Р
Е Ш Е
Н И Е №218
Гр.Варна, 16.10.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 356 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на „Изворово Агро“ ЕООД със седалище гр.Варна
срещу решение № 6 от 15.02.2019г. по търг.дело № 93/18г. по описа на Търговищки
окръжен съд, в частите му, с които е осъдено да заплати на „Константинос
Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарово, община Нова Загора сумата
9 625.45лв., част от присъдената сума в размер на 11 635.04лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана
био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от
29.01.2013г. за имоти: № 045015, нива с площ 12.7 дка, м.“Мешето“, с.Изворово и
№ 037024, нива с площ 10.501 дка, м.“Елеселер“, с.Изворово, равняваща се на
пропусната възможност за реализация на печалба от тези имоти чрез засяването на
имот № 045015 с био люцерна и на имот № 037024 с био пшеница за стопанските
2014/2015г. и 2015/2016г.
и по
жалба на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарово, община
Нова Загора, срещу същото решение, но в частите му, с които са отхвърлени
исковете му срещу „Изворово Агро“ ЕООД за сумите както следва: за разликата от
11 635.04лв. до 33 989.93лв., претендирана като обезщетение за
пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция, поради
незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013г. за имоти: №
053006, нива с площ 7.5 дка в м.“Турски гробища“, № 045015, нива с площ 12.7
дка, м.“Мешето“, № 037024, нива с площ 10.501 дка, м.“Елеселер“ и № 029006,
затревена нива с площ 2.999 дка, м.“Лозята“, всички в с.Изворово, равняваща се
на пропусната възможност за реализация на печалба от тези имоти чрез засяването
им с био продукция за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. и иска за сумата
5 144.52лв., претендирана като обезщетение за пропуснати ползи поради
незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013г. за имоти: №
053006, нива с площ 7.5 дка в м.“Турски гробища“, № 045015, нива с площ 12.7
дка, м.“Мешето“, № 037024, нива с площ 10.501 дка, м.“Елеселер“ и № 029006,
затревена нива с площ 2.999 дка, м.“Лозята“, всички в с.Изворово, равняваща се
на пропусната възможност за получаване на субсидии за тези имоти за стопанските
2014/2015г. и и 2015/2016г., от които по
СЕПП + зелени плащания – 1 999.76лв. за двете стопански години; по „Мярка
11“ от ПРСР, съгласно Наредба 4 от 24.02.2015г. – за биологични площи
/преминали периода на преход/ в размер на 2 214.76лв. –за двете стопански
години и по схема СПК – протеинова
култура – фий и люцерна в размер на 930лв. за двете стопански години.
В жалбата
на „Изворово Агро“ ЕООД се твърди че решението в обжалваната от него част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
Оспорва
извода на съда, че имот № 037024 с площ 10.501 дка е бил засят с посев от мека
пшеница през октомври 2014г., и имот № 045015 с площ 12.7 дка е бил засят с люцерна
през април 2014г.
Позовава се на данни от таблица „Използвана
земеделска земя“ в анкетен формуляр с вх.№ ЗП-01-109 от 20.02.2015г., заверен
от ОСЗ – Антоново, в която под №№ 96 и 155 са процесните имоти, и за които са
попълнени колони „намерения за засети площи“ – колона 4, а не колона 3
„засети/засадени площи“. Твърди че ако посевите са били създадени през октомври
2014г. и през април 2014г. е следвало да бъдат съществуващи към датата на
попълване на анкетния формуляр, тъй като процесният договор за аренда не е бил
прекратен едностранно, респективно продукцията не е била унищожена.
Позовава
се и на съдържанието на представения по делото сертификат за съответствие за
периода 16.01.2014г. – 16.01.2015г. относно културите „Мека пшеница“ и
„Люцерна“, като твърди че в него не са описани никакви количества биопродукция
в килограми, като твърди че посочването им съставлява нарушение по чл.40 ал.8
от Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ. Твърди че липсата на посочени
количества, означава, че такава продукция не е била произведена, а също така че
сертификатът не е валиден, тъй като е издаден в нарушение на приложимото
законодателство.
Твърди че
разгледани и анализирани в своята съвкупност посочените писмени доказателства
доказват, че ищецът не е създал в процесните имоти посеви от мека пшеница в
началото на м.октомври 2014г. и от люцерна в началото на м.април 2014г.
Сочи че
по делото липсва договор за контрол и
сертификация на биологично производство, относим към стопанските 2014/2015 и 2015/2016г. Излага че такива са
представени, но за предходни години, като последният от тях е изтекъл на
31.12.2013г. Твърди че липсва и уведомление до МЗХ за сключване на договор за
контрол и сертификация на биологично производство, като акцентира и на това, че
от датата на уведомлението започва да тече преходен период в биологичното
производство, през който не се произвежда биологична продукция, а продукция в
преход.
Излага,
че представената по делото служебна бележка от 18.07.2017г., издадена от „Кю
Сертификейшън“ АД не съставлява писмено доказателство /сертификат за
съответствие/ по смисъла на чл.29 от Регламент /ЕО/ № 834/07г. във връзка с
чл.40 от Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ, поради което и тя не може да
послужи като доказателство за произведената биологична продукция. Сочи че
служебната бележка удостоверява единствено обстоятелството, че определени имоти
са били включени в системата за контрол на биологичното производство, но не
доказва дали в имотите през стопанските
години 2014/2015 и 2015/2016 се е осъществявало биологично производство
или производство на земеделска продукция в преход. Твърди че ако са били в
преход по отношение на тях липсва правно и фактическо основание да се търси
обезщетение за биопродукция. Твърди че по делото не са представени писмени
доказателства за да се установи кога започва да тече преходният период към
биологично производство, колко е бил дълъг този период за всеки имот.
Твърди че
по делото не са представени и доказателства за първоначално закупуване и
използване на биологично произведен посевен и посадъчен материал, въведен в
електронната база данни на сортове посочен и/или посадъчен материал по чл.7 от
Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ /отм./
Излага,
че неправилно съдът се е позовал на комплексното експертно заключение при
определяне на чистия приход от култура пшеница. Сочи че за определяне на чистия
приход от култура пшеница експертите неправилно са възприели като средна цена
на културата средната цена на представените по делото фактури за продажба на
„смес от зърнени храни“ в Република Гърция. Твърди че в нито една от
представените фактури не е наличен опис на културите, които се съдържат във
въпросните смеси от зърнени храни. Излага че не може да се обвързват същите
фактури с представения по делото договор с Х К, тъй като същият не е получател
по нито една от посочените фактури. Сочи че договорът се отнася за доставка на
200 000кг. „фураж за животни, смески от зърно и люцерна“, но в договора не
е описано какви зърнени култури следва да се вложат във фуража, дали изобщо културата
пшеница присъства като съставна част от фуража, какво е съотношението на
зърнените култури със сухата маса люцерна, каква е цената на всяка от
културите, които участват в състава на фуража. Твърди че няма доказателства за
това какво е процентното съотношение на пшеницата спрямо другите зърнени
култури, които се влагат в смеските, както е каква е отделната цена на
пшеницата като суровина за производство на фураж. Твърди че по делото липсват
фактури за продажба на култура пшеница както в България, така и в Гърция.
Поради което и твърди че определянето на чистия приход от културата пшеница
следва да се извърши съобразно първата експертиза по делото, съобразно която
пазарната стойност на пшеницата и за двете стопански години е в размер на 0.52
лв./кг.
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което
предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен.
Насрещната
страна по жалбата, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваната от „Изворово Агро“ ЕООД част.
В жалбата
на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарево, община Нова
Загора, се твърди че решението в обжалваните от него части е необосновано,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно.
Оспорва
приетия от първоинстанционния съд размер на пропуснати ползи за стопанските
2014/2015 и 2015/2016 години.
На първо
място сочи, че съдът е отказал да възложи задача на експертизата да определи
размера на чистия доход от селскостопанските култури по цени на договора със
земеделския производител от Република Гърция К – на цена 0.55 евро цента или
1.07лв., въпреки че от представения по делото договор за фючърсна продажба
/продажба на бъдещ добив/ от фуражни култури от 10.11.2014г. е видно че ищецът
се е задължил да продаде на този земеделски производител био фуражни култури,
включващи фуражни зърнени култури и суха люцерна, добиви върху предварително
определени от купувача площ, в които се включват и процесните имоти.
Сочи че
претърпяната имуществена вреда се съизмерява с пропуснатите ползи от
нереализираните търговски сделки с конкретен съконтрагент, сключени през
исковия период, изчислено по цени по предлаганите цени по договора. Твърди че
за него е съществувала реална възможност през процесните стопански години да
реализира добиви от биологични зърнено-фуражни култури от процесните имоти на
средна цена 1.07лв. на килограм.
Не е
съгласен че при определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснати
ползи за двете стопански години следва да се приемат определените от
комплексната агротехническа и счетоводна експертиза стойност на култури при
съобразяване на продажните цени в Гърция, но не отчитайки договорената в
договора от 10.11.2014г. цена. Твърди че този договор е основният елемент при
доказване на възможността за реализация на продукцията, но цените по договора
не са взети предвид в приетия от съда вариант на експертизата.
Оспорва
извода на съда относно културата фий, че след като ищецът в своята счетоводна
документация не е отчел такава култура, няма как да се приеме за доказано
нейното отглеждане. Твърди че в съдебно-икономическата експертиза са доказани
добивите от тази култура, както и че за същата са направени агротехнически
мероприятия и за тази култура съществуват сертификати.
Сочи че
от показанията на свидетелите се установява че процесните имоти са били
засадени от ищцовото дружество със слънчоглед, люцерна, пшеница и фий през
стопанската 2014/2015г., както и че същите са били огледани и одобрени от
контрагента им по договора. Твърди че по делото е установено че процесните
имоти са посочени от насрещната страна по договора и с културите, с които са
били засяти се включат в предмета на договора за доставка. Твърди също така че
се касае за дългосрочен договор за фючърсни доставки, при които задължилия се
носи риск от неблагоприятни стопански години за в бъдеще, обвързани със
задължение за регулярни доставки през тези 5 години, от култури, произведени от
сертифицирани площи избрани от купувача, която осигурява възможност за
планиране на инвестициите и разширяване на производството. Твърди че съдът
неправилно е елиминирал представения договор при определяне на размера на
пропуснатите ползи. Твърди че размерът на пропуснатите ползи следва да бъде
определен съобразно установения по делото добив, който би могъл да получи
ищеца, обработвайки процесните имоти и съобразно чистия приход, който би имал,
а именно сумата общо 16 571.83лв. за стопанската 2014/2015г. и сумата
17 418.81лв. за стопанската 2015/2016г., или общо за двете стопански
години 33 989.93лв.
Оспорва и
факта, че при определяне на средната пазарна цена от комплексната експертиза са
използвани всички представени фактури. Твърди че е следвало да се изключат
всички от тях преди датата на сертифицирането на културите за стопанската
2014/2015г., а именно преди 16.01.2016г., което би довело до друг извод за
цената, а именно 0.87лв. за килограм, а не 0.78лв. за килограм. А ако бъде
причислен и слънчогледът, то средната пазарна цена за тези смеси би била
0.96лв. за килограм. Оспорва и извода на експертизата да оценява добива от
слънчоглед, въпреки че е сертифициран слънчоглед био произведен през
стопанската 2014/2015г. в размер на
19 100кг. и в размер на 62 600кг.
За стопанската 2015/2016г. Оспорва и изключително завишените разходи за
производство на културите, посочени от експертите, като твърди че същите не са
съобразени с представените им счетоводни регистри за действителните разходи, а
същите са заменени с усреднени разходи при ползване на наета селскостопанска
техника.
Оспорва
изводите на съда, че претендираните от него пропуснати ползи под формата на
неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години не
представляват установени по делото реални вреди. Оспорва изложеното от съда, че
тъй като е ищецът в предходни години е получавал такива субсидии, това не води
до извод за сигурност на получаваните субсидии и през обсъждания период. Твърди
че от самото сключване на договора и след възстановяване на действието му, той
е получавал субсидии, което доказва неговите сигурни намерения за получаването
им. Твърди че съдът не е обсъдил и събрани по делото доказателства,
установяващи сигурното получаване на субсидии, а именно: процесните имоти са
включени в системата за контрол на биологично производство, видно от
представената по делото и неоспорена служебна бележка от 18.07.2017г.
Процесните имоти са включени в системата за наблюдение и контрол от
27.12.2014г. въз основа на заявяване от ищцовото дружество и са изключени от
системата на 12.08.2015г. За процесните имоти са получени субсидии за 2015г. от
наемателя и от ответника. Сочи че
претендираните субсидии се изплащат съгласно разпоредбите на Наредба № 4 от
25.02 за прилагане на мярка „Биологично земеделие“, а основание за изплащането
им е заявяването им въз основа на налично правно основание и информацията,
която се изпраща служебно контролиращия биологичното производство орган, въз
основа на данните от наблюдението и контрола, отразени в дневника. Твърди че по
делото е установено че процесните имота са били обхванати от системата за
контрол и наблюдение по тази мярка до 12.08.2015г. и единствено поради
отнемането на правното основание на ищеца чрез разваляне на договора и
заявяването на имоти на ново основание от ответника и новия наемател е
единствената причина за неполучаването на тези субсидии.
Моли съда
да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което
да уважи изцяло предявените от него искове, ведно със законна лихва, считано от
завеждане на иска в съда.
Насрещната
страна по жалбата, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваната от „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД част.
В съдебно
заседание, чрез процесуалните си представители, и двете страни поддържат своите
жалби и молят съда да ги уважи, оспорват жалбите на насрещната страна и молят
съда ги отхвърли. Петендират направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД от „Константинос
Анастасиу – 98“ ЕООД срещу „Изворово Агро“ ЕООД за заплащане на претърпени
загуби, изразяващи се в разходи за предварителна обработка на земята: оран,
култивиране, дискуване, сеитба, валирания и окопавания и агротехнически
мероприятия за стопанската 2014г./2015г., за заплащане на пропуснати ползи,
изразяващи се в стойността на неполучената и нереализирана биопродукция след
приспадане на разходите за производство за стопанските 2014г./2015г. и
2015г./2016г. и за заплащане на неполучени и неизплатени субсидии по мерки и
схеми за директни плащания за стопанските 2014г./2015г. и 2015г./2016г., всички
претърпени поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от
29.01.2013г. за имоти № 053006
нива с площ от 7.5 дка в м.“Турски гробища“, имот № 045015 нива с площ от 12.7
дка в м.“Мешето“, имот № 037024 нива с площ от 10.501 дка в м.“Елеселер“ и имот
№ 29006 нива с площ от 2.999 дка в м.“Лозята“, и четирите по плана за
земеразделяне на с.Изворово.
Решението в частите му, с които е отхвърлен
предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се
в разходи за предварителна обработка на земята: оран, култивиране, дискуване,
сеитба, валирания и окопавания и агротехнически мероприятия за стопанската
2014г./2015г. в общ размер на 1 464лв. и е отхвърлен предявения иск за
заплащане на пропуснати ползи, изразяващи се в стойността на неполучената и
нереализирана био продукция след приспадане на разходите за производство за
стопанските 2014г./2015г. и 2015г./2016г. за разликата над 33 989.93лв. до
претендираните 42 950лв., както и в частта му, с която „Изворово Агро“
ЕООД е осъдено да заплати сумата 2 009.59лв., представляваща обезщетение
за прропуснати ползи, изразяващи се в стойността на неполучената и
нереализирана биопродукция от „слънчоглед био“ за стопанските 2014г./2015г. и
2015г./2016г. за имот № 053006 с площ от 7.5 дка в м.“Турски Гробища“ не е
обжалвано и е влязло в сила.
Не са спорни пред въззивна инстанция
обстоятелствата досежно съществуването на договор за аренда от 29.01.2013г.,
вписан в Службата по вписванията гр.Омуртаг, по силата който „Константинос
Анастасиус – 98“ ЕООД е получил за обработка процесните четири земеделски имота
за срок от шест години; предприемането на действия от страна на „Изворово Агро“
ЕООД по разваляне на договорната връзка; постановеното решение по гр.дело №
14896/15г. по описа на ВРС, с което е прието, че съществува облигационно
правоотношение между страните по договора за аренда от 29.01.2013г. Фактите, че
за периода от 15.04.2015г. до 17.07.2017г. /вписването, респ. заличаването в
Службата по вписвания/, ответникът „Изворово Агро“ ЕООД е нарушил изискванията
на договора да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на имоти, предмет
на арендния договор, както и че същите имоти са отдадени под наем на трети
лица, не са спорни пред въззивна инстанция.
По иска за пропуснати ползи:
Спорни пред въззивна инстнация са: фактът на
засяването на процесния имот № 037024 с площ от 10.501 дка в началото на
м.октомври с био продукция мека пшеница и на имот № 045015 с площ от 12.7 дка в
началото на м.април 2014г. с био продукция люцерна, съобразно твърденията на
ответника във въззивната жалба и размерът на пропуснатите ползи за двете
стопански години, въведен във въззивното производство с въззивната жалба на
ищеца.
Предявената въззивна жалба на „Изворово
Агро“ ЕООД е обоснована с попълнен от ищеца формуляр до ОСЗ за стопанската
2014г./2015г., подписан на 20.02.2015г., в който за процесните имоти не са отбелязани
засети посеви от люцерна, а е попълнено единствено намерение за бъдещо
засяване, но не и налична засята продукция, с твърдения че към датата на
прекратяване, респ. вписване на прекратяването на договора, ищецът не е
извършил твърдяните агротехнически мероприятия. Представени са по делото
анкетни карти за регистрация на земеделски производител с анкетни формуляри по
образец, подадени до ОДЗ на 25.02.2015г. в изпълнение на задължение на
регистрирания земеделски производител по чл.8 от Наредба № 3 от 29.01.1999г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Видно от същите
ищецът е декларирал и четирите процесни имота в землище с.Изворово като
обработваеми земи. Видно от следващия анкетен формуляр за текущата стопанска
2014г./2015г. по видове култури, всички култури са посочени в графа намерения
за засети площи. Представеният анкетен формуляр, представлява частен документ,
подписан на 20.02.2015г. и обективира неизгодни за съставителя факти единствено
по отношение на предприети агротехнически мероприятия за бъдеща реколта от
посочените култури за стопанска 2014г./2015г. Ищецът е навел твърдения за
създаване на посеви още през пролетта на 2014г /люцерна/, есента на 2014г.
/мека пшеница/ и пролетта на 2015г. /фий и слънчоглед/, а в коментирания
формуляр е попълнил само бъдещо намерение за създаване на подобен посев.
Декларираните данни от анкетния формуляр следва да бъде ценен с оглед всички
събрани по делото доказателства.
По делото са събрани показания на
свидетелите С Е А и Г К А, които са преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се. Въззивният съд кредитира
гласните доказателства изцяло при условията на чл.172 от ГПК предвид
установената трудова заетост за първия свидетел и родставена близост за втория.
Същевременно съдът отчита, че спецификата на спора обективно предполага
доказването му чрез свидетели, които са в трудова или друга близост със
страната и имат обективни наблюдения върху множеството стопанисвани имоти от
ищеца, тяхната площ и отглеждани култури. Показанията на свидетелите се
потвърждават и от представения по делото частен договор с гръцки съконтраген от
10.11.2014г. От показанията на свидетелите, съдът приема за установено, че процесните
имоти са засети съответно с люцерна през пролетта на 2014г., с пшеница през
есента на 2014г., слънчоглед през пролетта на 2015г. и са включени в договора с
гръцкия контрагент. Свидетелите излагат още, че гръцкият купувач огледал и
харесал процесните имоти с оглед бъдещото добиване на био реколта от тях под
формата на зърнено фуражни смески. Купувачът одобрил процесните имоти поради
специфичното разположение и особености в наторяването. Процесните имоти са
включени в нарочен списък, неразделна част от договора, а последният обективира
изричното изявление на купувача, че е извършил проверка на място и е взел
образци от почвата. Представена е служебна бележка, издадена от „Кю
Сертификейшън“ АД в качеството му на сертифициращ орган с възложени контролни
функции за потвърждаване на дати на включване и изключване от системата за
контрол на биологичното производство. И двата процесни имота са включени в
системата за контрол на 27.12.2004г. и са изключени на 12.08.2015г.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира възражението на ответника „Изворово Агро“ ЕООД че за стопанската
2014г./2015г. ищецът е нямал насаждения с био култура – люцерна и био култура
мека пшеница в два от процесните имота за неоснователно.
Не са спорни пред въззивна инстанция предпоставките
за ангажиране на договорна отговорност за вреди от неизпълнение на облигационно
отношение, обстоятелството че ищецът регулярно е реализирал и продавал през
годините зърнени култури и е реализирал приходи от тази дейност, както и че е
продавал произведената продукция основно на пазара в Гърция, наличието на
писмен договор от 14.11.2014г. с гръцки земеделец К за доставка до 2022г. на
фураж за животни, смески от зърно и люцерна общо 200 000кг., произведени
от предварително одобрени земеделски площи, включени в списък към договора.
