корекция на
назначението.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е достигнал до извод, че при издаването на електронния
фиш са спазени императивните правила на ЗДвП, поради което не са налице
процесуални нарушения. Въззивният съд е формирал извод, че
административнонаказващия орган неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на В.Б., като ликвидатор. Посочил е,
че за да може да носи отговорност е следвало да бъде изцяло завършен
фактическият състав по встъпване в правата на ликвидатор, който включва
действия по приемане на назначението, каквито в конкретния случай липсват. Изложил
е мотиви, че фактът на неподаването на заявление за корекция на назначението не
замества изрично предвиденото от закона съгласие, поради което електронния фиш
не е следвало да бъде издаван на Б..
При извършената служебна проверка съгласно
чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния
съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и
в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от
законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и
по редовно подадена жалба, срещу подлежащ на съдебно оспорване електронен фиш,
поради което е допустимо.
Решението е постановено
в нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на §5б от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, цитирана в акта за назначаване за
ликвидатор на непререгистриран търговец се назначават лицето или лицата, които
имат право да го представляват според вписването в съда по регистрацията.
Ликвидаторите се смятат уведомени за назначението с вписването им в търговския регистър.
В тези случаи не се изисква нотариално заверено съгласие с образец на подписа.
Процесният акт за назначаване е издаден на това правно основание – разпоредба.
След като според текста на цитираната разпоредба не се изисква нотариално
заверено съгласие с образец на подписа на назначения ликвидатор, то в
противоречие на закона е да се изисква такова. С вписването на ликвидатора в
търговския регистър възникват правата и задълженията му като ликвидатор. В този
смисъл, въззивният съд, като е приел, че не е довършен фактическият състав по
служебното назначаване на Б. за ликвидатор – „приемане на назначението”, е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вписването
на ликвидатора в Търговския регистър има декларативно действие, тъй като
правата му възникват още при назначаването му, тъй като случаите на
конститутивно вписване са изрично уредени в закона, а този не е сред тях.
Мандатното правоотношение между ликвидатора и дружеството се пораждат от акта
за назначаването му, изхождащ от съответния орган на дружеството или от съда
или волеизявленията им да бъдат ликвидатори, а за представителната им власт е
необходимо и вписване в Търговския регистър. Между ликвидатора, независимо дали
той е управител, съдружник или трето лице, от една страна, и дружеството, от
друга страна, възникват отношения, в основата на които стои договорът за
поръчка (мандат), модифициран с оглед целите на ликвидацията. По силата на това
правоотношение ликвидаторът е обвързан да изпълнява задълженията по ликвидацията,
като носи същата отговорност за дейността си като управителите и другите
изпълнителни органи на дружеството - чл. 266, ал. 6 ТЗ.
В акта за назначаване от 28.02.2019 г. е
посочено, че в двуседмичен срок от получаване на акта, следва да бъде
представено нотариално заверено съгласие и образец от подписа на ликвидатора,
съобразно изискванията на чл.266, ал.3 от ТЗ, ако такова не е представено. Дори
и хипотетично да се приеме, че такова съгласие е необходимо, за да се породят
права и задължения за назначения ликвидатор, то двумесечният срок е
преклузивен, поради което се е преклудирало правото на лицето да представи
такова съгласие. Такова съгласие не е било представено в посочения срок, като
след това се приема, че той мълчаливо е приел да изпълнява функциите на
ликвидатор. По твърдения на ликвидатора Б. – същият е разбрал за издадения
електронен фиш на 26.10.2019 г., като до настоящия момент няма данни същият да
се е отказал от правата на ликвидатор по смисъла на чл.135, ал.2 от Наребдата.
От действията му може да се направи обоснован извод, че след като същият не се
е отказал от служебното назначение, то следва надлежно да изпълнява функциите
на ликвидатор по смисъла на чл.266, ал.6 от ТЗ, като носи отговорност за
дружеството.
В случай, че се приеме тезата на ответника
в настоящото производство, че ликвидатора следва да е дал изискуемото съгласие,
то за периода от 28.04.2019 г. до настоящия момент е спряна дейността по
ликвидиране на дружеството, което не е целта на закона. В случай, че Б. не е бил
съгласен да бъде назначен за ликвидатор на процесното дружество е следвало още
при получаване на „електронен обмен” от Агенция по вписванията за назначаването
му да удостовери съответните обстоятелства с декларация и/или със съответни
документи по смисъла на чл.135, ал.2 от Наредбата. Към настоящия момент Б. не е
освободен от длъжностното лице по регистрация в търговския регистър, поради
което следва надлежно да изпънява функциите на ликвидатор и правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
От страна на Б. няма данни да е представил
декларация, че не той е извършил нарушението, а друго лице, посочено от него по
реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Твърденията в жалбата срещу електронния фиш, че
никога не е имал правоспособност за управление на автобус е ирелевантно, защото
безспорно, както и сам посочва, превозното средство е собственост на
дружеството, на което е назначен за ликвидатор. Именно в качеството му на
ликвидатор - ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по
ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските
дружества, е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В обобщение на изложеното, следва да се
отбележи, че оспореният електронен фиш съдържа необходимите реквизити, като
изрично са отразени датата, мястото и обстоятелствата при извършване на
нарушението, в съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично
предвижда, че електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното ѝ заплащане. Всички тези реквизити са категорично и точно
описани в обжалвания електронен фиш - конкретно и ясно е описано нарушението,
включващо данни за място, дата, час на извършване, както и в какво се състои
деянието, и кои разпоредби са нарушени – превишение на максимално допустимата
скорост с 28 км./ч. при ограничение от 60 км./ч., което представлява нарушение
по чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, както и има вписан
издател на фиша – ОД на МВР - град Варна.
Задълбоченият прочит на приобщения
доказателствен материал води до извод за безспорна установеност на описаното в
електронния фиш нарушение. Приобщените по делото материали сочат с
категоричност, че на посочената в електронния фиш дата процесният автомобил е
засечен от АТСС „TFR1-M 513“ да се движи по
г.п. 1-9 от К.К. Златни пясъци посока гр.Варна на п.в. Ален мак, със скорост от
88 км./ч., при въведено ограничение от 60 км./ч. Превишението е установено от
техническо средство, преминало необходимата проверка в Лаборатория за проверка
на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери и снабдено с
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Установен е и извършителят
на нарушението, поради което закономерно е била ангажирана отговорността на
касатора в настоящото производство.
Поради тези мотиви, касационната инстанция
намира, че обжалваното решение на районния съд се явява неправилно, поради
което следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което
електронен фиш Серия К № 2899294 на ОД на МВР – Варна да бъде потвърден, като
законосъобразен.
Предвид своевременно направеното искане от
процесуалният представител на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за две съдебни инстанции, съдът съобрази следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./
в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Електронният фиш
е приравнен на наказателно постановление по смисъла на чл.189, ал.11 от ЗДвП. С
оглед изхода на спора касатора има право на разноски по делото. Същите следва
да бъдат присъдени в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско
възнаграждение, определено въз основа на чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Предвид изложеното ответника следва да бъде осъден да заплати в
полза на ОД на МВР - Варна разноски по делото в размер на 80 лева за
касационната инстанция. Предвид това, че решението на Районен съд Варна ще бъде
отменено, следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв. на касатора за процесуално представителство – изготвяне на писмени
бележки в производството пред Районен съд Варна.
Водим от горното и на основание чл.
221 ал. 2 предл. ІІ - ро и чл. 222 ал. 1 от АПК, съдът, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 531 от 09.04.2020 г., постановено по АНД
№ 5414/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2899294
на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с който на В.И.Б. ЕГН ********** за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА В.И.Б. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Варна разноски по делото
в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.