Решение по дело №1146/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№           /         .06.2022 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА

2. СТОЯН КОЛЕВ

 

 

при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1146 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на Изпълнителния директор на „Медицински надзор“ - София срещу постановеното по НАХД № 112/2022 година по описа на Районен съд - Варна, 28-и състав, Решение № 428/28.03.2022 година, с което е отменено Наказателно постановление № НП-115/16.12.2021 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че посочената, като нарушена, разпоредба на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето не съдържа правила за поведение или забрана, поради което е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство. Твърди, че в съвременната медицинска литература основно изискване за провеждане на спешен медицински преглед е физикалния преглед, който включва оглед на конфигурацията на крайниците, чувствителността и кръвоснабдяването им, както и функция на ставите. Отделно от това твърди, че чл. 5 от Наредба № 25/04.11.1999 година за оказване на спешна медицинска помощ изисква медицинската помощ да отговаря на правилата на добата медицинска практика. Твърди, че с оглед прилагане на добрата медицинска практика е одобрено и съдържанието на медицинската документация в приложение № 3 към чл. 15, ал. 1 от Наредба № 25/04.11.1999 година за оказване на спешна медицинска помощ. Твърди, че в случая е приложима Наредба № 3/06.10.2017 година за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Твърди, че именно неизпълнението на тези стандарти е неизпълнение на задължението за оказване на качествена здравна помощ. Твърди, че въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 337, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, тъй като не е преквалифицирал нарушението. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение и да върне делото на друг състав на въззивния съд. В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да отмени решението и да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила проверяваното решение. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила проверяваното решение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд–Варна е образувано по жалбата на С.М.Ф. *** срещу Наказателно постановление № НП-115/16.12.2021 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София, с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 229, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, т. 3  от Закона за здравето затова, че на 24.07.2021 година, в гр. Варна не е провел преглед, който да позволи поставянето на точна диагноза и оценка на състоянието на пациентката М.Х.Б., в резултат на което същата е починала на 01.08.2021 година.

С Решение № 428/28.03.2022 година, постановено по НАХД № 112/2022 година по описа на Районен съд – Варна съдът е отменил наказателното постановление. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното : На 24.07.2021 година, след постъпил сигнал за спешен случай, доктор Ф. е извършил преглед на пациентката М.Х.Б. В попълнения фиш за спешна медицинска помощ № 30105/24.07.2021 година доктор Ф. е отбелязал, че пациентът е стабилен. В талона не е отбелязан преглед на опорно-двигателната система. След прегледа, по решение на близките, пациентката е транспортирана и приета в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна. След приема пациентката е диагностицирана с covid -19 и фрактура на лява тазобедрена става. На 01.08.2021 година пациентката е починала. Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление не са посочени нарушените медицински стандарти. Отделно от това съдът е приел, че не са налице доказателства, че при извършване на прегледа пациентката е била с фрактура на лявата тазобедрена става.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение.

Правилно, при отчитане на факта, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са описани извършените от доктор Ф. фактически действия по прегледа на пациентката, въззивният съд е приел, че не е запълнен бланката на нормата на чл. 86, ал. 1 т. 1 от Закона за здравето, като по този начин е засегнато правото на защита на наказаното лице. Отделно от това съдът е поставен в невъзможност да осъществи контрол върху обжалвания акт. В обжалвания акт е посочено, че в конкретният случай не е налице привръзка на посочената, като нарушена норма, която е обща, съдържаща принципите, които следва да се спазват при оказване на медицинска помощ, с разпоредби от съответната наредба за утвърждаване на медицински стандарт, за да може да се прецени дали конкретно извършените действия от нарушителя са в действително противоречие с конкретни утвърдени медицински стандарти, или правила за добра медицинска практика. Въззивният съд правилно е приел, че липсата на конкретизация на правната квалификация опорочава наказателното постановление, тъй като същото не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. С оглед обстоятелството, че в конкретния случай нарушителят е наказан затова, че не е извършил качествен преглед, при който да установи фрактура на лявата тазобедрена става, то за да бъде пълно описанието в обстоятелствената част на наказателното постановление, би следвало да е налице описание на дължимото поведение и въз основа на какъв норматив го дължи. Поради обстоятелството, че поради развитието на медицинската наука и практика съществуват различни схващания и модели на поведение и отработване на случаите в чл. 80 от Закона за здравето изрично е предвидено, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6 от, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правила за добра медицинска практика, утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина. В конкретния случай следва да се има предвид, че към датата на извършване на нарушението действа Наредба № 3/06.10.2017 година за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, като съобразно т. 3 от Раздел ІV Други елементи на диагностично-лечебния процес – преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично документиране лекарят трябва да извърши физикален преглед. Отделно от това чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 25/04.11.1999 година за оказване на спешна медицинска помощ задължава е екипите за спешна помощ да попълнят „Фиш за медицинско обслужване от спешен екип“ за всеки прегледан пациент в два екземпляра, съобразно приложение № 3. Задължение на медицинския екип е да извърши преглед за наличието на травматични увреждания.

Наказващият орган, обаче, не е обвързал общата разпоредба на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, изискваща оказване на качествена медицинска помощ, с някое от изискванията, посочени в утвърдения медицински стандарт и Наредба № 25/04.11.1999 година за оказване на спешна медицинска помощ. Описанието на поведението на лекаря, съпоставено с изискванията на посочените по-горе наредби може да доведе до извод за нарушение, но е недопустимо съдът да квалифицира нарушението. За да се прецени дали действията на лекаря, посочен като нарушител, съставляват нарушение и на кое точно изискване, следва да е изначално ясно какво е било дължимото поведение и кой нормативен акт го прави задължително.

Тази непълнота при квалифициране на административното нарушение правилно е оценена от страна на районния съд, като съществено процесуално нарушение, тъй като оказва влияние върху адекватното упражняване на правото на защита и върху възможността на съда да осъществи надлежен контрол за това дали поведението на сочения за нарушител покрива съставомерните белези на конкретно нарушение. Непосочването в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление на конкретна правна норма, регламентираща конкретно правило за поведение, която да е нарушена, съставлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на наказателното постановление.

Затова, като е достигнал до такъв извод, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

На ответника следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН

Р     Е     Ш     И    :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 428/28.03.2022 година, постановено по НАХД № 112/2022 година по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Ф., ЕГН ********** *** сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.                                                                         2.