РЕШЕНИЕ

гр. София, 17.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА                                             

           ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 828 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 122 от 20.09.2019 г. по гр.д. № 118/2019 г. на Районен съд – гр. П. е прекратен брака, сключен с акт № 12/20.06.2015 г. на община П., между А.П. Ч. /с фамилно брачно име К./ и Н.Н.К., като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи; постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име - Ч.; упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца - Н. Н. К., В. Н.а К. и М. Н.а К., е предоставено на майката и е определено местоживеенето им при нея на адрес гр. П., ул. „Св. Св. К. и М.” № 79; определен е режим на лични контакти на бащата с трите деца, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване при бащата, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на майката, една година на Великден, а на следващата – на Коледа, като в останалото време бащата може да се вижда с децата по съгласие между двамата родители, като ги взима от адреса, на който живее майката; бащата е осъден да заплаща издръжка на детето Н. Н. К. в размер на 180 лв. месечно, а на всяко от децата В. Н.а К. и М. Н.а К. – в размер на 150 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлена претенцията за издръжка на детето Н. Н. К. над сумата 180 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. Ищецът е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса върху присъдената издръжка в общ размер 691,20 лв.

С определение от 16.10.2019 г. районният съд е изменил постановените по делото привременни мерки, като е постановил мерки относно упражняването на родителските права по отношение на трите деца съобразно определените със съдебното решение.

Решението е обжалвано от ищеца Н.Н.К. в частите относно вината за прекратяване на брака, упражняването на родителските права по отношение на трите деца и местоживеенето им, режима на лични контакти, размера на издръжката на двете деца и разноските по делото. В жалбата се сочи, че в обжалваните му части решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, и необосновано, с искане същото да бъде отменено в тези му части и постановено друго, с което се обяви, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните има съпругата, упражняването на родителските права върху трите деца се предостави на бащата и се определи местоживеенето им при него в с. А., да се определи режим на лични отношения на децата с майка им и дължимата от последната издръжка, посочени в жалбата, както и да се осъди същата да заплати държавна такса върху присъдената издръжка и направените от жалбоподателя разноски.

В жалбата се излага оплакване, че в производството пред  първоинстанционния съд е допуснато нарушение на процесуалните правила, уредени в чл. 143-146 от ГПК, като съдът формално е направил доклад по делото едва в последното съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване, което според жалбоподателя е довело до накърняване на процесуалните му права.  Навежда се и възражение за необоснованост на изводите на съда и липса на убедителни мотиви при преценката на събраните доказателства - свидетелски показания, социален доклад, както и недопускането от съда на поисканата от жалбоподателя повторна, респ. разширена съдебно-психиатрична експертиза за установяване на твърдяната от него алкохолна зависимост на майката. Навежда се довод, че предоставянето от първоинстанционният съд на упражняването на родителските права върху трите деца на майката не кореспондира с критериите по чл. 59, ал. 4 от СК и ППВС № 1/1974 г. В този аспект се сочи, че в обжалваното решение липсва обосновка със съпоставка на възможностите на двамата родители за упражняване на родителските права с оглед интереса на децата, като съдът необосновано е игнорирал и отразеното в социалния доклад относно родителския капацитет на всеки от родителите, както и събраните доказателства за застрашаващо интересите на децата поведение на майката – злоупотреба с алкохол и недостатъчна отговорност при полагане грижи за тях. Сочи се също, че определеният от съда режим на лични отношения с децата изцяло съобразно поискания от ищцата ограничава възможностите на жалбоподателя за контакти с тях.

Ответницата по въззивната жалба оспорва същата. Сочи, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно, като направените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Н.Н.К. е предявил срещу А.П.К. иск за прекратяване на брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата, предоставяне на упражняването на родителските права върху родените от брака между страните три малолетни деца Н.Н.К., М. Н.а К. и В. Н.а К. на ищеца и определяне на местоживеенето им при бащата на посочения адрес, определяне на режим на лични контакти между майката и децата, като майката има право да ги взима и връща на адреса, на който живее бащата, всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч до 13.00 ч., осъждането на ответницата да заплаща издръжка в размер на 160 лв. на детето Н.Н.К. и по 150 лв.на всяко от децата М. Н.а К. и В. Н.а К., ведно със законната лихва върху всяко просрочена вноска от подаване на исковата молба, постановяване ползването на семейното жилище, лична собственост на ищеца представляващо втори етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в с. А., ул. „Д.” № 4, на ищеца.

            Ищецът твърди в исковата молба, че с ответницата са сключили граждански брак на 20.06.2015 г. и от брака си имат три малолетни деца – Н. Н. К., М. Н.а К. и В. Н. К.. Твърди се, че след сключване на брака страните заживели в жилището на ищеца в с. А. като първоначално семейните им отношения били нормални, те живеели в разбирателство, полагали грижи за първородното си дете Н.. Твърди, че след  раждането на близначките М. и В. настъпила промяна – ответницата променила отношението си към ищеца, станала груба и раздразнителна, вдигала скандали по дребни поводи, често и без причина. Въпреки оказваната й помощ за отглеждането на децата от страна на ищеца и неговите родители, ответницата все казвала, че й се спи, била замаяна, избухлива и раздразнителна. Ищецът намирал бутилки с алкохол и спирт в къщата, а впоследствие установил, че съпругата му системно употребява алкохол и е пристрастена, като при опитите му да разговаря с нея за проблемите й с алкохола и предприемане на действия за лечението й, тя категорично отказвала да има такива проблеми. Ищецът твърди, че съпругата му ежедневно била неадекватна, проспивала голяма част от времето си и изоставила грижите си за децата и домашните си задължения, поради което грижите за децата били поети изцяло от ищеца и неговите родители. Твърди, че на 08.01.2019 г. вечерта около 18,30 ч. ответницата била пияна и заспала, в резултат на което възникнал пожар в кухнята на втория етаж от къщата, като своевременната реакция на ищеца предотвратила опожаряването на цялата къща. На следващия ден ищецът подал сигнал до Д „СП” – гр. П. за закрила на децата във връзка с проблемите в семейството. Твърди се, че след злоупотребата с алкохол от страна на ответницата възникнал и случай на 24.01.2019 г., при който била счупена лявата раменна кост на детето М. поради оставането му без надзор от майката и падане по стълбите, което наложило на следващия ден ищецът отново да подаде сигнал в Д „СП” – П.. На проведената на 08.02.2019 г. в Дирекцията среща ответницата се явила пияна и се държала агресивно. Вечерта на същия ден ответницата в нетрезво състояние, ударила главата си във вратата и започнала да крещи по ищеца и да го обвинява, че я е бутнал, като децата започнали да плачат, и той се обадил на тел. 112 за помощ. Междувременно ответницата се обадила на родителите си и баща й дошъл и се държал арогантно с ищеца и дошлите на място полицаи. Тогава ответницата по настояване на близките й събрала багажа си и напуснала дома. От тогава майката видяла децата за около 10 минути на 10.02.2019 г., когато се върнала в семейния дом, за да си вземе багажа и през този период не се обадила, за да се поинтересува за състоянието на децата. Ищецът твърди, че е силно ангажиран и отговорен за отглеждането и възпитанието на децата, между тях е изградена силна емоционална връзка и децата са много привързани към него. В дома му в с. А. били изградени отлични условия за отглеждането на децата, ищецът разполага с финансови възможности за покриване на нуждите им, както и с необходимия родителски капацитет, за да се справя с отглеждането и възпитанието им.  Сочи, че неуважението на ответницата към него, злоупотребата й с алкохол, дезинтересираността й от семейството и неполагането на адекватни грижи за децата, е довело до пълно отчуждение между съпрузите, липса на всякакви физически и духовни връзки, без възможност за възстановяване, като бракът между страните съществува само формално и неговото продължаване е безсмислено и неоправдано.

            С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете. Заявява, че изложените в исковата молба твърдения, че злоупотребява с алкохол, не отговарят на истината. Твърди, че е отглеждала децата си сама, без ничия друга помощ, до 08.02.2019 г., когато е била пребита от ищеца и изхвърлена от семейното жилище в с. А.. Излага твърдения, че една година след  като със съпруга й заживели заедно в с. А., последният започнал да става груб и агресивен към нея. През м. септември миналата година той я ударил по главата, а впоследствие през ден –два й посягал, което се случвало в присъствието на децата. Ищцата излага твърдения за нанесен й от ответника на 08.02.2019 г. в дома им побой, след което тя била изхвърлена от къщата, а при опита й на следващия ден да си вземе децата, тя не била допусната до тях от ответника и родителите му. За случая на 08.02.2019 г. срещу ищеца била издадена заповед за защита по гр.д. № 120/2019 г. на П.ски РС. Ответницата оспорва твърдението в исковата молба, падането на детето М. по стълбите, довело до счупване на ръчичката му, било поради злоупотребата й с алкохол и оставянето на детето без надзор.

            Ответницата твърди, че единствено тя се грижела за трите малки деца, а родителите на ищеца го настройвали срещу нея . Сочи, че още преди да се разделят ищецът се заключвал нощем с двете малки момиченца в спалнята и не я допускал до тях, гонел я да спи в хола на дивана с момчето. Ищецът се държал с нея като робиня – непрекъснато я биел и обиждал. Компютърът в къщата се заключвал и тя нямала право да го пипа, както и много други вещи й било забранено да докосва.

            Ответницата заявява, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника. Отправя искане бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, упражняването на родителските права върху трите деца да бъде предоставено на нея и бъде определен режим на лични контакти с бащата и издръжка на децата, посочени в отговора на исковата молба, след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име Ч., семейното жилище да се ползва от ответника.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

            Страните са сключили граждански брак на 20.06.2015 г., което се установява от представеното удостоверение на община П..

            Видно от представените удостоверения за раждане, от брака си страните имат три малолетни деца – Н. Н. К., роден на *** г. и две близначки - М. Н.а К. и В. Н.а К., родени на *** г.

            Според показанията на св. Г. Н. /стринка на ищеца/, страните живеели на втория етаж на къщата на девер й, а на първия етаж живеели родителите на ищеца. Според свидетелката, за трите дечица повече се грижели Н. и родителите му, защото А. имала навика да си пийва и си полягвала, миришела редовно на алкохол. Свидетелката си спомня случка на 8 –ми февруари, когато видяла полиция в дома на страните и А., която излизала, чула гласа на бащата и сестрата на А.. В неделя видяла А. да идва в къщата, като трите деца се били стиснали за баща си и никое от тях не посегнало към майка си. Свидетелката твърди, че след това А. не е търсила децата и не се е интересувала от тях. Бащата обгрижвал децата – непрекъснато се занимавал с тях, водел ги на разходки, готвел им здравословни храни, купувал им играчки, децата били много щастливи в дома му. Свидетелката чувала Аса да отправя цинични думи към съпруга си и родителите му. Не е виждала Н. да се държи неуважително към А.. Свидетелката знае от Н., че той искал А. да се лекува, но тя не признавала.

            Според показанията на св. В. Н. /майка на ищеца/, страните са разделени от 9 –ти февруари, като поводът за раздялата бил семеен скандал, който бил предизвикан от снахата. По време на скандала свидетелката била долу на етажа и чула снахата да вика и децата да крещят. Синът й повикал полиция. След като дошли полицаите свидетелката видяла ответницата да слиза и носела чанта, в която впоследствие намерили шише с етилов спирт. След раздялата майката гледала децата за около две седмици и на 4 април те били върнати обратно с полиция. След като ги върнали обратно при тях по децата имало следи от увреждания – бузата на Николайчо била изгорена, както и ръчичката на М., посинено било лявото око на М., а по тялото на В. имало пъпки от бълхи. Децата били облечени в неподходящи дрехи, носели биберони, въпреки че били отучени преди това. Според свидетелката, причината за раздялата е употребата на алкохол от А., която била постоянно в опиянение, купувала си непрекъснато алкохол, баща й също непрекъснато я снабдявал с алкохол, а накрая стигнала до употреба на етилов спирт. Свидетелката разказва за случай, при който детето М. паднало по стълбите и си счупило ръката, което според нея било поради невниманието на майката. Твърди, че синът й чисти, готви, пере, къпе децата. Когато е на работа, тя и съпругът й гледат децата.

