Определение по дело №1264/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1220
Дата: 11 февруари 2019 г.
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20192120101264
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                                             11.02.2019 г.                                                 гр. Бургас

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети февруари                                                 две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Стоян Мутафчиев гр. дело № 1264 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от С.С.К. против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е узнал случайно в началото на февруари 2019 г., че спрямо него е издадена в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея по ч. гр. дело № 159/2016 г. по описа на БРС, които не са му предявени, както и че не е получавал документи, свързани с образуваното изпълнително дело. Счита, че с оглед неспазената процедура по предявяване на запис на заповед е налице съществено процесуално нарушение и следва заповедта и изпълнителният лист да бъдат обезсилени. Петитумът на исковата молба е да бъде прието за установено спрямо банката, че ищецът не й дължи сумите по заповедта за незабавно изпълнение и да бъдат обезсилени заповедта и изпълнителния лист.

Съдът намира, че делото не е подсъдно на Районен съд – Бургас, като мотивите за това са следните:

В исковата молба се излагат твърдения, че длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповедта за изпълнение по смисъла на чл.423 от ГПК, защото тя не му е връчена надлежно, и се иска обезсилването й и обезсилването на изпълнителния лист, каквито правомощия има въззивният съд по смисъла на чл.423, ал.3 от ГПК, но не и районният съд. На следващо място, по същество ищецът възразява отново по смисъла на чл.423 от ГПК, че не е длъжник на банката, защото вземането по заповедта е погасено по давност, респективно, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, не му е предявен, затова и иска от съда да установи, че „не дължи“.

Ето защо претенциите на ищеца представляват възражение до окръжния съд по смисъла на чл.423 от ГПК. В случай, че възражението бъде прието, кредиторът следва да установи вземането си, в което производството ще бъдат разгледани и възраженията на длъжника.

В случая не е налице хипотезата на чл.424 от ГПК, защото ищецът не твърди, че са налице новооткрити обстоятелства, и не се позовава на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Напротив, той твърди, че въобще е лишен от възможността да възрази против заповедта за незабавно изпълнение и че районният съд неправилно я е издал.

Окръжен съд – Бургас следва да изиска ч.гр. дело № 159/2016 г. по описа на БРС, защото не може да има спор за подсъдност между съдии от един и същ съд, а именно делото да бъде прекратено от настоящия съдебен състав и да бъде изпратено на съдията докладчик по цитираното частно гражданско дело за администриране на възражението.

Мотивиран от горното и на основание чл.118, ал.1, вр. чл.423 от ГПК Бургаски районен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1264/2019 г. по описа на БРС.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на БОС.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: