№ 2146
гр. Варна, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501156 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 11589 /21.02.2021г., подадена от „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Д.Х.Д. и Ж.М.Дж., срещу решение №
196 / 26.01.2022г., постановено по гр.д. № 5980 / 2021г. на ВРС, 39 с-в, В ЧАСТТА, в която
„Дженерали застраховане“ АД, е осъдено да заплати на Г.Б. К.-П., ЕГН **********, адрес
***********, сумата над 4000лв. /четири хиляди лева/ до присъдените 4732 лв. /четири
хиляди седемстотин тридесет и два лева/, представляваща претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат от настъпилото на 23.04.2018г. застрахователно събитие с лек
автомобил Хюндай Туксон, рег. № *******, на основание 405, ал. 1 КЗ. Жалбоподателят е
осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.
2/ частна жалба вх. № 26577 /19.04.2022г., подадена от „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Д.Х.Д. и Ж.М.Дж., срещу определение № 3359 /
25.03.2022г., постановено по гр.д. № 5980 / 2021г. на ВРС, 39 с-в, с което е изменено по
реда на чл.248 ГПК постановеното по делото Решение №196/26.01.2022г. по гр.д.5980/2021г.
на ВРС, в частта му относно разноските, които Дженерали застраховане АД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на Г.Б. К.-П., ЕГН **********, като жалбоподателят е
осъден да заплати общо сумата в размер на 489.28 лева, представляваща сторени съдебно –
деловодни разноски, след като ВРС е присъдил допълнителни 300 лв. – заплатено
възнаграждение за вещо лице.
Във въззивната жалба вх. № 11589 /21.02.2021г., подадена от „Дженерали
Застраховане“ АД, се излага, че решението е неправилно и необосновано, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът неправилно е преценил
доказателствата и доводите на страните по делото, в резултат на което е достигнал до
погрешно заключение относно основателността на предявените срещу дружеството искове в
обжалваната им част. Твърди, че PC - Варна изобщо не бил разгледал релевираното
възражение за прилагане на договорения между страните в т. 58.1 от ОУ по застраховката
допълнителен лимит на отговорност, съобразно който общият размер на изплатените
1
обезщетения за събития, доказвани изключително с декларация и без документи, издадени
от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното
събитие или без Двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП, съставен съгласно
изискванията на приложимото право, по застрахователната полица, не може да надхвърля
15% от застрахователната сума или 4 000 лв. Сочи, че клаузата не бил в противоречие със
закона, доколкото тази хипотеза не е уредена с императивна правна норма. Напротив,
законодателят допускал договарянето на индивидуален лимит на отговорност /подлимит/ по
отношение на конкретни рискове - каквото било и естеството на клаузата на т. 58.1. от ОУ.
Общите условия по застраховката съставлявали неразделна част от договора, като ищцата
не оспорвала запознаването си с тях и тяхното приемане, поради което и те обвързвали
страните. По този начин всъщност бил въведен баланс между правата и задълженията на
страните в договорното правоотношение, като застраховащият по своя преценка бил приел
да сключи договора при предложените от застрахователя параметри на застрахователното
покритие. Противното би означавало да се допусне произвол във връзка със заявяването,
респ. със заплащането на застрахователни обезщетения. Застрахователят би се оказал
обвързан за всякакви вреди, независимо как са причинени, а това би означавало поемане на
необосновано висок и изцяло непредвидим риск. Позовава се на съдебна практика в тази
връзка. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата Г.Б. К.-П..
В частната жалба вх. № 26577 /19.04.2022г., подадена от „Дженерали
Застраховане“ АД, се сочи, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от
ГПК е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че доколкото разноските от 300 лв. не били
включени в представения от ищцата списък по чл. 80 от ГПК, то и молбата за изменение
била недопустима, като недопустимо било и обжалваното определение. Списъкът по чл. 80
от ГПК имал функцията да конкретизира точния размер на поисканите от страната разноски,
които се сочели в абсолютни цифри, без да били необходими допълнителни изчисления.
Съдът не можел да присъди разноски на страната над посочените в нейния списък. Моли да
бъде отменено определението на ВРС като недопустимо и незконосъобразно и да се
отхвърли искането за присъждане на допълнително 300 лв. разноски.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на частната жалба от Г.Б. К.-
П., с който се оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат, че определението на
съда е правилно и законосъобразно. Твърди, че е представен списък с разноски, като
искането за присъждане е направено в последното о.с.з, поради което и изрично е поискано
присъждане на разноски, а съдът не се е произнесъл служебно. Посочената от
жалбоподателя практика била неотносима.
Въззивната и частната жалби са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2
от ГПК, съответно и чл. 248 ал. 3 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащи
на обжалване съдебни актове, процесуално допустими са и отговарят на останалите
съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, не се констатира необходимост въззивната инстанция да поправя служебно
процесуални нарушения, доколкото спорът е от естество, при което служебното начало да
има превес над диспозитивното и състезателното начало / ответникът се ползва с
потребителска закрила/, не е налице и хипотеза, в която да се налага обезпечаване на
правилното приложение на материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивните и частна жалби и на основание
2
чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане:
1/ въззивна жалба вх. № 11589 /21.02.2021г., подадена от „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Д.Х.Д. и Ж.М.Дж., срещу решение №
196 / 26.01.2022г., постановено по гр.д. № 5980 / 2021г. на ВРС, 39 с-в, В ЧАСТТА, в която
„Дженерали застраховане“ АД, е осъдено да заплати на Г.Б. К.-П., ЕГН **********, адрес
***********, сумата над 4000лв. /четири хиляди лева/ до присъдените 4732 лв. /четири
хиляди седемстотин тридесет и два лева/, представляваща претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат от настъпилото на 23.04.2018г. застрахователно събитие с лек
автомобил Хюндай Туксон, рег. № *******, на основание 405, ал. 1 КЗ. Жалбоподателят е
осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.
2/ частна жалба вх. № 26577 /19.04.2022г., подадена от „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Д.Х.Д. и Ж.М.Дж., срещу определение № 3359 /
25.03.2022г., постановено по гр.д. № 5980 / 2021г. на ВРС, 39 с-в, с което е изменено по
реда на чл.248 ГПК постановеното по делото Решение №196/26.01.2022г. по гр.д.5980/2021г.
на ВРС, в частта му относно разноските, които Дженерали застраховане АД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на Г.Б. К.-П., ЕГН **********, като жалбоподателят е
осъден да заплати общо сумата в размер на 489.28 лева, представляваща сторени съдебно –
деловодни разноски, след като ВРС е присъдил допълнителни 300 лв. – заплатено
възнаграждение за вещо лице.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2022г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
3
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4