            Съгласно показанията на св. М. С., от март месец страните били разделени, като след раздялата децата останали да живеят при бащата. Свидетелката, която е кума на страните и живее в съседство с тях, твърди, че е присъствала на предаването на децата на майката през м. април и че децата плачели, държали се за бабата и бащата и не искали да тръгнат. Свидетелката видяла децата през прозореца, когато след това те били предадени на бабата и дядото. На следващия ден видяла, че Н. има рана на бузата, а М. имала синина на бузата и изгорена ръчичка. Децата били много стресирани. В първата година на брачната връзка между страните свидетелката забелязала отръпване между тях, говорели си заядливо и било очевидно, че между тях има проблем. От местни хора, а впоследствие и от Н. свидетелката разбрала, че А. има проблеми с алкохола. На първия рожден ден на близначките А. говорела заваляно, олюлявала се, миришела на алкохол. Свидетелката разказва за случай, при който след скандал със съпруга й А. плачела истерично и била много разстроена заради това, че Н. й е взел шише алкохол, което било подарено от баща й. Свидетелката не е виждала А. да употребява алкохол, на семейни тържества винаги употребявала съвсем малко. Свидетелката е виждала А. насинена, но няма представа от какво. А. й е споделяла, че Н. я е удрял. Според свидетелката, Н. е много грижовен баща и децата са много привързани към него.

            Съгласно показанията на св. Д. С. /общо практикуващ лекар в гр.П./, той познава А. от 2000 г., откакто е пациентка при него.  А. била много скромна и притеснителна. През м. септември миналата година А. му съобщила, че е била бита, и имала рани на много места, като констатациите си свидетелят описал в издаденото от него удостоверение. Следващият побой бил през февруари, като след извършения преглед съставил медицинско свидетелство. А. била прегледана преди това в „Спешна помощ”, като по данни от колегата му, който я е прегледал, тя не е употребила алкохол вечерта, когато е приета в спешния център. Свидетелят никога не е виждал А. с мирис на алкохол, нито в неадекватно състояние. Заявява, че няма никакви съмнения тя да употребява или злоупотребява с алкохол. След 8-ми февруари А. посещавала свидетеля като постоянно плачела и била притеснена за децата. Свидетелят е категоричен, че тя няма психически проблеми.

            Съгласно показанията на св. Цв. Т., тя познава ответницата от 20 години и е нейна най-добра приятелка. В началото на съвместния живот на страните между тях всичко вървяло много добре. След като А. забременяла за втори път, свидетелката разбрала, че тя не се чувства добре, но не споделяла за проблемите си. Свидетелката разказва за случай, когато А. я повикала в дома й в гр. П., и видяла А. обезобразена – имала огромна цицина над дясната вежда и синини по брадата и по цялото тяло. Тя й разказала, че мъжът й я пребил. Според свидетелката, А. никога не е употребявала алкохол. Тя сама си гледала трите деца и никой не й е помагал, не е имала никакво свободно време, нямала достъп до компютър и интернет. А. й споделяла, че съпругът й взимал близначките и се заключвал с тях в спалнята, а тя оставала в кухнята с момченцето. Свидетелката твърди, че е била в дома на А. *** сутринта преди извеждането на децата от там. Те били в много добро състояние – върху никое от тях нямало следи от травми или нещо притеснително. Свидетелката не е чувала да има скандали между родителите на А., нито някой от тях да употребява алкохол.

            Според показанията на св. Е. Д. /сестра на ответницата/, след раждането на първото дете започнали проблемите между страните. След като А. забременяла с близначките съпругът й започнал да я тормози психически и физически - започнал да я удря по корема и да я обижда. Миналата година септември месец била ужасно пребита. Последният побой бил на 8 –ми февруари, когато А. се прибрала в къщата на баща си, след като била изгонена. А. имала огромна цицина на главата и синини по цялото тяло. Те завели А. веднага на лекар. Според свидетелката, тогава сестра й не била пияна, тя не употребява алкохол. Съпругът й не позволил да си вземе дрехите и личните вещи. След няколко дни по нейна молба тя отишла да си вземе багажа и дрехите й били оставени в чували отвън до контейнера. Според свидетелката, Н. искал А. да си седи само в къщи, много рядко я пускал да ходи в бащината си къща, не й позволявал да излиза навън, дори и до магазина. Тя нямала достъп по компютър и интернет. От раждането на децата до раздялата А. изцяло сама се грижела за децата. В началото след раждането на близначките майка й ходела в с. А. да помага в отглеждането им, но впоследствие по забрана на свекъра и свекървата престанала да ходи. Свидетелката видяла децата сутринта преди да ги отведат и не забелязала те да имат някакви травми.

            Според показанията на свидетелите  Н. Н. и Л. А. – полицейски служители, по сигнал за разправия в с. А. те отишли на място в дома на г-н К.. Г-жа К. била на леглото в нетрезво състояние, лъхала на алкохол. Имала подутина по челото и тя казала, че й е нанесен побой от съпруга й след скандал.

            Съгласно показанията на св. И. Б., тя е израснала с бащата на ответницата П. и е техен съсед в гр. П., не е в близки отношения с нея. Свидетелката е работила около 40 г. в прокуратурата и твърди, че не е имало оплаквания и преписки срещу семейството на ответницата. Родителите на ответницата били много тихи и трудолюбиви хора и никога в квартала не е имало проблеми с тях или с децата им, свидетелката не ги е виждала да пият. Свидетелката няма наблюдения дали А. употребява алкохол, но не е чула някой да коментира за нея нещо негативно. Виждала е ответницата да плаче, когато й взели децата и изглеждала съсипана. След като върнали децата свидетелката не е чувала от дома на А. викове, ругатни и пиянски изцепки. При срещите на свидетелката с А. тя била адекватна.

            Според показанията на св. Е. С., тя познава семейството на А. като много трудолюбиво семейство и никой от тях не употребява алкохол, не е чувала викове или псувни нощно време от къщата им. Свидетелката /педагог по професия/ живее през няколко къщи от дома на семейството на А. и редовно общува с тях. Твърди, че децата на А. били винаги чистички, хубави и весели, редовно ги водели на детска градина, те били обгрижвани и обградени с внимание.

                В първоинстанционното производство е приет социален доклад на Д”СП” – гр. П. от 25.03.2019 г., в който подробно са описани действията на органа по закрила на детето и на страните във връзка с конфликта между родителите и предприетите мерки след подадения от бащата на 09.01.2019 г. сигнал за осъществен от майката тормоз над децата, злоупотреба с алкохол и неполагане на адекватни грижи за тях, от когато е започнала работата на специализираната институция със семейството на страните. Посочено е, че към момента на изготвяне на доклада трите деца се отглеждат от майката в жилището на родителите й в гр. П. и тя полага непосредствените грижи за тях. В доклада подробно са изложени констатациите на орана по закрила на детето относно жилищните условия и средата, в която понастоящем живеят и се отглеждат децата, както и битовите условия в дома на бащата в с. А., полаганите за тях грижи, нагласите на двамата родители и техния социален статус /трудова заетост и доходи/, установени на база проведени разговори с всеки от тях,  физическото и емоционално състояние на децата, установено след проведени срещи с тях, с личния им лекар, както и констатации от проведените с родителите срещи. Посочено е, че децата имат изградена емоционална връзка и с двамата си родители. Относно родителския капацитет на родителите в доклада е направен извод, че майката е в състояние да задоволи физиологичните потребности на децата, но разполага с ограничен ресурс от инструменти, опит и познания, с които да стимулира когнитивното развитие и потенциал на децата, тя проявява емоционална зависимост и незрялост в преценката и действията си, не може самостоятелно да формира мнение и да оценява обективно събитията, която самата тя провокира; действията й са противоречиви, интересите на децата не са неин приоритет на този етап, което крие рискове за тяхното развитие. По отношение на бащата в доклада е направено заключение, че той разполага с всички необходими ресурси да бъде пълноценен родител и да осиhури на трите деца грижите, от които се нуждаят.

            От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-психиатричната експертиза, изготвено от в.л. д-р Е. Г. и депозирано на 22.05.2019 г., извършено след личен преглед на ответницата, се установява следното: А.П. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост; към момента на изследването няма депресия или отклонения от нормалното психично състояние; от извършения преглед и от приложените по делото писмени доказателства не са налице данни  същата да страда от някаква форма на зависимост, включително и от алкохолизъм. В обстоятелствената част на заключението е посочено, че при прегледа не е установена абстинентна симптоматика /липсва видим тремор, изпотяване/, няма данни за налудности и халюцинации, освидетелстваната е всестранно ориентирана, емоционално е леко тревожна, особено когато описва взаимоотношенията си съпруга и децата, паметта е съхранена, интелектът е в нормата. При разпита му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че е извършил прегледа ден-два преди представянето на заключението в съда и че при прегледа от дъха на ответницата не е лъхало на алкохол, не е установил никакви симптоми на абстиненция.

            Приложено е в цялост гр.д. № 120/2019 г. на РС- П., образувано по молба на А.П.К. от 18.02.2019 г., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца Н. Н. К., В. Н.а К. и М. Н.а К., за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН срещу Н.Н.К. – за извършен от последния на 08.02.2019 г. вечерта в дома им акт за домашно насилие срещу молителката, изразяващ се в нанасяне на побой, в присъствие на трите малолетни деца на съпрузите. С решение от 20.03.2019 г. съдът, като е намерил молбата за основателна, и издал заповед за защита срещу Н.Н.К., като му е наложил следните мерки: задължил го е да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.П.К.; забранил му е да приближава пострадалата на повече от 100 метра, както и жилището й в гр. П., местоработата и местата за социални контакти и отдих, за срок от 12 месеца; определил е временно местоживеенето на малолетните деца Н. Н. К., В. Н.а К. и М. Н.а К. при майката А.П.К., за срок от 6 месеца. С решение от 17.06.2019 г. по гр.д. № 311/2019 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено горепосоченото решение на РС- П..

            Във възивното производство е приет социален доклад от 10.06.2020 г. на Д „СП” – гр. П., който в по-голямата си част възпроизвежда констатациите, направени с изслушания в първоинстанционното производство доклад от 25.03.2019 г., като са отразени обстоятелства, настъпили след изготвянето на последния, свързани с временното настаняване на децата в семейството на бабата и дядото им по бащина линия със заповед № ЗДД-СО-ПП-003/04.04.2019 г. на директора на Д”СП”-П., издадена на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДетето, както и за обстоятелствата по изпълнение на заповедта – извеждането на децата от дома на майката и предаването им на бабата и дядото по бащина линия. След постановяването на привременните мерки от първоинстанционното производство, на 30.08.2019 г. настаняването на децата в семейството на роднини е прекратено със заповед на директора на Д”СП” и на същия ден децата са предадени на майката и до настоящия момент се отглеждат от нея в дома на родителите й в гр. П.. Относно родителския капацитет на двамата родители в социалния доклад са направени аналогични с предходния доклад изводи.

                Пред въззивния съд са изслушани двамата родители, всеки от който изразява желание и готовност да отглежда децата. Бащата заявява, че децата следва да се предоставят за отглеждане на него, тъй като са много привързани към него и той е в състояние да полага грижи за тях, като не е в техен интерес да се отглеждат от човек с проблеми с алкохола, а именно майка им и обкръжението им. Сочи, че в семейството на майката децата са подложени на постоянен тормоз поради употребата на алкохол и постоянни скандали. Майката заявява, че  между нея и децата има много силна привързаност и те не могат едни без други нито минута. Сочи, че никога не е ограничавала срещите им с бащата освен по време на извънредната ситуация заради епидемията. Твърди, че по време на съвместното им съжителство тя сама отглеждала децата без чужда помощ, а съпругът й се отнасял агресивно с нея, нанасял й побои. Сочи, че децата понастоящем са в много добро емоционално, психическо и физическо състояние и в техен интерес е те да израснат в среда с майка си, с която са силно привързани.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд направи следните правни изводи:

Преди да се разгледа въззивната жалба по същество, следва да се посочи в отговор на направеното възражение, че районният съд е извършил доклад по делото едва в последното съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, че процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с докладването на делото в изпълнение на задълженията му по чл. 146 от ГПК има за последица допустимост на страната да ангажира доказателства пред въззивния съд съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК. В случая следва да се посочи, че процесуалните права на ищеца-жалбоподател да сочи относими към спора доказателства не са били нарушени, тъй като след извършването на доклада /макар и в последното съдебно заседание, след като са събрани всички допуснати доказателства/ съдът е предоставил възможност на страните да ангажират допълнителни доказателства, като и двете страни са заявили, че нямат други доказателствени искания. Отделно от това, с оглед естеството на спора /относно упражняването на родителски права/, преклузия за ангажиране от страните на допустими и относими доказателства няма, поради което и дори и в първоинстанционното производство да не са допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада, във въззивното производство не важат ограниченията по чл. 266, ал. 1 от ГПК като допустими са всякакви доказателства от значение за правилното решаване на спора, които съдът може да събира и служебно. В случая направените с въззивната жалба доказателствени искания за допускане на свидетели и назначаване на експертиза са отхвърлени от въззивния съд не поради забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК, а след преценката на съда, че същите не са необходими за решаването на спора.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в обжалваните му масти относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и относно упражняването на родителските права е неоснователна.

Относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

С обжалваното решение бракът между страните е прекратен по вина на двамата съпрузи. Ищецът е обжалвал решението в тази му част с искане да се обяви, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответницата. Ответницата, която с отговора на исковата молба е направила искане за прекратяване на брака по вина на ищеца, не е обжалвала решението в частта относно вината, поради което предмет на преценка в настоящото въззивно производство е дали дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по изключителна вина на съпругата.

Безспорно е по делото, че страните са във фактическа раздяла от 08.02.2019 г., когато в резултат на възникнал скандал между тях, ответницата е напуснала семейното жилище в с. А. и се установила да живее в дома на родителите си в гр. П..

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за изключителна вина на ответницата за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Като причина за разстройството на брака ищецът сочи „неуважението на ответницата към него, злоупотребата й с алкохол, постоянните й лъжи и егоистичното и поведение, дезинтересираността й от семейството и съпружеските задължения, неполагането на адекватни грижи за живата и здравето на децата”, които са довели е довели до отчуждение между съпрузите. Обобщавайки всички изложени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба твърдения относно развитието на съпружеските отношения с ответницата и причините за  настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, следва, че според ищеца в основата на разстройването на брачната връзка стои системната прекомерна употреба на ответницата на алкохол, което е рефлектирало в брачното поведение на същата спрямо него и отношението й към децата. Следва да се посочи на първо място, че родителското отношение на ответницата спрямо децата стои в основата на преценката на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права, а изводът за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се основава на фактите относно отношенията между съпрузите, свързани с установяването на конкретно отрицателно съпружеско поведение и прояви, несъвместими с нравствените изисквания, регламентирани в чл. 14-16 от СК. Неполагането на грижи за децата или неадекватното полагане на такива грижи може да бъде част от комплекса от обстоятелства, довели до непоправимото разстройване на брачната връзка, доколкото грижите за децата са част от установеното задължение за полагане от двамата съпрузи на общи грижи за семейството, поради което при наведено от ищеца твърдение в тази насока, ако се установи такова поведение на ответницата, същото има характер на брачно провинение с последици относно вината за разстройването на брака.

   В случая от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод за системна злоупотреба с алкохол от страна на ответницата, която да е довела до отрицателна промяна в отношението й спрямо ищеца и неполагане на необходимите грижи за семейството. За установяване на твърдения от ищеца факт за системна употреба и зависимост на ответницата от алкохол са ангажирани гласни доказателства - показания на водените от него свидетели Г. Н., В. Н. и М. С.. Тези свидетели възпроизвеждат впечатленията си от състоянието на ответницата, което според тях се дължи на алкохолно опиянение – имала навика да си пийва и да си полягва, миришела редовно на алкохол /според св. Г. Н./; била постоянно в опиянение, купувала си непрекъснато алкохол, накрая стигнала до употреба на етилов спирт /според св. В. Н./; а според св. М. С., от местни хора и от Н. тя разбрала, че А. има проблеми с алкохола, на първия рожден ден на близначките А. говорела заваляно, олюлявала се, миришела на алкохол, след скандал със съпруга й А. плачела истерично и била много разстроена заради това, че Н. й е взел шише алкохол, което било подарено от баща й. В основната си част показанията на посочените свидетели са насочени към установяване на положителния родителски облик на бащата, което е обичайно предвид спора относно родителските права върху децата. Изложените от тях твърдения относно поведението на майката са изградени на оценъчни съждения на тези свидетели, явно насочени към създаване на негативен образ на майката чрез определянето й като алкохоличка. Нито един от свидетелите не твърди да е възприел ответницата да употребява алкохол, но всички сочат, че тя системно е била под въздействие на алкохол. Действително, самата употреба на алкохол от ответницата може да е осъществявана без присъствие на свидетели, поради което и липсата на конкретни техни непосредствени възприятия на такава употреба само по себе си не може да игнорира останалите им възприятия относно поведенческите прояви на същата.  При преценката обаче на показанията на свидетелите Г. Н. и В. Н. относно твърденията им, че тя е била системно под въздействие на алкохол, съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът отчита възможната им заинтересованост от изхода на делото с оглед близката им родствена връзка с ищеца. Високата степен на вероятност за пристрастност и заинтересованост от изхода на делото на свидетелката В. Н. – майка на ищеца, следва от цялостното съдържание на показанията й, които са целенасочени да създадат максимално положителен личностен облик на бащата  - ”Аз съм му майка, няма да го хваля, но това дете не заслужава да е мъж, той дори надминава жените, абсолютно съм сигурна в неговите способности, в неговите дарби, които притежава – готви, пере, чисти, абсолютно всичко прави – облича, съблича, къпе децата..”, а същевременно са израз на негативното отношение на свидетелката към снаха си. Свидетелката В. Н. е пряко замесена в конфликта между родителите по повод упражняването на родителските права, което е видно от издадената заповед № ЗД/Д-СО-ПП-003/04.04.2019 г. на директора на Д”СП”- гр. П., с която децата са временно настанени за отглеждане от нея и съпруга й административен ред, както и от подадения от нея сигнал до Д”СП” за състоянието на децата при предаването им в изпълнение на заповедта. В подкрепа на извода за заинтересованост на св. В. Н. са и данните за влошени отношения между нея и семейството на ответницата, които се съдържат в показанията на св. Е. Д., която твърди, че на родителите на ищцата било забранено да посещават дома й от свекъра и свекървата, като в тази им част показанията на св. Д. не са опровергани от други доказателства по делото. Дори и да се приемат за достоверни показанията на майката на ищеца, че снаха й е имала проблеми с алкохола, естествен израз на загриженост за семейството на сина й и децата би следвало да бъде оказването на подкрепа и помощ за преодоляване на тези проблеми с цел запазване на семейството, а не предприемане на действия по отнемане на децата от майката и разделяне на родителите.

Показанията на св. М. С. /кума на страните/ в частта им, в която тя твърди, че ответницата имала проблеми с алкохола, не се градят на непосредствени възприятия на ответницата, а на наученото от нея от „местни хора” и от ищеца, а изложеният от свидетелката факт, че на първия рожден ден на близначките ответницата се олюлявала и миришела на алкохол, не установява системна злоупотреба на ответницата с алкохол, каквото се твърди в исковата молба. Също изцяло декларативни са и показанията на св. Г. Н. /стринка на ищеца/ и те в основната им част съдържат субективни изводи на свидетелката относно високите родителски качества на ищеца, а предвид близката й родствена връзка с ищеца, те също подлежат на преценка при условията на чл. 172 от ГПК.

 Що се отнася до показанията на свидетелите – полицейски служители Н. и А., посетили дома на страните на 08.02.2019 г. след подадения от ищеца сигнал за семеен скандал, че при посещението им ответницата е била в нетрезво състояние и лъхала на алкохол, те са израз на оценъчни впечатления на свидетелите, придобити в резултат на еднократен контакт с ответницата, но не са от естество да обусловят извод за системна злоупотреба и/или зависимост от алкохол и произтичащо от това неадекватно брачно поведение на ответницата.

Показанията на горепосочените свидетели Г. Н. и В. Н. относно изложените от тях твърдения, че ответницата във времето на съвместното съжителство между страните е била постоянно неадекватна в резултат на алкохолно опиянение не са подкрепени от останалите доказателства по делото, напротив – опровергават се от тях. В показанията си свидетелите Д. С., Цв. Т., И. Б., Е. С. и Е. Д. категорично отричат ответницата да злоупотребява алкохол и не са я виждали под въздействие на алкохол, като всички тези показания /с изключение на показанията на сестрата на ответницата Е. Д./ са дадени от лица без родствена връзка с ответницата и липсват данни за наличие на обстоятелства, които да обосновават възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото, поради които съдът ги кредитира изцяло. Те се подкрепят от заключението на съдебно-психиатричната експертиза на в.л. д-р Г., според което при извършения от специалиста личен преглед не са установени никакви медицински данни за алкохолна зависимост на ответницата – при прегледа не са установени признаци да е употребила алкохол, нито признаци на абстинентно състояние. Експертът е категоричен, че ответницата не страда от психично заболяване.  В този смисъл са и показанията на св. Д. С. – личен лекар на ответницата, който при извършените прегледи в период от около една година преди раздялата между страните не е констатирал употреба или злоупотреба с алкохол от страна на ответницата и категорично заявява, че няма никакви съмнения за алкохолна зависимост на същата.

Не се установява от доказателствата по делото в периода на съвместното съжителство на страните ответницата да се е отнасяла грубо към ищеца, нито тя да е пренебрегнала грижите си децата или да е осъществявала тези грижи по неадекватен начин, както се твърди в исковата молба. Няма доказателства по делото описания в исковата молба инцидент на 24.01.2019 г., при който детето М. е паднало по стълбите, в резултат на което е счупена лявата раменна кост, за което са представени писмени доказателства /епикриза от 25.01.2019 г. и медицинско удостоверение № 106.03/2019 г. на д-р А. А. от МУ – София/, да се дължи на виновно поведение на майката, изразяващо се в оставяне на детето без надзор или неупражняване на необходимите родителски грижи и контрол. Не са налице нито твърдения, нито доказателства за други конкретни факти, от които да се направи извод за неглижиране от страна на майката на родителските й задължения и дезинтересиране от грижите за децата и семейството като цяло. Представените съдебномедицински удостоверения от 05.04.2019 г. относно констатирано изгаряне в областта на дясната буза на детето Н. и кръвонасядане в областта на лявата скула и охлузване в областта на десния лакът на детето М. се отнасят за период след раздялата между родителите на 08.02.2019 г., поради което те не могат да бъдат доказателствен източник на относими към спора относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака факти. За пълнота следва да се отбележи, че няма по делото доказателства, от които да се направи извод, че така констатираните с посочените медицински удостоверения увреждания на двете деца са в пряка причинна връзка с виновно неизпълнение от страна на майката на родителските й задължения.

Същевременно, по делото са налице доказателства за упражнявано от ищеца спрямо ответницата физическо посегателство. Установено е, че на 08.02.2019 г., същият й е нанесъл побой, за което с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 120/2019 г. на РС – П. са му наложени мерки за защита от домашно насилие в производството по ЗЗДН. В кориците на това дело се съдържат писмени  доказателства /медицинско свидетелство от 19.09.2018 г./, както и в дадените в настоящото производство показания на свидетелите Е. Д., Цв. Т., Д. С., от които се установява, че актът, за който на ищеца са наложени мерки за защита от домашно насилие, не е единствения акт на физическа саморазправа от страна на ищеца спрямо ответницата по време на съвместното им съжителство. Косвени данни за осъществявано от ищеца физическо посегателство спрямо ответницата се съдържат и в показанията на водената от ищеца св. М. С., която не отрича да е виждала А. посинена и сочи, че А. й е споделяла, че мъжът й я бие.  Физическото насилие е едно от най-тежките брачни провинения, както и въобще е най-тежкото посегателство срещу личната неприкосновеност на човека, което не може да бъде оправдано с каквито и да било мотиви. Проявата на агресия чрез осъществяване на физическо насилие като способ за разрешаване на конфликтите между съпрузите, е израз на пълно незачитане на личността и телесна неприкосновеност на другия съпруг, което е в разрез с установените морални норми на поведение и законови забрани в отношенията между хората. Едно такова поведение категорично обуславя виновност на осъществилия физическото посегателство съпруг за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка, тъй като физическото насилие е най-тежката и укорима от гледна точка на всички семейни и общочовешки ценности форма на брачно провинение.

В обобщение, след като по делото не се установява изключителна вина на ответницата за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, и при липсата на жалба от ответницата срещу решението в частта му относно вината, независимо от извода на съда за вина на ищеца-жалбоподател, решението следа да бъде потвърдено.

   Относно предоставянето на родителските права по отношение на децата Н. Н. К., М. Н.а К. и В. Н.а К..

При определяне на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права след развода, водещ за съда критерий е интересът на децата, основан на обстоятелствата, установени в чл. 59, ал. 4 от СК и в ПП №1/1974 г. на ВС. Такива обстоятелства са: възпитателските качества на родителите и техния морален облик, социално обкръжение на всеки от родителите, социално-битовите условия, полаганите до този момент грижи и отношение на всеки от родителите, изразеното желанието на родителя да поема за в бъдеще грижата и отглеждането на децата, привързаност на децата към всеки един от родителите, полът и възрастта на децата, възможността на трети лица, близки до родителя, да подпомагат грижите за децата след развода. Ако родените от брака деца са две,  разделянето им е допустимо само в изключителни случаи, когато отношенията по между им сочат на непоносимост, липса на взаимна привързаност, разлика във възрастта, продължителна раздяла и др. подобни обстоятелства. Основната цел на регламентацията на тези отношения е да се гарантират интересите на децата, за преодоляване на липсата на нормални отношения между родителите или неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители – деца, за запазване на духовната и емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и ръководейки се от горепосочените законоустановени критерии, въззивният съд намира, че в интерес на трите деца е упражняването на родителските права по отношение на тях  да се предостави на майката, по следните съображения:

Установено е безспорно, че от фактическата раздяла между страните до настоящия момент трите деца живеят преимуществено при майка си и се отглеждат от нея. Установено, е че и двамата родители имат желание и обективни материални възможности да отглеждат децата, и двамата могат да разчитат на помощта на своите родители в отглеждането на децата. Трите деца са привързани и към двамата си родители и няма данни за родителско отчуждение.

Трите деца с в ранна детска възраст – близначките М. и В. са на 3 г., а Н. е на 5 г., която възраст е свързана с физическо, психическо и емоционално съзряване, поради което постоянният и пълноценен контакт с майката е изключително важен за тяхното нормално развитие и възпитание. Съдът намира, че майката разполага с необходимия родителски капацитет да полага адекватни за трите деца грижи и да осигури условия за правилното им физическо, психическо и емоционално развитие. Не се доказа по делото майката да проявява негативно родителско поведение, което да поставя в риск развитието на децата и техните интереси. Както бе посочено по-горе при направения анализ на доказателствата във връзка с вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не се доказва майката системно да злоупотребява с алкохол с последица неглижиране на грижите за децата, дезинтересиране от тях, неоказване на необходимия контрол или каквото и да било поведение, което да застрашава нормалното развитие на децата. От съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не може да се направи извод за причинна връзка между установените с  представените медицински документи травми на децата М. и Н. с действия или бездействия на майката, нито за нейно системно безотговорно отношение към децата или недостатъчно полагане на физически грижи за тях. Следва да се посочи в тази връзка, че дори и при най-стриктната бдителна грижа и максимално внимание от страна на родителя към децата, при отглеждането едновременно на три деца в близка ранна възраст, в която основно е физиологическото им израстване, инциденти във връзка физическата им дейност не са нещо необичайно, а обикновено съпътстват процеса на физическото им развитие. Дори и да се приеме, че майката в недостатъчна степен е упражнявала надзор върху децата, когато са причинени посочените в медицинските документи увреждания на децата, то се касае за еднократни инциденти, и доколкото по делото няма доказателства за системно неупражняване от страна на майката на необходимия надзор и грижа по отношение на трите деца, не може да се направи извод за безотговорно родителско поведение на майката.

По отношение на родителския капацитет на майката съдът не изражда относими към спора изводи от заключението на социалните доклади в тази им част.  Изводите на органа по закрила на детето относно родителския капацитет на майката са изцяло произволни, декларативни и не почиват на конкретно установени обстоятелства, свързани с отглеждането на децата от майката. В основната си част двата социални доклада описват сигналите срещу майката /от бащата и от анонимно лице/, сигналите от майката, както и проведените срещи с родителите и предприетите от специализирания орган действия, като описват подробно обстоятелствата, при които децата са отнети от майката в изпълнение на издадената заповед за временно настаняване на децата в семейството на родителите на ищеца. От многословното съдържание на социалните доклади не става ясно въз основа на какви конкретни данни и обстоятелства е направен извод, че майката „може да задоволи физиологичните потребности на децата, без да отчита всички фактори и без да преценява обективно техните потребности.., разполага с ограничен ресурс от инструменти, опит и познания, с които да стимулира когнитивното развитие и потенциал  на децата, действията й са противоречиви, а интересите на децата не са неин приоритет на този етап, което крие рискове за тяхното психично развитие..”. Учудващ е изводът на социалния орган, че майката не е в състояние да гарантира сигурността на децата, основан на констатацията, че „въпреки съмненията си за сексуално насилие върху децата от страна на бащата, тя не е предприела действия по осигуряване на безопасността им”. Притесненията на майката от извършваното от бащата ограничаване на контактите й с децата М. и В. в резултат на системното му заключване през нощта в спалнята с тях и невъзможността й да бъде с тях нощем, са обективирани в нейна жалба от 08.03.2019 г. Липсата на подадени преди това сигнали във връзка с тези притеснения на майката и евентуалните й подозрения за извършвани от бащата блудствени действия спрямо момичетата, доколкото са от изключително деликатен характер, не може да се цени във вреда на майката, нито да бъде основание за каквито и да било изводи във връзка с родителския й капацитет. Следва да се посочи, че самото отнемане на възможността на две невръстни деца да бъдат до майка си през нощта, води до лишаването им от естествена майчина близост, което е предпоставка за негативни емоционални последици. Направената в социални доклад констатация, че с подадената от майката молба за защита по ЗДДН тя е поискала защита само за себе си, но не и за децата, не отговаря на действителността – видно от приложеното гр.д. № 120/2019 г. на РС- П., същото е образувано по молба на майката лично и в качеството й на законен представител на трите деца, с искане за мерки за защита спрямо нея и децата. Описаното в обстоятелствената част на социалните доклади поведение на майката и родителите, както и емоционалните реакции на децата при посещението на социалните органи в дома им след подадения анонимен сигнал на 04.04.2019 г. също не може да обуслови извод за отрицателен родителски капацитет на майката, доколкото наблюденията на социалните работници са направени в рамките на изолирана стресова ситуация.  От друга страна, направеното в социалните доклади заключение относно родителския капацитет на майката не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Установено е, че в дома на майката в гр. П. са осигурени нормални битови и материални условия, подходящи за отглеждане на трите деца. Майката може да разчита на подкрепата на своите родители, с които живее, и за които по делото няма данни за отрицателно поведение или навици, които да се отразят неблагоприятно в отглеждането на децата. От показанията на свидетелите И. Б. и Е. С., които са съседи на родителите на ответницата в гр. П., които съдът изцяло кредитира като дадени от лица без родствена връзка със страните по делото и неопровергани от други доказателства по делото, се установява, че родителите на ответницата са тихи, скромни и трудолюбиви хора, и няма никакви данни за наличие на вредни навици и застрашаващо децата поведение. Те са помагали в отглеждането на децата в началото на съвместното съжителство на страните, но впоследствие достъпът им до дома на страните е бил осуетен от родителите на ищеца, както се установява от необорените показания на св. Е. Д..

Майката е образована – завършила е висше образование по специалността „Социални дейности”, работи като социален работник в Център за обществена подкрепа – гр. П., което предполага наличие на съответни възпитателски качества, както и постоянни доходи. Получаваните от майката доходи за значително по-ниски от тези на бащата, но материалните възможности на родителя не са критерии с основополагащо значение за извода на кого да се предостави упражняването на родителските права. Другият родител участва в отглеждането на децата чрез осигуряването на материална издръжка, като възможностите на двамата родители се преценява при определянето на размера на дължимата от родителя, неупражняващ родителските права издръжка.

Трите деца са привързани към майка си, няма данни за манипулативно въздействие върху тях от нейна страна срещу бащата или ограничаване на контактите им с него. Установено е, че трите деца са нормално развити за възрастта си, нямат здравословни проблеми. Майката полага непрекъснати и адекватни грижи за тях, данни за което се съдържат в показанията на св. Е. С. /без родствена връзка с майката и липса на други обстоятелства за възможна заинтересованост/, която е съсед на майката в гр. П. и твърди, че децата били „чистички, хубави и весели”, редовно ги водели на детска градина, били обгрижвани и обградени с внимание. Майката е силно привързана към децата и загрижена за тях, за което съдът придоби и непосредствени впечатления от изслушването й. Тя е преживяла силен емоционален стрес и много е страдала след отнемането на децата от нея след издадената заповед за настаняването им по административен ред в семейството на близки, данни за което за съдържат в показанията на св. И. Б. и Д. С..

В обобщение, след преценката на всички установени по делото обстоятелства по чл. 59, ал. 4 от СК и ППВС №1/1974 г., майката е родителят, който е в състояние адекватно да упражнява родителските права по отношение на трите деца. Отглеждането от сам родител на три деца, които са в близка ранна възраст, действително е твърде тежко от гледна точка на полагане на непосредствени физически грижи, но именно близката възраст на децата /две от които са и близначета/ изключва възможността за разделяне на децата чрез предоставяне на упражняването на родителските права на всеки от родителите, и не са налице други изключителни обстоятелства за разделянето на децата по смисъла на ППВС № 1/1974 г.

Следва да се посочи, че родителският капацитет на бащата е сериозно компрометиран поради установеното по делото обстоятелство за извършвани от него спрямо ответницата физически посегателства. Агресивното отношение на ищеца към ответницата, изразило се във физическо насилие, е факт от съвместния живот на родителите, който има отношение към преценката за личността и моралния облик на бащата, които са част от комплекса от критерии, относими към неговите родителски качества и способността му да отглежда децата по благоприятен за тях начин. След като ищецът е проявил физическо насилие спрямо майката на децата си като средство за разрешаване на проблемите между тях, независимо от липсата на данни за проявена агресия спрямо децата, това го характеризира като неуравновесена личност, склонна физическа саморазправа при възникнал конфликт, което поставя под съмнение способността му да реагира адекватно при евентуални проблеми, съпътстващи отглеждането на децата и упражняването на контрол върху тях.

С оглед на горното съдът намира, че в интерес на децата Н., М. и В. е родителските права върху тях да се упражняват от майката.

Следва да се посочи, че преодоляването на негативните последици от раздялата на родителите върху психическото и емоционално състояние на децата е отговорност и задължение на родителите, като съдебната намеса в тези отношения, колкото и адекватна да е с оглед конкретните фактически обстоятелства, не може да замести ролята на добросъвестния родител, който следва да поставя интересите на децата си над личните си отношения с другия родител.

Въззивният съд намира, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти на бащата с трите деца, който е в рамките на стандартния такъв, осигурява възможност за пълноценен контакт на децата с техния баща, поради което напълно съответства на интересите им.

Определеният от районния съд размер на дължимата издръжка на детето Н. от 180 лв. месечно и на всяко от децата М. и В. от 150 лв. месечно е съобразно поискания от майката размер, който съответства на критериите, установени в чл. 142 от СК .

            Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния  съд, в обжалваните му части първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

            С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответницата по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в размер на 850 лв.

 

            Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 20.09.2019 г. по гр.д. № 118/2019 г. на Районен съд – гр. П. в обжалваните му части, с които е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи;  упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца - Н. Н. К., В. Н.а К. и М. Н.а К., е предоставено на майката и е определено местоживеенето им при нея; определен е режим на лични контакти на бащата с трите деца, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване при бащата, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на майката, една година на Великден, а на следващата – на Коледа, като в останалото време бащата може да се вижда с децата по съгласие между двамата родители, като ги взима от адреса, на който живее майката; бащата е осъден да заплаща издръжка на детето Н. Н. К. в размер на 180 лв. месечно, а на всяко от децата В. Н.а К. и М. Н.а К. – в размер на 150 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 

В останалите му части решението е влязло в сила като необжалвано.

 

ОСЪЖДА Н. Н           иколов К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.П.К., ЕГН **********, с адрес ***,  сумата 850 лв. /осемстотин и петдесет лв./ за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.