№ 1871
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241110202638 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от П. Ж. М., с ЕГН:
********** с адрес: гр. *** против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № 6922837 издаден от СДВР с който е било установено, че на
23.04.2023г. в 21:46ч. в град София, по бул.,,Черни връх“ до № 11, с посока от
бул.,,Свети Наум“ към бул.,,Евлоги и Христо Георгиеви“, при въведено
ограничение в населено място от 50 км/ч. по силата на закона, управлявала
лек автомобил Инфинити КХ 30 с рег.№ * с установена скорост от 73 км/ч.,
превишавайки с 23 км/ч. максимално допустимата скорост. Деянието било
заснето с MD1192, за което било наложено административно наказание глоба
100.00 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата до съда наказаното лице оспорва електронния фиш с
оплакването, че същият е бил издаден в нарушение на процесуалните
правила. Акцентира се върху постановяването му в нарушение на сроковете
по чл.34 от ЗАНН, липсата на нарочна декларация относно собственикът или
лицето, управлявало заснетото МПС, както и в конкретиката при описанието
на извършеното деяние.В заключение се иска от съда да постанови решение, с
1
което да отмени обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят П. М., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител.
В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва
жалбата като се иска нейното отхвърляне. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.04.2023г. в 21:46ч. в град София, по бул.,,Черни връх“ до № 11, с
посока от бул.,,Свети Наум“ към бул.,,Евлоги и Христо Георгиеви“, при
въведено ограничение в населено място от 50 км/ч. по силата на закона,
управлявала лек автомобил Инфинити КХ 30 с рег.№ * с установена скорост
от 73 км/ч., превишавайки с 23 км/ч. максимално допустимата скорост.
Деянието било заснето с MD1192.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и
несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
2
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице Протокол от проверка № 05 – СГ – ИСИС/15.03.2022г. от Български
институт по метрология, както и Решение за одобрение на типа на уреда за
измерване.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено
място, при въведено ограничение по силата на закона от 50 км/ч.
Видно от постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на
заснемането на изпълнителното деяние, собственик на заснетия лек
автомобил е била П. Ж. М.. В този смисъл административното нарушение се
явява доказано от приобщените писмени доказателства. Наведеното в
жалбата възражение относно липсата на подписвана декларация, касаеща
действителни автор на изпълнителното деяние, не обусловя отмяната на
електронния фиш на процесуално основание. Въпросната декларация и
нейното попълване от действителния нарушител, е задължение на адресата на
3
фиша, а не на административно наказващия орган. В разпоредбата на чл.189,
ал.5 от ЗДвП изрично е посочено, че в 14 – дневен срок от получаването на
фиша собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира. В случая жалбоподателката не е сторила това и не е посочила кое е
лицето, различно от собственика, което е управлявало заснетото МПС, което
на свой ред презюмира авторството и по чл.186, ал.3 от ЗДвП.
Съдът намира, че вмененото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е
съставомерно от обективна страна. Изпълнителното деяние е формално и се
счита за извършено чрез действие.
От субективна страна административното нарушение и извършено по
непредпазливост.
В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в
населено място от 50 км/ч., регламентирана по силата на закона, с 23 км/ч.,
което попада в хипотезата на чл.182, ал.1 т.3 от ЗДвП и при превишаване на
скоростта от 21 до 30 км/ч. се налага наказание глоба 100.00 лева.
Видът и размера на наказанието са строго регламентирани в закона и не
подлежат на последваща редукция.
Съдът не оплакването за издаване на електронния фиш в нарушение на
разпоредбите на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Цитираната норма касае случаите,
когато административното производство се провежда по правилата на ЗАНН
и административното нарушение бива констатирано и санкционирано с
АУАН и издадено въз основа на акта наказателно постановление. В
конкретния случай е налице диференцираната процедура по ЗДвП, въз основа
на която при наличие на определени предпоставки, конкретно
административно нарушение се наказва посредством електронен фиш.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на фиша на процесуално
основание. Същият съдържа всички необходими реквизити, описващи
4
административното нарушение като време, място и начин на извършване,
както и установената скорост на движение и нейното превишаване.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за допуснато нарушение
на процесуалните правила по ЗАНН, тъй като реквизитите на електронния
фиш не почиват на изискванията на този закон, а на ЗДвП.За пълнота следва
да се посочи, че механичното изброяване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1,
т.2 и т.10 и ал.2 от ЗАНН без да се конкретизира в какво точно се изразяват
твърдените пороци в акта, обусловят непрецизирано възражение, което е и
неоснователно.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е издаден законосъобразно,
поради което и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят П. Ж. М. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 80.00 лева,
представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, както и по
сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на издаване на изпълнителен
лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
6922837 на СДВР, с който на П. Ж. М., с ЕГН: ********** с адрес: гр. *** е
наложено наказание глоба 100.00 лева за административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА П. Ж. М., с ЕГН:
********** с адрес: гр. *** да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на
80.00 лева, представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт,
както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева за издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
5
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6