№ 131
гр. София, 07.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско
дело № 20221100500005 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.577 вр. с чл.274 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№ 18-00-161/20.12.2021
година, подадена от нотариус Л.А.Л. срещу определение
№2070/22.11.2021година, постановено от съдията по вписванията при СРС за
вписване на препис/извлечение от саморъчно завещания на Б. Л.К., обявено с
протокол за обявяване рег.№2538/28.10.2021 г по описа на нотариус Л. Л., рег.
№044 на НК и декларация с нотариална заверка на подписа на страната,
ползваща се от завещанието.
В жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като
мотивите на съдията по вписванията за липса на удостоверение за данъчна
оценка на имот, предмет на разпоредителната сделка, не кореспондира с
доказателствата по преписката и това е така, тъй като видно от тези
документи такъв документ е представен с молбата за вписване и той
удостоверява, че не са налице непогасени данъчни задължения за имот; по
отношение на това, че препис/ извлечение се извършва само, когато това е
предвидено в правна норма, жалбоподателят излага доводи, че съгласно чл.8,
ал.3 от ПВ се допуска вписване и на официално заверени извлечения, които
съдържат съществените условия на акта, който се вписва и в настоящия
случай тези условия са налице; по отношение на мотива на съдията по
вписване, че не се установява съобразяване с разпоредбата на чл.536, ал.1,т.2
ГПК- превентиране на правата на трети лица, които не участват в
производството по обявяване на завещанието, се съдържа твърдение, че тази
норма е неприложима в случая, тъй като вписването има само и единствено
оповестително действие, чиято цел е избягване на правната несигурност, а
третите лица могат да защитят правата си по съдебен ред.
При таза изложените съображения развити пространно в жалбата се иска
от съда да отмени отказа на съдията по вписванията и съдът да постанови акт,
1
с който укаже на съдията по вписванията да извърши исканото вписване.
Претендират се разноските по това производство.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Подадена е молба от настоящия жалбоподател с вх.№87207/22.11.2020г.
нотариус Л. Л., рег.№044 на НК, с която се иска, на основание чл.112, б.“и“ от
ЗС да се извърши вписване на препис от саморъчно завещание с рег.№2492,
том първи, акт №66 от 19.11.2020г. по описа на нотариус Л. Л., обявено от
него, за което е образувано нот.дело №13, заведено в регистъра за записвану,
предаване, за пазене, връщане и обявяване на саморъчни завещания под
нотариално дело №18/2015г. по описа на водения от нотариус Р.Д., рег.№274
на НК, със завещател Б. Л.К., ЕГН **********, бивш жител на гр.София,
починала на 23.08.2021година, като завещателните разпореждания са в полза
на Ц.Л.Г., ЕГН **********.
Към молбата, съобразно съдържащия се в нея опис, страната е
представила 6 броя преписи от саморъчно завещание №66, том първи, рег.
№2492 от 19.11.2021г. по описа на нотариус Л. Л., рег.№044 на НК; препис-
извлечение от акт за смърт на Б. Л.К., ЕГН **********, издаден на
23.08.2021г. от СО, район „Младост“, гр.София; удостоверение за наследници
на Б. Л.К.; препис от удостоверение за данъчна оценка № ДОБ21-ДИ11 -
157(1), издадено на 03.11.2021г. от Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП
– Оборище, СО, гр.София; препис от скица №15 -1241359-15.11.2021г.,
издадена от СГКК-София; препис от схема №15 -1241390-15.11.2021г.,
издадена от СГКК- София и документ за внесена държавна такса.
Съдът констатира, че страната е представила пред съдията по вписвания
документи писмо, изпратено до нотариус Л. Л., изходящо от СО, Дирекция
„Общински приходи“, отдел „ОП- Оборище“, под регистрационен индекс
ДОБ21 – ДИ11 -157(1) от 03.11.2021 година, от началник отдел „ОП –
Оборище“, въз основа на издадено от нотариус Л. на Ц. Г. удостоверение,
относно предоставяне на информация за размера на данъчната оценка на
апартамент, находящ се в гр.София, ул.“*******, представляваща жилище,
заедно с мазе и тринадесет на сто ид.части от поземления името, че данъчната
оценка на имота е в размер на 154 202 лева и че по отношение на този имот
няма непогасени задължения.Посочено е, че тази информация се базира на
актуални към датата на издаване на документа данни.
Представеният към молбата заверен препис от саморъчно завещание,
представлява извлечение от документа, от съдържанието на който се
установява кое е лицето съставила саморъчното завещание, заветника и
имота, по отношение на който е осъществен акта на разпореждане.
При така установеното и въз основа на представените с молбата
документи, на 22.11.2021 година съдията по вписванията, постановява
определение №2070, с което отказва да се разпореди за вписване по молба с
вх.№87207/22.11.2021 година.
Отказът е връчен на страната на 14.12.2021 година.
2
Жалбата е депозирана на 20.12.2021 година.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна (т.9 от ТР №7
25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС), насочена срещу валиден
и допустим акт, поради което се явява процесуално допустима.
По основателността и.
Изяснено е в т. 6 на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д.
№ 7/2012 г., ОСГТК, ВКС, че съдията по вписванията не осъществява
проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване
акт. Проверката, която осъществява съдията по вписванията е строго
формална и отказът му може да бъде постановен поради следните
обстоятелства: че представеният акт не подлежи на вписване, по съображения
за местна некомпетентност на съдията по вписванията, по съображения,
извлечени от формата на акта и за липса на изискуемото се съдържание, ако
не е внесена дължимата такса, ако липсва скица по чл. 6, ал. 3 ПВ, ако не са
изпълнени изискванията на чл. 264 ДОПК. В мотивите на тълкувателното
решение изрично е посочено, че пред съдията по вписванията не може да бъде
заявен материалноправен спор във връзка с обективираната в акта сделка,
нито пък той има право да откаже вписване под предлог, че такъв спор е
възможен. Съдът, пред когото е обжалван отказ на съдията по вписванията,
има същите правомощия, които има и съдията по вписванията. Той проверява
редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да
разглежда или да въвежда спор за материални права, включително да
преценява собствеността на имота, за сделка с който е съставен представеният
за вписване нотариален акт.
Първото основание за постановения отказ на съдията по вписванията е
липсата на удостоверение, което освен данъчната оценка да сочи и данъчно
задълженото лице за имота и за това каква идеална част от имота е данъчно
задължен завещателя.
Към преписката е представен документ, изходящ от общинската
администрация, представляващ официален свидетелствуващ документ с
регистрационен индекс ДОБ21- ДИ11 – 157(1) от 03.11.2021 година,
удостоверяващ, че за имота, предмет на завещанието данъчната оценка е в
размер на 154 202 лева, като по отношение на този имот няма данъчни
задължение, които да са непогасени.
По виждане на състава този документ, изпратен на нотариуса е въз
основа на издадено от него удостоверение на заветника на имота (който факт
е удостоверен в писмото на административния орган) и както е посочено по-
горе същият представлява удостоверява каква е данъчната оценка на имота,
която е определена съгласно процедурата по определяне на данъчната оценка
на недвижимите имоти на граждани, уредена в Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/. Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти се съдържат
в Приложение № 2 към закона, както правилно е посочи съдията по
вписванията.
Тъй като в този официален свидетелствуващ документ не е посочено
данъчно задълженото лице, с оглед повдигнатия от съдията по вписванията
3
въпрос касателно тази липса, следва да се обсъди дали това е основание за
отказ при декларирана от компетентния орган липса на непогасени
задължения за имота, предмет на разпореждането. За нуждите на
производството по вписванията е необходимо в удостоверението да е посочен
както размера на данъчната оценка (с оглед преценката за материалния
интерес и съответно - за размера на дължимата държавна такса за вписване на
акта), така и изрично удостоверително изявление на органа, издал оценката
дали за имота има или няма непогасени данъчни задължения. За да бъдат
извършени посочените в чл.264, ал.1 ДОПК правни сделки и действия
прехвърлителят, учредителят, ипотекарния длъжник или залогодателят трябва
да представят декларация, че нямат непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни здравни осигуровки,
като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се
удостоверява в данъчна оценка.След като законът изрично е посочил
формата, с която се удостоверява липсата на данъчни задължения за имота, то
формалната преценка на съдията по вписванията се свежда до това дали са
представени съответните официални документи за липса на задължения за
имота.
Следва да се отбележи фактът, че липсва утвърден образец на
удостоверенията за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК. Такъв не е
предвиден и в приложение №2 от ЗМДТ, като в разпоредбата на чл.3, ал.2 от
приложение02 от ЗМДТ е посочено, че в цитираната разпоредба е посочено,
че удостоверението за данъчна оценка се издава за целите на облагането с
данък върху наследства и данък при придобиване на имущества, за
определяне на държавните и нотариални такси в производствата по ГПК и в
други предвидени от закона случаи.
С оглед на така съществуваща регламентация по този въпрос,
настоящият състав на съда приема, че представенитя в преписката документ
съдържа необходимото съдържание, а именно размера на данъчната оценка и
факта, че по отношение на имота не съществуват непогасени вземания.
Това съдът приема като изпълнение на необходимостта от представяне
на документ по чл.264 ДОПК и изложените от съдията мотиви в отказа за
липсана на този документ се явяват незаконосъобразни.
По отношение на втория довод на съдията по вписвания, че
представеният документ не е в цялост, а е извлечение от саморъчното
завещание.
Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.8, ал.3 от
Правилника за вписване, съгласно която се допуска вписване на официално
заверени извлечения, които съдържат съществените условия на акта, който се
вписва.
Съдът намира, че доводът на жалбоподателя се явява неоснователен и
това е така, тъй като пред съдията по вписванията следва да се представи не
официално заверено извлечение на саморъчното завещание, а официално
заверен препис от целия акт, с оглед неговото оповестително действие. Този
акт ще бъде вписан по персоналната партида на заветника и до него достъп
4
ще имат всички заинтересовани лица, които могат, при наличие на интерес да
повдигнат спор за права, както и възможност за преценка за валидността на
завещателния акт. Както изрично е посочено в разпоредбата на чл.8, ал.2 ПВ,
за вписване на всички други актове по чл. 4 се представят оригиналът и
официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се
представи оригиналът - съответно два нотариално заверени преписа от
обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим
имот. Когато вписването се извършва по молба на нотариус, се представят
три еднакви екземпляра, съответно три преписа.
Възможността да се представи официално заверено извлечение е
възможност тогава, когато се касае за имоти в различни места, което да
обоснове различна местна некомпетентност на съдията по вписванията.
Ето защо съдът намира, че в тази част отказът на съдията по вписванията
се явява законосъобразен.
Последният изложен от съдията аргумент за отказ за вписване е
позоваването на разпоредбата на чл.536, ал.1,т.2 ГПК, която норма урежда
спиране на вписванията в съответните регистри (спиране на охранителните
производства), поради което съдът приема това съображение за неотносимо
към случая.
При така изложеното съдът намира, че следва да остави без уважение
настоящата жалба и водим от това
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 18-00-161/20.12.2021 година,
подадена от нотариус Л.А.Л. срещу определение №2070/22.11.2021година,
постановено от съдията по вписванията при СРС за вписване на
препис/извлечение от саморъчно завещания на Б. Л.К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страната, при наличие на основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6