№ 49
гр. София , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ в публично заседание на
втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р.
ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20201110144527 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. С. К., чрез адв. Ю.а и адв. Ю., срещу
фирма, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 424,66 лв.,
претендирана съгласно Констативен протокол № номер от 06.09.2020 г. за предоставени
ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се в с. адрес.
Ищецът твърди, че собственик на посочения по – горе недвижим имот, който бил
посетен на 06.09.2020 г. от неизвестни лица, представили се за служители на ответника, като
едностранно от тях бил съставен Констативен протокол № номер от същата дата, в която се
твърдяло, че било констатирано просрочено задължение на И.К. към фирма в размер на
424,66 лв. Поддържа, че съставеният констативен протокол е незаконосъобразен, тъй като в
сега действащите общи условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. не
била предвидена процедура по съставяне на констативен протокол за установяване на
дължима сума към определен период. Счита, че посочената сума била неправилно и
незаконосъобразно начислена, доколкото в констативния протокол нямало посочен период,
за който да се твърди да е била изразходвана водата. Релевира възражение за погасяване по
давност на всички начислени задължения за период по – дълъг от 3 години, считано от
датата на завеждане на исковата молба. Ето защо моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава предявения иск по основание и размер. Поддържа, че ищецът действително не
дължи плащане на оспорените задължения, които били отписани от партидата му. В тази
връзка моли съда да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК. Претендира разноски
на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК при разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че
претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува в претендирания размер.
С оглед наведената в исковата молба основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По делото е безспорно обстоятелството, че ищецът е собственик на водоснабден имот,
находящ се в с. адрес, за който е открита партида с кл. № ***
Ответникът изрично признава, че ищецът не дължи плащане на сумата от 424,66 лв.,
претендирана съгласно Констативен протокол № номер от 06.09.2020 г.
Изложеното предпоставя, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските в производството:
Със съставянето на процесния констативен протокол от 06.09.2020 г. за оспорената
сума се застрашава правната сфера на длъжника, доколкото представлява активно
извънпроцесуално поведение за събирането на тази сума. Право на преценка на длъжника е
как да проведе защитата срещу това поведение, извънсъдебно или по пътя на по –
интензивната съдебна защита, която слага окончателно край на спора, който спор в крайна
сметка е резултат от поведението на фирма, поради което е неоснователно искането на
ответника по чл. 78, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски за държавна такса в исковото производство в размер на 50 лв., за
държавна такса за разглеждане на частната жалба в размер 15 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 16.09.2020 г., който в тази част служи като разписка, т.е. общо 365 лв.
Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, тъй като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в
минималния размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на внесените 127 лв.,
представляващи гаранция по допуснато обезпечение на иска следва да се отбележи, че тази
сума не представлява разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК и подлежи на възстановяване
по реда на чл. 403, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. С. К., ЕГН **********, с адрес:
***********, срещу фирма, ЕИК ************** със седалище и адрес на управление –
адрес, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. С. К. не
дължи на фирма сумата от 424,66 лв., претендирана съгласно Констативен протокол №
номер от 06.09.2020 г. за предоставени ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се в с.
адрес.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ************** със седалище и адрес на управление – адрес,
2
да заплати на И. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 365 лв., представляваща разноски за държавни такси и адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3