РЕШЕНИЕ
№ 570
гр. Пловдив, 04.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 3531
по описа за 2019 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед №
19-1030-001114 от 17.08.2019 г., издадена от М.В.М., в качеството на началник на група
към сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващата е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се навеждат доводи за нищожност и
незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда.
Поддържа се, че заповедта е издадена от орган без компетентност. Сочи се, че
заповедта е с неясен диспозитив и не съдържа фактическите и правни основания,
послужили за издаването й.
3. Ответникът - началник група
към сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Съставен е АУАН № 442266/17.08.2019
г. от А.И.В., на длъжност младши автоконтрольор в
ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На
17.08.2019 г., около 05:12 часа, в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 51, И.Т.Т. като водач на лек автомобил „СААБ“ с рег. № РВ9803КТ
/собственост на / управлява след употреба на алкохол, изпробван с техническо
средство дрегер „Алкотест
7510“, с фабр. № ARBA-0075, който отчел 1,40 на
хиляда алкохол в кръвта. Издаден е талон за медицинско изследване № 0041325, в
който водачът е оспорил резултата от дрегера.
Съставен е
протокол за медицинско изследване, за взета кръвна проба от И.Т.Т.
на
17.08.2019г., в 06:00 часа.
Според
протокол № 3286р-23585/23.05.2019г. дрегер „Алкотест 7510“ с фабр. №
ARBA-0075 е преминал успешно последваща проверка.
7. Със заповед № 19-1030-001114 от 17.08.2019 г. административният
орган, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е приложил спрямо оспорващата
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Издадено е
постановление № 7084/22.08.2019г. от прокурор при Районна прокуратура –
Пловдив, по бързо производство № 343/2019г. по описа на 06 РУ на МВР – Пловдив,
с което е отказано образуване на наказателно производство срещу И.Т.Т. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния
кодекс, тъй като изготвената химическа експертиза е установила концентрация на
алкохол в изследваната кръв 1,16 на хиляда.
Издадено е
наказателно постановление № 19-1030-007371/12.09.2019.г., с което на И.Т.Т. за установеното административно нарушение е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Наказателното постановление е обжалвано
пред първа съдебна инстанция.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение
на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
на при ОДМВР - Пловдив, в качеството им на длъжностни лица, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.
Съгласно заповед № 8121Н-5154/02.06.2017г. на министъра на вътрешните работи М.В.М. е назначен на длъжност началник на група към
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив
ІV. За правото:
9. За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като
принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл.
171, т.1, б. „Б” от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите когато водач
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи
извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2.
спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и
свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква
"б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/. Според
ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването на заповедите за налагане на ПАМ
не спира изпълнението на приложената административна мярка.
10. Тъй като управлението на моторно превозно средство след употреба
на алкохол е източник на изключително висока степен на опасност с оглед на
целите на Закона за движението по пътищата законодателят, в чл. 172, ал. 3 ЗДвП, изрично е допуснал свидетелството за управление на моторно превозно
средство да бъде иззето със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение по смисъла на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, т.е. преди
да се издаде акта за прилагане на принудителната мярка. С оглед на това,
началото на срока на принудителната мярка започнал да тече от датата, на която
фактически е отнето свидетелството за управление.
Издаденото
наказателно постановление не лишава принудителната мярка от предмет. До
влизането му в сила, разбира се не повече от 18 месеца, именно принудителната
мярка ще бъде валидното правно основание за отнемане на свидетелството за
управление.
При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на
МПС под въздействието на алкохол над с концентрация в кръвта на водача над 0,5
на хиляда. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за
административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
По делото не се спори, че въз основа на талон за медицинско
изследване № 0041325 е проведен химически анализ на дадената от жалбоподателя
кръвна проба. По смисъла на чл. 171, т. 1, пред. последно от ЗДвП установеният
резултат от 1,16 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта е определящата
стойност за извършеното нарушение. Жалбоподателят не оспорва този резултат. При
това положение без съмнение е реализиран съставът на приложената
административна принуда. Извършеното административно нарушение законосъобразно
е подведено под приложимата правна норма, послужила и за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил
правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по
закон за издаването на заповедта.
В случая срокът на мярката е законово определен и се прилага
до настъпване на съответен юридически факт – решаване на въпроса за
отговорността. С оглед на това дори и органът да не посочил мотиви за срока
това не прави a priori мярката незаконосъобразна, тъй
като законово определения срок се прилага ex lege. Незаконосъобразността на мярка следва да се дължи на
липсата на елементите на фактическия състав за нейното прилагане /Решение №
9559 от 18.08.2016 г. по адм. д. № 9622/2015 на Върховния
административен съд/, какъвто не е настоящият случай. Управлението на МПС след
като водачът е употребил алкохол се характеризира с изключително висока степен
на обществена опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели (подобряване
на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на
пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти
участници в движението) това деяние изисква налагането на административна
принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителя да
извърши други подобни нарушения. В случая съдът намира, че не следва да бъде
давана защита на личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй
като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Законодателно установеният
превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е
функция на действащия правов ред. Съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва
да се съобразява с основната цел на закона. Мярката в установения от закона
размер не засяга правната сфера на оспорващия в степен, превишаваща
необходимото за постигане на легалната цел.
11. Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
V.За
разноските:
12. В настоящото производство разноски от ответника не се претендират,
поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед № 19-1030-001114 от 17.08.2019 г.,
издадена от М.В.М., в качеството на началник на група към сектор „Пътна
полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/