Определение по дело №232/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 май 2012 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20121200600232
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 9 май 2012 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Присъда № 8921

Номер

8921

Година

17.11.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

11.17

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Янев

дело

номер

20151210201918

по описа за

2015

година

Въз основа на Закона и доказателствата, СЪДЪТ

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. И. – [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], ЕГН [ЕГН], ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.01.2015 г. в [населено място], в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], находяща се в [населено място], на бул.“Св. Димитър Солунски“ № 83, пред А. С. К. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № В. 854785 от 08.07.2014 г., на който е придаден вид, че е издаден от компетентните украински власти, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, пр. 1 във вр. чл. 308, ал. 2, пр. 5, хипотеза 1 във вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 316, пр. 1 във вр. чл. 308, ал. 2, пр. 5, хипотеза 1 във вр. ал. 1 от НК вр. с чл. 54 от НК МУ НАЛАГАнаказание му НАЛАГА наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 (три) години.

ОСЪЖДА подсъдимият М. С. И. , със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер на 32,70 лева, представляваща сторени в хода на ДП и съдебното производство разноски, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 53, ал.1, б.”а” от НК ОТНЕМА в полза на държавата веществено доказателство – 1 /един/ брой СУМПС І В. 854785 от 08.07.2014 г., която се намира на съхранение в кориците на делото и да се унищожи по съответния ред.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от днес пред Благоевградския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.

2.

МОТИВИ:

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б. срещу М. С. И. – [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], общ. Струмяни, обл. Б., неосъждан, ЕГН [ЕГН], с койтому е повдигнато обвинение за това, че на 23.01.2015 г., в [населено място], в сградата на сектор „Пътна полиция“, при ОД на МВР [населено място], находяща се в [населено място], на бул.“Св. Димитър Солунски“ № 83, пред А. С. К. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № В. 854785 от 08.07.2014 г., на който е придаден вид, че е издаден от компетентните украински власти, когато от него за самото съставяне не може õа се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, пр. 1 във вр. чл. 308, ал. 2, пр. 5, хипотеза 1 във вр. ал. 1 от НК

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал е установено, че И. е осъществил състава на престъплението отразено в обвинителния акт. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият нередовно призован, не се явява – същия е в чужбина за неопределено време, поради което делото се разглежда в негово отсъствие по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК и И. се представлява от назначения му служебен защитник адв. П., която пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация“.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажирания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното:

А. С. К. е служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място]. Същата работи на гише за обслужване на граждани „Отчет водачи на моторни превозни средства“. Служебните задължения на А. К. се изразяват в прием на заявления за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства /СУМПС/ - за първоначално издаване, смяна поради изтекъл срок, изгубено или откраднато СУМПС.

На 23.01.2015 г. А. С. К. била на работа в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], находяща се на бул. „Св. Димитър Солунски“ № 83 в [населено място], когато на гишето дошъл подсъдимия М. С. И.. Последният представил на А. К. заявление, ведно със съпровождащи го документи, в т. ч. и СУМПС с № В. 854785 от 08.07.2014 г., издадено от компетентните украински власти. М. С. И. поискал украинското му СУМПС да бъде заменено с българско СУМПС. Тъй като У. била договаряща страна по Конвенцията за движенията по пътищата, лицето, което притежава такова СУМПС, може без да полага изпит да замени чуждестранното си СУМПС за българско такова съгласно ЗДвП. След представяне от страна на И. на СУМПС с № В. 854785 от 08.07.2014 г., А. С. К. се усъмнила в истинността му. Поради това, К. задържала документа и сигнализирала компетентните органи.

От писмо с рег. № А-19098 от 01.07.2015 г. на Началник отдел „И. и ММО“ при ДМОС – МВР /л. 56/, се установява, че СУМПС с № В. 854785 никога не е издавано в У..

Видно от писмо с рег. № А-23502 от 14.08.2015 г. на В. Началник отдел „И. и ММО“ при ДМОС – МВР /л. 59/, компетентните власти в Република У. не са издавали СУМПС на лицето М. С. И., [дата на раждане]

От Протокол № 103/14.07.2015 г. за извършена съдебно – техническа експертиза /л. 52-53/ се установява, че предоставеното СУМПС с № В. 854785 от 08.07.2014 г., издадено от У. на лицето М. С. И., ЕГН [ЕГН] е неистинско.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от разпита на свидетелите К., Д. и О., както и от приетите по делото писмени доказателства.

От разпита на свидетелката К. се установява, че като служител в сектор КАТ е приела документите ведно с заявлението на подсъдимия И. с искане украинското му СУМПС да бъде заменено с българско. Поради възникналите съмнения относно истинността на украинското свидетелство същата уведомила прекия си началник О..

Свидетелят О. твърди, че във връзка със случая направил запитване до ГДНП, от където му отговорили, че СУМПС на името на подсъдимия не е издавано, след което изготвил докладна и предал материалите за допълнителна проверка.

Свидетелят Д., който е служител в икономическа полиция и работил по случая направил справка и разбрал,че такова свидетелство с този номер изобщо не е издавано от украинските власти. След като потърсил подсъдимият И. установил, че същия е в Германия.

В хода на досъдебното и съдебното производство М. С. И. не е резпитван, тъй като не е намерен на известния адрес в [населено място], общ. Струмяни, обл.Б.. От приложените по делото писма от ГД „Изпълнение на наказанията“ и Национална следствена служба [населено място], се установява, че И. не търпи наказание „лишаване от свобода“ в затворите на Република България или не е задържано на друго основание по реда на НПК, както и не се намира в арестите на страната. Също така, по делото са налице данни, че подсъдимият М. С. И. се намира извън пределите на Република България, като живее в чужбина на неустановен адрес, поради което и същия е обявен за О. с телеграма № 18900/24.09.2015 г. на ГД „Национална полиция“, за „Установяване на адрес“.

Гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното и досъдебното производство са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така описаната фактическа обстановка с деянието си подсъдимият М. С. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, пр. 1 във вр. чл. 308, ал. 2, пр. 5, хипотеза 1 във вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият М. С. И. на 23.01.2015 г. в [населено място], в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], находяща се в [населено място], на бул.“Св. Димитър Солунски“ № 83, пред А. С. К. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № В. 854785 от 08.07.2014 г., на който е придаден вид, че е издаден от компетентните украински власти, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Изпълнителното деяние се изразява в действие - ползване на такъв документ. В случая то е осъществено от подсъдимият чрез представяне на документи – СУМПС пред полицейски служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР.

Подсъдимият е представил документите пред полицейски служител, за да удостовери, че притежава СУМПС т.е. същия се е ползвал от тях в съответствие с предназначението им.

На следващо място посочените документи са официални по смисъла на чл.93, т.5 НК, т.к. се издават от длъжностни лица в кръга на службата им и по предвиден за това ред и форма, което обуславя същностната му характеристика на официален документ.

Налице е и отрицателната предпоставка, обуславяща приложението на разпоредбата на чл. 316 НК, че за съставянето на документа не може да се търси отговорност от лицето ползващо се от него. По делото липсват доказателства, че И. е съставил документите.

От субективна страна деянието е осъществено виновно, при наличието на пряк умисъл - подсъдимия е съзнавал, че се ползва от неистински официални документи, а също и че това е забранено. В интелектуално отношение той е имал ясна представа за естеството на извършеното /общественоопасния характер на деянието и неговите последици/, като от волева страна, подсъдимия е искал настъпването на тези последици.Последното се обективира именно чрез действията му по използването на документите.

За извършеното престъпление, квалифицирано от съда като такова по чл.316, пр. 1 вр. чл.308 ал.2 пр.5, хипотеза 1 вр. ал.1 от НК. законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” до 8 години.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства – младата му възраст, чистото съдебно минало.

Отегчаващи вината обстоятелства няма.

За осъществяване на генералната и индивидуалната превенция по отношение на И., съдът намира, че следва да му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при условията на чл. 66 от НК, изпълнението на тази наказателна санкция следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи целите на закона визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно, възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“от НК веществените доказателства – 1 /един/ брой СУМПС І В. 854785 от 08.07.2014 г., следва да се предадат на органите на МВР-Б. за унищожаване по съответния ред.

Съдът намира, че така наложеното наказание и в този размер ще окаже възпитателно и възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне и дисциплиниране в обществото.

На основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер на 32.70 лева, представляваща сторени по делото разноски, както и 5.00 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: