Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и втори юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Добромира Кожухарова, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 80 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.Е.
(S.E.), турски
гражданин, роден на *** г.,
чрез процесуалния му представител, против решение № 945/13.12.2019 г., постановено по АНД № 1879/2019 г.
по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0001212/10.09.2019
г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление,
на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтП, за две нарушения по чл. 12, § 2, б. “б“,
т. (ii)
от Приложение „Контролен уред“ към Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
(AETR) във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвтП, на касатора са наложени две
административни наказания „глоба“, всяко в размер на 1500 лева. Като касационни
основания се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във
връзка със събирането и оценката на доказателствата и нарушение на материалния
закон. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е приела, че на
нарушенията е дадена правилна правна квалификация, доколкото те следвало да се
субсумират не под текста на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтП, а под този на чл. 93в,
ал. 17, т. 3 от същия закон. Сочи, че съгласно чл. 34, § 3 от Регламент (ЕС) №
165/2014 държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят
формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в
превозното средство, поради което неправилно районният съд приел, че санкцията
е наложена в съответствие със закона. По посочените съображения се иска отмяната
на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – Регионална
дирекция „Автомобилна администрация – Русе (правоприемник на закрития ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе) не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя изложените от
районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Обосновано
въззивната инстанция е приела, че касаторът, като водач на товарен автомобил, е
извършвал международен превоз на товари от Турция за Румъния през територията
на Република България с превозно средство, регистрирано в първата страна, която
макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл.2, § 3, б. “а“ от Регламент (ЕО) №
561/2006 изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани
отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения
регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или
в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Следователно в случая приложение намира именно
посочената Европейска спогодба, към изискванията на която препраща и посочената
в наказателното постановление разпоредба на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвтП.
Неоснователни са възраженията на касатора за
допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон. Нормата, въз
основа на която е наложена санкцията, е тази на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр. Тя
предвижда, че водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга
работа", "време на разположение", "прекъсване" или
"дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на
превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се
наказва с глоба 1500 лв. Задължението на водача, което се нарушава с
изпълнителното деяние на това нарушение, е уредено по позитивен начин в
посочената в наказателното постановление разпоредба на чл.12, § 2, б. “б“ т. (ii)
от Приложение „Контролен уред“ към Европейската спогодба (AETR). Според нея, когато
в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не може да използва
контролния уред по допълнение 1Б (т.е. дигитален тахограф), монтиран на
превозното средство, периодите от време, посочени в параграф 3, второ тире,
букви "б", "в" и "г" по-долу, а именно всички
други периоди на работа, други периоди на разположение и прекъсванията и
дневните почивки, трябва да се запишат на картата на водача с използване на
функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване.
Според касатора на нарушението е дадена неправилна
квалификация като правилната такава е по чл. 93в, ал.17, т. 3 от ЗАвПр. Този
текст предвижда, че се наказва с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от
контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни, между които са и ръчни
записи и разпечатки.
При съпоставяне на нарушенията по чл.93в, ал.11 от
ЗАвПр и чл. 93в, ал.17 от ЗАвПр е видно, че те взаимно се изключват. За да бъде
извършено нарушението по чл.93в, ал.17 от ЗАвПр е необходимо такива ръчни
записи и разпечатки все пак да са създадени от водача, но да не са представени
при извършената проверка, т.е. това нарушение е предпоставено от фактическото
наличие на подобни ръчни записи и разпечатки. В случая не е спорно, че касаторът,
след като е бил длъжен, не е въвел по какъвто и да е начин, вкл. чрез ръчен
запис, необходимите данни за посочените в наказателното постановление дати и
часове, в които е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да
използва тахографа и това е именно състава на извършените от него нарушения –
чл.93в, ал. 11 от ЗАвПр. В тази връзка правилни са и изводите на въззивната
инстанция за наличие на административно нарушение именно по чл.93в, ал.11 от
ЗАвПр. Впрочем чл.12, § 2, б. “б“ т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ към
Европейската спогодба (AETR) предвижда определен начин на записване на
посочената в тази норма информация – не на хартиен носител, а на картата на
водача с използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване,
т.е. информацията се записва в цифров вид. Ако тя е записана по предписания
начин, при проверка от контролните органи за водача ще се породи задължение да им
представи своята карта, на която тази информация е записана, а не посочените
ръчни записи и разпечатки, т.е. такива на хартиен носител, които са относими
към аналоговите тахографи.
Неоснователно е и възражението на касатора,
обосновано с разпоредбата на чл. 34, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014. В
случая, както беше посочено, е приложим не този регламент, а Европейската
спогодба (AETR). Самата спогодба обаче, подобно на регламента, също не създава
задължение за представяне на удостоверение за дейности от водачите. Както е
посочено и в т.1 от Допълнение 3 към Приложението на Европейската спогодба
(AETR), в съответствие с член 12 bis на тази спогодба автомобилните превозвачи могат да използват предвидените образци
на формуляри за улесняване на проверките на пътя, т.е. да ползват предвиденото
в това допълнение удостоверение за дейности. Очевидно е, че ползването му е
само възможност, а не задължение. Всъщност, видно и от т. 1 от Допълнение 3 към
Приложението на Европейската спогодба (AETR), удостоверението за дейности се
използва, когато водачът е бил в отпуск по болест, в годишен отпуск или е управлявал
превозно средство, попадащо извън обхвата на спогодбата, както е определен в
член 2 на тази спогодба, т.е. не е бил ангажиран с управлението на товарен
автомобил, който попада в нейното приложно поле. По различен начин стои
въпросът с периодите на "друга работа", "време на
разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", за
невъвеждане в картата на водача на данни за които е наказан касаторът. Тези
периоди, макар да не обхващат периода на управление на товарния автомобил,
така, както това понятие е дефинирано в чл. 1, б.“ф“ от Европейската спогодба (AETR), са пряко свързани с
управлението и са обхванати от предвиденото за водача работно време (арг. от чл.
12, § 2 от Приложение „Контролен уред“ към Европейската спогодба (AETR)). По
тази причина за тяхното доказване се изисква не удостоверение за дейности, а
въвеждането им по указания в закона начин, което именно не е сторено от
касатора и за което той е бил наказан.
На последния са наложени две административни
наказания „глоба“, всяко в размер на 1500 лева, за невъвеждането на
необходимите данни за два периода,
когато водачът е нямал възможност да използва монтирания на превозното средство
тахограф, поради това че е бил извън превозното средство, а именно от 01:00
часа на 16.08.2019 г. до 01:00 часа на 21.08.2019 г. и от 01:00 часа на 31.08.2019
г. до 01:00 часа на 01.09.2019 г., което е в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН.
Междувременно обаче, с ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила
от 07.07.2020 г., нормата на чл.93в, ал.11 от ЗАвПр, в санкционната й част, е
изменена като предвиденото за нарушението административно наказание „глоба“ е
намалено от 1500 лева на 500 лева. Посоченото изменение, доколкото с него е
въведена по – ниска по размер санкция, съставлява по – благоприятен за касатора
закон, поради което и на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН именно той следва да
намери приложение.
По изложените съображения, макар районният съд да
не е допуснал процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон, постановеното от него решение следва да бъде
отменено, доколкото в закона липсва възможност за неговото изменение с цел
съобразяване на последващия по-благоприятен за дееца закон – чл.221, ал.2,
изр.първо от АПК, като делото бъде решено по същество чрез изменението на
наказателното постановление в частта по отношение на размера на наложените с
него две административни наказания „глоба“ в размер на 1500 лева като той бъде
намален на 500 лева.
Така мотивиран и
на основание чл.221, ал.2, изр.І-во, пр.ІI-ро вр. чл.222, ал.1 от АПК във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 945/13.12.2019
г., постановено по АНД №
1879/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 38-0001212/10.09.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
38-0001212/10.09.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което за две нарушения по чл.12, § 2, б.“б“, т.(ii) от
Приложение „Контролен уред“ към Европейската спогодба за работата на екипажите
на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) във
вр. с чл.78, ал. 1, т.2 от ЗАвПр и на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвПр, на С.Е.
(S. E.), турски гражданин, роден на *** г., са наложени две административни
наказания „глоба“, всяко в размер на 1500 лева като НАМАЛЯВА размера на всяко от двете административни наказания от
1500 лева на 500 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: