Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 19 . 05. 2021 г.

 

                          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                Мл.с-я   МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

като  разгледа докладваното от съдия Маркова ч.гр.д. № 5058  по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435 и следв. ГПК.

Постъпила е жалба от И.С.Д., длъжник по изп.производство, срещу постановление от 22.02.2021 г., с което от ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ, район на действие СГС, е оставена без уважение молбата за възстановяване на срок, даден със съобщение с изх.№ 17797 от 28.10.2021 г. по изп.дело № 20209210400485.

Излагат се доводи за неправилност. Признава, че бил получил съобщение  изх.№ 17797 от 28.10.2021 г., но поради извънредната епидемична обстановка не успял да изпълни дадените с него указания за отстраняване на нередовности. Налице били предпоставките за възстановяване на срока.

По жалбата е постъпило възражение от взискателя –„Райфайзенбанк /България“ ЕАД, в което се излага становище за нейната недопустимост и неоснователност, а по същество за правилност на обжалваното постановление.

ЧСИ излага мотиви, в които се сочи, че подадената жалба, вх.№ 15336/27.10.2020 г. срещу разпореждането от 19.10.2020 г., с което била върната подадената жалба, вх.№ 13689/05.10.2020 г. срещу изготвеното от него разпределение, била нередовна – не била внесена дължимата държавна такса и не били представени преписи за останалите страни по делото. Със съобщение изх.№ 17797 от 28.10.2021 г. длъжникът бил уведомен за отстраняване на нередовностите в 1-седмичен срок. Съобщението било получено на 29.10.2020 г. от А.Т.- сътрудник на пълномощника на длъжника – адв. М.А.. С молба от 13.10.2020 г. длъжникът изрично поискал да бъде уведомяван чрез адв.М.А.. Срокът за отстраняване на нередовностите бил изтекъл на 05.11.2020 г. Тъй като нередовностите не били отстранени в срок, с разпореждане № 19834/25.11.2020 г. ЧСИ върнал жалбага, вх.№ 15336/27.10.2020 г. Съобщението за това било връчено на Д. на 02.12.2020 г. На 11.12.2020 г. Д. подал молба,         вх.№ 18327, с която поискал възстановяване на дадения със съобщение изх.№ 17797 от 28.10.2021 г. срок на основание чл.64 ГПК. Счита, че постановлението му с което е отказал възстановяване на срока за правилно, а жалбата – за неоснователна. Молбата за възстановяване на срока била подадена извън срока по чл.64, ал.3 ГПК, който бил 1-седмичен. Тъй като за разпореждането за връщане Д. бил уведомен на 02.12.2020 г., то срокът бил изтекъл на 09.12.2020 г. Молбата била подадена на 11.12.2020 г. Освен това молбата не била придружена с книжата за подаването на които се иска възстановяване на срока. Не били приложени преписи от жалбата за страните по делото, нито документ за внесена държавна такса, т.е. не били изпълнени изискванията на чл.65, ал.2 ГПК. Наред с това срокът, който се искал да бъде възстановен, можело да бъде продължен при надлежно подадено искане като се арг. с чл.64, ал.3, изр.2-ро ГПК. В случая не били налице и особени непредвидени за страната обстоятелства, които тя не е могла да преодолее и поради които е пропуснала срока. Молителят не бил посочил конкретни обстоятелства, които са му попречили да отстрани нередовностите, т.е. не била спазена разпоредбата на чл.65, ал.1 ГПК. налице било общо твърдение.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното постановление жалбоподателя е уведомен на 25.02.2021 г. /л.426 от изп.производство/. Жалбата срещу същото е подадена на 04.03.2021 г.

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

При приложението на разпоредбата на чл.66, ал.2 ГПК, касаеща производство по възстановяване на пропуснат решителен срок, приключващо с акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото, налице е годен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Ето защо настоящата инстанция намира, че жалбата е допустима.

По основателността на жалбата:

Жалбоподателя /длъжник в изп.производство/ не спори, а и това се установява от данните по делото, че е бил уведомен със съобщение изх.№ 17797 от 28.10.2021 г. на 29.10.2021 г. за указанията на ЧСИ във връзка с отстраняване нередовностите на подадената от него жалба, вх.№ 15336 от 27.10.2020 г. При това положение срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 05.11.2020 г.

Не се спори, че указанията на ЧСИ по отстраняване нередовностите на подадената от длъжника жалба, вх.№ 15336 от 27.10.2020 г. не са отстранени. Разпореждането от 25.11.2020 г., с което е върната жалбата поради неотстраняване на нередовностите, е връчено на  длъжника Д. на 02.12.2020 г.

По арг. от чл.64, ал.3 ГПК молбата за възстановяване на срока следва да бъде подадена в 1-седмичен срок от съобщението за пропускането му, т.е. до 09.12.2020 г./сряда/. Молбата е подадена на 11.12.2020 г., т.е. след предвидения в ГПК срок, който съдът намира за преклузивен, арг. от разпоредбата на чл.64, ал. 4 ГПК, съгласно която не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок.

От друга страна не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие, виж чл.64, ал.3,предл.2 ГПК.

Горното води до извод, че молбата е следвало да бъде оставена без разглеждане.

От друга страна, съгласно чл. 64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В конкретния случай единственият довод за пропускане на срока е този във връзка с епидемичната обстановка в страната.

При отчитане на специалните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и пар. § 13. (1) от заключителните разпоредби на Закона за здравето, съгласно последният от които, сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник", т.е. до 22.05.2020 г.

Следователно в конкретния случай правилата на ЗМДВИП не намират приложение.

Съгласно чл.65, ал.1 ГПК в молбата за възстановяване се посочват:

1. всички обстоятелства, които я обосновават;

2. всички доказателства за основателността ѝ.

Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им- ал.2.

Такива обстоятелства не се обосновават, нито се представят доказателства, виж съдържанието на молбата на л.405 от изп.производство.

В конкретния случай съдът намира, че от жалбоподателя не е доказано, че пропускането на срока за отстраняване нередовностите на жалбата, която е върната от ЧСИ като нередовна, се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че длъжникът  е бил представляван и от адвокат.

Налага се извод, че обжалваното постановление е правилно поради което жалбата, с която сме сезирани като неоснователна ще следва да бъде оставена без уважение.

 Ще посочим, че в практиката си ВКС нееднократно  приема /например в определения № 761 от 30.11.12 г. по ч.т.д. № 497/12 г. на І т.о.на ВКС и № 376 от 10.05.10 г. по ч.т.д. № 350/10 г. на І т.о.на ВКС/, че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

По разноските:

Взискателят /ответник по жалбата/ не претендира разноски и съдът не му присъжда такива.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от И.С.Д., длъжник по изп.производство, срещу постановление от 22.02.2021 г., с което от ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ, район на действие СГС, е оставена без уважение молбата за възстановяване на срок, даден със съобщение с изх.№ 17797 от 28.10.2021 г. по изп.дело № 20209210400485, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: