№ 91
гр. гр. Добрич, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
Членове:Павлина Н. Паскалева
Деница Б. Петкова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20233200500056 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В против разпореждане №638 от
22.12.2022г. на РС Каварна по ч. гр. д. №20223240100548 по описа на същия
съд за 2022г. в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против длъжника М. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. Ш., ул. „***” № 7 за
сумата от 122,32 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.11.2021 г.
до 15.09.2022 г. по договор за потребителски кредит № 40006288511 от
20.10.2021 г.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане,
като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“
№49 бл.53Е вх.В в развилото се производство по ч. гр. д. №20223240100548
1
по описа на РС Каварна 2022г. е издадена Заповед №234/22.12.2022г. за
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът М. Б.
С., ЕГН **********, с адрес гр. Ш., ул. „***” № 7 да заплати на кредитора
следните суми: 600,00 лева, представляваща остатъчна, непогасена, изискуема
главница дължима по Договор за потребителски кредит № 40006288511 от
20.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението; 155,15 лева, представляваща лихва за забава за периода от
16.11.2021 г. до 15.09.2022 г.; сумата от 25,39 лева, представляваща законна
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.11.2022 г. и сумата от 25,00 лв.,
представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от
искането.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
изпълнение за следните суми: неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст в размер на 180,00 лева; неплатено възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 420,00 лева; договорно възнаграждение в
размер на 122,32 лева, дължимо за периода от 15.11.2021 г. до 15.09.2022 г.;
неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземания в размер на
30,00 лева, начислени на 30.11.2021 г., както и сумата от 105,66 лева,
претендирана като разноски в производството.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в
обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Съдебната практика приема, че „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1
ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански,
респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти,
обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително
определени правни норми, при приложението на които съдът прави
конкретна преценка на обстоятелствата. Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен
принцип, който може и да не е законодателно формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
2
неоснователното облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на
другата. Накърняване на добрите нрави е налице и когато договорната
свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни
тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение.
Действително не съществува законово ограничение за размера на
договорната лихва, поради което водеща за страните е разпоредбата на чл.9 от
ЗЗД с посочените рамки – императивните правни норми и добрите нрави. В
чл.19, ал.4 ЗПК е регламентирано законово ограничение за размера на
годишния процент на разходите, а именно – да не е по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определена с постановление на Министерския съвет. Това ограничение обаче
не намира приложение, макар и в него да е включена възнаградителната
лихва. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената
парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен
критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен
принципа на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ответника е размера на законната лихва към този момент, без
обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва.
Съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, се
приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително е тя да не надвишава с повече от три
пъти законната такава /в този смисъл решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС
по гр.д. №315/2005 г. II г.о., и др. /. В случая това съотношение не е налице.
Договорената по процесния договор годишна лихва в размер на 40,09 %
надхвърля значително размера на законната такава, при определения от БНБ
основен лихвен процент към датата на сключване на договора и 10 пункта
надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е
нищожна.
Уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва, е
извън рамките на свободата на договарянето по чл.9 ЗЗД. Целта на
уговореното възнаграждение по договора за заем е покриване на разходите на
кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на
гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да
реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така
уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до
3
неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на това възнаграждение
не съответства на предназначението му, и с оглед съотношението спрямо
законната лихва, води до неправомерно разпределение на блага в
отношенията между страните. При това изводът на районния съд, че
договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави е правилен.
Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №638 от 22.12.2022г. на РС Каварна по ч.
гр. д. №20223240100548 по описа на същия съд за 2022г. в частта, с която е
отхвърлено заявлението на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника М. Б. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Ш., ул. „***” № 7 за сумата от 122,32 лева - договорно
възнаграждение за периода от 15.11.2021 г. до 15.09.2022 г. по договор за
потребителски кредит № 40006288511 от 20.10.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4