Решение по дело №2035/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр.София, 03.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                                                                     2. мл. съдия СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Красимира Динева и прокурора И.Арменова като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№2035/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 28.02.2018г. по Н.О.Х.Д.№11833/2016г. СРС, НО, 104-ти с-в е признал подсъдимия И.П.К. за невиновен в това, че на 27.05.2015г. в гр. София, ж.к.”*********се заканил с убийство на Д.Г.Г., като насочил законно притежаван пистолет марка „Глог 17”, кал. 9 х 19 в областта на дясното слепоочие на Г. с думите: „Сега ще ти пръсна мозъка!”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при СРП, в които се излага становище за неправилност на съдебния акт. Представителят на държавното обвинение счита, че изводите на първоинстанционния съд не почиват на задълбочен и съвкупен доказателствен анализ. В подкрепа на това становище е посочено, че след прочитане свидетелските показания на Д.Г. по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, съдът не е изпълнил задълженията си за разкрИ.е на обективната истина, поради което е достигнал и до погрешен фактически и правен извод. Уточнява, че остава неясен довода на съда за кредитиране на съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена в хода на съдебното производство, пред другата, изготвена на досъдебното производство. Допълва се, че СРС не е обективирал защо е счел, че обясненията на подсъдимия не са само негова защитна версия. Оспорва се достоверността на кредитираните от съда свидетелски показания. Предлага се така постановената присъда да бъде отменена като да бъде постановена нова, с която подсъдимият К. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В депозирания протест не се правят доказателствени искания.

 В открито съдебно заседание на 13.06.2018г. въззивният съдебен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага повторен разпит на подсъдимия, но е необходим такъв на пострадалата Д.Г..

В дадения ход по същество, представителят на държавното обвинение намира, че обвинението е доказано изцяло, както и че фактическата обстановка така, както е описана в обвинителния акт на СРП, се потвърждава. Излага становище, че от показанията на св.Г. в съдебното заседание пред въззивния съд се установява, че е налице осъществен състав на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, както и че със заканите, отправени към нея от страна на подсъдимото лице е възбуден основателен страх за осъществяването им. В този смисъл, моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова осъдителна присъда спрямо подсъдимия К..

Подсъдимият К. се явява лично и с упълномощения си защитник - адв.П.К., която моли съда да остави без уважение протеста и да потвърди присъдата на СРС като правилна, обоснована и законосъобразна. Излага довод, че на инкриминираната дата 27.05.2015г. подсъдимият не е извършил деянието, описано в диспозитива на обвинителния акт, което се установява от всички доказателства по делото, включително и от проведения повторен разпит на св.Г. пред въззивния съд. Поради това моли съдебния състав да потвърди постановената оправдателна присъда от СРС.

 В правото си на лична защита и предоставената му последна дума подсъдимият К. се присъединява към заявеното от адвоката си.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в писмените възражения на страните и в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени, макар и не в необходимата пълнота в мотивите на присъдата. Чрез частично законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като проведе съдебно следствие с цел изясняване на фактическата обстановка и подложи на внимателен анализ останалата доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.П.К. е роден на ***г. в гр.Търговище, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, охранител, с адрес по местоживеене:***5, с ЕГН:**********, неосъждан.

Подсъдимият И.К. и св.Д.Г. се познавали от малки по повод приятелките отношения между семействата им. Връзката им започнала през месец юни 2011г., като св.Г. заживяла в дома на подсъдимия. В началото отношенията им били добри. През 2013г. К. и Г. се разделили за три месеца, като отношенията им започнали да се влошават малко преди това. Преди да се разделят за първи път, подсъдимият К. звънял на бащата на Г. -  св.Г.в Белгия, за да му каже, че майка й, св.Г., има любовник. По повод на това майката на св.Д.Г. - св. Г. не искала да вижда подсъдимия К. по никакъв повод. След тримесечната раздяла подсъдимият К. и Д.Г. се събрали, за да уредят да оправят отношенията си, по повод на което заживяли в дома на дядото на Д.,***.

На 27.05.2015г. подсъдимият и св.Д.Г. се разделили отново. Причина за раздялата им били отново проблеми помежду им, които започнали по повод бала на братовчедката на свидетелката, който бил в същия ден и на който подсъдимият не бил поканен да присъства. Допълнителна причина бил й коментар под снимка на свидетелката в социалната мрежа „Фейсбук“ от приятел на свидетелката. В същия ден св.Г. била на изпит от 18:00 часа. Към този момент тя била записала магистратура, а лекциите й били вечер в часови диапазон от 18:00 до около 21:30 часа. На сутринта на инкриминираната дата 27.05.2015г., К. отишъл на работа, като същия ден не се срещнал повече със св.Д.Г., оставил ключовете от жилището на дядо й. Последният казал на внучката си, че И./К./ е идвал, оставил ключовете и си взел нещата. Когато се прибрала вкъщи свидетелката заварила стаята си разхвърляна – по земята имало разхвърляни дрехи и плюшени играчки, които били разпокъсани.

На 27.05.2015г. К. бил на курс за обучение за охранител, който започнал от 09:00 часа. Имало обедна почивка около 20-30 минути. В 18:00 часа приключил курсът и със св.С.И.отишли с автомобила на подсъдимия да вземат св.М.В., който живеел до езерото „Ариана”. След това към тях се присъединил и св. В.Г.. Тримата посетили заведението „Воденицата” от около 20:00 часа до към 00:00 часа, след което св.С.И.си хванал такси и се прибрал в с.Железница, оставили св.М.В. до БТА, а подсъдимият със св.В.Г.продължили до кв.“Сухата река“, където К. останал да пренощува.

След 27.05.2015г. св. Г. заминала за РГърция с майка си. След раздялата им подсъдимият продължил да я търси по телефона и да я причаква до късно вечер. На неустановен ден след инкриминираната дата подсъдимият К. проследил свидетелката, която гледала дете. Звъннал й, като й казал, че е долу и ако не слезе при него щял да се качи горе при детето. След разговора, свидетелката слязла при подсъдимия, като същият я залял с енергийна напитка и й казал: „Като не искаш да се разбираме, така ще бъде.“ Заплашил я със снимки, които й бил правил и твърдял, че ще разпространи в квартала.

Свидетелката продължила да има пропуснати повиквания от него, над 20 пъти. Поради това, при едно от позвъняванията му решила да си вдигне телефона и му казала, че ако не престане да й звъни и да я притеснява, ще отиде да пусне жалба в полицията. При това подсъдимият й заявил: „Аз съм във входа“ или в коридора, при което св.Г.  си помислила, че подсъдимият е долу във входа на блока. Излизайки от стаята си го видяла в коридора на жилището, тъй като същото не било заключено. Подсъдимият К. влязъл с кални обувки в стаята, легнал на леглото й, а свидетелката  го попитала защо прави така. Подсъдимият станал от леглото и разкъсал рокля на свидетелката, която била закачена на закачалка на гардероба и й казал: „Като не искаш да се разбираш, така ще бъде. Ще те убия“. Тогава насочил пистолет към нея и я заплашил. Казал й: „Сега ще видиш какво ще се случи на дядо ти“. Свидетелката се уплашила. В този момент дядо на св.Г. бил в другата стая, кучето започнало да лае и подсъдимият избягал. Подсъдимият К. имал разрешително за два пистолета, като притежавал съответно „Глог“ и „Берета“. Първият му пистолет бил „Берета“.

След тази случка свидетелката изпитвала страх да излиза навън и дори да си има приятел. От страх първоначално не излизала сама навън. Случката й се отразила много зле. След 27.05.2015г. свидетелката пускала няколко жалби в районното, но от полицията не взели мерки веднага. Когато отишла за една от жалбите, полицай й казал, че това не зависи от тях и било най-добре да опита се разбера сама с него и да се помирят. Подсъдимият я заплашвал по мобилното приложение „Вайбър“ с лице на име „Т.“ от Търговище, който бил приятел на баща му.

Въпреки това, двамата не прекратили окончателно отношенията си, като свидетелката отишла заедно с подсъдимия К. на гости на св. В.Г.след 27.05.2015 г., както и на басейн през месец юли на същата година.

Преди обследване доказателствената част на анализирания съдебен акт и извършване на собствен логичен и правен анализ, настоящата въззивна инстанция следва да посочи няколко недостатъка при извършената от СРС процесуална дейност, онагледена в съдебен протокол и мотивите към присъдата. Макар и обосноваващи допуснати процесуални нарушения от страна на долния съд, същите не са с такъв характер, че да налагат отмяна на присъдата и невъзможност за установяване волята на решаващия съд.

На първо място следва да се укаже, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при прочитане свидетелските показания на Д.Г. по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Както правилно е посочил представителят на прокуратурата, съдът не е запитал свидетелката кои показания поддържа – дадените пред съда или тези пред разследващите органи, с което е поставил под съмнение крайното си решение. Посоченото процесуално действие е било необходимо с оглед констатираните противоречия в показанията на свидетелката Г.досежно датата на инкриминираното деяние.

Този пропуск от страна на районния съд доведе до провеждане на въззивно съдебно следствие пред настоящия съдебен състав, при което беше проведен повторен разпит на св.Г. и повторена процедурата по чл.281, ал.4 от НПК, с което се изясни важен спорен момент по делото, а именно, че на инкриминираната дата 27.05.2015 г. свидетелката не е виждала подсъдимото лице.

Така изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства - обясненията на подсъдимия К.; показанията на св.Д.Г., включително и дадените такива на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; показанията на св.С.Г., Г.Г., Б.Г., А.Б., М.В., В.Г., Н.В., Р.А.и С.И.; заключението на вещите лица С.и М.по назначената комплексната съдебно-психиатричната и психологична експертиза (КСППЕ) на св.Д.Г., както и от писмените доказателства и доказателствени средства, надлежно приобщени по делото.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът е анализирал доказателствените източници, макар и кратък, като е обосновал съображенията си, макар и в основни маркери, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други.

При направен самостоятелен анализ на показанията на свидетелите, настоящият съдебен състав, подобно на първия, отчита минимални противоречия между тях, но споделя извода на първата инстанция, че в основните и значими аспекти по делото разказите на свидетелите съвпадат, поради което ги приема за достоверни. Така районният съд е отбелязал несъществени непълноти в показанията на св.Д.Г., които същевременно законосъобразно бяха преодолени чрез извършване на повторен разпит пред настоящия съдебен състав и прочитане на показанията й по реда на чл.281, ал.4 от НПК. Пред настоящата инстанция свидетелката разказа детайлно за взаимоотношенията си с подсъдимия, както и за проблемите във връзката им. Същата признава, че са се разделили два пъти, като втората им раздяла била именно на 27.05.2015г., за която дата обаче категорично отрича подсъдимият К. да е отправял заплахи към нея. Същевременно св.Г. потвържди, че подсъдимият е приел тежко раздялата, проявление на което било разхвърлянето на нейни вещи в стаята й, както и  последвал системен тормоз по телефона и посредством мобилното приложение „Вайбър“. Разказва и за среща помежду им, при която подсъдимият действително я е заплашил с оръжие и се е заканил, но твърди тази заплаха да е била след инкриминираната в обвинителния акт дата. В показанията, събрани при условията на непосредственост пред настоящата инстанция, свидетелката отрича да се е виждала с подсъдимия на инкриминираната дата, посочва аргументирано защо помни именно тази дата и какви ангажименти е имала до края на деня. Същата е категорична, че на тази дата подсъдимият К. не й е отправял заплаха с оръжие и въззивният съд няма основание да не се довери на тези твърдения, при все, че същата в разказа си наведе и множество негативни факти досежно отношението и поведението на подсъдимото лице. Въз основа на разпита й, първоинстанционният съд законосъобразно е поставил в основата на фактическите си изводи тези гласни доказателствени средства. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, намира показанията на свидетелката за еднопосочни, последователни, непротиворечиви, изграждащи по убедителен начин фактологията на случилите се събития. Същите са източник на пряка доказателствена информация относно релевантните по делото факти, поради което им се довери.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството за неосъществена заплаха от страна на подсъдимия по отношение на св. Г. се подкрепя и косвено от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на свидетелите С.И., М.В. и В.Г., които си кореспондират. Същите се отличават с взаимосвързаност, като липсват съществени противоречия между изложеното от тях по отношение релевантните към делото факти. Въпреки това, дори и посочените свидетели бъдат приети за т.нар.“нарочни свидетели“, от показаниятана св.Г. безспорно се опровергава по същество твърдяното събитие да е настъпило на инкриминираната и единественоподлежаща на обследване дата – 27.05.2015г.

На следващо място обосновано районният съд е обърнал внимание на факта, че по делото няма свидетели-очевидци, от които да може да се извлече пряка информация досежно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради това е обсъдил показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели  С.Г., Г.Г., Б.Г., А.Б., М.В., В.Г., Н.В., Р.А.и С.И., досежно характера на отношенията между подсъдимото лице К. и св.Д.Г., като ги е кредитирал в този смисъл, с който извод се солидаризира и настоящия съдебен състав.

Според въззивния съд първата съдебна инстанция е подходила с необходимата критичност и внимание към обясненията на подсъдимия, отчитайки двойствената им правна природа – на гласно доказателствено средство и средство за защита. Съдът напълно споделя извода на районния съд в частта им, в която излага информация за отношенията си със св.Г., както и за случилото се на инкриминираната дата. Правилно контролираният съд е отчел, че същите не са изолирани, а напротив – подкрепят се показанията на св. Д.Г., С.И., М.В. и В.Г., поради което е верен извода на съда, че обясненията на подсъдимия не са единствено защитна версия, а отговарят на действителността.

Подобно на районния съд, настоящият кредитира като обосновано и обективно заключението на комплексната СППЕ, назначена в съдебната фаза – д-р С.и д-р М., от което се установява, че към инкриминирания период и след това св. Д.Г. не е изпитала интензивен страх за живота си. Вещите лица са констатирали, че от проведените разпити със свидетелката не се налага заключение за поведенчески и емоционални симптоми, които да говорят за преживян силен стрес, вследствие на твърдените заплахи,  който да е довел до избягващо и защитно поведение, интензивни емоционални преживявания и нарушаване на пълноценното социално функциониране на свидетелката. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно районният съд не е кредитирал даденото заключение на КСППЕ, което е депозирано на досъдебно производство, а е приел за релевантни изводите на вещите лица, представени пред съда, доколкото същите са базирани на по-богат по обем доказателствен материал, събран в хода на съдебното следствие, което е посочено и в мотивите, поради което намира възражението на държавното обвинение по този пункт за неоснователно. В заключение, при така дадените показания от св.Г. във въззивното съдебно следствие, смисълът и значението на визираните експертизи е ирелевантен.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените към делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за предупреждение от 15.12.2015г. (л.10 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване (л.50 от досъдебното производство), заверено копие на разрешение за придобиване на оръжие №20140047778/19.05.2014г. (л.69 от досъдебното производство), заверено копие на разрешение за придобиване на оръжие №185/20.03.2009г., ведно с контролен талон (л.70 от досъдебното производство). При служебната проверка на същите, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват изцяло на свидетелските показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се събития.

Констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимия К., съдът вярно е направил въз основа на наличната по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.

При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият И.К. не е осъществил от обективна страна престъпление по  чл.144, ал.3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 27.05.2015 г. в гр.София, ж.к.”*********се заканил с убийство на Д.Г.Г., като насочил законно притежаван пистолет марка „Глог 17”, кал. 9 х 19, в областта на дясното слепоочие на Г. с думите “Сега ще ти пръсна мозъка!”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което намира от правна страна следното:

Подсъдимият ИВАН П.К. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК срещу свидетелката Д.Г., поради което правилно СРС го е признал за невиновен.

На първо място следва да се отчете, че престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, предвид систематичното място, където се намира (раздел V – „Принуда”) от глава II на НК (”Престъпления против личността”) закриля от противоправни посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането на това престъпление от деятеля се цели промяна на поведението и действията на заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца насока. За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето/лицата и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Тъй като иде реч до засягане на свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде отправена именно към него, за да може да стигне до неговото съзнание. Съгласно задължителна за съда съдебната практика, а и предвид съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да са възбудили такъв страх у лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а само да са били в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена. В този смисъл е и ТР № 53/1989г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК, законът не изисква към момента на извършването му - отправянето на заканата с убийство, у дееца да има оформено решение за неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.

От субективна срана съставът на това престъпление изисква деецът да съзнава съдържанието на заканата и нейното възприемане от заплашения като действителна такава като не е необходимо лицето в действителност да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

На следващо място, разпоредбата на чл.304 от НПК посочва хипотезите, при които подсъдимият следва да бъде оправдан, а именно - когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено виновно. Съгласно чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК присъдата не може да почива на предположения, като съдът признава подсъдимия за виновен единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Въззивният съд намира за правилни изводите на СРС, че в хода на съдебното производство не е установено по изискуемия от закона категоричен и безспорен начин подсъдимият К. да е осъществил вмененото му престъпно деяние. От доказателствената съвкупност се установява, че св.Г. и подсъдимият са имали дългогодишна интимна връзка, краят на която е сложен на 27.05.2015г. Безспорен остава факта, че след раздялата им подсъдимият е звънял и търсил контакт със свидетелката и двамата да продължили да се виждат и след раздялата си, но правилно районният съд е приел, че липсват както преки, така и непрекъсната верига от косвени доказателства, която да очертава единствено възможния правен извод за съпричастността на подсъдимото лице към вмененото му престъпление. Само за отбелязване са и обстоятелствата, че както протокола за предупреждение, а и жалбата, инициирали настоящето производство датират от м.декември 2015г., като като логика насочва към потвърждаване действителността показанията на св.Г., че инцидента с подсъдимия е настъпил по-късно и категорично след 27.05.2015г.

По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, като намира за недоказан от обективна страна фактът на изричането на заплашителни реплики от страна на подсъдимия, отправени към свидетелката Г., които да се субсумират под хипотезата на  чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК като закана с убийство. В тази връзка и след подробен анализ най-вече на свидетелските показания на Д.Г., както и обясненията на подсъдимия, правилно районният съд е констатирал, че същите се явяват логични, достоверни, непротиворечиви, и същевременно намират подкрепа в останалия доказателствен материал, в т.ч. разпитите на свидетелите С.И., М.В. и В.Г.. Обстоятелството, че между пострадалата и подсъдимия е имало многобройни конфликти не обосновава само по себе си извод за осъществено от подсъдимия престъпление по  чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Поради направените изводи и разноските по делото следва да бъдат оставени в тежест на държавата.

Предвид изложеното и извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставена без уважение, като неоснователен. 

Мотивиран от горното и на осн. чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 28.02.2018г. по  Н.О.Х.Д. №11833/2016 г., СРС, НО, 104-ти  с-в.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................                             

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1....................................

                                                                                                         

        2....................................