Р Е Ш Е Н И Е № 91
Гр.Несебър, 29.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1830 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „З.Т.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор И.П., против Наказателно постановление (НП) № 02-0001910 от 30.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.153, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Констатациите в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), не отговарят на действителното фактическо положение, а резултат от това не е налице вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Наказващият орган се е позовал единствено на данните, предоставени от служителя Христо Василев Захариев в попълнената от последния справка по чл.402 от КТ, които обаче не коресподират с останалия доказателствен материал, съдържащ се в административно наказателната преписка. Така от месечния график за разпределяне на работното време, подписан от този служител, се установява, че същият е ползвал полагащата му се междуседмична почивка през периода от 16.07.2018г. до 22.07.2018г. От значение за случая е обстоятелството, че при извършената проверка не е констатирано подобно нарушение по отношение на други служители в хотел „Амфибия бийч” к.к. Слънчев бряг. При условията на евентуалност се излага съображения за необходимостта от приложението на чл.415в от КТ и размерът на санкцията да бъде определен в рамките на предвидената в тази разпоредба, тъй като са налице обстоятелства, характеризиращи случая като маловажност на извършеното нарушение. Моли постановлението да бъде отменено или размерът на санкцията да бъде определен в размерите, предвидени в чл.415в от КТ.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата. Освен това за констатираното нарушение е дадено предписание за неговото отстраняване, но едновременно с това е съставен АУАН за нарушението и е наложена санкция преди да е изтекъл срока на предписанието.
Административно наказващият орган (АНО) не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и моли постановлението да бъде потвърдено.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установено следното от фактическа страна:
По силата и в изпълнение на задълженията си трудов договор № 30/15.06.2018г., Християн Василев Захариев, в качеството му на работник (служител), е изпълнявал в полза на работодателя си – „З.Т.” АД *** длъжността „сервитьор и МОЛ” на пълно работно време (8-часов работен ден) срещу уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева.
На 24.07.2018г. в 17:00 часа е била извършена проверка от Г.Г.С., Катя Г. Кирова, Николай Ангелов Карачомаков и Донка Димитрова Русева – служители в Д“ИТ“ – Бургас, в хотел „Амфибия бийч“ в к.к. Слънчев бряг. След като на рецепцията не открили служители, посетили ресторанта, където заварили работници да приготвят блок-масата, а в кухнята такива, които приготвяли храна. На заварените да работят лица били предоставени за попълване справки по чл.402, ал.1 т.3 от КТ. В обекта не са се намирали и по тази причина не били предоставени на проверяващите изисканите от тях правилника за вътрешния трудов ред и документите, свързани с разпределението на работното време на работещите, организацията на труда и графици за работа за месец юли. В попълнената от Християн Василев Захариев справка по чл.402 от КТ същият декларирал, че работи като сервитьор в ресторанта на хотел „Амфибия бийч“ в к.к. Слънчев бряг, стопанисван от „З.Т.“ АД по сключен писмен трудов договор с работно време от 07:00 часа до 15:00 часа и от 15:30 часа до 22:00 часа, с почивка през работния ден 14:00 часа до 15:00 часа; декларирал е, че няма почивни дни и конкретно през периода от 13.06.2018г. до 24.07.2018г. не му е осигурен почивен ден. На представител на дружеството, стопанисващо обекта, присъствал на проверката, е връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която законният представител на „Зеда Туд“ АД е бил задължен да се яви или чрез упълномощено лице на 03.08.2018г. в сградата на Д“ИТ“ – Бургас и да представи описаните в призовката документи, а именно: Актуално състояние и печат, Пълни трудови досиета на работещите в обекта лица, включително на лица с прекратени трудови правоотношения, считано от 01.05.2018г., справки до ТД на НАП – Бургас, присъствени форми и графици за разпределение на работното време от 01.05.2018г. до 03.08.2018г., заповеди, ведомости и фишове за заплати от 01.05.2018г. до 31.07.2018г.; книга за извънреден труд, договор със СТМ, оценка на риска, инструктажни книги, заповеди, протоколи от извършени ел. измервания и измервания на фактори на работна среда, дневник за трудови книжки и документи, удостоверяващи връщането на трудови книжки.
На 03.08.2018г. е съставен протокол № 1826112 за резултатите от извършената проверка на обекта и на представените документи, според съдържанието на който едно от констатираните нарушения (т.1) е посочено, че при извършена проверка на 24.07.2018г. в 17:01 часа на място в обект на контрол: хотел „Амфибия бийч“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, стопанисван от „З.т.“ АД, е установено, че лицето Християн Василев Захариев с ЕГН **********, полага труд като „сервитьор“ (зарежда за клиенти в ресторанта на хотела храна на блок маса). Лицето е попълнило самостоятелно справка на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която декларира, че работи за „З.т.“ АД от 13.06.2018г. на длъжност „сервитьор“, с работно време смяна 1 от 07:00 часа до 15:00 часа и смяна 2 от 15:30 часа до 22:00 часа, почивка в работния ден един час, с трудово възнаграждение 510 лева. В справката Християн Василев Захариев е декларирал, че от 13.06.2018г. до 24.07.2018г. няма почивен ден, в това число за периода от 16.07.2018г. до 22.07.2018г. е работил в почивен ден. От посоченото работно време в Заповед № 01/01.05.2018г. в изпълнение на чл.136, ал.1 и ал.2 от КТ и график за работа за месец юли 2018г. при проверка по документи на 03.08.2018г. в Д“ИТ“ – Бургас се установило, че в същия е определено работно време на две смени, в т.ч. смяна 1 Ц от 07:00 часа до 15:00 часа и смяна 2 Ц ат 13:00 часа до 22:00 часа. За работещите в дружеството лица се установило, че със Заповед № 06/01.06.2018г. е въведено сумирано отчитане на работното време с четири месечен период на отчитане. Предвид на това се установява, че работодателя „З.т.“ АД, в календарната седмица от 16.07.2018г. до 24.07.2018г. не е осигурил на лицето Християн Василев Захариев на длъжност „сервитьор“ с ЕГН **********, непрекъсната седмична почивка в размер не по-малко от 36 часа, в условията на въведено в заповед № 06/01.06.2018г. сумирано изчисляване на работното време, в нарушение на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда.
На същата дата – 03.08.2018г. Г.Г.С. на длъжност „Главен инспектор“ в Д“ИТ“ – Бургас е съставила АУАН, в който нарушението по чл.153, ал.2 от КТ е описано според протокола от извършената проверка. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта, който е един от свидетелите на нарушението, и от упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН законният представител на „З.т.“ АД е подал възражение срещу акта, според което съдържащите се в декларацията, попълнена от служителя, данни се опровергават от приложените графици за смените на служителите, и от които се установява, че нарушението не е извършено.
Разпитан в качеството му на свидетел актосъставителят потвърждава направените от него констатации.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. И според АНО, както и според актосъставителя, жалбоподателят е нарушил чл.153, ал.2 от Кодекса на труда.
При така изложените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения седемдневен срок по чл.59 от ЗАНН и е допустима – НП е връчено на 25.09.2018г., а жалбата срещу него е подадена на 02.10.2018г.
При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.153, ал.2 от КТ, която разпоредба предвижда при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка да не е по-малко от 36 часа. Съгласно нормата на чл.142, ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца, а ал.4 предвижда максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работещите и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време.
Разпоредбата на чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските изисква едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.
Сумираното изчисляване на работното време следва да бъде регламентирано в правилника за вътрешния трудов ред, като спазването на тези разпоредби би следвало да е видно от изготвен график, в който предварително да е указана продължителността на работното време за съответния период.
В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че работодателят е въвел този начин на отчитане на работното време в предприятието, а именно шестдневна работна седмица, при осемчасов работен ден за срок от четири месеца, съгласно Заповед № 06/01.06.2018г. От приложените по делото план графици/присъствени форми е видно по какъв начин е отчетено работното време в предприятието. От кредитираните от съда доказателства се установява, че Християн Захариев е работил непрекъснато от 16.07.2018г. до 24.07.2018г. включително без почивен ден.
КТ въвежда именно петдневната работна седмица, при която работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, като му се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Изключение се допуска при сумирано изчисляване на работното време, като непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Сумираното изчисляване на работното време не е работно време по смисъла на чл.136 от КТ, а начин на неговото изчисляване. Нещо повече, и при сумирано изчисляване на работното време трудовите договори се сключват за петдневна работна седмица. Седмичната почивка обхваща времето от края на последния работен ден на предходната седмица до началото на първия работен ден на следващата работна седмица, като седмичната почивка не се включва в работното време. Седмичните почивки и работните дни се определят в графиците за работа при сумирано изчисляване на работното време, както и в правилник за вътрешния ред в предприятието. В зависимост от начина на изчисляване на работното време седмичните почивки биват: седмична почивка при подневно изчисляване на работното време и седмична почивка при сумирано изчисляване на работното време. Работната седмица е 5-дневна, като минималната задължителна непрекъсната седмична почивка при сумирано изчисляване на работното време е по-кратка от тази при подневното отчитане на работното време, но не по-малка от 36 часа. На практика в този размер се включва освен седмичната и минималната междудневна почивка (24+12). По изключение се допуска седмичната почивка да бъде под 36 часа, но не по-малко от 24 часа. Законодателят допуска тази най-къса минимална седмична почивка само с случаите, когато действителната и техническата организация на работа налага това.
Съдът счита, че правилно наказващият орган е извършил преценка, че на Захариев, работил четиридесет последователни дни, не е осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа, включително и за периода от 16.07.2018г. до 24.07.2018г. включително. Максималната продължителност на работната смяна при сумираното изчисляване на работното време може да е до 12 часа, продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, също така според чл.153, ал.2 от КТ непрекъснатата седмична почивка не може да бъде по-малка от 36 часа.
Законът определя календарните
дни, през които следва да се ползва седмичната почивка и те трябва да са
последователни. Допустимо е разместване на почивните дни и тяхното намаляване,
но в изрично предвидени от КТ случаи. Случаите на намалена продължителност на
седмичната почивка до 24 часа са: при сумирано изчисляване на работното време
при производства с непрекъсваем процес и при промяна на смените. По делото не
се доказа нито една от тези три хипотези, поради което работодателят е следвало
да осигури 36-часова седмична почивка. Захариев е работил през периода от
16.07.2018г. до 24.07.2018г. девет дни последователно, през който период
работодателят е следвало да му осигури седмична почивка, което не е сторено,
поради което от обективна страна е налице вмененото на жалбоподателя нарушение.
При сумираното изчисляване на работното време всъщност законодателят е
регламентирал възможността полагане на по-голям брой работни часове в
седмицата, както и за работа в шестия ден от седмицата, което обаче не
означава, че по този начин се въвежда шестдневна работна седмица. Тези факти не се опровергават от показанията на свид. Петя
Томова, която посочва причините, поради които графиците за работа не са
представени на проверяващите при проверката в обекта.
Както с твърдения, така и
посредством разпита на свидетеля Петя Томова, жалбоподателят прави опит да
установи коренно различна фактическа обстановка. Същата обаче не съответства на
действителната фактическа обстановка, каквато е приета от актосъставителя и
наказващия орган, и очевидно е израз на изградена защитна теза от негова
страна, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия събран
по делото доказателствен материал. За опровергаване на констатациите в акта, а
впоследствие и в постановлението, жалбоподателят първоначално с възражението
срещу акта е представил работен график и отчетни форми за месец юли 2018г.,
според които Християн Захариев е почивал
на 16-и, 20-и и 23-и юли 2018г., работил е първа смяна на 17-и, 18-и, 19-и,
21-и и 22-и юли 2018г., а на 24-и юли 2018г. е бил втора смяна. Такива график и
отчетна форма са приложени и към жалбата срещу наказателното постановление на
разположение на съда.
Тези документи – работни графици
и отчетни форми, представляват частни свидетелстващи документи и представляват
единствено доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени
от посочените в тях лица. От гледна точка на съдържанието на документите обаче,
които съдът е длъжен да прецени по свое убеждение, с оглед всички обстоятелства
по делото, тяхната материална доказателствена сила е разколебана. Веднъж
установен смисълът на това, което се изразява в документа, съдът по свое
убеждение преценява каква вяра трябва да му бъде дадена, доколкото това, което
се твърди там, отговаря на истината. Убедителността на това, което се изявява в
един документ, е различна в зависимост от това от кого изхожда той, кога е
съставен, по какъв повод е съставен; съдът и тук е длъжен да вземе предвид
всички доказателства по делото – както доказателствата, които потвърждават
верността на съдържанието, така и тези, които го опровергават.
Изводът, който съдът прави въз
основа на събраните по делото доказателства, и в частност на декларирането на
обстоятелствата от Християн Захариев в попълнената от него справка по чл.402 от КТ, е, че работодателят не е спазил изготвения от него график за работа за
месец юли 2018г. по отношение на работника Християн Захариев, а отчетната форма
за месец юли 2018г. е съставена и подписана по повод започналата на
24.07.2018г. проверка и за нуждите на образуваното със съставянето на акта
административно наказателното производство, както и за съдебното производство
по контрол за законосъобразност на наказателното постановление и е използван
недобросъвестно от страна на жалбоподателя чрез представянето му по делото за
да създаде у съда погрешно убеждение за съществуването на значими за делото
факти, каквито в действителност не са били налице. Ето защо предвид останалите
доказателства по делото, съдът не дава вяра на посоченото в съставените график
и отчетна форма на работещите в проверявания обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, за месец юли 2018-а година, че съществуват
обективираните в тях факти.
С оглед на горното и съдът счете, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.153, ал.2 от КТ, тъй като работодателят не е осигурил междуседмична почивка не по-малко от 36 часа на Християн Захариев.
В конкретния случай е ангажирана обективната имуществена отговорност на дружеството, поради което въпросът за липса на виновно поведение е ирелевантен. За констатираното нарушение е предвидена както обективна отговорност на работодателя, така и субективна отговорност на конкретното длъжностно лице, поради което в правата на АНО е да прецени чия отговорност да ангажира.
Дружеството е било санкционирано по чл.414, ал1 от КТ в качеството му на работодател. Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер ат 1 500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лева.
Нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид, същото не визира настъпването на съставомерни вреди. Що се касае до наведеното в жалбата искане, при условията на евентуалност, за приложението на чл.415в от КТ, то според настоящия съд цитираната норма на чл.415в от КТ не може да намери приложение в случая тъй като в случая нарушението е от категорията на тези, които няма как да бъдат поправени и отстранени. С нарушението са засегнати конкретни права на работниците и служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят неблагоприятно върху здравето на същите. Налице са вредни последици, които няма как да бъдат отстранени. Лицето вече е било лишено от полагащата му се междуседмична почивка. Дали на по-късен етап ще му бъде осигурена такава е ирелевантно, защото вредните последици вече са налице и няма как да бъдат поправени.
Предвид горното правилно АНО е наложил наказание „Имуществена санкция“ на дружеството на основание чл.414, ал.1 от КТ, която визира ангажирането на обективна отговорност на ЮЛ – работодателя, за конкретно нарушение и тъй като в конкретния случай АНО е наложил административно наказание в минимално предвидения от закона размер, съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
Затова съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0001910 от 30.08.2018г. издадено Павлин Васков Т., в качеството му на директор на Д”ИТ” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на „З.Т.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор И. Михайлова П., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за нарушение по чл.153, ал.2 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: