№ 74
гр. Варна, 24.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Вл. Ч. Ст.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600395 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ЧАВДАРОВ.
Подсъдимият Б. АНД. Б., редовно призован, явява се лично и адв.Г. П.
В. от АК – Варна, редовно упълномощен.
ПОДС.Б.: - Адв.К. няма да се явява, оттеглям си пълномощното от него,
ще ме представлява адв.В..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.В.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
По отношение на доказателствения искания с въззивната жалба колегата
е направил доказателствени искания за извършване на допълнителна
експертиза по делото с цел установяване на обективната истина. С
допълнително изложение от днес считам обаче, че въпроса за назначаването
на тази експертиза зависи най-вече до колко и как съда ще установи налице
ли са процесуални нарушения, които са отстраними. Поддържам искането по
доказателства.
1
ПРОКУРОРЪТ: – Следва да бъде оставено без уважение искането по
доказателства.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за назначаване на нова
повторна или каквато и да била ССчЕ за отговор на въпроса, зададен с
въззивната жалба от адв.К., защитник на подсъдимия Б.Б.. На поставения
въпрос са имали възможност да отговорят вещите лица по назначените
няколко експертизи в рамките на досъдебното и съдебно производства пред
първоинстанционния съд, поради което отговор на този въпрос съдът не
намира да е необходимо да се търси тепърва, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с жалбата искане за
назначаване на нова или повторна ССчЕ.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, с присъда от 01.09.2021
година по НОХД № 99/2020 година на Окръжен съд – Шумен подсъдимия Б.
АНД. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255, ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.26, ал.1 НК като на основание чл.54 от НК го е
осъдил на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 300. На
основание чл.25, ал.1, вр.чл.23 от НК е определено общо наказание на
подсъдимия по тази присъда, както и по присъда № 54/24.09.2015 година,
влязла в сила на 21.03.2016 година, постановена по НОХД № 27/2014 година
по описа на Районен съд – шумен, а именно шест месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.66, ал.1, вр.чл.25, ал.4 от НК е отложил
изтърпяването на така наложеното общо наказание за срок от три години.
Към така определеното общо наказание е присъединено наказанието глоба в
размер на 300 лева.
Постъпил е протест от Окръжна прокуратура – Шумен, с който счита
съдебния акт за неправилен в частта, в която е отложено изтърпяването на
2
определеното общо наказание, като се иска да бъде изменена присъдата на
Окръжен съд – Шумен в частта, в която изтърпяването на общо наказание в
размер на шест месеца е отложено на основание за срок от три години, като
бъде отменено приложението на чл.66 от НК.
Считам, че протеста е неоснователен, съгласно чл.25, ал.4 НК когато по
една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на
наложеното наказание по реда на чл.66 НК въпроса за изпълнение на общото
наказание се решава при неговото определяне. Макар и съда да не е изложил
мотиви за отлагане на общото наказание по реда на чл.66 от НК няма
законова забрана този текст да бъде приложен при определяне на общото
наказание, в каквато насока е бил насочен този протест.
По отношение на присъдата считам, че е правилна и законосъобразна и
същата следва да бъде потвърдена.
Очевидно е, че паричния поток е преминал през личните сметки на
подсъдимия и същия сам се е задължил към бюджета като е бил длъжен да
декларира всичките тези приходи по надлежния ред и да плати дължимия
данък като физическо лице.
Чрез собственото си неправомерно поведение подсъдимия Б. в момента
цели да избегне наказателна отговорност демонстрирайки, че този паричен
поток представлявал фирмени средства и то осчетоводен, твърдение, което е
оборено от изготвената съдебна експертиза в хода на съдебното следствие.
След като средствата от заложните билети, наеми и продажби са минали през
личните му сметки дохода се счита за личен, придобит от стопанска дейност
и следва дължимия върху него данък да бъде деклариран и платен, което
подсъдимия не е сторил. Да се приеме противното означава, че всяко едно
юридическо лице може да ползва лични сметки чрез които да укрива данъци,
доходи от оборот и т.н., което е в разрез със счетоводното законодателство.
В този ред на мисли и с оглед събраните доказателства в хода на
съдебното производство пледирам пред Вас да потвърдите присъдата на
Окръжен съд - Шумен като правилна и законосъобразна.
АДВ.В.: – Уважаеми Апелативни съдии, чух господин прокурора за
заявява, че не поддържа протеста, което за мен означава, че на практика
протеста е оттеглен, но т.к. няма изрично изявление бих си позволил да кажа
няколко думи.
3
Оспорвам основателността на искането, направено с този протест, за
който няма изрично изявление, че е оттеглен в днешното съдебно заседание,
независимо от твърдението на представителя на обвинението, че не го
поддържа поради неговата неоснователност.
Аргументите ми затова са, че се извличат това искане за не прилагане на
разпоредбата на чл.66 от НК, което е визирана в протеста на прокурора от
прокурора от първата инстанция се опровергава с ТР № 2/2018 година по ТД
№ 2/2018 година на ВКС. Съобразно постановките на това ТР нормативната
уредба обособена в Глава 10, текстове 85, ал.1 и 88, ал.5 същото това ТР,
принципа на законоустановеност на наказанието изисква предварително
очертаване на неправомерните действия, извършването на които предизвиква
налагането на една санкция, глоба, законодателството не предвижда
задължение за осъденото лице неизпълнението на които да влече
невъзможност за реабилитация.
Бездействието или недостатъчна реактивност на органите по отношение
изпълнението на наказанията до момента на изтичане на давността всъщност
представляват пропуск на ревизиране на правото.
Същото това ТР на ВКС, което има задължителен характер казва, че
единствен в случая когато реабилитацията настъпва в момента, в който
наказанието е престанало да подлежи на изпълнение - чл.86, ал.1 НК. Но
казва ВС тази разпоредба представлява изключение от общото правило.
Конкретно по въпроса очевидно е, че с този протест се е твърдяло, че по
отношение за подсъдимия не е била настъпила реабилитация за деянията по
присъдите от 13.11.1997 година, в сила на 27.11.1997 година и на тази от
24.04.1998 година, влязла в сила на 02.11.1998 година. С втората е определен
общ изпитателен срок от четири години и шест месеца, изтичащ на 02.05.2002
година и вероятно се има предвид, че към датата 04.05.2009 година, която е
дата на началната дата на продължаваното престъпление по настоящия
обвинителен акт и настоящото производство не и бил изтекъл. Вероятно това
съждение на прокурора се извежда и от наличната присъда от 30.06.2003
година за деяние от 05.07.2002 година на Районен съд – Балчик. Категорично
заявявам, че пропуските на Районен съд - Балчик да наложи ефективно
наказание по тази присъда от 2002 година не влияят на настъпилата
реабилитация на присъдата от 24.04.1998 година, в сила на 02.11.1998 година
4
по смисъла на ТР № 2.
На следващо място разпоредбата на чл.86, ал.1 настъпва по право само в
следните случаи: Когато лицето е осъдено ако в изпитателния срок не е
извършил друго престъпление поради което следва и да изтърпи наложеното
наказание. В конкретния случай действително през 2002 година той е
извършил друго престъпление, но не е следвало да изтърпи наложеното
наказание по предходната присъда, поради което и е налице хипотезата за
неговата реабилитация. Или с други думи не са налице-е кумулативно
предвидените предпоставки на чл.86, ал.1, т.1 да се приеме, че
реабилитацията му не е настъпила.
Всички останали предпоставки по чл.66 от НК при постановяване на
присъдата са били налице.
Толкова по отношение на протеста.
Стигаме до проблема със съдебния акт.
Ще започна най-напред с очертаната в решение № 311/16.01.2015 година
по НД № 976/2014 година на ВС трайно установена съдебна практика по
отношение на мотивите на първоинстанционния съд към неговата присъда,
които са неразделна част.
Очевидно от протоколите от съдебни заседания, особено от пледоариите
по същество е, че защитната теза на подсъдимия не е била обсъждана изобщо
и не е коментирана в тези мотиви. Това решение казва, че отсъствието на
изчерпателен отговор на основните доводи на защитниците в конкретния
случай на защитника К., който е представлявал моя доверител пред първата
инстанция не са взети предвид чрез някакъв изчерпателен отговор и този
изчерпателен отговор е следвало да гарантира по същество безпристрастно
разглеждане на делото. А това от своя страна е довело до ограничаване
процесуалните права на клиента ми, който безусловно има право да узнае по
каква причина са били отхвърлени неговите аргументи и аргументите на
неговите защитници.
Мотивите на първоинстанционния съд са изцяло формални, непълни и
противоречиви, като допълнително ще се спра в какво се изразяват тези
противоречия.
При наличието на тези факти е налице изцяло наличието на съществено
5
процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2 от НПК, което позволява на
настоящия съдебен състав да упражни правомощията си по чл.335, ал.2 за
връщане делото на първоинстанционния съд, в случай, че установи, че не
може сам да отстрани тези нарушения, по отношение на същите мотиви и на
деянието и противоречията, които ги има в мотивите на съдебния акт.
Настоящото производство е по обвинение по чл.255, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1,
т.т.1 и 2 от НК.
Съществен момент от обективна страна, който следва да бъде част от
присъдата и ясно, точно, конкретно посочване на размера на укрития данък
или по-скоро недеклариран данък. За да бъде извлечено това нещо обаче
следва да бъдат определени чрез експертиза размера на доходите като бъдат
съобразени не само фактическите твърдения в ДРА и в данъчно ревизионния
доклад, представляващи изводи на един административен орган, а да бъде
установено колко от сумите представляват действително доходи по смисъла
на ЗДФЛ.
Безспорен факт е, че защитната теза на подзащитния ми пред първата
инстанция, както и на ДП, както и по време на ревизионното производство е
стояло обстоятелството, че част от паричните суми са преминавали през
неговата лична банкова сметка, но са служили за обслужване на търговската
дейност на дружеството. Никъде в огромния обем доказателствен материал
няма извършена съпоставка между съответствието или несъответствието на
паричните суми представляващи част от оборота на ТД, собственост на
доверителя ми и тези, които са преминали през неговата личната банкова
сметка. Нито дума няма за такава съпоставка и в мотивите към постановената
присъда.
Давам няколко примера, по отношение обвинението за не деклариране
през 2008 година, твърди се, че една от сумите в размер на 26 900 лв.,
получени чрез превод от банкова сметка със сгрешен IBAN BG45BUIN е
правилното, а не копираното от таблицата на обвинителния акт в мотивите
към първоинстанционния съд. Сума получена от Лютфи Хюсеинов,
въпросния свидетел в разпит в ДП от 27.03.2018 година дава едни показания.
Същите показания той дава изцяло в съдебно заседание на 02.09.2020 година
пред Шуменски окръжен съд, протокола от тази дата от
първоинстанционното производство на страница 13. С тях той заявява, че
6
въпросната сума е послужила за покупка на апартамент от свидетелката Галя
Жечкова Кръстева. Въпросния нотариален акт е приложен по делото като
доказателство. Самата страна продавач по тази сделка Галя Кръстева,
служител във фирмата на моя доверител и негов пълномощник на 12.06.2017
година е била разпитана в ДП, нито един въпрос не е зададен, относно тази
продажба, за която свидетеля Хюсеинов заяви. Разпитана е в съдебно
заседание на 25.11.2020 година, изобщо не й е задаван такъв въпрос нито от
съда, нито от прокуратурата.
Ако бъде установено това обстоятелство, че тази сума не принадлежи, а
само е преминала и е била в полза на свидетелката Галина то тогава
въпросната сума следва ли да бъде включена като недеклариран доход, това е
съществения въпрос. Същата свидетелка е разпитвана по отношение на
договор за наем, твърди, че няма никакъв спомен. Представен е такъв договор
за наем, липсва експертиза за подпис.
По отношение на дохода също за 2008 година от продажба на недвижим
имот. В експертизата е посочено, че през 2008 година подсъдимият е продал
един недвижим имот, а според редакцията на чл.13, ал.1, т.1, б.а от ЗДФЛ в
редакцията му към брой № 95/24.11. тази продажба и получените доходи от
тази продажба е необлагаем доход.
Останалите суми, които са за 2008 година отново в табличен вид,
копирани копи-пейст от обвинителния акт, са били преводи по банковата
сметка на негови клиенти, за които има представени доказателства, че са били
клиенти на неговите дружества и няма съпоставка, не е извършена насрещна
проверка.
Аналогично е положението по отношение свидетелката Ж.Д. по
отношение на предоставения заем от Кредит ЕООД независимо от това, че
сумата по предоставения заем е върната по сметка на физическото лице. В ДП
и съдебното производство същата не е разпитвана изобщо, не са търсени.
Игнорирани са изцяло в първоинстанционния съдебен акт обясненията на
подсъдимия, дадени както по време на извършване на данъчната ревизия, така
и в ДП, така и обясненията, които са дадени в хода на съдебното
производство пред първата инстанция.
Не е изследван изобщо изпълнителното по отношение на свидетелката на
получената сума от 1500 лева от страна на Ж.Д. са предоставени, не е
7
изследвано изобщо изпълнителното производство, по което е получена
сумата от 1500 лева. Нито пък счетоводството на Кредит ЕООД за процесния
период. По отношение на 2009 година отново фигурира същата.
Обръщам вниманието по отношение на следните суми 42 000 лева от
06.11.2009 година по банкова сметка. ДРДоклад, страница 55 въпросния
превод е извършен от свидетелката В.Г. В.а. В ДРДоклад е отбелязано, че
същата при извършената по време на тази насрещна проверка потвърждава, че
е получила заем точно в размер на
42 000 и ги е върнала. В ДП разпит от 23.03.2018 година изцяло потвърждава
това, което е взела през 2017 година пред същата проверка в НАП. В
мотивите нито дума за това, че тази свидетелка подкрепя защитната теза на
подсъдимия. Напротив едно лаконично изречение в мотивите, което се състои
в следното, цитирам: „останалите свидетели не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка“, нещо, което е безумно.
По отношение свидетелите Б.Б. и С.Д., обяснения са дадени, че това са
служители при него, представени са пълномощни. Страница 58 от ДРДоклад,
приложен като доказателство по делото имат различен материал, в който е
оказано как тези служители те лично са боравели с личната сметка на
подсъдимия, внасяли ли са и са теглили в брой средства, които са
принадлежали на дружеството Кредит ЕООД. Обяснено е защо е ползвана
тази лична сметка и да се приема, че са сумите в тяхното номинално
изражение, които са постъпили по неговата сметка от служителите са негов
доход. Тогава пък тези суми като са ги внасяли са били доход, а като са ги
теглили какво са. Това не мога да разбера според експертизата и тя не дава
отговор.
По същия начин стоят нещата и за 2010 и за 2011 година.
С други думи ако бъдат внимателно анализирани свидетелските
показания, доказателствата по делото ще бъде установено, че размерът, за
който е обвинен по смисъла на чл.93, т.14 от НК не съответства на този,
който е посочен и не влиза в неговите рамки за целия период.
Нещо повече за 2009 година ще се окаже, че не е имало доход, който той
е бил длъжен да декларира.
Същото ще бъде установено и по отношение за 2010 година и за 2012
година.
8
От тази гледна точка считам, че от обективна страна обвинението не е
доказано.
По отношение на субективния елемент, опирам се практика на ВКС,
обективирана в решение № 22/14.07.2014 година по НД № 2264/2013 година
на ВКС. В същото решение се казва следното: “в редица житейски хипотези е
възможно ……………/следва цитат/. Тук говорим за юридически лица, но в
конкретния случай по безспорен и категоричен начин е установено и е видно
от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, че тези въпросни годишни
данъчни декларации са изготвяни от счетоводителката и подчинените й С.К..
На нея са й предоставяни в пълен обем както писмените доказателства,
отнасящи се до получаваните от него наеми през този период, така и
извлечение от банковите сметки на дружествата, така и извлеченията от тази
процесна банкова сметка, по която са постъпвали средства.
Моля почитаемия съд да обърне внимание на обстоятелството, че дори в
ДРДоклад са установени не една, а през процесния период много на брой
такива разплащателни сметки в банки, но само една от тях е служила за
получаване и разплащане на суми. И именно по тази банкова сметка
пълномощни са имали служителите в дружеството. Това е косвена индиция за
обстоятелството, че тази банкова сметка е служила под една или друга форма
не за обслужване и получаване на доходи на физическото лице Б.Б., а за
обслужване на неговите ТД.
Никъде по делото, както в ДП, така и в съдебната фаза не е назначавана
експертиза, която да отговаря на въпроса в крайна сметка има ли съвпадение
между касовите наличности в ТД през процесните периоди и сумите, които са
били постъпвали и съответно, респективно теглени от служителите му по
личната банкова сметка, за да бъде направен извод дали внесените по тази
банкова сметка суми от когото и да било представляват доход или тази
банкова сметка е служила като пощенска кутия за обслужване на
дружеството. На тези въпроси почитаемия съд пред първата инстанция даже
не си е направил труда да каже защо не ги приема като доводи, но за
съжаление ще трябва да им се даде отговор в момента.
Също това съдебно решение казва, цитираното от мен на ВКС от 2013
година, а именно: „От решаващо значение по отношение на субективния
елемент е дали фактически дееца обективно е осъществявал функции на
9
данъчно задължените и съзнателно е реализирал ……..“.
Ще обърна внимание на разпитите на свидетелката С.К., единия от
02.10.2018 година, дадени пред ДП, втория е от 06.06.2019 година, даден пред
съдия, отново в рамките на ДП.
Много моля почитаемия съд, анализирайки субективния елемент на
извършеното престъпление да обърне внимание на следното обстоятелство:
Протокол по ЧНД № 219/2019 година Шуменски окръжен съд, страница 4
„преди да изпрати декларацията по електронен път не е съгласувана с
господин Б.“, т.е. не зависимо от това, че на нея са й били предоставени и тя е
имала ангажимент и той се е доверил да извършва всичкото това нещо, той
няма тези необходими познания в счетоводството, тя е създавала, е
попълвала, тя и нейните служители, предоставяла ги, без да ги съгласува с
него, представила ги е за подпис и ги е декларирала от негово име. И не само
ги е декларирала, ами той й е предоставял парите и тя внасяла сумите.
При това положение не мога да се съглася, че това деяние е извършено
умишлено.
С оглед всичко казано до тук считам, че на първо място са налице
предпоставките на чл.335, ал.2, пр.1 от НПК, налице са формално изготвени
неясни, непълни и противоречиви мотиви на съдебния акт и същите са
равнозначни на липса на мотиви, поради което и с цел покриване
съдържанието за съществено процесуално нарушение по смисъла на
основание чл.348, ал.3, т.2 от НПК, поради което Ви моля с Вашия съдебен
акт да върнете делото на първоинстанционния съд с указания, т.к. считам, че
тези процесуални нарушения са неотстраними в настоящото производство.
Алтернативно моля за постановяване на оправдателна присъда, поради
несъставомерност и недоказаност на обвинението. Независимо от
лаконичността на мотивите в първоинстанционния съдебен акт считам, че
същото не е доказано по размер и по основание по изложените противоречия
от обективна страна, които цитирах в пледоарията си по същество.
Нещо повече ДРДоклад и ДРА нямат абсолютна доказателствена сила.
Още повече в производство по ДПК и НПК тежестта е различна и е
разместена.
Нещо повече самия ДРДоклад и самата ревизия не е извършена по
10
нормалния ред, а е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, което позволява на
органите на данъчната администрация да изведе заключение и съждение
основани само и единствено на предположения, независимо от
изчерпателното изброяване на предпоставки за създаване на заключение,
изброени в ал.1, в точка от 1 до 8.
За да бъде извършено такава ревизия трябва предварително да у
установено, че има е незначително несъответствие и това несъответствие
трябва да бъде констатирано между доходите и разходите на проверяваното
лице. Производството по чл.122 ДОПК е било обект на специално внимание в
ТР № 11/03.11.2021 година в Върховен административен съд, първи и втора
колегия. Към момента на издаване на заповедта за извършване на тази
ревизия тези предпоставки не са били налице.
Считам, че съдебната експертиза, която почитаемия съд прие, че е
отговорила на необходимите въпроси няма за задача да отменя ДРА, който и
без това е влязъл в сила, но има за задача да даде отговор на въпроси с
допустимите доказателства и допустимите доказателствена средства, в
крайна сметка налице ли са доходи и въз основа на кои нормативни
основания приема, че са налице доходи, които съответно не са били
декларирани. Такъв отговор в експертизата липсва, поради което моля и да не
цените заключението на вещото лице.
Още повече същото е дадено и в противоречие с разпоредбата на чл.107,
ал.3 и при наличие на императивната разпоредба на чл.127, ал.2 НПК.
Моля при постановяване на Вашия съдебен акт да се съобразите с всички
представени доказателства и обясненията на подсъдимия, дадени пред
първата инстанция.
Още веднъж при цялостния и обективен анализ от моя гледна точка
считам, че:
Първо, не са доказани по размер и по основания от обективна страна
деянията, за които той е обвинен и осъден.
И при цялостен обективен анализ няма категорични доказателства за
наличие на пряк умисъл за извършването на това престъпление.
Обстоятелството, че не е обжалван ДРА не може да бъде вменено във
вина и от там да се съди за умисъл за извършването на такова деяние.
11
Безспорен факт е, че подсъдимия е осъждан, но това не влияе и не следва
да влияе върху анализа на доказателствения материал и правните изводи,
които настоящия съдебен състав следва да направи при постановяването на
своя съдебен акт.
В този смисъл моля да уважите жалбата или да върнете делото за ново
разглеждане на първата инстанция или постановите оправдателна присъда,
така както е поискано с въззивната жалба от колегата К..
ПОДС.Б.: – Не съм цвете за мирисане, но пък нямам да дължа нито един
лев на държавата. За всичко, за което съм бил осъден съм си платил в срок и
до стотинка. Но за това, за което ме обвиняват днеска абсолютно не мога да
се съглася, че имам умисъл, че съм виновен или съм укрил или декларирал
неистини. Нищо не съм декларирал аз и нищо не съм укривал.
Значи С. настояваше за тази сметка, жената каза носиш ми разбивките, аз
си осчетоводявам физическо лице, фирми, всичко с договорите както и
признават моите служители всеки месец са правени джобчета със сделки, с
движения, транзакции, с всичко по сметката.
Нямам никакви познания към данъчните неща, тя си имаше разпечатка от
банковата сметка, имаше си заложни билети, договори и ипотеки на Кредит
ЕООД.
Тук се говори, че ми слагат някакви пари от Кредит ЕООД от Ж.Й.Д.,
която, както каза защитника ми, не е разпитвана, а пък съдът постановява
имота на Кредит ЕООД и все още си е собственик на Кредит ЕООД. Така, че
само от там 42 000 лева не съответстват на обвинението.
Както е видно от проверяващия орган наистина имам много сметки, 7
или 8 са били за този етап. Защо само една сметка е ползвана от пълномощно
и транзакции от трети лица. Защо нито една от другите сметки нямат нито
един превод, не два, един, значи то очевадно е, че тази сметка не е
обслужвала единствено и само Б. АНД. Б..
Изцяло съм се доверил, може би там ми е била грешката на
счетоводителя си, т.к. по моите разбирания като си плащаш коректно и в срок
трябва да получаваш коректна и точна услуга.
Значи това, че С. ми е била счетоводител се доказа в хода на и на
следствието и на съдебните заседания. Тя го признава и пред следовател
12
февруари 2018 година, така, че не се смятам за виновен, но се чувствам
предаден от нея, защото аз съм й подписал декларациите, уточнено е, че са
попълвани от нейни служители там, там бяха дузина хора. Дори и тя
потвърждава, че съм държал първи да бъда обслужван, значи човек, който е
принципен и държи първи да бъде обслужен няма за цел да укрива данъци.
Другото нещо, безкрайно в момента съжалявам, че съм ги приел, че ги
дължа тези пари и съм ги платил в срок, а не съм го обжалвал този ДРА, не
съм мислел, че ще имам такива големи неприятности, защото ако се зачетете
в тези томове, може би три или четири пъти се преповтарят копи – пейст,
копи – пейст, копи - пейст. Тука да има една или две папки.
Аз си знам честта, която нося и си знам що за мъж съм и затова се
чувствам наивен да, но виновен не.
Мисля, че и НАП имат грешка, защото като са видели толкова потоци
през тази сметка никой не ми е напомнил абе, ти подаде ли. От 2-3 години ми
пускат писъмца на електронната поща еди кой си е декларирал, тогава за тия
големите суми защо не са ми напомнили, изглежда, че са били декларирани
към фирмите.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Б. – Искам този път поне честта ми, вярата ми в съда да бъде
оправдана.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13