№ 311
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503081 по описа за 2020 година
С решение от 27.04.2020 г., постановено по гр. дело № 12 563/2018 г.
Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 13 състав, е осъдил ответника ЗК
„УНИКА“ АД да заплати на ищеца А. З. М. 8 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди и 120 лева обезщетение за имуществени вреди на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
Недоволни от решението са останали и двете страни по спора, които са подали
срещу него въззивни жалби.
Ищецът А. З. М. обжалва решението в частта, с която претенцията за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 8 000 лева до
25 000 лева. Във въззивната жалба се твърди, че решението на градския съд е
необосновано в обжалваната му част. Сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД, като се
поддържа, че с оглед на установените увреждания, тежестта и продължителността на
болките и страданията, претърпени от ищеца, обезщетение в размер на 8 000 лева е
несправедливо занижено.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още
17 000 лева.
С жалбата на ответника ЗК „УНИКА“ АД решението се обжалва в частта, с
която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се съображения, че
1
не са доказани твърдените от ищеца увреждания и причинната връзка между
процесното ПТП и травмите и конкретно – наличието на контузия на мозъка.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:
Установено е по делото, че на 21.02.2018 г. ищецът А.М., управлявайки лек
автомобил „Тойота“, модел „Корола“, е участвал в ПТП, изразяващо се в сблъсък удар
между управлявания от него автомобил и пресичащия напречно автомобил „Санг
Йонг“, модел „Тиволи“ с рег. № ********, управляван от К. Й..
Механизмът на ПТП е установен от приетата по делото автотехническа
експертиза. От заключението на вещото лице инж. Ж. Е. се установява, че ударът
между двата автомобила е настъпил в гр. София, на бул. „Петър Дертлиев“, по който
ищецът е управлявал автомобила си. Автомобилът „Санг Йонг“ се движел в посока от
бул. „Сливница“ към бул. „Генерал Владимир Динчев“. В района на „Макдоналдс“
предприел маневра „завиване наляво“, навлязъл в лентата на движение на автомобила
„Тойота“, при което двата автомобила се ударили – челно за автомобила „Тойота“ и
дясно странично за автомобила „Санг Йонг“.
Пред въззивната инстанция не се спори, че ударът между двата автомобила е
настъпил в резултат от обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „Санг Йонг“ –
К. Й., противоправно е отнел предимството на движещия се по път с предимство
автомобил „Тойота“, управляван от ищеца.
Ответникът не е оспорил, че автомобилът „Санг Йонг“, модел „Тиволи“, към
датата на произшествието е бил валидно застрахован за риска „гражданска
отговорност“ в „Уника“ АД.
За установяване на претърпените от ищеца увреждания и свързаните с тях болки
и страдания градският съд е допуснал съдебно-медицинска експертиза и разпит на
свидетел.
От заключението на вещото лице д-р М. Г. се установява, че в резултат от удара
между двата автомобила ищецът А.М. е получил: разкъсно-контузна рана на дясната
теменно-тилна област на главата; контузия на мозъка /кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки в дясната теменно-тилна област/. Уврежданията категорично са в причинно-
2
следствена връзка с ПТП.
В заключението си д-р Г. изрично е посочила, че от ищеца й е бил представен
диск, отразяващ резултатите от КТ изследване на главата му, извършено на 22.02.2018
г. Заключението на лекаря, извършил нативна КТ на главата е: „КТ данни за
хиперденстно контузионно огнище в десния окципитален лоб. Не личат други
патологични промени на скенираните мозъчни структури и черепните кости“. При
разглеждане на диска от д-р Г. и други двама лекари в Клиниката по образна
диагностика е установено, че в дясната теменно-тилна област има днни за малък по
размери кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, което сочи на контузия на мозъка.
Копие от изследването е приложено на хартиен носител към заключението на вещото
лице.
Разкъсно-контузната рана сама по себе си причинява силни болки и интензивно
страдание в продължение на 15-20 дни. Кръвоизливът под меките мозъчни обвивки
води до силно и продължително главоболие за период от 10-15 дни до резорбирането
на кръвта. Според д-р Г., кръвоизливът причинява разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
В конкретния случай пострадалият не е бил хоспитализиран. Раната му е била
зашита и превързана в УМБАЛСМ „Пирогов“ и лечебният период е продължил в
домашни условия.
В съдебно заседание на 05.03.2020 г. д-р Г. е обяснила, че е нормално,
компютърната томография да бъде извършена на следващия ден след получаване на
травмата, тъй като след 24 часа кръвоизливът става видим. Не е била необходима
консултация с неврохирург, тъй като не се е налагала оперативна намеса. Пострадалият
се е явил по своя инициатива за извършване на компютърна томография поради
задълбочаващата се клинична картина.
В показанията си свидетелката К. М. – съпруга на ищеца, е разказала, че видяла
ищеца в „Пирогов“, който чакал пред лекарски кабинет с превързана глава и на
инвалидна количка. Отговарял на въпросите й неадекватно, не си спомнял точно как е
възникнала ситуацията. В „Пирогов“ го зашили и му направили рентгенова снимка.
След като се прибрали у дома, вечерта започнало силното главоболие, повдигало му се
и му се въртяла главата. На следващия ден си направил скенер на главата. Около 20
дни продължили оплакванията от гадене и световъртеж. Но и след това се оплаквал от
главоболие – не постоянно и само в дясната част на главата. Не можел да спи през
нощта и дълго време приемал лекарства за сън и обезболяващи.
3
Ползвал отпуск по болест около месец и половина. След като се върнал на
работа, скоро напуснал, тъй като бил шофьор на служебен автомобил, а се страхувал да
шофира. Около година продължило това „особено състояние“, което свидетелката
отдава на стрес.
С оглед на горните доказателства, по спорния пред въззивната инстанция
въпрос, а именно – какъв е справедливият размер на обезщетението, което следва да
заплати застрахователят, настоящият съдебен състав намира следното: Освен
разкъсно-контузната рана, която сама по себе си е причинила болки и страдания,
ищецът е претърпял и мозъчна контузия с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
което представлява състояние, временно опасно за живота. С оглед на тези данни и
като съобрази и социално-икономическата обстановка към месец февруари 2018 г.,
въззивният съд намира, че справедливото обезщетение е 12 000 лева.
В този смисъл следва да бъде изменено първоинстанционното решение, като на
ищеца се присъдят още 4 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
В останалата й част жалбата на ищеца А.М. е неоснователна, тъй като предвид
продължителността на възстановителния период и липсата на данни за усложнения,
обезщетение в размер на 25 000 лева, колкото се претендира от жалбоподателя, би било
несправедливо завишено.
Жалбата на ответното застрахователно дружество е изцяло неоснователна. Не
намират опора в събраните по делото доказателства твърденията на ЗК „Уника“, че
мозъчната увреда не е доказана. Показанията на свидетелката К. М., че на другия ден
след ПТП съпругът й си е направил „скенер“ на главата, поради появилите се предната
вечер силно главоболие, гадене и световъртеж, се подкрепят и от останалите
доказателства, събрани пред градския съд.
Резултатът от образната диагностика, извършена на следващия ден след ПТП, е
приложен към исковата молба, а вещото лице д.р Г., която се е запознала и с
изготвения при това изследване компакт-диск, е категорична, че контузията на мозъка
е в причинна връзка с удара на главата, получен при ПТП.
С оглед изхода на въззивното производство, решението на СГС следва да бъде
изменено и в частта за разноските. За първата инстанция ищецът е документирал
разноски в размер на общо 1 600 лева, както и е заплатил 2 500 лева адвокатско
възнаграждение. Представителят на ЗК „Уника“ е направил възражение за
4
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът е уважил частично. С
оглед цената на иска /30 120 лева/, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 1 432 лева. Като съобрази
фактическата и правна сложност на спора, както и реализирания обем на защита,
въззивният съд намира, че адвокатското възнаграждение не следа да бъде редуцирано
до минимума, а до 2 000 лева, при което разноските за производството пред СГС
възлизат на 3 600 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се дължат 1 448,60 лева за
производството пред СГС. С първоинстанционното решение са присъдени 904 лева,
поради което с въззивното следва да му бъдат присъдени още 544,60 лева.
За въззивната инстанция жалбоподателят ищец е направил разноски в размер на
общо 1 040 лева /340 лева държавна такса и 700 лева заплатено адвокатско
възнаграждение/. Обжалваният интерес е за 17 000 лева. С оглед на уважената част от
жалбата, на ищеца се дължат 244,70 лева.
Поради неоснователността на жалбата на застрахователното дружество „Уника“
АД, на него разноски не се дължат.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 13
състав, постановено на 27.04.2020 г. по гр. дело № 12 563/2018 г. В ЧАСТТА, с която
искът на А. З. М., предявен на осн. чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над 8 000 /осем хиляди/ лева до 12 000
/дванадесет хиляди/ лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18 да заплати на А. З. М. с ЕГН
********** от гр. ***, ЖК „***“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.** още 4 000 /четири хиляди/
лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начислявана от
11.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, КАКТО и още 544,60 /петстотин
четиридесет и четири лева и 60 ст./ разноски за производството пред Софийския
градски съд.
5
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18 да заплати на А. З. М. с ЕГН
********** от гр. ***, ЖК „***“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, разноски за производството
пред Софийския апелативен съд в размер на 244,70 /двеста четиридесет и четири лева и
70 ст./.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6