Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 13.06.2022 г.
Кюстендилският
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ваня
Богоева
ЧЛЕНОВЕ:Евгения Стамова
Веселина Джонева
при
секретаря Любка Николова
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. Д. № 39
по
описа за 2021 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба от адв. Ю.С., в качеството на процесуален представител
по пълномощие на Б.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес за
изпращане на съобщения и призоваване: гр. Дупница, ул. „***“ № 2, ет.3, кантора 18, насочена
срещу решение № 260152 от 09.12.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. №
2132/2018 г. по описа на същия съд.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е признал за установено по отношение на Б.С.Г., ЕГН ********** ***, че същият дължи на Ц.К.И. с адрес: *** и В.С.И. с адрес: *** сумата от 23 496.96 лева, представляваща левовата равностойност на 12000 евро, получени през 2016 г., ведно с законната лихва от 27.06.2018 г.
Осъдил е Б.С.Г. да заплати на Ц.К.И. и В.С.И. 1 480 лева деловодни разноски.
Постановеният от районния съд съдебен акт се обжалва изцяло с доводи за неговата нищожност, алтернативно се поддържа виждане, че същият е неправилен, поради неговата незаконосъобразност, породена от съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Искането е за обявяване нищожността на обжалваното решение, респективно неговата отмяна като неправилно, с последица отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството деловодни разноски. Въззивникът обосновава довода си за нищожност на процесното решение с липса на мотиви към същото. Като съществено нарушение на процесуалните правила сочи нарушението на разпоредбата на чл.146 ГПК, доколкото по делото не бил изготвен доклад. В обжалваното решение също така не били посочени възраженията на ответника в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор и изложените такива в хода на производството. Въззивникът приема, че соченото нарушение води до порок на решението, доколкото при постановяването му не бил съобразен принципа, регламентиран от разпоредбата на чл.12 ГПК. Като предпоставка за неправилност на обжалваното решение се сочи и постановяването му при нарушение на материалния закон. Приема за неподкрепен с доказателства извода на районния съд, че е налице валидно сключен договор за заем. В тази връзка твърди, че в документа за паричен превод било отразено като основание „реконструкция на къща“, а не заем. Акцентира, че анализа на събраните в производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите водел до извод, че парите били дарени на семейството на Б.Г. и С. Г. /сега И./. За необоснован се приема изводът на решаващия съд, че ответникът с получените пари закупил жилище на своята майка, който се опровергавал от събраните в производството доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна чрез процесуалния представител по пълномощие адв. З.В.. С отговора се оспорва основателността на въззивната жалба и се поддържа искане за оставянето й без уважение. Оспорва се изложеният от въззивника довод за нищожност на обжалваното решение с пояснения, че за нищожен следва да се приеме съдебен акт, който не дава възможност да бъде припознат като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление, какъвто не бил обжалвания. Поддържа виждане за мотивираност на решението с уточнението, че мотивите не са част от съдебното решение, а само изяснявали логическите и правни съображения на съда за постановяването на неговия акт. Акцентира, че нищожност би била налице при абсолютна невъзможност да се разбере волята на съда. Анализирайки събраните в хода на производството доказателства и изяснената фактическа обстановка поддържа виждането си за правилност на обжалваното решение. Приема, че след като процесната сума е дадена с ясно и точно основание, но същото не било осъществено, безспорно било, че ответникът дължи връщане на тази сума. Оспорва довода на въззивника за доказаност на факта, че сумата му била дадена като подарък.
ОС-Кюстендил, като се запозна с
материалите по делото, счете, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба
са допустими, като подадени в срок, от страна, която има право на жалба и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Производството пред ДнРС е образувано по искова молба подадена от Ц.К.И. И В.С.И. срещу Б.С.Г., с която по реда на чл.422 ГПК е предявен иск за връщане на сумата от сумата от 23 496.96 лева, представляваща левовата равностойност на 12000 евро получена от него на отпаднало основание, тъй като е предоставена от ищците на ответника за закупуване на жилищен недвижим имот за неговите деца – внуци на ищците, което не е сторено. Същевременно твърдят, че сумата била предоставена в заем, без в исковата молба да са изложени обстоятелства относно съществени елементи от договора за паричен заем.
Твърди се, че ответникът е бил съпруг на дъщерята на ишците и по негово искане на 13.01.2016 г. са му превели по банков път сумата 12 000 лева за закупуване на жилищен имот – къща в гр. Дупница или апартамент в гр. София.Твърди се, че сумата е предоставена на това основание и с това предназначение.
Твърди се, че в последствие установили, че сумата е изразходвана от ответника и с нея е закупен недвижим имот на майката на ответника.
- 2 -
Ответникът оспорва иска.
При липса на достатъчно изложение в
исковата молба се твърди, че сумата била предоставена в заем. Не са посочени основни елементи от
съдържанието на договора за заем. При неяснота кога и при какви условия и най-
мече кога е следвало да бъде върната паричната сума.
ПО заявление на ищците е било
образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ищците срещу ответника. Постъпило е
възражение по реда на чл. 415 от ГПК от последния, поради което е предявен
установителния иск, предмет на разглеждане в настоящото производство по реда на
чл.422 от ГПК.
С обжалваното ДнРС е уважил иска,
като е приел за установено, че ответникът дължи сумата получена през 2016 г.,
при неясен диспозитив, несъдържащ основанието, на което се дължи.
Липсва произнасяне,че сумата е
предмет на издадена в заповедното производство оспорена от длъжника заповед.
Изложеното обуславя извод за
недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен иск.
Ищците претендират процесната сума от ответника като получена от
него на отпаднало основание. С исковата молба са изложени обстоятелства, че
сумата е предоставена с конкретна цел-
закупуване на жилищен имот за внуците на ищците.Твърдейки, че сумата е
реализирана за закупуване на друг имот и
в полза на друго лице, ищците твърдят, че по този начин ответникът се е
обогатил до размера на предоставената му сума, до който размер е обедняването
на ищците.
П този начин е очертан правния спор
между страните. В исковата молба има твърдение за предоставяне в заем на
сумата, но липсва изложение страните да са обвързани от договор за заем. В тоз
смисъл е налице и нередовност на
исковата молба, в която липсва ясно
изложение на конкретни фактически основания за правоотношение възникнало по
силата на договор за заем – сумата да бъде върната.
С обжалваното решение е уважен иск и
е признато вземане на ищците спрямо ответника при неяснота на основанието на
дължимост на същата, като не е разгледан иск за получена сума на отпаднало
основание, т.е. на заявеното неоснователно обогатяване.Не е визирано и никакво
друго основание за получаването, включително и договорно такова. С диспозитива
на решението следва да се очертаят обективните и субективни предели на силата
на пресъдено нещо, като съдът се произнася по иск, с който е сезиран.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е произнесъл по
иск, с който не е бил сезиран и е
постановил недопустимо решение.
Решението като недопустимо подлежи
на обезсилване, като делото следва да бъде върнато на ДнРС за ново разглеждане
от друг състав.
При новото разглеждане на делото
съдът следва да даде указания за отстраняване нередовност на исковата молба
като ищците, ако се позовават на договор за заем като ЮФ, от който е възникнало
правоотношение следва да направят конкретно изложение.
В противен случай, съдът дължи
произнасяне по заявеното основание , сума с която ответникът неоснователно се е
обогатил, като получена на отпаднало
основание.
Доколкото спорът не се решава по
същество, настоящата инстанция не се произнася по въпроса за разноските.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 260152 от 09.12.2020 г.,
постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2132/2018 г. по описа на същия съд и
ВРЪЩА делото на ДнРС за ново разглеждане от друг състав.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: