Р Е Ш Е Н И Е

№

 

18.06.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         А. ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №474 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №19-0938-004804 /12.09.2019г. на *** на СЕКТОР „**“ при ОДМВР - ***, на А.В.В. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП;

-         на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Посочва, че действително е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение, но същевременно, физическото му състояние не е позволявало поставянето на такъв. В тази насока, представя писмени доказателства и моли за отмяна на Наказателното постановление в съответната му част.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на издаденото Наказателно постановление в частта, в която е административно наказан на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 89513/03.09.2019г. от страна на М.П.Н. – мл.*** при СЕКТОР „***“ при ОДМВР - ***, в присъствието на свидетеля И.И.Ц., както и на нарушителя – А.В.В.. Съставен е за това, че на 03.09.2019 г. около 11:35 часа в гр. ***, ул. „***“ до блок № *** с посока на движение към кръгова връзка с бензиностанция „***“, управлява лек автомобил „***“ с регистрационен номер ***, като извършва следното: 1. управлява без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила – нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; 2. не е изпълнил финансовото си задължение  да заплати в законоустановения срок наложена глоба по фиш серия Н 979693 /19.08.2019 г. – нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на А.В.В. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.18 – 19 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила и Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно.

По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М.П.Н. и И.И.Ц., както и писмени доказателства /л.4 – 5, л.9 – 17, л.29, л.33, л.50 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Н. и Ц.. Същите, макар и по-общи по характер, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали разкрива, че представената в съставения АУАН фактическа обстановка, следваща от показанията на свидетелите Н. и Ц. следва да бъде приета за установена по убедителен начин.

Същевременно, в проверка на тезата на А.В., застъпена в неговата жалба, бяха събрани преписи от Епикриза ИЗ №10662/2018г., издадена от УМБАЛ „***“ ЕАД - *** и Медицинско направление изх.№676/05.08.2019г., издадено от Д-Р ***. От така представените писмени доказателства следва, че във връзка с претърпяна оперативна интервенция на сърцето и наличието на постоянен пейсмейкър, А.В.В. не следва да поставя обезопасителен колан в МПС. Липсват каквито и да било основания да се поставят под съмнение коментираните писмени доказателства и поради това, Съдът приема същите и ги кредитира.

Действително, в процесния случай, жалбоподателят В. е управлявал МПС, без поставен обезопасителен колан. Съобразно чл.137а ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“. От друга страна, съобразно чл.137а ал.2 ЗДвП, „Могат да не използват обезопасителни колани: 1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан…“. Настоящият случай попада именно в нормативно предвиденото изключение по чл.137а ал.2 т.2 ЗДвП и следователно – жалбоподателят е имал право да не поставя обезопасителен колан по време на движение. Ето защо, не е извършил нарушение на правилото за поведение, предвидено в чл.137а ал.1 ЗДвП, съответно – не е осъществен състав на административно нарушение по чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП.

На следващо място, съобразно чл.190 ал.3 ЗДвП,  „Наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.“. Видно от показанията на свидетелите Н. и Ц., към 03.09.2019г., не е била заплатена наложената глоба в размер на 20 лева, по фиш Н 979693 /19.08.2019 г. – обстоятелство, което са установили чрез справка със служебен таблет /РСОД/. Макар и косвено, същото обстоятелство следва и от представено извлечение от страна на ОД на МВР – *** /л.33/, от което е видно, че коментираната глоба в размер на 20 лева е била заплатена именно на 03.09.2019г., очевидно – след като при процесната полицейска проверка е изяснено наличието на незаплатено задължение по глоба, наложена на А.В.В.. Поради това, Съдът приема за доказано, че към датата и часа на полицейската проверка /03.09.2019г., около 11:35 часа/, А.В.В. не е бил заплатил наложената глоба по фиш Н 979693 /19.08.2019 г., още повече, че самият жалбоподател не отрича това неизпълнение и дори отправя искане за отмяна на НП само в частта, в която е административно наказан на основание чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП. Следва обаче да бъде отбелязано, че въззивният съд дължи произнасяне по законосъобразността и правилността на обжалваното Наказателно постановление в цялост. В тази връзка намира, че в случая, макар и действително да не е била заплатена коментираната глоба, нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП, не е налице. От цитираното съдържание на тази законова разпоредба е видно, че е предвидено бездействие – въздържане от задължението за заплащане на глоба по наказателно постановление, електронен фиш или съдебно решение, или определение на съда /при обжалване/. Бездействието обаче е обвързано с изтичане на срок от един месец, считано от влизане в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение, или определение на съда /при обжалване/. От друга страна, съобразно чл.186 ал.7 ЗДвП, „Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.“. Налице е законова фикция, приравняваща незаплатения в седемдневен срок от издаването му фиш, на влязло в сила Наказателно постановление. Ето защо, фиш Н 979693 /19.08.2019 г. следва се счита за влязло в сила НП от 27.08.2019г., а оттук – едномесечния срок по чл.190 ал.3 ЗДвП, обуславящ противоправността на неизпълнението, е започнал да тече именно на 27.08.2019г., като е следвало да изтече на 27.09.2019г. На свой ред, към датата на полицейската проверка – 03.09.2019г. – този срок не е бил изтекъл и следователно, към тази дата, А.В.В. не е бил извършил нарушение на правилото за поведение, предвидено в чл.190 ал.3 ЗДвП.

Крайният извод е, че жалбоподателят е административно наказан за две деяния, които не е извършил, поради което Наказателното постановление се явява издадено в нарушение на материалния закон и е неправилно – и като такова, следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №19-0938-004804 /12.09.2019г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОДМВР - ***, с което на А.В.В. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП;

-         на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: