МОТИВИ към Присъда № 73 от 27.05.2019
г.
по НОХД № 82/2019 година
по описа на Старозагорския
районен съд:
Обвинението против
подсъдимия Е.К.Б. - роден на *** ***, към момента задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство № 199/2019 г. на
Второ РУ при ОД на МВР – гр. Стара Загора, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********,
е за това, че в периода от месец май 2017 г. до месец септември 2018 г. включително, в гр.
Стара Загора, съзнателно не изпълнил задължението си за плащане на издръжка,
постановено с влязла в сила на 09.05.2017 г. Решение № 415 от 09.05.2017 г. по
гражданско дело № 5706/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора на
детето Р.Е.Б., месечна издръжка в размер на 140.00 лева, в размер на повече от
две месечни вноски, в частност седемнадесет месечни вноски с общ размер на
задължението 2 380.00 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – гр. Стара Загора в съдебно заседание поддържа повдигнатото
обвинение и фактическата обстановка изложена в обвинителния акт. Счита, че за
посоченото в обвинителния акт престъпление на подсъдимия следва да се наложи
наказание осем месеца пробация с двете задължителни пробационни мерки.
Упълномощеният
защитник – адвокат Стефан Петров, счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание пробация за срок от шест месеца. Сочи подробни съображения.
Подсъдимият се явява в
съдебно заседание. Признава се за виновен.
По искане на подсъдимия
делото е разгледано и решено по правилата на Глава 27 от НПК.
СЪДЪТ, като взе предвид доводите
и становищата на страните ведно със събраните доказателства, самопризнанията на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, и на основание чл.14 от НПК, приема за
установено следното:
Подсъдимият Е.К.Б. е роден
на *** ***, към момента задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“
по досъдебно производство № 199/2019 г. на Второ РУ при ОД
на МВР – гр. Стара Загора, българин, български гражданин, със средно
образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Б. и
свидетелката С.Т.Т. имали сключен брак от 04.04.2009 г. и от брака им се родил
син - Р.Е.Б. на 9 години. Бракът бил прекратен с Решение № 415 от 09.05.2017
г., постановено по гр. дело № 5706/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Стара
Загора и влязло в сила със споразумение същия ден, с което решение
упражняването на родителските права се предоставя на майката - С.Т.Т., както и
осъжда Е.К.Б. да заплаща на малолетното си дете Р.Е.Б., чрез неговата майка и
законен представител - свидетелката С.Т.Т. ежемесечна издръжка в размер на 140.00
лева считано от 06.12.2016 г.
От месец май 2017 г. до месец септември 2018 г. включително подсъдимият
не е изплатил нито една вноска.
Общия размер на
неизплатените суми от подсъдимия Е.К.Б. по дължимите издръжки за периода от
месец май 2017 г.
до месец септември 2018 г.
включително или общо 17 месеца е 2 380,00 лева.
Видно от декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият получава годишно
трудово възнаграждение от 7 200 лв. или месечно възлизащо на 600.00 лв.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за установена от събраните по делото доказателства:
- самопризнания на
подсъдимия, кореспондиращи с
- прочетените и приобщени на
основание чл.283 от НПК протоколи и документи приложени по досъдебно
производство от значение за изясняване на обстоятелствата по делото: Постановление
за образуване на досъдебно производство от 12.06.2018 г.; Решение №
415/09.05.2017 г. по гр. дело № 5706/2016 г. по описа на Районен съд – гр.
Стара Загора; Изпълнителен лист от 21.06.2017 г. по описа на Районен съд – гр.
Стара Загора; Удостоверение за раждане на Р.Е.Б. от 23.07.2009 г.; Разпореждане
от 16.03.2018 г. на Районна прокуратура - гр. Стара Загора; Тъжба от С.Т.Т.; Сметка за размер на дълг от Държавен съдебен
изпълнител, изх. № 15773 от 01.12.2017 г.; Справка за съдимост, рег. № 2849 от
06.08.2018 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора; Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.10.2018 г.;
Уведомително писмо от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. Стара
Загора от 30.08.2018 г.; Справка за постоянен и настоящ адрес на Б. от
08.10.2018 г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
от 19.07.2018 г.;
- приетите в съдебно
заседание писмени доказателства - справка за съдимост и препис от съдебни
бюлетини.
Следва да се посочи, че така
посочените доказателства са непротиворечиви и съдът не счита за нужно да ги
обсъжда поотделно.
При така възприетата и
изложена по–горе фактическа обстановка, съдът приема за установено по
категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец
май 2017 г.
до месец септември 2018 г.
включително, в гр. Стара Загора, съзнателно не изпълнил задължението си за
плащане на издръжка, постановено с влязла в сила на 09.05.2017 г. Решение № 415
от 09.05.2017 г. по гражданско дело № 5706/2016 г. по описа на Районен съд –
гр. Стара Загора на детето Р.Е.Б., месечна издръжка в размер на 140.00 лева, в
размер на повече от две месечни вноски, в частност седемнадесет месечни вноски
с общ размер на задължението 2 380.00 лева.
От обективна страна, налице
е влязло в сила съдебно решение, с което подсъдимият бил осъден да плаща
издръжка на своето дете. Лицето, комуто е осъден да заплаща издръжка е негов
син, т.е., низходящ и в този смисъл е налице и другият признак от обективна страна
на престъплението по чл.183 ал.1 от НК.
От обективна страна
престъплението е осъществено чрез бездействие - съзнателно неизпълнение от страна на подсъдимия
на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски.
Разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК
постановява, че се държи наказателно отговорен този, който като е осъден да
заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Инкриминираният
период от време, за който осъденото да заплаща издръжка лице може да се държи
наказателно отговорно за съзнателно неплащане на дължимите месечни вноски е
само след като е влязло в сила осъдителното решение за заплащането на
издръжката. В случая е налице влязло в сила осъдително решение, с което подсъдимият
е осъден за заплаща месечна сума за издръжка на своя низходящ. Същността на
издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества. Издръжката
служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е
основният социален и правен аспект на родителското алиментно
задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичният режим на
задължението.
По смисъла на чл.76 от ЗЗД най–обременителното
за подсъдимия е задължението му, което като не изпълни, влече след себе си
наказателна отговорност.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им.
Това е така, тъй като подсъдимият е
съзнавал, че е осъден за заплаща ежемесечна издръжка за своя низходящ и че
неплащането на издръжката влече след себе си наказателна отговорност.
Независимо от това, подсъдимият през
визирания период, не е изпълнил задължението си и не е изплатил дължимата издръжка
за своя низходящ.
Подсъдимият се установи, че е проявил занижено чувство на родителски дълг.
При определяне вида и размера на наказанието
съдът се съобрази с двата принципа в наказателното право – на
законоустановеност на наказанието и на индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип за извършеното
престъпление се предвижда наказание до една година лишаване от свобода или
пробация.
При индивидуализация на
наказанието съдът се съобрази със степента на обществена опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на престъплението и с всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността
обстоятелства – направени самопризнания; изразено критично отношение към деянието,
сравнително затруднено имотно и материално положение на подсъдимия съобразно
приложената на досъдебното производство декларация за семейно и имотно и
материално положение.
- отегчаващо отговорността
обстоятелство – съдебно минало.
Съдът, след като съобрази
характера на извършеното престъпление, личността на дееца, степента на
обществена опасност на деянието и тази на дееца, която определя като нениска предвид
съдебното минало, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед реализиране
целите по чл.36 от НК, наложи на подсъдимия наказание пробация при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът не намира основания да
определи наказание при условията на чл.55 от НК.
Ето защо, Съдът,
на основание чл.183, ал.1 от НК, във във връзка с
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, във връзка с ал.3, т.1 от НК вр.
чл.54 от НК наложи наказание пробация с пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година с
периодичност два пъти седмично; и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от една година.
Съдът счита, че наложеното
наказание ще изпълни целите на наказанието, ще спомогне за превъзпитаването на
подсъдимия и ще подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: