Решение по дело №253/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 171
Дата: 5 октомври 2018 г. (в сила от 20 ноември 2018 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20181840200253
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                           гр. Ихтиман, 05.10.2018 г.

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-и състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                           председател: РАДОСЛАВА Й.

 

            при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 253 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

„ВИПС – …..“ ЕООД ЕИК …………………със седалище и адрес на управление гр. Момин проход, ул. „Княз Борис I“ № 30 е обжалвало наказателно постановление № НП-Ю-XII-12/18.12.2017 г. на Директора на ОДБХ, с което за извършено нарушение на чл. 107, т. 2 от Закона за защита на растенията , на основание чл. 165, ал. 2 от Закона за защита на растенията е наложена имуществена санкция в размер на 3600,00 лева.

В жалбата се твърди, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН, тъй като липсва описание в какво се състои извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Оспорват се фактическите констатации в АУАН и НП. Навеждат се доводи за това, че жалбоподателят не е търговец на продукти за растителна защита. По същество се твърди, че не е извършено нарушението.

  Въззиваемата страна чрез адв. Б. оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Твърди, че в хода на производството е доказано, че малиновият масив, стопанисван от жалбоподателя, е бил третиран с имидаклоприд. Навежда доводи за това, че наказващият орган няма за цел да установи в кой момент и с какъв точно препарат е извършено третирането. Набляга на обществената опасност на извършеното деяние.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следното:

„ВИПС – З.“ ЕООД ЕИК ………………..  стопанисва малинов масив от 9,7 дка в землището на с. Пчелин, общ. Костенец, местност „Мамудица“. В началото на месец юни 2017 г. управителката на дружеството констатирала, че част от малиновите насаждения са пожълтели  и на 05.06.2017 г. депозирала молба до община Костенец на нанесена щета.

На 06.06.2017 г. комисия от служители на общината посетили масива и извършили оглед, за който изготвили протокол. В протокола констатирали, че местността е пресечена и малиновите насаждения граничат с р. Очушница и с път Костенец – Очуша, като същите са 100 % с пожълтяване и се наблюдава засъхване на листната маса. Между редовете плевелната растителност също е пожълтяла и със засъхване. От другата страна на пътя е имало слънчогледово насаждение. Комисията е предложила да се вземе проба от листната маса на малините и плевелната растителност и слънчогледа, която да бъде изследвана в оторизирана лаборатория за установяване на причината за пожълтяване на малиновите насаждения.

На 08.06.2017 г. била извършена проверка и от Областна дирекция „Земеделие“ София с участието на представител на ОДБХ София по повод жалба на земеделския производител, при която са били взети проби за лабораторен анализ  за  остатъчно количество препарат за растителна защита, за което е съставен и констативен протокол № SFO 00014/08.056.2017 г.

От представения протокол № 17/001760/15.06.2017 г. се установява, че в изпратените проби са констатирани наличието препарати за растителна защита, включително и имидаклоприд.

Във връзка с резултатите от лабораторното изследване на 12.07.2017 г. е бил съставен АУАН № 40/12.07.2017 г., в който актосъставителят е приел , че земеделското стопанство е употребило продукт за растителна защита при малините извън обхвата на разрешената употреба, съдържащо активно вещество имидаклоприд, което не е включено в състава на разрешените в Република България продукти за растителна защита при малини съгласно списък на разрешените да предлагане на пазара и употреба продукти за растителна защита за 2017 г., с което е нарушен чл. 107, т. 2 от Закона за защита на растенията.

От показанията на св. Д. М., която работи като „еколог и селско стопанство“ при община Костенец, се установява, че при подаването на жалбата си В.Т.– З., която е управител на „Випс З.“ ЕООД, е посочила, че друг земеделски производител, който е третирал своите насаждения от слънчоглед, е причинил повяхването на малините.  При проверката проби са взети само от малините, но не и от слънчогледа.

От показанията на св. Т.М., която е старши експерт в Областна дирекция „Земеделие“ София се установява, че при проверката на 08.06.2017 г. било констатирано 100 % пожълтяване на връхните части а насажденията. Били взети проби от малините, но не и от почвата и от съседния слънчогледов масив.

В показанията си св. А. М., който също е служител на Областна дирекция „Земеделие“ София, твърди, че  увредените малини се откроявали от съседните, като били пожълтели. При огледа на слънчогледовия масив било установено, че плевелната растителност е била пожълтяла

От заключението на допуснатата съдебно-агрономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, се установява, че разрешените за употреба препарати, съдържащи имидаклоприд са забранени за употреба преди цъфтеж при култури, отглеждани на открито, а имидаклоприд  е инсектицид, с който се обеззаразяват семена. Според вещото лице препаратът имидаклоприд  не се използва за малини, независимо в коя фаза на развитие са, като инсектицидът не нанася тези поражения на културните растения, каквито са констатирани при проверките. Подобно изсъхване на растенията може да се получи при използване на хербицид. В съдебно заседание вещото лице заявява, че препаратът за растителна защита е възможно да е намерен при изследването на пробите от предишно третиране от предходни години.

Въз основа на АУАН на „Ви.“ ЕООД е съставено и НП-Ю-XII-12/18.12.2017 г., с което за извършено нарушение на чл. 107, т. 2 от Закона за защита на растенията , на основание чл. 165, ал. 2 от Закона за защита на растенията е наложена имуществена санкция в размер на 3600,00 лева.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

Съдът приема, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 ЗАНН, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

По същество съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно по следните съображения.

Съгласно чл. 107, т. 2 от Закона за защита на растенията  се забраняват употребата на продукти за растителна защита извън обхвата на разрешената употреба или в доза, която надвишава максималната разрешена доза на единица площ.

За да може да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност на юридическо лице следва по несъмнен начин да бъде установено от обективна страна, че е било допуснато извършването на административно нарушение. Това означава да се докаже юридическото лице чрез действие или бездействие на свои служители е допуснало употребата на такива продукти за растителна защита, които не са разрешени за употреба или в доза, която надвишава максималната.

В случая не са представени каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е употребил подобен препарат за растителна защита, който е забранен за употреба. Само по себе си наличието на активното вещество имидаклоприд  във взетите от малиновите насаждения проби не може да обоснове извода за употребата на препарат за растителна защита, съдържащ този инсектицид, доколкото административнонаказателното обвинение не може да почива на предположения. В този смисъл са напълно несъстоятелни доводите на представителя на наказващият орган за това, че ОБДХ не е била длъжна да проведе разследване за това кой е третирал с този препарат. Няма как да се търси административнонаказателна отговорност  без да е установено извършването изпълнителното деяние, което в случая е употреба на продукт за растителна защита.

Нещо повече – от заключението на допуснатата съдебно-агрономическа експертиза, на което съдът няма основание да не се довери, се установява, че констатираното при проверката с участието на представители на ОДБХ пожълтяване на връхчетата на малиновите насаждения не би могло да бъде причинено от инсектицид. Освен това от гласните доказателства бе установено, че проби от съседни масиви не са взимани, така че да може да се установи, че именно „Випс З..“ ЕООД са третирали насажденията си с подобен инсектицид, чиято употреба е забранена.

Ето защо настоящия състав приема, че не са налице надлежни доказателства за това, че жалбоподателят е извършил или е допуснал извършването на твърдяното административно нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № НП-Ю-XII-12/18.12.2017 г. на Директора на ОДБХ, с което на „ВИПС – ЗАШЕВИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Момин проход, ул. „Княз Борис I“ № 30  за извършено нарушение на чл. 107, т. 2 от Закона за защита на растенията, на основание чл. 165, ал. 2 от Закона за защита на растенията е наложена имуществена санкция в размер на 3600,00 лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административния съд – София област, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:

                      /Р. Й./