РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.6.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и втори март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Галя Вълкова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6170 описа за 2018 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от Кодекса за застраховането (КЗ).
Ищецът С.В.Т. твърди, че пострадал
при пътно-транспортно произшествие на 4.3.2017 год., настъпило в гр. София, на
бул. ******. Произшествието било причинено от водачът на мотоциклет Ямаха с рег. № ******Н.Г.Д., който се движил с несъобразена
скорост и не възприел авариралия в дясно и обозначен с обезопасителен
триъгълник лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № ******, ударил автомобила,
последният отскочил напред и ударил намиращия се пред него ищец. В резултат от
произшествието ищецът получил черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание,
фрактура на костите на носа, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в дясната
челно-теменна област на главата, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на
гърба на носа. От тези увреждания ищецът търпял значителни болки и страдания;
освен това трудно преодолявал стреса от произшествието – до момента той се
страхувал да излиза навън и не спял спокойно след инцидента. Освен болките в
носа той имал затруднено дишане, главоболие. Предвид констатираната от ищеца
липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на мотоциклета, той
отправил искане до Г.Ф.да изплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди. Обезщетение обаче било отказано. Като намира отказът на Г.Ф.за
неоснователен и като определя справедливия размер на обезщетението на сумата от
50 000 лева, ищецът моли Ф.ът да бъде осъден да му
заплати част от тази сума в размер на 26 000 лева. Претендира законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата
и направените по делото разноски.
Ответникът Г.Ф.оспорва предявения иск. Твърди, че е
отказал изплащане на обезщетение тъй като липсват доказателства да е
осъществена хипотезата на чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ и мотоциклетистът да е
причинил с противоправно поведение вреди на ищцата.
Ответникът поканил пострадалата да представи доказателства – наказателно
постановление, медицински документи, но това не било сторено. Липсвали доказателства относно механизма на
ПТП, като ответникът оспорва констатациите в протокола за ПТП в тази част,
основани единствено на показанията на пострадалия. Намира за завишен претендирания размер на обезщетението.
Ответникът прави искане за привличане на трето лице
помагач на своя страна, на водачът на мотоциклета Н.Г.Д., като обосновава
интереса от привличането на това лице с евентуалните регресни
права към него, които биха възникнали в полза на Г.Ф.при уважаване на
предявения иск.
Трето лице-помагач Н.Д. не се явява и не взема
становище по спора.
Съдът
установи от фактическа страна
следното:
На 04.03.2017 г. около 15:40 часа в гр. София, на бул.
Драган Цанков, на 216 м. преди кръговото движение на Телевизионната кула, е
реализирано ПТП между мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *****,
управляван от Н.Г.Д., ЕГН ********** и л.а. „Пежо“ с рег. №*****, аварирал и
обозначен с обезопасителен триъгълник.
Образуваното наказателно производство пр.пр. № 11402/2017 г. по описа на СРП е прекратено с
постановление от 05.09.2017 г., тъй като на С.Т. е причинена лека телесна
повреда, а причинената на мотоциклетиста Д. средна телесна повреда е в резултат
на виновно противоправно поведение на самия водач.
Анализирайки събраните писмени доказателства вещото лице
инж. С.А., по приетата и неоспорена Съдебна автотехническа
експертиза, сочи като механизъм на ПТП: на 04.03.2017 г. около 15:40 часа
мотоциклет „Ямаха“ се е движел по бул. Драган Цанков
към Телевизионната кула. На около 202 метра от избрания ориентир (мислен ъгъл,
сключен от десния бордюр на бул. Драган Цанков и първия бордюр на кръговото
кръстовище по посока на огледа) мотоциклетът удря в задната лява част лек
автомобил „Пежо“. Поради авария автомобилът е бил спрял в дясната лента за
движение по бул. Драган Цанков, като зад него е имало и поставен авариен
обезопасителен триъгълник. От удара автомобил „Пежо“ се е изместил напред и е
ударил намиращия се пред автомобила пешеходец (пътник от автомобила) С.Т.. Скоростта
на движение на процесния мотоциклет непосредствено
преди настъпване на ПТП е била не по-ниска от 81 км/ч. Според експерта причина
за настъпване на ПТП е: подценяване на опасността, която представлява спряно на
платното за движение превозно средство, сигнализирано с обезопасителен
триъгълник и късното реагиране за спиране от водача на мотоциклета.
Видно от приетата Съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, изготвена от вещото лице д-р М.Г., в резултат на процесното ПТП С.Т. е получил следните травматични
увреждания: мозъчно сътресение, контузия на челната област, контузия и
разкъсно-контузна рана на носа, счупване на насните
кости, травматичен кръвоизлив от носа, кръвонасядане на лявото коляно, мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнанието, които са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Механизмът на получаване е от
удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря да са получени при описаното процесно ПТП, а именно: блъскане от спрял автомобил и
падане върху терена. В УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на пострадалия е проведено
консервативно лечение, той е отказал хоспитализация. Според експерта
възстановяването от всички причинени травматични увреждания е било в срок 20-25
дни. Посочва се, че не могат да се очакват усложнения след тази претърпяна
травма. Няма снети амнестични данни за налични
оплаквания от претърпените вреди. В съдебно заседание на 25.01.2019 г. съдът е
дал възможност на ищеца за осъществяване на личен преглед от д-р Г.. Не се
установява причина, поради която преглед да не е могъл да бъде осъществен,
поради което експертизата е изготвена изцяло по писмени данни.
За установяване на претърпените болки и страдания по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.Е.Т.,
майка на ищеца. Същата сочи, че след ПТП ищецът е бил с леко издут нос, синини
в лявата страна на тялото. След инцидентът ищецът е останал в дома си около два
месеца, оплаквал се е от главоболи е и световъртеж. Преди инцидента не е
работил, след това 2-3 месеца ходел чат-пат на работа. Свидетелката не знае как
ищецът е осигурявал издръжката си. Не е могъл да се обслужва сам, но липсва
конкретизация за кои дейности от ежедневието се е нуждаел от чужда помощ.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
За да бъде ангажирана отговорността
на Г.Ф.да обезвреди негативните последици от пътно-транспортно произшествие, в
конкретния случай, следва да бъде осъществен следния фактически състав:
настъпване на неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, дължащи се
на пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на Република
България и причинено от лице, чиято гражданска отговорност не е била
застрахована (чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ вр.чл.519 т.1 от КЗ).
Посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ отговорността на ответника, са налице в настоящия случай.
Настъпването на пътно-транспортното
произшествие, причинено виновно от третото-лице помагач на страната на
ответника, се доказва по безспорен начин от неоспореното заключение на автотехническата експертиза и приетите писмени
доказателства. Въз основа на тези доказателства, съдът приема, че третото лице
помагач е причинило произшествието, като не е възприело своевременно авариралия
лек автомобил, въпреки поставения обезопасителен триъгълник и е реализиран
сблъсък със същия, в резултат на което автомобилът се е придвижил напред,
удряйки стоящия до автомобила ищец. Това поведение на третото лице помагач е противоправно, тъй като нарушава общото изискване на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП към водачите на МПС – да избират скорост на движение, позволяваща да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и задължението да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Нарушението е извършено виновно. Не се установяват
обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина на водача на увреждащото
МПС.
Не се твърди, а и не се доказва деликвентът
да е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
настъпване на произшествието.
Като пряка и непосредствена
последица от произшествието, ищецът е претърпял телесни увреждания, имащи за
последица настъпване на неимуществени вреди под формата на болки и страдания.
Настъпването на тези вреди се доказва от приетите писмени доказателства и заключението
на медицинската експертиза. Съдът кредитира събраните гласни доказателства в
частта, в която съответстват на изводите на вещото лице. По отношение на
продължаващото главоболие показанията на свидетелката са частични и вътрешно
противоречиви. Същевременно следва да се отчете, че ищецът не се е възползвал
от предоставената му възможност за личен преглед от вещото лице, поради което
съдът приема да е търпял болки и страдания в посочения от експерта период от
20-25 дни.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва
да бъде ангажирана. Ответникът дължи да обезщети само вредите, чието настъпване
е безспорно доказано по делото. Дори да се приеме, че с днешна дата ищецът
изпитва главоболие и световъртеж, не се доказа същите да са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
По претендираното
обезщетение: Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида,
характера и тежестта на получените увреждания, като приема същите за
сравнително леки, негативните последици в ежедневието на ищеца, преживения
стрес. Съдът взема предвид и липсата на негативни последици за здравето му за в
бъдеще. При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто
обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на
застрахователя. Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
процесното ПТП, би била сумата от 5 000 лева и в тази част искът следва да бъде
уважен. В останалата част до пълния предявен размер от 26000 лева искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху определената главница
ответникът дължи и лихва за забава. Началният момент на лихвата за забава
следва да бъде определен по правилата на чл.558 ал.1 от КЗ чл.497 от КЗ.
Претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е предявена от
ищеца на 18.04.2017 г., като към молбата са представени копия на констативен
протокол и медицинско направление. На 17.07.2017 г. ответникът е постановил
отказ. Ето защо от датата на формалния отказ – 17.7.2017 год. ответникът дължи
и лихва за забава върху обезщетението.
По
отговорността за разноски: С определение от 21.05.2018 г. ищецът е
освободен частично от задължение за заплащане на държавна такса и от разноски.
Съобразно уважената част от иска на адв. В.О. следва да се заплати възнаграждение в размер на 163,40
лв. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 81 лв. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи да заплати по сметка на съда върху
уважената част от иска държавна такса в размер на 200 лв. и 142,50 лв. –
депозити за вещи лица.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., Булстат *******, с адрес *** да
заплати на С.В.Т., ЕГН ********** на основание чл.557, ал.1 т.2 б.“а“ КЗ, сумата
5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
пътно-транспортно произшествие от 04.03.2017 г., ведно със законната лихва от 17.07.2017
г. до окончателното изплащане на главницатакато
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА Г. Ф., Булстат *******, с адрес *** да заплати на адв. В.В.О. от САК на основание
чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата сумата
163,40 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф., Булстат *******, с адрес *** да заплати на в полза на
Софийски градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумите 342,50 лева
държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН **********, да заплати на Г. Ф., Булстат *******, с
адрес *** на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 81 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на страната на ответника – Н.Г.Д., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд.
Съдия: