Решение по дело №2630/2016 на Районен съд - Варна

 

    Р Е Ш Е Н И Е

 

         № …………………/06.02.2017 г., гр. Варна

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:                

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                        

  с участието на секретаря К.Д., след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2630 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на И.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. А.Д. *** срещу Наказателно постановление № 15 – 0819 – 001177 от 26.05.2015 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя А. са наложени следните административни наказания:

         - на основание разпоредбата на чл. 185 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева (двадесет лева) за това, че около 16:40 часа на 11.04.2015 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител” в посока към ул. „Струга” до жилищен блок № 7 в кв. „Победа” управлява лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, собственост на Георги Желев Георгиев, с ЕГН: **********, като нарушава пътна маркировка „М – 15” – нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

         - на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лева (сто лева) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца (два месеца), за това, че около 16:40 часа на 11.04.2015 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител” в посока към ул. „Струга” до жилищен блок № 7 в кв. „Победа” управлява лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, собственост на Георги Желев Георгиев, с ЕГН: **********, като не спира на подаден ясен сигнал със стоп палка по образец – нарушение на разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата.

         - на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева (десет лева) за това, че около 16:40 часа на 11.04.2015 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител” в посока към ул. „Струга” до жилищен блок № 7 в кв. „Победа” управлява лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, собственост на Георги Желев Георгиев, с ЕГН: **********, като не представя свидетелството си за управление и контролен талон към него – нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

         - на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че около 16:40 часа на 11.04.2015 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител” в посока към ул. „Струга” до жилищен блок № 7 в кв. „Победа” управлява лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, собственост на Георги Желев Георгиев, с ЕГН: **********, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ – нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

         Жалбоподателят И.А.А. изразява своето несъгласие с наложените му с процесното наказателно постановление административни наказания, като намира, че самото наказателно постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на позицията си. Изтъква като порок в процедурата по издаване на наказателното постановление, че самият АУАН е съставен изцяло въз основа на показанията на актосъставителя, без административно – наказващият орган да е обсъдил респ. кредитирал обясненията на жалбоподателя. Самият жалбоподател навежда твърдения, че е нарушено правото му на защита, доколкото не е в състояние да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, като също така навежда твърдения, че наказателното постановление е издадено при непълнота на доказателствата, а освен това при индивидуализация на наказания, административно – наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН по отношение тежестта на нарушението и обстоятелствата, касаещи неговото извършване. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.

         В проведеното на 04.01.2017 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2630 по описа за 2016 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят И.А.А. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. А.Д. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария по същество на делото, че в обстоятелствената част на наказателното постановление не са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушение, а де факто са изведени само правни изводи, което неминуемо ограничава правото на защита на санкционираното лице.

         Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Варна не изразява своето становище по отношение на депозираната жалба, нито се представлява от законен или процесуален представител по време на откритите съдебни заседания по делото.

 

         От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

  С протокол № 829 от 16.04.2008 г. И.А.А., с ЕГН: ********** придобил категория „В1” за управление на моторни превозни средства.

На 11.04.2015 г. около 16:40 часа И.А.А. управлявал лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, собственост на Георги Желев Георгиев, с ЕГН: ********** *** в посока на движение към ул. „Струга”.

Управлявайки лекия автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ по бул. „Цар Освободител” в непосредствена близост до жилищен блок № 7 в кв. „Победа”, А. нарушил хоризонталната пътна маркировка „М – 15”, положена върху пътното платно, като преминал с управлявания от него автомобил върху косите успоредни линии на маркировката.

По същото време до жилищен блок № 7 в кв. „Победа” се намирали свидетелите С.С.В. и И.Г.И. – служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна, които изпълнявали своите служебни задължения по контрол на автомобилното движение в този район на град Варна.

Свидетелите В. и И. забелязали, че управлявайки лекия автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ по бул. „Цар Освободител”, И.А.А. нарушава положената върху пътното платно хоризонтална пътна маркировка „М – 15” и решили да спрат управлявания от него автомобил, за да му извършат проверка.

Св. И. подал ясен и отчетлив сигнал със СТОП палка на водача на лекия автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ – И.А.А., но последният въпреки, че възприел сигнала, не спрял в дясната част на пътното платно на подадения му сигнал със СТОП палката, а продължил своето движение.

Малко по – късно св. И. и св. В. успели да догонят със служебния полицейски автомобил управляваното от жалбоподателя А. моторно превозно средство и му извършили проверка.

В хода на проверката И.А.А. не представил свидетелството си за управление на МПС, издадено му с протокол № 829 от 16.04.2008 г., тъй като не го носил в себе си.

В хода на проверката също така св. В. и св. И. установили, че А. притежава само и единствено правоспособност да управлява моторни превозни средства от категорията „В1”, придобита с протокол № 829 от 16.04.2008 г.

Преценявайки, че със своето поведение и действия в следобедните часове на 11.04.2015 г. И.А.А. е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на чл. 103 от Закона за движение по пътищата, на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на 11.04.2015 г. св. С.С.В. съставил акт за установяване на административно нарушение, с което санкционирал А. за извършените от него нарушения на посочените законови разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено като неоснователно на 26.05.2015 г. Началник група към сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна издал наказателно постановление, с което наложил на А. административно наказание „глоба” в размер на 20 лева за извършеното нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, административни наказания „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за извършеното нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата, административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за извършеното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършеното нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

 

         По отношение на доказателствата:

         Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: свидетелските показания на св. И.Г.И. и С.С.В.; Справка, изготвена от комисия към сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна по отношение депозирано възражение от И.А.А.; изготвените докладни записки от св. В. и св. И.; Заповед № 8121з – 748 от 24.06.2015 г. за определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата; Справка за установените нарушения от страна на И.А.А. на разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, изготвена от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна; Справка, изготвена от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна по отношение придобити от И.А.А. категории за управление на моторни превозни средства.

         На първо място, съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. И. и св. В., като последователни, логични и взаимнодопълващи се. Двамата свидетели бяха единодушни и повече от категорични, че в следобедните часове на 11.04.2015 г. управлявайки лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, И.А.А. е нарушил хоризонтално положената маркировка „М – 15”, след което не е спрял на подадения му от св. И. знак – сигнал със СТОП палка. В своите показанията И. и В. бяха също така повече от категорични, че А. не е представил в хода на проверката свидетелството си за управление на моторно превозно средство, както и, че след като са извършили справка са установили, че жалбоподателят има придобита категория „В1” към датата, на която са извършили проверката му – 11.04.2015 г., а същевременно е управлявал превозно средство, за чието управление се изисква категория „В”.

         Съдът внимателно се запозна със съдържанието на въззивната жалба, където действително се оспорва фактическата обстановка, възприета от актосъставителя, от административно – наказващия орган, впрочем приета за установена и от съда, но прави впечатление, че това оспорване е изцяло бланкетно, без да се конкретизират фактите, с които жалбоподателят не изразява съгласие.

         Във възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят А. посочва, че е изпреварил внезапно спрял на пътното платно лек автомобил, за това и се е случило така да наруши пътната маркировка „М – 15”. Тези негови твърдения обаче бяха напълно опровергани от показанията на св. И. и св. В., които подробно разказаха за изпреварването, което е направил с управлявания от него лек автомобил жалбоподателя и които, и дума не споменаха, че на пътното платно се е движел автомобил, който внезапно да е спрял и по този начин да е затруднил движението на управлявания от жалбоподателя автомобил и евентуално да го принуди да наруши хоризонтално положената пътна маркировка.

         Също така твърдението на жалбоподателя А., че не е видял подадения му от св. И. сигнал със СТОП палка, не намира опора и подкрепа в събраните гласни доказателства. Напротив – двамата свидетели бяха повече от категорични, че подадения сигнал със СТОП палката е бил ясен и отчетлив, като А. е имал реална възможност да го възприеме, и да спре в дясната част на пътното платно управлявания от него лек автомобил.

         Поради гореизложените съображения и изцяло кредитирайки показанията на св. И. и св. В., съдът намира за установено от фактическа страна, че около 16:40 часа на 11.04.2015 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител” в посока към ул. „Струга” до жилищен блок № 7 в кв. „Победа” И.А.А. управлява лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, собственост на Георги Желев Георгиев, с ЕГН: **********, като нарушава пътна маркировка „М – 15”, след което не спира на подаден ясен сигнал със стоп палка по образец, а след като е бил настигнат с полицейския автомобил и му е била извършена проверка е установено, че същият не представя свидетелството си за управление на МПС, тъй като не го носи в себе си и същевременно управлява лек автомобил, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство за категорията, към която спада превозното средство, което управлява.

 

         Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

         Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните причини:

 

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, участниците в движението са длъжни са съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В конкретния случай от безпротиворечивите и повече от категорични показания на свидетелите И. и В. по безспорен начин се установява, че в следобедните часове на 11.04.2015 г. жалбоподателят А. е пренебрегнал изпълнението на посочената разпоредба и е нарушил пътната маркировка „М – 15”, положена хоризонтално на пътното платно с управлявания от него лек автомобил.

Разпоредбата на чл. 27, т. 6 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка дефинира маркировката „М – 15”, която се обознача с коси успоредни линии. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка допълва, че с пътната маркировка „Коси успоредни линии" М – 15 се обозначават площи, забранени за движение на пътни превозни средства. Управлявайки лекия автомобил Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ върху косите успоредни линии, представляваща хоризонтална пътна маркировка М – 15 очевидно жалбоподателя А. е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за този вид нарушение. Още повече, че съдът изрази вече своите съображения защо не приема за основателно твърдението, наведено в писменото възражение с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, че А. е бил принуден да наруши маркировката. Не само, че липсват доказателства, които да подкрепят това твърдение, но от събраните гласни доказателства то е напълно опровергано, поради което и не може да бъде прието от съда за състоятелно.

Разпоредбата на чл. 185 от Закона за движение по пътищата предвижда фиксиран размер на санкцията в размер на 20 лева (двадесет лева) за извършеното на 11.04.2015 г. от А. нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

  Административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с посочената санкционна правна норма и е наложил наказание на жалбоподателя в законоустановения размер, поради което пред съда не стои въпроса за нейната завишеност и евентуална несправедливост.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 15 – 0819 – 001177 от 26.05.2015 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна, следва да бъде потвърдено в частта, с която на основание разпоредбата на чл. 185 от Закона за движение по пътищата, на И.А.А. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева (двадесет лева) за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

 

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата.

         Императивната разпоредба на чл. 103 от Закона за движение по пътищата предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

         От събраните по делото гласни доказателства, съдът достигна до извода, че това не е било сторено от жалбоподателя А., който не е спрял управлявания от него лек автомобил, въпреки подадения му сигнал със СТОП палка по образец от униформен служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна, поради което и според съда с тези свои действия е нарушил разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

         Съдът изложи своите съображения защо не намира основателно възражението, че жалбоподателят не е бил видял подадения му сигнал със СТОП палка, като в тази връзка би желал да допълни, че сигнала е бил подаден в светлата част на денонощието, което е още един допълнителен аргумент, че не е имало някаква обективна причина, А. да не възприеме сигнала. Още повече, че св. В. в своите показания разказа, че самият жалбоподател си е признал пред полицейските служители, че не е спрял на подадения му сигнал със СТОП палка, защото се бил уплашил, че нямал необходимата шофьорска правоспособност. Няма причина съдът да се съмнява в показанията на св. В. в тази им част и на практика това е още едно доказателство, че въпреки, че е видял подадения му сигнал със СТОП палка, А. съзнателно не е спрял управлявания от него автомобил в дясната част на пътното платно, с което безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата.

         Наложените административни наказания на И.А.А. от административно – наказващия орган са в приблизително среден размер за този вид нарушения, която позиция на административно – наказващия орган, съдът намира за необоснована и неправилна. По делото не се съдържат данни, жалбоподателят А. да има подобни нарушения на Закона за движение по пътищата, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което безспорно представлява смекчаващо вината обстоятелство. Още повече, че от показанията на разпитаните по делото свидетели В. и И. може да се изведе извода, че не след дълго време, управлявания от А. лек автомобил е бил застигнат и проверен, който факт също следва да бъде отчетен при индивидуализация на административните наказания. При наличието на смекчаващо вината обстоятелство, съдът намира, че административните наказания, предвидени в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, е правилно и справедливо да бъдат редуцирани до предвидения в закона минимален размер за всяко едно от тях, а именно глоба в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.

         Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 15 – 0819 – 001177 от 26.05.2015 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна, следва да бъде изменено в частта, с която на И.А.А., основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лева (сто лева) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца (два месеца), като административните наказания следва да бъдат редуцирани до минималния, предвиден в закона размер – „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.

 

         По отношение нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

                Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда задължение за водачът на моторно превозно средство да носи в себе си свидетелството за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От свидетелските показания на св. И. и св. В. по несъмнен начин се установява авторството и съставомерността на извършеното от А. нарушение на чл. 100, ал. 1 , т. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и съдът приема, че правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Още повече, че от приложената на л. 30 от НАХД № 2630 по описа за 2016 г. на Районен съд – Варна справка се установява, че към датата 11.04.2015 г. А. е имал издадено свидетелство за управление на МПС от категория В1, поради което и за него е съществувало задължението да го носи в себе си.

  На основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя А. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за извършеното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Размерът на санкцията е строго фиксиран, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с него при индивидуализация на наказанието, поради което и пред съда не стои въпроса за евентуалната му завишеност и респ. несправедливост.

Поради тези съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 15 – 0819 – 001177 от 26.05.2015 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна, следва да бъде потвърдено в частта, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на И.А.А. е наложена „глоба” в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл. чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

 

По отношение нарушението на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В случая от показанията на свидетелите И. и В., както и от приобщената справка с информация за придобита категория от жалбоподателя А. се установява, че към датата 11.04.2015 г., когато е бил спрян за проверка, А. е имал придобита категория „В1”, а същевременно на 11.04.2015 г. е управлявал лек автомобил, за управлението на който се изисква категория „В”. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на св. И., който много подробно и изключително детайлно обясни каква е разликата между категорията „В1” и „В”, макар и този въпрос да е от чисто правно естество.

Съдът би допълнил, че съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата водачите, които имат придобита категория В1 имат право да управляват четириколесни превозни средства (без тези от категория L6e) с маса без товар не повече от 400 kg (категория L7e) (550 kg за превозните средства, предназначени за превоз на товари), в която маса не се включва масата на акумулаторните батерии на електрическите превозни средства и които имат максимална нетна мощност на двигателя не повече от 15 kW, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "ж" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013; тези превозни средства трябва да отговарят на техническите изисквания, които се прилагат към триколесни моторни средства от категория L5e, освен ако в нормативен акт са предвидени отделни технически изисквания за тях.

Действително по делото не е установена точната маса на управлявания от А. лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, но е ноторно известно, че същата със сигурност е над 550 кг.

Поради тази причина се налага извода, че към датата 11.04.2015 г. жалбоподателят И.А.А. не е имал право да управлява лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, тъй като не е притежавал необходимата за това категория „В”.

Същевременно обаче, съдът няма как да не отбележи, че на практика всички тези обстоятелства по отношение нарушението на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата бяха установени едва в хода на съдебното производство, което е напълно недопустимо.

Това е така, защото на първо място в обстоятелствената част на наказателното постановление не е казана и думичка за това каква категория е установено, че притежава към датата 11.04.2015 г. И.А.А. и каква категория му е необходима, за да управлява лекия автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ. Единствено и само съвсем бланкетно е прието, че „Същият управлява МПС, без да притежава СУМПС, за категорията към която спада управлявано от него МПС”

Още повече, че в самото наказателно постановление (ред 6) е прието, че А. притежава категория „В” – обстоятелство, посочено в наказателното постановление, което обаче не отговаря на действителността, предвид повече от категоричните свидетелски показания и справката, изготвена от сектор „Пътна полиция” по отношение придобитата категория от А. (приложената на л. 30 от НАХД № 2630 по описа за 2016 г. на Районен съд – Варна).

В случая административно – наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 1 от ЗАНН доколкото не е изложил абсолютно никакви конкретни факти, въз основа на които е приел, че И.А.А. е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Подобно поведение от страна на административно – наказващият орган значително накърнява правото на защита на санкционираното лице, което по арг. от ТР № 2 от 16.05.2002 г. на ОСНК на ВКС има право да се запознае фактическите и правни рамки на „повдигнатото му административно обвинение“, за да има възможност да организира адекватно защитата си.

  Тази липса на фактическа обстановка, възприета и изградена от административно – наказващия орган същевременно обуславя невъзможност на наказващият орган да формира еднозначни и безпротиворечиви изводи досежно елементите на нарушението, както и препятства възможността контролиращата съдебна инстанция от своя страна да изгради еднозначни изводи относно волята на решаващия орган по фактите, респ. по приложимия закон.

Поради тези причини, съдът намира за съвсем основателно възражението на адв. Д., застъпено в пледоарията му по същество на делото, че непосочването на фактическите обстоятелства и неописването на нарушението от фактическа страна представлява винаги съществено нарушение на процесуалните правила, което съвсем реално и пряко рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице.

Поради тези причина, съдът с категоричност намира, че Наказателно постановление № 15 – 0819 – 001177 от 26.05.2015 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна, следва да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15 – 0819 – 001177 от 26.05.2015 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна, в частта, с която на И.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 185 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева (двадесет лева) за това, че около 16:40 часа на 11.04.2015 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител” в посока към ул. „Струга” до жилищен блок № 7 в кв. „Победа” управлява лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, собственост на Георги Желев Георгиев, с ЕГН: **********, като нарушава пътна маркировка „М – 15” – нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

         ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15 – 0819 – 001177 от 26.05.2015 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна, в частта, с която на И.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лева (сто лева) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца (два месеца), за това, че около 16:40 часа на 11.04.2015 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител” в посока към ул. „Струга” до жилищен блок № 7 в кв. „Победа” управлява лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, собственост на Георги Желев Георгиев, с ЕГН: **********, като не спира на подаден ясен сигнал със стоп палка по образец – нарушение на разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба до размер от 50 лева (петдесет лева) и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „лишаване да управлява МПС” за срок от 1 месец (един месец).

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15 – 0819 – 001177 от 26.05.2015 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна, в частта, с която на И.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева (десет лева) за това, че около 16:40 часа на 11.04.2015 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител” в посока към ул. „Струга” до жилищен блок № 7 в кв. „Победа” управлява лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, собственост на Георги Желев Георгиев, с ЕГН: **********, като не представя свидетелството си за управление и контролен талон към него – нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15 – 0819 – 001177 от 26.05.2015 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна, в частта, с която на И.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че около 16:40 часа на 11.04.2015 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител” в посока към ул. „Струга” до жилищен блок № 7 в кв. „Победа” управлява лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ, собственост на Георги Желев Георгиев, с ЕГН: **********, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство лек автомобил „Пежо 307” с рег. № В 9154 НХ – нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: