№ 1006
гр. София, 03.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Благоевград
срещу протоколно определение от 21.9.2022 г. (съобразно посочената в протокола дата с
думи, а не с цифри), постановено по н.о.х.д. № 212/22 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград, НО, 8. състав в проведеното разпоредително заседание, с което е прекратено
съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на
констатираното от съда съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в
неясно фактически и юридически формулирано обвинение, препятстващо правото на
подсъдимите да го разберат и да организират защитата си.
С протеста се поддържа становище за неправилност на определението. Прокурорът
намира, че обвинителният акт съдържа всички нужни факти, а обвинението е формулирано
ясно, а не противоречиво, както е приел съдът. Държавният обвинител отбелязва, че в
обвинителния акт е посочено точно (на л. 2, абзац последен) в какво качество е участвал
всеки един от включените в наряда, което не налагало повторното му възпроизвеждане при
описание на конкретно изпълняваните от всеки задачи. Също така изразява несъгласие с
констатацията на съда за неяснота по отношение на чл. 80, ал. 1, т. 2 от Правилника за
безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрическа мрежи (наричан по-нататък Правилника),
както и по отношение на термина „работно място“ и начина на приемането му. Поддържа,
че фактите в тази насока са описани подробно и безпротиворечиво. На следващо място
прокурорът посочва, че при изготвяне на обвинителния акт са били съобразени указанията,
дадени в отменителното решение на апелативния съд като на подсъдимия С. И. вече не било
вменено нарушение на задължението, визирано в чл. 273, ал. 2 от Правилника.
В заключение прокурорът предлага на въззивната инстанция да отмени
протестираното определение.
Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е депозиран
срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в
предвидения законов срок от 7 дни (протестът е подаден на 27.9.2022 г.)
Преписи от него са връчени на подсъдимите и защитниците им, и на пострадалите
(макар да не е било нужно на последните).
1
Не е постъпило възражение по реда на чл. 342, ал. 2 НПК.
Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.
Прегледът на процесуалното развитие на производството по делото разкрива, че по
внесен обвинителен акт е било образувано н.о.х.д. № 128/19 г. по описа на ОС –
Благоевград, приключило с произнасяне на осъдителна присъда. Със същата всеки от
подсъдимите С. И. и И. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
123, ал. 1, предл. 2. НК. Присъдата е била обжалвана пред САС, който я е отменил с
решение № 138 от 28.4.2021 г. по в.н.о.х.д. № 210/21 г. поради две групи съществени
процесуални нарушения. Първо - липса на мотиви към постановения съдебен акт и второ –
пропуск да се констатират допуснатите при изготвянето на обвинителния акт процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимите. В мотивите на въззивното
решение са отразени конкретните пропуски при формулиране на обвинението, очертаващи
неговата неяснота и препятстващи правото на подсъдимите да разберат в какво точно са
обвинени. Делото е било върнато за ново разглеждане от разпоредително заседание с
указания да се констатират пороците в акта и производството да бъде върнато на прокурора
с цел отстраняването им.
В изпълнение на дадените задължителни указания, в проведеното на 5.7.2021 г.
разпоредително заседание, първостепенният съд е прекратил съдебното производство и е
върнал делото на прокурора за отстраняване на недостатъците в обвинителния акт. Това
разпореждане е било потвърдено с определение № 957 от 3.9.2021 г. на САС, постановено
по в.н.ч.д. № 934/21 г.
След връщането на делото на прокурора е внесен обвинителния акт, по чието
съответствие с разпоредбите на чл. 246, ал. 2 НПК е произнасянето с протестираното
разпореждане – предмет на процесната въззивна проверка.
При тази процесуална хронология на развитието на производството се налага извод,
че първоинстанционният съд е бил длъжен да провери дали с новия обвинителен акт са били
отстранени пороците в обвинението, констатирани в отменителното решение на САС и дали
не са били допуснати нови съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на
подсъдимите да са наясно с фактическите и юридическите предели на вменената им
престъпна дейност.
Видно от съдържанието на протестираното разпореждане съдът е констатирал
идентичност на стария и новия обвинителен акт и е приел, че не са отстранени пороците в
обвинението, посочени в отменителното решение на САС. Същевременно съдът е изложил и
някои допълнителни съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че съдържанието на внесения сега обвинителен
акт не разкрива пълна идентичност с това на предишния. Така е, защото на подсъдимия С.
И. понастоящем е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от Правилника –
за това, че като отговорен ръководител не е проверил съвместно (с личен оглед в границата
на работата) с изпълняващия работата и допускащ подготовката на работното място. В
обстоятелствената част на обвинителния акт (на неговия лист 7) са изложени съответно на
това твърдение обстоятелства – посочено е, че И. не прокронтролирал изпълнението на
задължението на П. да монтира на работното място преносимия заземител (при
електрическия стълб), защото не бил там, а при трафопоста. Нововмененото нарушение е
било надлежно предявено на И. с ново постановление за привличане на обвиняем (том 5., л.
6 и сл. ДП).
На следващо място – въведено е фактическо твърдение (л. 6 от акта), че И. е допуснал
бригадата, намираща се до стълб № 36, до работа чрез телефонното обаждане до К., когото
уведомил, че е изключил напрежението по клон А.
Другата отлика, в сравнение с предишния обвинителен акт, че обвинението е
възприело подход да вмени на подсъдимия И., че е приел работното място (а не, че не го е
приел, както е гласяло предходното обвинение) от допускащия П. без да се увери, че
2
последният е изпълнил предписаните мерки за безопасност в наряда, а именно тези,
изискващи се от разпоредбите на чл. 140, т. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 144, ал. 1 и ал. 2, чл. 274,
изр. 2. (описани и словесно), както и че е поставил заземител.
В обвинителния акт е описано какво включва „работното място“ чрез отнасянето към
легалната дефиниция на § 24 от Допълнителните разпоредби на Правилника и чрез изрично
отразеното „...включвало в себе си както стълб № 36 в село ***, така и ТП (трафопост) 1
***, клон А“ (л. 4, гръб).
В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено ясно, че задължението,
уредено в разпоредбата на чл. 273, ал. 2 от Правилника е било за изпълняващия работата П.,
а за подсъдимия И., в качеството му на отговорен ръководител, е имало такова да се увери,
че го е изпълнил. Съответно на тези фактически твърдения, в пункт първи от диспозитива е
възведено словесно обвинение за неосъществен контрол от страна на С. И. спрямо Е. П.
включително и относно задължението на последния за поставянето на преносим заземител
(т.е това по чл. 273 от Правилника)
Като отчита изнесеното дотук апелативният съд намира, че с новия обвинителен акт
прокурорът е отстранил констатирания в отменителното решение на въззивния съд порок,
касаещ нарушението по чл. 273, ал. 2 от Правилника, защото ясно е отграничил кому е било
възложено задължението по посочената разпоредба и кой следвало да осъществи
контролната дейност за изпълнението му. В съответствие с изложените фактически
твърдения на подсъдимия И. не е вменено нарушение за неизпълнение на задължението по
чл. 273, ал. 2 от Правилника, а за това, че не е осъществил контрол.
На следващо място – с юридическата квалификация на обвинението срещу
подсъдимия И. не е вменено нарушение по т. 2 на чл. 140 от Правилника (за непоставяне на
предпазни табели), с което е отстранен и другия порок, коментиран във въззивното решение.
А с новото обвинение срещу подсъдимия И. очевидно е отпаднал и проблемът, констатиран
в решението на апелативния съд, с липсата в постановлението за привличане на обвиняемия
И. на нарушение по чл. 273, ал. 2 от Правилника.
Следователно, може да се обобщи, че с новия обвинителен акт са отстранени
сочените от апелативния съд пороци и в това отношение оплакването на прокурора,
релевирано с протеста му, е основателно. Въпреки това обаче следва да бъде споделен
крайния извод на първоинстанционния съд, че обвинението не е ясно и безпротиворечиво
формулирано, като са допуснати нови съществени пороци в него, което налага връщане на
делото на прокурора.
По отношение на подсъдимия С. И. тезата на обвинението не е ясна и не може да
бъде извлечена чрез тълкуване. Първо следва да се отбележи, че в пункт първи на
диспозитива на обвинителния акт липсва цифров израз на нарушената разпоредба касателно
задължението на подсъдимия да осъществява контрол върху действията на изпълнителя.
При положение че разпоредбата на чл. 123 НК е с бланкетна диспозиция, препращаща извън
нормите на наказателния закон, ясно е, че нарушената разпоредба следва да се посочи. В
обстоятелствената част има отбелязване за нарушената норма, но тя безусловно следва да се
съдържа в цифровата формулировка на диспозитива.
Отправната точка на обвинителната теза несъмнено следва да бъде съобразена с
безспорното принципно положение, че между вмененото нарушение на задълженията и
настъпването на съставомерния резултат следва да има пряка причинноследствена връзка.
Тоест, за да е ясно обвинението следва да се посочи какво задължение е имал, а не е
изпълнил подсъдимият и как този факт е обусловил настъпването на престъпния резултат.
Между фактите и правната квалификация следва да е налице съответствие, защото в
противен случай изправеният пред съда по дефиниция не може да се защити срещу
обвинението.
Видно от внесения в първата инстанция обвинителен акт, обвинителната теза е
противоречива, доколкото в обстоятелствената част е описано как И., съвместил
задължението на допускащия П. по изпълнение на мерките за безопасност, лично е
3
пропуснал да извърши определени действия, очертани като пряко свързани с настъпването
на вредните последици, а с диспозитива по пункт първи му е повдигнато обвинение за това,
че приел работното място без да осъществи нужния контрол. Тук възниква и логическо
противоречие – на действалия лично (вместо задълженият да действа) се вменява
отговорност, че не е осъществил контрол върху този, който не е действал. Фактически
описаното поведение на подсъдимия поставя в този смисъл под въпрос съответствието му с
приетата от обвинението юридическа квалификация на деянието по пункт първи и го
определя като неясно.
Неяснота има и по пункт трети от обвинението, доколкото практически се твърди, че
изключването на лостовия прекъсвач за клон А в трафопоста е във връзка с настъпването на
смъртта на изпълнителя на работата, което пък изцяло противоречи на изложеното в
обстоятелствената част, а и на правилата на елементарната логика. Обвинението следва да
осмисли и дали е принципно възможно единствено и само фактът на съвместяването на
задълженията на допускащ и контролиращ да се постави в несъмнена причинноследствена
връзка с настъпването на резултата. Тази юридическа формулировка не е в съответствие с
изложените в обстоятелствената част фактически обстоятелства, съгласно които не просто
съвместяването на задълженията, а други конкретни пропуски са довели до непълно
изключване на напрежението.
В заключение - държавното обвинение следва да изясни обвинителната си теза и да
прецени какво конкретно действие/бездействие и в разрез с кои разпоредби за
електробезопасност стои във връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Изброените недостатъци в обвинителния акт са съществени и определят като
правилно съждението на първата инстанция, че той не отговаря на стандарта за
съдържанието му, предвиден в чл. 246, ал. 2 НПК.
От съществено значение е изправеният пред съда да е наясно с фактическите и
правни рамки на обвинението, защото в това се изразява правото му да го разбира. В
разглеждания казус това изискване не е постигнато по отношение на подсъдимия И.. САС
припомня, че в Тълкувателно решение № 2/02 на ОСНК на ВКС въпросът за минималния
обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е
редовен от съдържателна страна, е изрично разрешен (в т. 4.2). Посочено е, че „чрез
обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия
съдебен орган”, както и че „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира
така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяването на правото на защита”.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, САС, НО, 2. състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.9.2022 г. (съобразно посочената в протокола дата с
думи, а не с цифри), постановено по н.о.х.д. № 212/22 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград, НО, 8. състав, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5