Не са спорни пред въззивна инстанция
средните добиви на био сертифицирана продукция за отделните култури за
процесните имоти за стопанските 2014г./2015г. и 2015г./2016г., установен от
комплексното експертно заключение. Същото е изготвено съобразно данни на
водения от земеделския производител Регистър на селскостопанските мероприятия,
от който се установяват добивите от процесните култури съотнесени към площите.
Спорен е размерът на обезщетението за
пропуснати ползи. По делото са приети като доказателства две съдебни
експертизи, даващи стойност на продукцията по различен начин. Първоначалната
агротехническа експертиза е дала заключение за пазарната стойност на
неосъществената продукция базирайки се на данни от пазара в България. Този
метод на остойностяване не е съобразен с обстоятелството, че ищецът е
биопроизводител, който е бил обвързан в трайни търговски отношения за доставка
на продукцията си в Гърция. Комплексната съдебна експертиза, включваща в
състава си агроном и икономист, дава заключение за средна пазарната стойност на
био култури люцерна, пшеница и слънчоглед във варианти – в България и в Гърция,
съответно след приспадане на разходите за производството, /определени от
експертите съобразно записванията в счетоводството на ищеца по счетоводна
смеска 303 – продукция/. При изготвянето на този вариант реализирането на
продукцията в Гърция и нейната стойност се
установява от представените от ищеца фактури. Експертизата е изготвила
заключението по методология, поискана от самия ищец, въз основа на счетоводни
данни във връзка с осъществени доставки в период близък до процесния, като е
определила пазарна цена, базирайки се на осреднени стойности за пазар в
България и за пазар ЕС – Гърция. Вариант
на база цена по представения по делото договор от 10.11.2014г., сключен от
ищеца, в който продажната цена е уговорена в размер на 0.55 евро за килограм
продукция не е изготвен по делото.
Въззивният съд намира че стойността следва
да бъде определена съобразно заключението на комплексната съдебна експертиза.
Заключението е изготвено съобразно определената от страната – ищец методика –
сравнителен анализ на реализираните продажби по счетоводни документи в близки
периоди, като ищецът не е оспорил правилността на даденото заключение в рамките
на определената от него методика. Възражението на ответника, поддържано и във
въззивната жалба, че в представените от ищеца фактури няма цена за монокултура
пшеница, въззивният съд намира за неоснователно, доколкото меката пшеница,
съобразно обясненията на експертите се включва в смес от зърнени храни. С оглед
липсата на посочена стойност от експертите на цена за био продукция слънчоглед
за пазар ЕС – Гърция, по отношение на слънчогледа следва да бъде взета предвид
определената от експертите цена за био продукция слънчоглед за България. Що се касае до посочената цена за био
продукция мека пшеница
Съдът намира че договорената с договора от
10.11.2014г. цена не може да бъде приложена при определяне размера на
пропусната полза. С договора ищецът е поел задължение да доставя всяка година
до 2022г. на гръцкия си съконтрагент двеста хиляди килограма фураж за животни,
смеска от зърно и люцерна срещу договорена цена от 0.55 евро за килограм. В
приложение към договора са описани конкретните земеделски имоти, върху които ще
бъде отглеждана земеделската култура по екологичен метод, като предварително
купувачът се уверил в качеството на земите и екологичният начин на обработка на
същите. В приложението към договора подробно са описани имотите, продукцията от
които ще бъде изкупувана. Липсват обаче уточнения каква зърнена култура
/ечемик, царевица и други/ и какви фуражни растения /люцерна и други/ в кои
имоти ще се отглеждат, кой определя какви да бъдат културите и процента на
всяка от тях от общия обем. Предмет на договора е фураж за животни, описан като
„смески от зърно и люцерна“. От представения по делото договор не може да бъда
направен извод, че цялата произведена земеделска продукция от всички имоти, ще
бъде включена във фуражните смески и ще бъде доставена на гръцкия земеделски
стопанин. Ако в договора имаше ясно разписани правила, че купувачът определя
всяка година какви култури в кои имоти да се отглеждат и поето от него
задължение да изкупи на уговорената цена цялата земеделска продукция от имотите,
действително можеше да бъде направен извод че пазарната стойност следва да бъде
определена по договорената между страните продажна цена. Но съдът не може да
направи извод, че уговорените 200 000 кг. фураж, биха представлявали
цялата произведена продукция в имотите, включени в приложението. На следващо
място определената цена в договора е за стойност на килограм фураж за животни,
смески от зърно и люцерна. В рамките на договорно определената единична цена за
килограм смеска, в която различните култури участват в различно съотношение.
Определената единична цена е за килограм смеска, а не е единична цена на
килограм монокултура, и претендираното от ищеца автоматично умножение на целия
добив от процесните имоти по единичната цена от договора не може да съставлява
база за определяне величината на пропусната полза.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира
че размерът на пропуснатите ползи за стопанските 2014г./2015г. от
неполучена и нереализирана био продукция – люцерна, слънчоглед и мека пшеница
поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013г. за
трите процесни имота /без имот № 029006/ е в размер на сумата по
5 401.55лв., а за стопанската 2015г./2016г. в общ размер на сумата
6 233.45лв.
По
отношение на имот № 029006 в м.“Лозята“,
въззивният съд намира че остава недоказано твърдението в исковата молба, че
същият е засят през пролетта на 2015г. с био култура фий. Действително
свидетелят Анастасиу сочи че процесният имот е бил засят с култура фий. Но
съобразно заключението на приетата по
делото комплексна експертиза, в счетоводна сметка 303 – продукция за
процесните стопански години няма отразена култура фий. В счетоводната сметка
303 – продукция се отчитат всички направени разходи за производство на
продукцията. Поради което и разходи, свързани с агротехнически мероприятия и
подготовка на почвата и сеитба на културата фий, осъществени преди прекратяване
на договора за аренда, е следвало да бъдат отразени в счетоводството на ищеца.
При липсата на счетоводни данни за отглеждане на био култура фий в
счетоводството на ищеца, въззивният съд намира че е недоказано по делото
оглеждането на тази култура от ищеца и претенцията за обезщетение за пропуснати
ползи за този имот е неоснователна.
С оглед
на така изложеното, съдът намира че решението на първоинстанционният съд в осъдителната му част по отношение
на присъдените обезщетение за пропуснати ползи за стопанските 2014г./2015г. и
2015г./2016г. за трите имота и в отхвърлената му част за претендираното
обезщетение за пропуснати ползи за двете стопански години, включващо имота в
м.“Лозята“ и разликата над 11 635.04лв. до 33 989.93лв. следва да
бъде потвърдено.
По иска за пропуснати ползи в размер на
неполучени субсидии за двете стопански години:
Претендира се обезщетение за пропуснати ползи
в размер на неполучени субсидии по чл.38а от ЗПЗП по схеми и мерки за директни плащания: по СЕПП + зелени плащания;
по „Мярка 11“ от ПРСР, съгласно Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на Мярка
11 „Биологично земеделие“ и субсидия за протеинова култура по мярка СПК.
Посочените нормативни актове регламентират режима на подпомагане на земеделския
производител чрез субсидии, които по своята правна същност представляват
финансова помощ с целеви характер – подпомагане дейността на производителя.
Финансовото подпомагане е стратегия за реализирането на публични цели. Адресати
на подпомагане са лица, отговарящи на специалните изисквания на закона.
Законодателното предвидената система от мерки гарантира реализирането на
поставените публични цели, респ. косвено и целево разходване на средства от
производителя.
Неполучените
субсидии не съставляват пропусната полза за земеделския производител - ищец,
тъй като подпомагането е обвързано с престирането на земеделска дейност за
субсидираните имоти. При нормално развитие на разглежданата облигационна
връзка, ищецът би обработвал процесните имоти и би реализирал разходи, които се
компенсират изцяло или отчасти с получените субсидии. Финансовата помощ е
средство производителя да намали себестойността на продукцията, включително средство
да подобри и оптимизира дейността си. Земеделската субсидия се дължи при реално
направени разходи за поддръжка на наетите имоти и не съставлява пропусната
полза /в този смисъл и решение № 147 от 11.07.2012г. по гр.дело № 279/12г. по
описа на АС – Варна, недопуснато до касационен контрол с определение № 465 от
089.04.2013г. по гр.дело № 1342/12г. на ІV г.о/.
Поради
което и искът за присъждане на
неполучени субсидии за двете стопански години е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Решението на съда в тази част следва да бъде потвърдено.
По
разноските: С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и неоснователността
и на двете жалби, въззивният съд намира, че разноски за въззивна инстанция не
следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 6 от 15.02.2019г. по търг.дело № 93/18г. по описа на Търговищки окръжен съд,
в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: