РЕШЕНИЕ
№904/08.11.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на Прокурор Валентина Радева-Ранчева…..………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1171 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2
вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по жалба от А.М.А.А. - гражданин на Е., с адрес: РПЦ – Х., срещу Решение №
УПХ 473/01.10.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Е., обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в Е.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращия орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. Сочи се, че при постановяване на обжалвания акт, административният орган не изследвал законодателството на Е. относно отказ от военна служба и режима на извънредното положение. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България на това основание бъде върнат обратно в Е., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Счита, че евентуалното му връщане в страната му на произход, с оглед ситуацията в страната, би довело до заплаха за живота и сигурността му. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Е.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Видно от самия диспозитив на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, касаело се не за насилие, насочено спрямо личността на търсещия закрила, а за заплаха за личността поради ситуация на безогледно насилие, или иначе казано, липсвал личен елемент и съответно степен на персонализация на заплахата, съобразно който да се преценява заплахата или необходимостта от закрила. В тази насока било и Решението от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г. тълкуване на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО. Поради неправилното тълкуване на материалната норма, което приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, административният орган стигнал до своя погрешен извод и постановил процесния индивидуален административен акт в нарушение на материалната норма на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган при ДАБ, РПЦ - Харманли, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молби до
Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез
администрацията на СДВНЧ – Любимец под вх.№105450-2405/10.09.2019г. (под
имената А. А. от Е.) и чрез РПЦ –
Харманли с вх. №1099/17.09.2019г. (под имената А.М.А.А.,
гражданин на Е.), и двете регистрирани в ДАБ с рег.№УП 15259/17.09.2019г.,
жалбоподателят е поискал от властите в Република България предоставяне на
международна закрила. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за
самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№УП 15259/17.09.2019г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената А.М.А.А., гражданин на Е.,
роден на ***г. в Е., гр. А., неженен. На същата дата лицето е регистрирано с
имената А.М.А.А., роден на ***г. в Е., гр. А., със
същия постоянен адрес, гражданин на Е., етническа принадлежност – ***, религия
– ***, професия ***, образование – ***, ***
без документи за самоличност.
С писмо с рег.№УП 15259/17.09.2019г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се представил като А. А, роден на ***г., от Е.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 18.09.2019г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15259/18.09.2019г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всичко казано от него по време на регистрация. Не излъгал за нищо. Нямал други имена. Нямал фалшиви документи. Нямал роднини в европейска страна. Напуснал Е. преди около 3 месеца, легално, с паспорт до Турция, със самолет до Истанбул. После си върнал паспорта в Е.. В България влезли нелегално, укрити в багажното отделение на един автобус. Били двама души и ги задържали на граничния пункт, може би на 30 или 31 август. В страната си живеел в гр. А.. Там бил роден и там живял. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. За първи път напускал страната. Не притежавал документ за самоличност, нямал. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е ***. Нямал проблеми за това с властите. Посочил, че е мюсюлманин. Нямал проблеми с властите заради изповядваната от него религия. Не членувал в политическа партия или организация. Имал близки роднини в страната си – майка, брат и две сестри. Живеели на същия адрес. Учил и имал *** образование. Учил в своя град. Работел като *** и като ***. Не бил женен. Относно причините да напусне страната си разказал, че основаната причина била, че го повикали на военна служба. Имал покана да се яви през 2019г., месец май. Тъй като преди отложил с три месеца, защото бил големият син в семейството, а баща му починал (през 2017) и месец май вече трябвало да постъпи, затова решил да напусне страната си. Не искал да служи, защото смятал, че войниците ги използвали за лоши неща. Финансовото състояние на семейството му не било добро. Засега се грижели съседи и роднини за тях, но били в ръцете на Господ. Тръгнал с цел да стигне до Италия. Там имал братовчед, по-скоро братовчед на баща си. Искал да отиде там и да работи, щял да си потърси работа и се надявал да помогне на семейството си, което оставил в Е.. Заявил, че военната служба в страната му била задължителна. Не можел да представи поканата за отбиване на задължителна военна служба, защото я изгубил в Турция. Тръгнал с тази покана, за да я покаже, ако евентуално го задържат на някой пункт, да видят, че отложил до май месец. Той напуснал и тогава всъщност, но я изгубил в Турция. Напуснал страната от Кайро, за Истанбул, но нямал никакъв проблем на летището, показал документа, че е отложил служба и го пуснали. Посочил, че на 20г. ги вземат да служат в редовната армия, но ако не правят бели, никой не ги търсел и не ги закачал. Чужденецът бил на 26, но три месеца преди май месец т. г. го потърсили и отложил с три месеца. На 20 когато бил веднъж му казали, че вече може да ходи в РА, но никой не го търсил до тази година, когато получил покана. Брат му бил на 16г., бил малък още. Заявил, че към него никакви заплахи не били отправяни. Никой не го заплашвал лично. Не му било оказвано насилие от страна на никого. Изложил причините, поради които напускал и не искал да се връща. Нямало друга причина освен това, което заявил. Посочил, че не би се завърнал в страната си. Не искал, защото щели да го вземат да служи.
С Решение № УПХ 473/01.10.2019г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.М.А.А., на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 07.10.2019г., а жалбата е подадена на 07.10.2019г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е
издадено от компетентен орган – Г.М. М., младши
експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-217/23.03.2016г.
на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ
орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 17.09.2019г., а оспореният акт е издаден на 01.10.2019г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е
уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен
статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на
бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради
тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или
да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият изрично е заявил, че основната причина да напусне Е. е, че го повикали на военна служба. Освен това, финансовото състояние на семейството му не било добро и тръгнал с цел да стигне до Италия. Искал да отиде там и да работи, щял да си потърси работа и се надявал да помогне на семейството си. Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в Е., не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно са наведени съображения в насока, че причините, поради които А.М.А.А. е напуснал Е., не попадат в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, а са провокирани от желанието да стигне до Италия, по икономически съображения.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-482/28.08.2019г. относно Е., на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени със същата. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. При подробен анализ на Справка с вх. № МД-482/28.08.2019г. съдът намира, че на територията на Е. не е налице въоръжен конфликт.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.
От актуална справка за положението в Е. става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Е., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.А.А. - гражданин на Е., против Решение № УПХ 473/01.10.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: