О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II -
1054 13.04.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на тринадесети април през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 513 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по подадената въззивна жалба от „Профи кредит България”ЕООД ,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.”България”№49, бл.53Е,
вх.В, чрез юр.Радина Иванова Илиева
против решение № 189/20.11.2019г
по гр.д.№381/2019г на районен съд-Средец, в частта, с която е отхвърлен
искът на дружеството против В.М.С. за приемане за установено,че същият дължи на
„Профи кредит България”ЕООД сумата 130,40лв- договорна лихва, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№190/2019г на РС-Средец. Жалбата
е подадена в преклузивния срок по чл.259 ГПК- решението е връчено на дружеството на 3.12.2019г,а жалбата е подадена чрез
куриер на 17.12.2019г.Тя съдържа реквизитите по чл.260, т.1, 2, 4 и 7 ГПК и е
допустима.В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон. Оспорен е изводът на съда, че договорът за
потребителски кредит е нищожен на осн.чл.22,във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Твърди се,че той отговаря на всички законови изисквания и в него подробно
са описани всички параметри и задължения
на разбираем и достъпен език. Договорът е сключен в съответствие със заявените в искането на ответника за отпускане на потребителски
кредит параметри. Дружеството е
предоставило на длъжника преддоговорна информация във форма, съгласно изискванията на ЗПК.В
стандартния европейски формуляр, получен от ответника са посочени параметри,
аналогични на посочените в договора за потребителски кредит.
Кредитополучателят е получил предоставената
му сума в заем, съгласил се е цената на кредита, както на преддоговорния етап
,така и със сключването на договора , към който момент е бил наясно с общата
сума, която трябва да върне.В договора е посочена методиката на формиране на
годишния процент на разходите. Подобно изискване,според въззивното дружество
има единствено при наличие на референтен лихвен процент –арг.от чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.Спазено е изискването на разпоредбата
на чл.19,ал.4 ЗПК, а именно, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС.Оспорен е и изводът на съда, че уговорената
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
законовите разпоредби на осн.чл.26,ал.1 ЗЗД. Сочи се, че съобразно разпоредбата
на чл.9 от ЗЗД действа принципът на свобода на договаряне и всеки е свободен да
встъпва в правни и договорни връзки и
сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля
правоотношение. В конкретния случай ответникът се е съгласил да сключи договора
за кредит, при договорените условия -41,17% ГЛП и 49,88% ГПР.От друга страна,
не е посочено от него кои конкретно добри нрави са нарушени, тъй като „добри
нрави” не е изрично дефинирано понятие ,а преценката се прави във всеки
конкретен случай.Освен това паричният
ресурс на небанковите финансови институции е многократно по-скъп от този на
банките ,тъй като не осъществяват влогонабиране. Рискът също е по-голям ,тъй като се отпускат кредити
на лица, на които банките не отпускат такива, по съображения за ниска
кредитоспособност. Поради това лихвите по тези кредити са по-високи.Затова
меродавна е пазарната цена на кредитите
в сектора/ не законната лихва/,която е ограничена от разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК,определяща
максималния размер на ГПР ,в който влиза и дължимата договорна лихва.Твърди се
също,че съгласно критериите, установени по отношение на лихвените проценти по
потребителските кредити от небанкови финансови институции, уговореният в конкретния
случай годишен лихвен процент от 41,17% не противоречи на добрите нрави.При
преценка дали уговореният размер на договорната лихва противоречи на добрите
нрави, следва да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на
кредитодателя да предостави договорената сума и възможността на длъжника да я
върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва,а също и това дали кредитът е
обезпечен.В ЗПК е извършена регулация на предоставените от търговците кредитни
услуги, като се ограничава размерът на възнаградителната лихва по отношение на
договорите за потребителски кредити.Това води до ограничаване на волята на
страните, но не от добрите нрави ,а с императивни правила на закона-чл.19,ал.4 ЗПК. В конкретния случай не е налице надвишаване на петкратния размер на
законната лихва,следователно не е налице нарушаване на закона ,а и на добрите
нрави,защото не се злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в
правоотношението.Твърди се също,че цитираната съдебна практика ,съобразно която
размерът на възнаградителната лихва не може да надвиши трикратния размер на
законната лихва би могла да се възприеме до въвеждането на законовото
ограничение на този размер,след което конкретната стойност на възнаградителната
лихва е въпрос на индивидуално договаряне между страните ,в рамките на
законовия предел на морална допустимост.Моли да се отмени обжалваното
решение и да бъде постановено ново,с
което да се уважи претенцията за договорно възнаграждение в размер на 130,40лв.Не
се сочат нови доказателства.
В рамките на законовия двуседмичен
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.М.Х., особен представител на
ответника В.С.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Счита, че съдът правилно и законосъобразно е приел, че
договорът за потребителски кредит е нищожен, поради неспазване на законовите
изисквания на чл.11,ал.1,т10 ЗПК. ГПР не е определен съобразно изискванията на
чл.19 ЗПК, като в договора не е посочено ясно кои точно компоненти са включени
в ГПР и как точно той се формира,като не съдържа годишния процент на разходите
и общата дължима от ответника сума по ясен и разбираем начин.Счита за правилен
изводът на съда,че договорът, в частта
на фиксирания размер на договорната лихва
от 41,17% е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва според трайната съдебна практика.Клаузата на договор за кредит,съобразно
която е уговорен размер на възнаградителна лихва над трикратния размер на
законната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.Твърди се ,че
клаузата за размерът на възнаградителната лихва е неравноправна.Цитира се
практика на ВКС ,съобразно която съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително, ако не надвишава с
повече от три пъти законната лихва. Останалите съображения в отговора
касаят искът за присъждане на възнаграждение по споразумението за предоставяне
на допълнителни услуги, решението по
който не е обжалваното от
дружеството-ищец и поради това не се докладват от настоящия състав. Моли
да бъде потвърдено обжалваното решение.
Мотивиран от горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление : гр.София,бул.”България”№49,бл.53Е,вх.В,чрез юр.Радина Иванова
Илиева против решение №
189/20.11.2019г по гр.д.№381/2019г на районен
съд-Средец и отговора на адв.М.Х., особен представител на ответника В. М.С.,съобразно мотивите на настоящото
определение.
Препис да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: