№ 97
гр. П., 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200099 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление /населено място/, представлявано от Т. И. – управител против
Наказателно постановление № 42-0009051 от 15.12.2023 г., издадено от
и.д.Директор на РД "Автомобилна администрация" – С., с което на
дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 10, §2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент 561/ 2006г. на ЕО, на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр е наложено
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С жалбата дружеството-жалбоподател оспорва НП, счита същото за
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения. В съдебно заседание чрез своя процесуален представител, който
депозира становище, поддържа депозираната жалба, моли НП да бъде
отменено, съобразно изтъкнатите доводи в жалбата. Претендират се и
разноски за адвокатски хонорар.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Териториално отделение – П., към Районна прокуратура – Б., редовно
уведомени, не изпращат представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 14.11.2023 г. в около 13:00 часа, сградата на ОО "Автомобилна
администрация" – /населено място/, контролни органи от РД "Автомобилна
администрация" извършили комплексна проверка на „С.“ ЕООД, притежаващ
лиценз на ЕО № 21720 г. за международен превоз на товари. При проверката
било прието, че транспортното предприятие не е организирало работата на
водача Г.С. по такъв начин, че да може да спазва изискванията Регламент №
561/2006 г. на ЕО. Същият водач на 19.06.2023 г., е нарушил допустимия
период на непрекъснато управление от 4 часа и 30 минути, като го е удължил
с 96 минути /1 час и 36 минути/. Нарушението е установено от проверка
картата на водача, видно от разпечатка от дигитална карта на водача от
програма CarTracker Digital, касаещо данни на водача за нарушенията за
периода от 01.11.2022г. до 01.11.2023г..
С оглед така установените обстоятелства, свидетелят Г. А. С. -
инспектор в РД "Автомобилна администрация" – С., съставил на дружеството
АУАН бл. № 339086/14.11.2023 г. за нарушение на чл. 10, § 2, изр.1, предл. 2
от Регламент ЕО 561/2006г. С Доклад рег. № 11-56-10165//12.12.2023г.,
нарушението е преквалифицирано на чл. 10, §2, изр. 1, предл. 2 от Регламент
ЕО № 561/2006 г.
Въз основа на акта, и.д. Директор на РД "Автомобилна
администрация" – С., издал Наказателно постановление №42 - 0009051 от
15.12.2023 г., с което за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент
561/2006г. на ЕО, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр, наложил на
дружеството-жалбоподател наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000,00 /хиляда/ лева.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
писмените доказателства, приложени по делото и показанията на разпитания
в съдебно заседание свидетел-актосъставител Г. С. и свидетеля по съставянето
на акта К. М..
Чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр съдържа задължение за превозвача да
спазва изискванията на Регламент 561/2006. От своя страна чл. 10, § 2, изр. 1
от последния гласи: "Транспортното предприятие организира работата на
водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в
състояние да спазват глава II от настоящия регламент." Видно е, че в НП е
конкретизиран и текстът от глава II на чл.10, параграф 2 на Регламент
561/2006, за чието спазване превозвачът е следвало да създаде съответна
организация, а именно, че Дневното време за управление не следва да
надхвърля девет часа, но следва да се отбележи, че липсва отбелязване и
установяване касателно това, че регламента също така сочи, че независимо
от дневната продължителност на управление, то може да бъде удължено
максимум до 10 часа, но не повече от два пъти седмично.
Съдът намира, че в производството по ангажиране отговорността на
жалбоподателя за нарушението с посочената правна квалификация са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че
2
АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4, респ. на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението. Видно
е, че както в АУАН, така и в НП не са посочени действията или
бездействията на превозвача, от които контролните органи са направили
извод, че последният не е организирал работата на водача така, че последният
да е в състояние да спазва съответните нормативни изисквания. Както и
липсва посочване за това къде е настъпило нарушаването на непрекъснатото
управление, надхвърлящ нормативно определения такъв. Липсата на
посочените данни в АУАН и НП ограничава правото на защита на наказаното
лице, доколкото защитата се осъществява срещу факти, а не срещу правна
квалификация.
Съдът следва да посочи, че такива доказателства за действия или
бездействия от страна на дружеството-превозвач не се констатираха. За да се
приеме, че дружеството - жалбоподател е осъществило състава на вмененото
му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредби за
време на дневното управление от страна на водача, а следва да се установи,
че това неизпълнение е било в резултат от създадената от
работодателя организация на работа, респ. от липсата на такава, а не
на виновно поведение на самия водач. От материалите по делото е видно, че
в случая този въпрос не е изследван изобщо от контролните органи, а АУАН е
съставен единствено въз основа на данните за управлението на автомобила.
От събраните доказателства – разпечатка от дигиталната карта на водача /Car
Tracker Digital/ за периода 01.11.2022 г. до 01.11.2023 г. се доказва само, че
водачът не е спазил установеното в чл.10, параграф 2 от Регламент 561/2006г.
на ЕО изискване за отговорността на транспортните предприятия за
организиране работата на водачите, но не и че това се дължи на неправомерно
действие или бездействие от страна на транспортното предприятие. По
делото не се представи книга за инструктаж на водачите или графици за
работа и почивка на водачите или друг такъв документ, сочещ на
неговата липса, което да е вследствие на виновно поведение от страна на
превозвача.
Административнонаказващият орган не е направил пълна и
всеобхватна проверка относно организацията на трудовия процес в
предприятието на превозвача, за да формира изводите си. Създаването на
такъв е необходим елемент от работодателската власт на всеки работодател и
обхваща дейности по управление и поставяне на задачи на участниците в този
процес, по координация на изпълнителите на отделни трудови функции, по
контрол за ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези
трудови функции и т.н., а видно от материалите по
административнонаказателна преписка, тези въпроси изобщо не са
изследвани от наказващия орган. В този смисъл съдът приема, че наказващият
орган е бил длъжен да събере доказателства за това дали търговецът е
положил необходимите усилия за организиране работата на водача и да
докаже твърдението си за липса на организация, както и да установи
3
продължителността на извършваните превози касаещ нарушението
конкретно, а и в рамките на седмичната му допустимост пред съда.
При тези данни и посочените писмени доказателства не може да се
направи извод, че неспазването на изискването на чл.10, параграф 2 от
Регламент 561/2006 се дължи на липсата на създадена организация на работа
/неконкретизирана като действие или бездействие в АУАН и НП/ от страна на
работодателя. При това съдът приема, че остава недоказано твърдението на
наказващия орган, че превозвачът не е организирал работата на водача. В
крайна сметка формулираното изпълнително деяние "не е организирал
работата на водача...", изисква осъществяването на някакви действия от
страна на превозвача и тези действия /без значение дали ще се касае за не
провеждане на инструктаж или за не извършване на периодични проверки,
или пък и за двете, а защо не и за други необходими организационни
действия/ следва да са както ясно посочени, така и доказани. В случая е
хипотеза както на не посочване, не предприети от превозвача действия, така и
несъбирането на необходимите за доказване на обвинението доказателства от
наказващия орган, което води до извод както за недоказаност на обвинението,
така и за неяснота на същото, а това неминуемо е основание за отмяна на
санкционния акт.
Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
дружеството жалбоподател за присъждане на направените по делото
разноски. Искането е направено своевременно, по делото е представен
договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, дружеството
жалбоподател е заплатило по банков път на „З.,Р.,П. – адвокатско дружество“.
От друга страна размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение не е
прекомерен, тъй като е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо
искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като ИА "АА" - С.,
следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 360,00 /триста и шестдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №42-0009051 от 15.12.2023 г.,
издадено от и.д. Директор на РД "Автомобилна администрация" – С., с което
на „С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено
място/, представлявано от управителя Т. И., за нарушение на чл. 10, §2, изр. 1,
4
предл. 2 от Регламент 561/2006г. на ЕО, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр
е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000,00 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА ИА „Автомобилна администрация“ - С., да заплати на „С.“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено място/,
представлявано от управителя Т. И., сумата в размер на 360,00 /триста и
шестдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5