Мотиви към Присъда № 342
от 02.10.2013 година, постановена по НОХД № 433/2013 година по описа на РС -
Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против В.Л.
/V. L./, роден на *** ***, Еритрея, живущ ***, Еритрея, гражданин на Еритрея,
без образование, неженен, неосъждан, е повдигнато обвинение по чл. 279,
ал.1 от НК, за това, че на 12.02.2013
година, в района на 253 гранична
пирамида, в землището на село Вълча поляна, община Елхово, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение
от надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както
от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от
подсъдимият престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание
при условията на чл.54 от НК при балансиращи отговорността обстоятелства,
конкретно шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер в минимален размер,
като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода да бъде отложено за срок от три години.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия, редовно призован за датата на
съдебното заседание чрез служебният си защитник /така, както изрично е заявил в
хода на ДП/ и с участието на служебен защитник – адв. Б.Ч.-Р. ***. Освен това,
от служебно изисканата справка от ДАБ при МС се установява, че подсъдимият е
обявен в неизвестност от 29.04.2013 година. Защитникът не оспорва, че
подсъдимият с деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна съставът на престъпление по чл.279, ал.1 от НК. По отношение на
наказанието защитникът пледира същото да бъде определено при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, като се определи наказание около минимума на
лишаването от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК и минимума на кумулативно предвиденото наказание глоба.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият В.Л. /V. L./, роден на *** ***, Еритрея,
живущ ***, Еритрея, гражданин на Еритрея, без образование, неженен, неосъждан.
Същият не е представил документ за самоличност както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие, поради което е самоличността
му е установена по негови данни.
Подсъдимият В.Л. /V. L./,
който живеел в Еритрея напуснал страната си в началото на 2013 година и отишъл
в Република Турция. Подсъдимият имал намерение да се установи в Република
България, но тъй като не разполагал с
надлежно разрешение да влезе в страната ни, подсъдимият решил да премине
турско-българската граница незаконно. В изпълнение на намерението си, около
10.02.2013 година подсъдимият достигнал в близост до границата между Република
Турция и Република България. Там подсъдимият се срещнал с група лица от
африкански произход, които също възнамерявали да преминат границата. От там подсъдимият
заедно с други лица, тръгнали пеша по посока към граница между Република Турция и Република
България. На 12.02.2013 година, подсъдимият, заедно с останалите лица, в района на 253 гранична пирамида в землището
на село Вълча поляна, община Елхово, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България. Подсъдимият продължил пеш
към вътрешността на страната, където заедно с останалите лица били задържани от
служители на гранична полиция. При задържането подсъдимият не представил документ
за самоличност.
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че
подсъдимият В.Л. /V. L./ не е осъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода на
ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Д.П.,
дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по
делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля П.
съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични
и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в
които се съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на
вина. Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията
на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните
си изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият В.Л.
/V. L./ е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй
като на 12.02.2013 година, в района на 253
гранична пирамида, в землището на село Вълча поляна, община Елхово, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на
властта.
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият В.Л. /V. L./ е
осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без
да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи
гранично- пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза,
удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед
неговото гражданство, така и с оглед
държавата, от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим
и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП
със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало,
като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля П.
и самопризнанията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушила установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на
надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница. Довършено "влизане" и "излизане" през границата по
смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял
наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна
защита на границата (по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1
на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. №
114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов ). Така очертани обективните
белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи,
както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а
също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е
целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне
до Република България.
Предвид изложеното,
съдът призна подсъдимият В.Л. /V. L./ за
виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
В настоящия
случай съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК.
Съгласно цитираната разпоредба, не се наказва лицето, което влезе в страната,
за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл.27,
ал.2 от Конституцията, Република България дава убежище на чужденци, преследвани
заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и
свободи. Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон. Това е
Законът за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определящ
условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията
на Република България, както и техните права и задължения. Съгласно чл.1, ал.2
от ЗУБ, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по
този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна
закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя
на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради
политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея. За предоставяне статут на бежанец е без
значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия,
националност, социална група, изразява политическо мнение или изповядва
политическо убеждение, които са в основата на преследването. Достатъчно е
органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът
има такава принадлежност. Преследването може да се осъществява от държавен орган
или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да
противодейства. Преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Действията на преследване
могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни,
полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел
дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би
довело до извършване на деяния, даващи основания за отказ, прекратяване и
отнемане на закрила и за спиране или прекратяване на производството.
Хуманитарен
статут, съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден
да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази
държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно
наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско
лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Процедурата за
преодставяне на статут започва по молба на
заинтересованото лице, която може да бъде в устна, писмена или друга форма.
Съдът не
намери основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за
ненаказване на подсъдимия. Не са налице доказателства по делото, от които да се
приеме, че подсъдимият е влязъл в
страната ни с цел да търсят убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван
заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Тези обстоятелствата
подлежат на доказване, а такива доказателства по делото липсват. Подсъдимият,
видно от материалите по делото, е напуснал държавата си по произход, търсейки
по – добър живот.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимия, която не е
висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имал е добросъвестно процесуално поведение в хода
на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези
фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства -
необременено съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от
подсъдимият самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи кумулативно
предвидените наказания по чл.279, ал.1
от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода,
както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери,
че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният, към момента на извършване на
деянието не е бил осъждана за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В.Л. /V. L./ беше осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 141.56 лева по сметка на РС – Елхово за възнаграждение на
вещото лице както и по 5 лв. държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
С така
наложеното наказание съдът намери, че биха се постигнали целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: