ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22
гр. Габрово , 03.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Кремена Големанова
Ива Димова
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20214200600009 по описа за 2021 година
Производството е по чл.249 ал.3 от НПК.
С определение от 10.01.2021г, постановено в разпоредително заседание
по НОХД № 1066/2020 година, Габровски районен съд се е произнесъл по
всички въпроси по чл.248 ал.1 н.1-8 от НПК, включително и по въпроса по
чл.248 ал.1 т.3 от НПК, като е констатирал, че на досъдебното производство
не са допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и е
върнал делото на прокурора .
Недоволен от определението останал адв.Р. Б. в качеството му на
защитник на подсъдимия П. Ц..Същият в срок е депозирал частна жалба. В
нея се изразява становище, че обвинителния акт не съдържа конкретност и
точност на фактите касаещи изпълнителното деяние така както изисква
закона.Сочи се ,че в обвинителния акт не е обоснована и фигурата на
посредствения извършител.Прави се и искане на бъде изменена мярката за
неотклонение на подсъдимия от парична гаранция в подписка, поради
продължителността на наказателното производство както и поради факта ,че
Ц. имал две малки деца и се нуждаел от средства за отглеждането им. Прави
се искане обжалваното определение да бъде отменено в атакуваната част и
делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите
1
съществени процесуални нарушения.
Габровски окръжен съд след като провери определението по повод
жалбата и съобрази доводите на адв.Б. в депозираната частна жалба, намери
за установено следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок. Определението на РС-Габрово е атакувано в частта
с която съдът се е произнесъл по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК и в частта
относно мярката за неотклонение и съобразно разпоредбата на чл.249 ал.3
НПК жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично
основателна.
Въззивният съд намира, че разпоредителното заседание по делото е
проведено от РС – Габрово при спазване на процедурата в НПК разписана за
това производство.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на РС-Габрово ,че
внесения обвинителен акт отговаря на изискванията на закона и при
изготвянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила довели до ограничаване правото на подсъдимия и неговия защитник
да разберат в какво се изразява обвинението.
Съгласно установената съдебна практика и с оглед задължителните за
съдилищата указания в ТР № 2/2002г, чрез обвинителния акт прокурорът
развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган.
Както е посочено в цитираното ТР № 2/2002г на ОСНК " Главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита. Ето защо обвинителния акт следва да бъде прецизен и
ясен и категорично да очертава състава на престъплението, в извършването
на което е обвинено дадено лице - да бъдат посочени фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при
2
всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в
съдебното производство. Също така е необходимо в обвинителния акт да бъде
посочена и правната квалификация на деянието. Посочването на
престъплението, в което лицето се обвинява, и на наказателния закон, по
който се привлича като обвиняем, също са задължителни реквизити както на
постановлението за повдигане на обвинение, така и на самия обвинителен акт.
Недопустимо е да е налице противоречие между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт, т.е. да са изложени факти за едно
престъпление, а да се предявява друго такова. Недопустимо е също така
противоречие между фактическото обвинение (деянието, изложено като
фактическа страна) и юридическото такова.
В настоящият казус обвинителният акт, въз основа на който е
било образувано първоинстанционното производство, не отговаря на
тези изисквания на закона. Налице са редица съществени фактически
противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителния акт, които опорочават обвинителната теза на прокурора и
ограничават правото на подсъдимия да изгради защитата си.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено ,че след
извършената сеч на дървета в имоти с кадастрални номера 205039 и 205045
в землището на с.Гъбене, отдел 341, подотдел“о“ на 22.09.2017г. и на
23.09.2017г. от свидетелите Р. В., М. В., М. М. и В. Г. по поръчение на
подсъдимия, отсечения дървен материал бил натоварен от свидетелите в
камиона св.К., като при товаренето не присъствал горски служител или
лицензиран лесовът. И на двете дати присъствал на място подсъдимия, който
разпечатал превозни билети с конкретно описани в обвинителния акт номера
от таблет, служебно предоставен на св.П. К., като лицензиран лесовъд. В
обвинителния акт липсват факти за това как таблета на св.Колчев се е
озовал в подсъдимия и дали издадените превозни билети представляват
надлежни документи за превоз на дървен материал. В обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено единствено ,че след проверка в
sistemiag.bg се установило, че няма издадено разрешително за сеч в имотите в
които такава е извършена от посочените по-горе свидетели. В диспозитива на
обвинителния акт обаче прокурорът е повдигнал обвинение на подсъдимия Ц.
за това, че същият извършил престъпление по чл.235, ал.1, пр.5 от НК, като
3
без редовно писмено позволително , като посредствен извършител , чрез А. К.
извозил дървета от съответните дървесни видове.
На следващо място в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурора е изложил факти за това, че подсъдимия е извършил вмененото му
престъпление в условията на посредствено извършителство- чрез действията
на свидетелите Р. В., М. В., М. М. и В. Г. извършил незаконна сеч на дървета,
а чрез действията А. К. извозил същите. В прокурорския акт се сочи също, че
подсъдимия Ц. се занимавал с изкупуване на гори и дърводобив чрез фирмата
на майка си –Т. М. и във връзка с тази дейност познавал лица, които наемал
срещу заплащане да секат гори.Такива лица били свидетелите Р. В., М. В., М.
М. и В. Г. на които той се обадил и ги ангажирал срещу заплащане да
извършат дърводобив. Въз основа на тези факти прокурора е посочил, че по
този начин подсъдимия е извършил престъплението в условията на
посредствено извършителство. В обвинителният акт обаче липсват каквито и
да било съображения защо се приеме, че е налице посредствено
извършителство, а не деяние, извършено в съучастие между подсъдимия и
свидетелите Р. В., М. В., М. М. и В. Г. От обвинителния акт става ясно ,че
тези свидетели по занятие се занимават с дърводобив, наясно са ,че следва
дърветата преди извършване на сеч да бъдат маркирани, както и да е налице
разрешително за сеч и въпреки липсата на маркировка и надлежно
разрешително за сеч са пристъпили към тази дейност. В случай ,че
прокурорът приема ,че не е било издадено надлежно разрешително за превоз
на дървен материал, същите съображения се отнасят и за св.А. К., който по
занятие се занимавал с извозване на дървен материал.
В обвинителния акт липсват фактически твърдения, че П. Ц. е взел
решение за извърши незаконна дейност и в какво се състои незаконния
характер на стореното от него. Дали е искал да предприеме „дърводобив“ или
„сеч“ на дървен материал, тъй като и двете са въведени от закона, като
самостоятелни изпълнителни деяния.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
обвинителния акт не е очертал ЯСНО И ТОЧНО нито предмета на доказване
в производството, нито участието на подсъдимия в инкриминираното деяние,
4
както и ,че е налице съществено противоречие между обстоятелствената част
на обвинителния акт и диспозитива. Констатираните нарушения немогат да
бъдат отстранени от съда в съдебната фаза, тъй като същите ограничават
правото на подсъдимия да разбере обвинението и да подготви защитата си.
Въззивният съд намира ,че обжалваното определение на РС-Габрово от
11.01.2021г. в частта в която не е констатирано наличието на допуснати на
досъдебното производство отстраними, съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия П. Ц. следва да бъде отменено, като неправилно и
законосъобразно и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на
описаните в мотивната част нарушения процесуалните правила от фазата на
досъдебното производство.
В жалбата се прави искане да бъде изменена взетата по отношение на
подсъдимия мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в по-лека., като се
атакува определението на РС-Габрово в частта в която това искане е
отхвърлено.
Настоящият въззивен състав намира ,че взетата мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ от 2000.00лева по отношение на подсъдимия Ц.
съответства на тежестта и характера на повдигнатото му обвинение, не е
завишен и размера на определената гаранция. Ц. е млад човек, трудоспособен
и сумата от 2000.00 лева не представлявала непоносима финансова тежест за
неговото домакинство.Обжалваното определение на РС-Габрово в тази му
част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното Габровски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.01.2021г., постановено по
НОХД № 1066/2021г. на Габровски районен съд в частта е констатирано, че
не са налице допуснати на досъдебното производство, отстраними,
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия П. Ц. Ц. ВРЪЩА делото на РП-Габрово
за отстраняване на констатираните от настоящата инстанция нарушения на
5
процесуалните правила от фазата на досъдебното производство.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.01.2021г.,
постановено по НОХД № 1066/2021г. на Габровски районен съд в частта, в
която е потвърдена по отношение на П. Ц. Ц. взетата мярка за неотклонение
„Парична гаранция“, като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6