Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.05.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Адриана
Атанасова в. гр. д. № 4803 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение №
27623 от 31.01.2019г., постановено по гр.д. №
79381/2015г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 75-ти състав, е
признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на И.Р.А., извършено със Заповед № 145/20.10.2015 г. на управителя
на „С.А.” ЕООД, с която на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано
от 21.10.2015г. и същата на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност “продавач, интернет търговия” в „С.А.” ЕООД. С решението „С.А.” ЕООД е
осъдена да заплати на И.Р.А. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225 от КТ сумата от 2677,30 лева (две хиляди шестстотин
седемдесет и седем лева и тридесет стотинки), представляващи обезщетение за
оставане без работа след уволнение, извършено със Заповед № 145/20.10.2015г.,
за периода от 21.10.2015 год. – 24.02.2016 г. и сумата от 395,10 лева (триста
деветдесет и пет лева и десет стотинки) - обезщетение, представляващо разликата
между предходното трудово възнаграждение и възнаграждението при друг работодател
за периода от 25.02.2016 год. до 21.04.2016 год., ведно със законната лихва
върху главниците считано от 18.12.2015 год. до окончателното плащане на сумите.
С решението освен това „С.А.” ЕООД е осъдена да заплати на И.Р.А. на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 550 лева (петстотин и петдесет лева),
представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на СРС
сумата от 579,90 лева (петстотин седемдесет и девет лева и деветдесет
стотинки), представляваща дължима държавна такса и възнаграждения за
изготвените съдебно-счетоводни експертизи.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „С.А.” ЕООД, чрез адв. Л.М. -
САК, като счита решението за неправилно
и необосновано, като решението било постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Във въззивна жалба са изложени твърдения, че в мотивите на
обжалваното решение съдът е приел, че е налице закрила на ищцата по чл. 313а КТ, във вр. с чл. 333, ал. 5 КТ.
Въззивникът
навежда твърдения, че изводите на първоинстанционният съд са неправилни, тъй
като закрилата се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение,
което в конкретния случай е станало на 20.11.2015г. при отказ, пред свидетели.
Поддържа, че служителката не е изпълнила задълженията си съгласно разпоредбата
на чл. 313а от КТ да уведоми
работодателя си изрично за състоянието си на бременност към момента на връчване
на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Сочи, че такава
декларация за наличие на закрила по чл. 333 КТ й е била връчена от служител на
ответното дружество, като ищцата не е уведомила писмено работодателя си за
бременността си, нито пък е представила надлежен документ, издаден от
съответните здравни власти за състоянието си. Счита, че след като служителката не е уведомила работодателя си
за състоянието си на бременност до 20.10.2015г., същата не може да се ползва от
закрилата по чл. 333 КТ, тъй като не е изпълнила задълженията си по чл. 313а КТ. Излага съображения, че по делото е доказана законността на прекратяването
на трудовото правоотношение, като е било доказано намаляването на обема на
работа за длъжността на ищцата. Сочи, че съдът освен това не се е произнесъл и по
отношение на възражението за прихващане, което е направено с отговора на исковата молба. Моли обжалваното
решение да бъде отменено изцяло и предявените от ищцата искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК
Въззиваемата
страна И.Р.А., чрез адв. М.Д., изразява становище по жалбата в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, като счита жалбата за неоснователна. Посочва се, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и излага
съображения в подкрепа на твърденията си.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата на „С.А.”
ЕООД е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите
оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените
в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният
съд намира следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, и чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ.
В исковата молба се
поддържа, че ищцата е работила при ответника „С.А.” ЕООД на длъжност „продавач, интернет търговия” по силата
на трудов договор №120 от 21.05.2014 год. Твърди
се, че Заповед № 145 от 20.10.2015 год., с която е прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване обема на
работа, е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана и не съдържа фактическото
описание на причините за прекратяване на правоотношението. Излагат се
съображения, че не е налице намаляване на обема на работата, че работодателят
не е извършил подбор, а ако такъв е извършен той е фиктивен. Ищцовата страна
твърди още, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение се е
ползвала от закрилата на чл. 333, ал.5 от КТ, тъй като е била бременна.
Поддържа се, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останала без
работа за период от 4 месеца.
Моли заповедта за прекратяване трудовото й правоотношение без предизвестие
да бъде отменена, да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „продавач,
интернет търговия”, както и ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от
2677,30 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, за периода от
21.10.2015 год. до 24.02.2016 год., както и обезщетение, представляващо
разликата между предходното трудово възнаграждение и настоящото трудово
възнаграждение за периода от 25.02.2016 год. до 21.04.2016 год., в размер на 395,10
лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата
молба-18.12.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
Ответното дружество е оспорило исковете с възражения, че
процесното уволнение е законосъобразно. Сочи, че заповедта е
връчена при отказ на ищцата, което е удостоверено от двама свидетели. Поддържа,
че е налице намаляване обема на работата с оглед извършени подобрения на сайта,
които оптимизират работата на служителите на длъжност „продавач, интернет
търговия“. Сочи още, че е възложено на „К. БМ” ЕООД да извърши подобренията на
сайта, като работата е била приета с Протоколи за приемане на софтуер от
24.02.2015 год., 20.04.2015 год., 01.06.2015 год., 18.09.2015 год. и 28.09.2015
год. Твърди, че „К. БМ” ЕООД освен поддръжка на сайта е следвало да изработи
допълнителни модули за софтуера. Поддържа, че са изработени: модул за
автоматично генериране на товарителници към куриерска фирма „Спиди; автоматично
генериране на експортен файл за автоматична продажба на артикули в складов
софтуер; автоматичен експорт на продукти към модул за електронна търговия eMag
и партньори; модул за изпращане на sms известяване до клиенти на сайта; модул
за генериране на баркодове в поръчките и автоматичното им разпечатване; модул
за замяна на продукти. Навежда твърдения, че е извършен подбор, съгласно
разпоредбата на чл. 329, ал.1 от КТ. Твърди, че
ищцата не се е ползвала от уредената в чл. 333 от КТ закрила, тъй като не е
уведомила работодателя за своята бременност към момента на връчване на
заповедта за прекратяване не трудовото правоотношение, а преди връчване
на заповедта на И.Р.А. й е била предоставена възможност да попълни декларация
по чл. 333 от КТ, но тя е отказала. Излагат се подробни
съображения за неоснователност на исковете и се иска отхвърляне на същите с
присъждане разноски по делото.
Не се спори по делото,че
ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, като и че без
предизвестие същото е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.3 -
намаляване обема на работа на 21.10.2015г. Представени са по делото и
доказателства- амбулаторен лист от 23.11.2015г., удостоверяващ че ищцата е
бременна към датата на прегледа в
7- ма гестационна седмица. По делото е ангажирана
като доказателство и длъжностната характеристика на ищцата на заеманата от нея
длъжност „продавач, интернет търговия”,
от която се установява, че трудовите функции на И.Р.А. включват следните
задължения: работа с клиенти на интернет магазина на компанията; да следи за
верността на информацията в уебсайта, в това число наличности и модели на
продуктите; обработка на поръчки от клиенти, изготвяне на фактури, попълване на
касови книги и др. необходими документи; работа със складова програма, проследяване
плащанията от клиенти; води статистика и изготвя отчети за извършени продажби,
работа с програмния продукт на партньорската куриерска фирма; заделяне на стоки
по заявка на клиенти; работа с други електронни сайтове; следи за добрия
търговски вид на предлаганите продукти; приема постъпили рекламации от клиенти,
спазвайки изискванията на ЗЗП.
Със Заповед №135/08.06.2015 г. на
управителя „С.А.” ЕООД, на С.П.Б. е наредено да извършва оценка на работата на
служителите, работещи на длъжност „продавач, интернет търговия“ на всеки два месеца, считано от 01.07.2015г.
След извършени подобрения на сайта на интернет магазина и постигнато оптимизиране и намаляване работата на
служители, работещи на длъжността „продавачи интернет търговия”, е взето
решение за прекратяване на трудовото правоотношение с един от служителите на горепосочената
длъжност, което е било обективирано с решение на едноличния собственик на
капитала „С.А.” ЕООД от 01.10.2015 г.Със Заповед №205/05.10.2015 год. на управителя
на „С.А.” ЕООД е назначена комисия, която е следвало да извърши подбор измежду
всички служители на длъжност „продавач, интернет търговия“, в срок до
19.10.2015 г., като същата е следвали да събере информация за евентуалното
наличие на закрила по чл. 333 от КТ на някой от служителите, съобразно
посочените в заповедта критерии. Видно от Протокол от 19.10.2015 г. най-ниската
оценка, съобразно оценките на комисията, която извършва подбора, е дадена на
ищцата, като са представени и формулярите за оценка на служителите. В протокола
е посочено, че няма лице, участвало в подбора, което да е под закрилата на чл.
333 от КТ.
Трудовото правоотношение на ищцата е
било прекратено със Заповед № 145/20.10.2015г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
3 от КТ, считано от 21.10.2015г., като заповедта й е била връчена при отказ,
което е удостоверено с подписите на двама свидетели.
По делото е установено от приетите и
неоспорени от страните по делото експертизи следното: 1) от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Маркова, се установява,
че размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ, за периода от 21.10.2015
год. до 24.02.2016 год. е в размер на 2677,30 лева, а на обезщетението по чл.
225, ал.2 от КТ, за периода от 25.02.2016 год. до 21.04.2016 год. е в размер на
395,10 лева. 2) съобразно заключението по приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че след внедряването на софтуер, който автоматизира
почти напълно процесите на работа, времето за изпълнение е намаляло с около
90%.
В настоящия казус предвид
безспорно установения факт на бременност на ищцата към момента на постановяване
заповедта за прекратяване трудовото й правоотношение, съдът следва да прецени
дали ищцата се ползвала от предвидената в чл. 333 от КТ закрила.
Съгласно правилото на чл.
154, ал.1 от ГПК тежестта, тоест процесуалното задължение за установяване
законността на уволнението носи ответника, поради което е необходимо да се
установи в обективната действителност на всички материални предпоставки, които
обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1
т. 3КТ - намаляване обема на работата. Преди обаче да се пристъпи към преценка
на горното, съдът следва да прецени дали ищцата, както вече се посочи, се е
ползвала от закрилата на чл. 333 от КТ преди уволнението. Съгласно разпоредбата
на чл. 333, ал. 5 от КТ бременна работничка или служителка може да бъде
уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал.1, т.1,7,8 и 12, както и
без предизвестие на основание чл. 330, ал.1 и ал.2, т.6 от КТ, като в случаите
на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ уволнението може да стане само чрез предварително
разрешение на инспецкията по труда. Освен
в изброените случай закрилата при уволнение включва забрана за уволнение на работничка
или служителка с предизвестие във всички останали случай, какъвто е именно и
настоящия случай- уволнение на основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ- поради намаляване
обема на работа, непопадащ в нито една от посочените хипотези даващи право на
работодателя да уволни бременна работничка. Следователно по отношение на безвиновното
уволнение по чл. 328, ал.1 т.3 от КТ, закрилата на чл. 333, ал.5 от КТ е абсолютна,
като докато трае това състояние работодателят не може да уволни работничката.
Същевременно законодателят е предвидил, че бременната работничка или служителка
може да се ползва от абсолютната закрила по чл. 333, ал.5 от КТ след
удостоверяване състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от
компетентни здравни органи, съгласно разпоредбата на чл. 313а от КТ. /виж
решение № 492 от 17.06.2010г. по гр.д. № 477/2010г. на ВКС, IV ГО/
В
случая както се посочи вече ищцата е била бременна към момента на уволнението й.
Същото се установява по безспорен начин от представения и неоспорен от ответника
по делото амбулаторен лист № 000791 от 23.11.2015г., от който е видно, че
бременността й датира няколко месеца преди датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Предвид горното посочения документ по своята правна същност
представляват официален свидетелствуващ документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, който притежава обвързваща съда материално доказателствена сила относно
обективираните в него правнорелевантни факти.
Основният спорен въпрос в настоящия казус е дали ищцата е връчила
преди уволнението си удостоверение на работодателя, с което да удостовери пред
него факта, че е бременна и до какви последици е довело това. По делото се
спори между страните дали преди уволнението работодателят е поискал от нея да
представи доказателства дали се ползва с предварителна закрила на някое от
изброените в чл. 333 от КТ основания, както и дали ищцата е отказала да декларирала
пред работодателя, че не се ползва с такава закрила. По делото не са ангажирани
доказателства, които да навеждат на извода, че служителката е декларирала пред
работодателя, че е бременна и следва да се ползва от закрилата по чл. 333 КТ. За
установяване връчвано ли е удостоверение на работодателя, че ищцата е бременна
и в кой момент бременната служителка е заявила и удостоверила това, са събрани
гласни доказателства - показанията на свидетелката Т. Розенова И., служител на
ответното дружество. Същата е заявила в откритото съдебно заседание от
02.02.2017г., че е знаела, че трябва да предостави на И.А. декларация, която да
удостовери наличие на евентуална закрила по чл. 333 КТ, като я е попитала дали
има някакви заболявания и й е обяснила, че ще бъде освободена без предизвестие,
както и й е разяснила каква закрила би следвало да има, в случай, че е
бременна. Свидетелката е дала показания и че са предоставили на уволнената
служителка за подпис, както декларацията по чл. 333 КТ, така и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, като И.А. е отказала да подпише
документите, който отказ е бил удостоверен от двама свидетели върху заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивният съд кредитира показанията
на свидетелката И., като намира същите за достоверни и еднопосочни, подкрепени
с останалия по делото доказателствен материал. Към отговора на исковата молба е
представена декларация по чл. 333 от КТ, която не е попълнена и върху която
няма отбелязани дата на връчване, нито пък е удостоверен отказ от страна на
служителката да попълни тази декларация, като същата е представена от ответника
по делото като непопълнена и празна бланка. Настоящият състав на съда намира,
че по делото не се доказва, че така представената бланка на декларацията по чл.
333 КТ е именно тази, която е била връчена на служителката съобразно
показанията на свидетелката И..
По делото от съществено значение се явява въпросът дали е
приложима закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ, когато към дата на връчване на
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение не е било налице
констатирано по надлежния ред състояние на бременност, установено с медицински
документ и кой е пределният момент на узнаване от работодателя за състоянието
на бременност на работничката или служителката и неговото удостоверяване. Съгласно
разпоредбата на чл. 313а КТ бременната работничка или служителка ползва правата
по чл. 333, ал. 5 КТ след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с
надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. Същевременно обаче
горепосочената разпоредба не предвижда момента, към който работодателят следва
да бъде информиран за тези обстоятелства. Относно приложението на чл. 333, ал. 5 КТ има константна съдебна практика /решение № 342 от 02.01.2013г. по гр.д.№
240/2012г. на ВКС, III ГО/, съобразно която е прието, че при съдържащото се в
нормата на чл.313а КТ задължение за удостоверяване състоянието на бременност и
с оглед последиците от липсата на уведомяване от страна на бременната
работничка или служителка до момента, в който работодателят заяви основание за
прекратяване на трудовия договор в обхвата на закрилата, последният не може да
се позове на нейното игнориране в случай, че състоянието се удостовери в срока
на предизвестието. Освен гореизложеното е прието още, че условното задължение
за уведомяване по чл.313а КТ е свързано с личния характер на обстоятелството,
подлежащо на съобразяване от работодателя, затова задължението на ползващата се
от закрила работничка или служителка възниква от момента, в който бъде
известена от работодателя за такива факти, от които за нея настъпват и
съответните права, като заявлението на работодателя, че прекратяването на
трудовото правоотношение ще настъпи след изтичане на срока на предизвестието, е
такъв факт.
По делото бе установено по безспорен начин, че „С.А.”
ЕООД е връчило заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на И.А. на
дата 20.10.2015г., т.е. още в момента на връчване на уволнителната заповед,
което е видно както от представената и приета по делото като доказателство
заповед № 145/20.10.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
работничката на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, връчена при отказ на
служителката, който е удостоверен с подписите на двама свидетели, както и от
дадените и кредитираните от съда показания на свидетелката Т. И.. От съществено
значение в случая обаче се явява обстоятелството, че работодателят е прекратил
трудовото правоотношение със служителката без да спази срока на
предизвестието, считано от дата
21.10.2015г., поради което И.А. е била лишена от възможността да изпълни задължението
си за уведомяване на работодателя преди да настъпи действието на уволнението,
като представи надлежен документ, издаден от съответните компетентните здравни органи за удостоверяване на
състоянието си на бременност съгласно изискванията на чл. 313а КТ. Следователно служителката е могла д съобщи на
работодателя едва за обстоятелството, че е бременна едва със завеждане на
исковата молба.
Предвид
гореизложеното не могат да бъдат възприети наведените от ответника възражения,
че ищцата е имала възможност да представи и удостовери състоянието си на
бременност към момента на връчването на заповедта й за уволнение, тъй като
дружеството „С.А.” ЕООД само е поставило служителката в невъзможност
да стори същото, като не е спазило срокът за предизвестие за
уволнението й. Не могат да бъдат възприети и твърденията на въззивника, че
поведението на И.А. представлява злоупотреба с правото й по чл. 333, ал. 5 КТ,
както и че то представлява отказ, умишлено затаяване на информация или умишлено
въвеждане в заблуждение на работодателя / решение № 246 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 711/2012
г. на IV ГО на ВКС, решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г. на
IV ГО/.
Следователно служителката следва да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ
независимо от това дали работодателят е бил уведомен за състоянието й на
бременност, тъй като самият той я е поставил в състояние на невъзможност да упражни задълженията си по чл. 313а КТ. Дори
и да се приеме, че ищцата е имала преди прекратяване на трудовото
правоотношение задължение за уведомяване, неизпълнението на това задължение няма
правно значение за действието на закрилата и тя се прилага независимо от това
дали работодателят е бил уведомен. Този извод следва от обективния характер на закрилата
по чл. 333 от КТ, която има за цел да запази работника или служителя от
неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии.
За прилагането на разглежданата закрила е достатъчно към момента на връчване на
заповедта за уволнение за служителката да е било налице състоянието й на
бременност, независимо дали работодателят е знаел за това. Само в случай, че
служителката умишлено е въвела в заблуждение работодателя, давайки след
поискване невярна информация, че не е налице за нея това състояние, служителката
не би могла се ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ /решение № 246 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 711/2012
г. на IV ГО на ВКС, решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010
г. на IV ГО, определение № 342 от 31.03.2015г. по гр.д № 12/2015г.,
III ГО,
ВКС/.
След като служителката се
ползва от специалната закрила на чл. 333 ал.5 от КТ, уволнението подлежи на
отмяна на формално основание, поради нарушение свързано именно с посочената
норма, без да се разискват по същество други основания за неговата
незаконосъобразност.
Тъй като крайния извод на
районния съд относно приетото от него, че осъщественото уволнение е
незаконосъобразно, съвпада с този на въззивния съд, то постановеното решение по
чл. 344 ал.1т.1 от КТ е правилно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора по
главния иск основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност - “продавач,
интернет търговия” при ответника, като в случая не е налице
пречка за възстановяване ищцата на работа, тъй като същата е работила по
безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на който да е
изтекъл.
По основателността на иска
по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на
обезщетение за оставане без работа и за обезщетение, представляващо разликата
между предходното трудово възнаграждение и възнаграждението при друг
работодател за периода от 25.02.2016г. до 21.04.2016г., ищцата е останала без
работа в резултат на незаконното уволнение, видно от представените пред
районния съд справка от ТД на НАП за периода 21.10.2016г. - 24.02.2016г., когато
не е работила по трудово правоотношение, като от 25.02.2016г. до 21.04.2016г. е
сключила нов трудов договор с друг работодател с по – ниско трудово
възнаграждение, отколкото при ищеца. При това положение безспорно се
установява, че в периода 21.10.2016г. - 24.02.2016г. ищцата е останала без
работа вследствие на уволнението, като видно от заключението на приетата и
неоспорена от страните по делото съдебно – счетоводна експертиза, дължимото й
за този период обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на 2677,30 лв., а на
обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 25.02.2016г. до 21.04.2016г. е
395,10 лв. Тъй като решението на районния съд е в горния смисъл, то същото е
правилно и като такова ще се потвърди.
Върху вземанията за всички
присъдени възнаграждения и обезщетения се дължи законна лихва от датата на
исковата молба – 18.12.2015г. до окончателното изплащане.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отношение на направеното
възражение за прихващане, в случай че претенцията на ищеца по чл. 225, ал. 1 КТ
бъде уважена, с изплатените обезщетения на същата по чл. 222, ал. 1 от КТ, чл.
220 от КТ и чл. 224 КТ, при този изход на спора не следва да бъде уважавана,
тъй като двете насрещни вземания не са изискуеми и ликвидни.
Предвид неоснователността на въззивната жалбата ответното
дружество следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски за
настоящата инстанция. Предвид обаче, че такива не са претендирани от ищцовата
страна такива не се дължат.
Жалбоподателят е претендирал присъждане разноски по делото, но с
оглед изхода на спора, искането е неоснователно и не следва да се уважава.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
27623 от 31.01.2019г., постановено по гр.д. №
79381/2015г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 75-ти състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.