№ 1263
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110212143 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № НП-57/03.08.2021 г., издадено от д-р Георги Христов – изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН),
на Многопрофилна болница за активно лечение *-*****, гр. София, **********
(МБАЛ *-*****),
за това, че получавайки от пациентката *********** сумата от 85 лв. за услугата
„Болничен престой – подобрени битови условия, със или без придружител“, МБАЛ *-*****
нарушила разпоредбите на чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г. (НОПДМП), като
нарушението било извършено на 15.10.2020 г. – датата, на която била издадена от МБАЛ *-
***** и платена от пациентката фактура № **********/15.10.2020 г. на стойност 85 лв. С
оглед горното и на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), на МБАЛ *-***** е
наложена имуществена санкция в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от МБАЛ *-*****, чрез процесуален
представител, който моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата и в с. з. се изтъква, че АНО неправилно бил приел, че е налице нарушение на
НОПДМП само от текста на декларацията на пациентката. Твърди се, че последната била
заплатила само една такса от 85 лв. за една нощувка при подобрени битови условия, които
била прекарала в самостоятелна стая. Проверката била приключила на 20.05.2021 г. след
изтичане на срока по Заповед № РД-13-293/19.03.2021 г., който бил до 10.05.2021 г.
Неправилно била определена и датата на твърдяното нарушение. В с. з. се допълва, че
проверяващите не били установили дали пациентът бил получил заплатената от нея услуга,
1
а просто били прегледали документи. Това дали в ценоразписа била допусната грешка по
никакъв начин не накърнявала правата на пациента. Претендират се направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Уточнява се, че нарушението се изразявало в
това, че лечебното заведение било регламентирало цени веднъж за самостоятелна стая и
отделно самостоятелни цени за подобрени битови условия, необвързани със самостоятелна
стая. И за двете услуги цената била поотделно по 85 лева. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията, както и на приложената правна квалификация; актът и наказателното
постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни
за всяко от действията съответни органи (съобразно разпоредбата на чл. 235 от ЗЗ); АУАН и
НП са издадени в съответните срокове на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тоест не се
констатират нарушения по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице противоречия между
АУАН и НП в текстовата им част.
Няма допуснато съществено процесуално нарушение за това, че АУАН от 25.06.2021
г. е издаден след приключване на срока на проверката по Заповед № РД-13-293/19.03.2021 г.,
който е бил до 10.05.2021 г., доколкото АУАН е издаден в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, спрямо момента на установяване на нарушителя и характеристиките на
осъщественото от него нарушение, както и в рамките на субсидиарния едногодишен срок,
спрямо датата на твърдяното нарушение.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 15.03.2021 г. по електронен път в ИАМН постъпила молба с вх. № 96-00-
188/15.03.2021 г. от пациентката ***********, с която същата молила за проверка на
практиките за прием на пациенти от МБАЛ *-*****. В молбата се разказва, че на 15.10.2020
г. пациентката била приета за ревматологични изследвания в МБАЛ *-***** като в деня на
приема й бил даден за подписване голям набор от документи с настояване за подпис.
Въпреки че била приета за изследвания, без да е необходим болничен престой, от
пациентката била изискана допълнителна такса от 85 лева за подобряване на битовите
условия. Към жалбата е приложена касова бележка за сумата от 85 лева.
По проверка на така подадената молба била издадена Заповед № РД-13-
293/19.03.2021 г. от изпълнителния директор на ИАМН, с която за проверяващи били
2
определени свидетелите Я.Н. и д-р Р.Б.. На същите бил даден срок за извършване на
проверката до 10.05.2021 г. В изпълнение на задълженията си свидетелите изискали и
приобщили фактура № **********/15.10.2020 г., видно от която *********** била
заплатила в полза на МБАЛ *-***** сумата от 85 лева за „Болничен престой – подобрени
битови условия, със или без придружител, по желание на пациента“. Приобщен е и
ценоразпис на МБАЛ *-*****, утвърден от управителя на лечебното заведение на 01.09.2020
г., видно от който в графа 1 „Болничен престой – подобрени битови условия“ цената е 85
лева, а в графа 3 „Доплащане за настаняване в самостоятелна стая (за една нощувка)“ цената
е 85 лева.
Разпитани в с. з., свидетелите Н. и Боянов заявяват, че не могат да кажат с
категоричност дали пациентката Светлина Драгова е била настанена в самостоятелна стая
или не, тъй като това не е било предмет на проверката.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства - показанията на свидетелите, осъществили
непосредствено проверката по документи, в лицето на Я.Н. и д-р Р.Б., които са в достатъчна
степен последователни, логични и кореспондиращи помежду си, поради което Съдът ги
кредитира изцяло.
Фактическата обстановка се доказва и от наличните по преписката неоспорени
писмени доказателства във вид на заверени копия: молба с вх. № 96-00-188/15.03.2021 г. от
пациентката ***********; Заповед № РД-13-293/19.03.2021 г. от изпълнителния директор на
ИАМН; фактура № **********/15.10.2020 г. и ценоразпис на МБАЛ *-*****. Посочените
писмени доказателства кореспондират помежду си и в съвкупност с кредитираните гласни
доказателства доказват по категоричен начин гореустановената фактическа обстановка.
Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито едно гласно или писмено
доказателство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът констатира, че на МБАЛ *-
***** е ангажирана административно-наказателната отговорност по чл. 24а, ал. 1, т. 1 от
НОПДМП („По време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за
оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да
получат допълнително поискани услуги, включващи:1. подобрени битови условия –
самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия,
със или без придружител по желание на пациента“). Посочената наредба е издадена на
основание чл. 81, ал. 3 от ЗЗ и на основание чл. 4, ал. 3 от ЗЗО, във връзка с правото на
достъп до медицинска помощ. Фактите по делото безспорно сочат, че пациентката Светлина
Драгова е била приета за болничен престой в МБАЛ *-***** на 15.10.2020 г. и за това е
заплатила сумата от 85 лева за услугата „Болничен престой – подобрени битови условия“. За
да се приеме, че е налице осъществено нарушение на чл. 24а, ал. 1, т. 1 от НОПДМП, то в
случая следва по безспорен начин да бъде доказано, че срещу заплатената от нея сума от 85
3
лева Драгова е получила само „подобрени битови условия“, но не е била настанена в
самостоятелна стая. Това е така, доколкото текстът на разпоредбата предвижда една такса
срещу услуга включваща съвкупно подобрени битови условия – самостоятелна стая, в
цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без
придружител по желание на пациента. Алтернативно, нарушение на чл. 24а, ал. 1, т. 1 от
НОПДМП би било налице и в хипотезата, ако на Драгова е била взета отделна сума от 85
лева за настаняване в самостоятелна стая. По делото обаче не бе доказано дали пациентката
Светлина Драгова е била настанена в самостоятелна стая или не. Самите проверяващи
признават, че не са могли да установят това обстоятелство, тъй като не са го изследвали в
детайли. От пестеливо подбраните от АНО писмени материали също не може да се направи
извод дали Драгова е била настанена в самостоятелна стая или не. Самата тя не прави
възражение в молбата си, че не е била настанена в самостоятелна стая. С категоричност
обаче може да се твърди, че същата е заплатила само една такса в размер на 85 лева.
С оглед така установените факти, изводът на АНО за осъществено нарушение на чл.
24а, ал. 1, т. 1 от НОПДМП се явява неправилен. Посочената разпоредба гарантира
минималните права на пациента при получаване на конкретни подобрени условия на
болничен престой срещу допълнително заплащане, поради което нарушение на
разпоредбата ще е налице единствено при реално настъпило увреждане на тези права.
МБАЛ *-***** е била в правото си да предложи на пациентите ценоразпис за допълнително
заплатени услуги като действително неправилно е включила отделно заплащане по 85 лева
за самостоятелна стая и отделно за подобрени битови условия. Некоректно изготвеният
спрямо Наредбата ценоразпис обаче не може да се приравни на реално нарушени права на
пациентката Драгова, което е фактически въпрос, който не може да почива на
предположения или единствено на база изготвения от болничното заведение ценоразпис.
Факт е, че същата е заплатила само една такса от 85 лева за услуга, призната от НОПДМП,
която е получила, както е факт, че проверяващите не знаят дали е ползвала самостоятелна
стая или не. При тази констатации липсват данни за нарушени права на пациентката по
НОПДМП, което налага атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, на адв. Д. от САК е заплатен хонорар в размер на
400 лева, който се явява съобразен с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с
включено в него ДДС. В тази връзка, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева с включено ДДС, платими от
ИАМН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № НП-57/03.08.2021 г., издадено от д-р Георги Христов –
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, на Многопрофилна
болница за активно лечение *-*****, гр. София, **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение *-*****
сумата от 400 лева с включено ДДС, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5