РЕШЕНИЕ
Номер 23906.10.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20205400500394 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 60423/01.07.2020 г. по гр.дело № 1307/2019 г.
Смолянският районен съд оставя без разглеждане като процесуално
недопустим иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, предявен от Е. М. П. срещу
Община Смолян, и прекратява производството в тази му част; ПРИЗНАВА на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за незаконно уволнението на Е. М.П.,
извършено със заповед № ЧР01-0913/10.09.2019 г. на кмета на Община
Смолян, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ и я ОТМЕНЯ; ВЪЗСТАНОВЯВА на
осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Е.М.П.на заеманата преди уволнението му
длъжност „Оперативен дежурен“ в Община Смолян.
Също така, Смолянският районен съд осъжда
община Смолян на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Е. П. сумата от 420 лв.
за направените деловодни разноски за адвокат, пропорционално на уважените
искове; а Е. П.– да заплати на общината на осн.чл.78, ал.4 във вр. с ал.8 ГПК
направените от нея разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, пропорционално на прекратената част.
1
Общината е осъдена и да заплати в полза на
Смолянския районен съд и 150 лв. държавна такса на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Срещу това решение в частите, с които са уважени
исковете по чл.344 КТ, е постъпила въззивна жалба от ОБЩИНА СМОЛЯН,
чрез юр.П. Б., с искане да бъде отменено, исковете на Е. П. да бъдат
отхвърлени и да се присъдят разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание за общината, редовно призована, юр.К.
и юр.Делирадева поддържат жалбата. В определения срок е депозирана и
писмена защита.
Въззиваемият Е.М. П. с
подробен отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли да му бъдат
присъдени разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемият П. се явява лично и с
пълномощника си адв.Н. М. и продължава да оспорва жалбата. Представена
е в дадения от съда срок и писмена защита.
Съдът установява следното:
Решението следва да се потвърди, като се имат предвид
изложените от първоинстанционния съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. В
допълнение, с оглед оплакванията в жалбата и събраните в настоящото
производство доказателства, въззивният съд намира още:
Към момента на уволнението на ищеца – 10.09.2019 г., не са
налице предпоставките, съдържащи се в чл.330, ал.2, т.1 КТ, на което
основание е уволнен Е. П. – той да е лишен с присъда или по
административен ред от право да упражнява професия или да заема
длъжността, на която е назначен. С присъда № 8/04.04.2019 г. по НОХД
13/2018 г., потвърдена с Решение № 290/08.07.2019 г. по ВНОХД № 20/2019 г.
2
на Смолянския окръжен съд, неподлежащо на обжалване и протестиране,
изобщо не е налагано на П. наказание лишаване от право да упражнява
някаква професия или да заема длъжността, на която е назначен. Подобно
наказание не се и предвижда от чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК, за каквото
престъпление П. е бил признат за виновен.
В Определение № 715 от 2.08.2018. г. на ВКС по гр. д. №
4737/2017 г., IV г. о., е разяснено, че: „Законосъобразното упражняване на
това право изисква всички предпоставки за възвиването му да са се
упражнили към посочения момент. Затова именно момента на упражняването
на потестативното право от страна на работодателя и достигането му до
работника или служителя е момента, към който се преценява
законосъобразността на уволнението при спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
като последващото възникване или отпадане на предпоставките занапред не
може да доведе до извода, че уволнението е незаконно. Основанията за
уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ предвиждат не само право, но
едновременно с това създават и задължение за прекратяване на трудовия
договор с работника или служителя, при наличието на предвидените в тях
основания. Работодателят не разполага с възможността да избира дали да
прекратили или не трудовото правоотношение на работника или служителя, а
трябва да го направи, тъй като в противен случай ще наруши установени със
закон забрани за заемане на длъжността от определени лица. Затова от
момента, в който съдебния акт по административното или наказателното
производство, материализиращ основанието по чл. 330, ал. 2, т. 1 и/или т. 10
от КТ влезе в сила, работодателят трябва да прекрати трудовото
правоотношение с посочения в тях работник или служител, без да се
съобразява с възможността за евентуално възобновяване на наказателното
или административното производство, по реда на някой от извънредните и
специални способи за това. Самото възобновяване ще доведе до
възстановяване на висящността на наказателното или административното
производство, но няма да се отрази пряко на вече упражненото и породило
действие потестативно право на работодателя да прекрати едностранно
трудовото правоотношение на работника или служителя. Затова неговите
последици не могат да отпаднат само въз основа на възобновяването на
наказателното или административното производство по някой от
3
установените за това извънредни и специални способи. Тези последици биха
отпаднали само ако с постановения във възобновеното производство акт с
обратна сила отпаднат последиците от лишаването от право да се заема
длъжността или от осъждането, т. е. ако лицето бъде признато за невиновно и
оправдано по повдиганото му обвинение, или не му бъде наказание, с което да
бъде лишено от право да заема съответната длъжност, което в конкретния
случай не е налице.“
В тази връзка следва да се съобрази развитието по НОХД №
13/2018 г. на Смолянския районен съд, последно преобразувано в НОХД №
315/2020 г. на същия съд, при което се вижда, че отново липсват условията за
уволнение по чл.330, ал.2, т.1 КТ. Това е така, защото с Решение №
80/12.06.2020 г. по НОХД/В/ № 99/2020 г. Пловдивският апелативен съд
отменя по реда на възобновяването Решение № 3/06.01.2020 г. по ВНОХД №
57/2019 г. на Смолянския окръжен съд и Присъда № 8/04.04.2019 г. по НОХД
№ 13/2018 г., и връща делото за ново разглеждане от друг състав на
Смолянския районен съд от стадия на разпоредителното съдебно заседание.
В изпълнение на това решение НОХД № 13/2018 г. е
преобразувано в НОХД № 315/2020 г. на Смолянския районен съд. От
приложеното протоколно определение от 02.09.2020 г. на Смолянския
районен съд е видно, че с него е прекратено НОХД № 315/2020 г. на
осн.чл.289, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.8а НПК и това определение, като
непротестирано и необжалвано, е влязло в сила на 18.09.2020 г.
Т.е., не само, че въобще с присъда по НОХД във
всичките му преобразувания не е налагано на П. наказание лишаване от право
да заема професия или длъжността, на която е назначен; но вече и няма
изобщо присъда, с която да е признат за виновен в извършване на
престъпление.
Към момента на уволнението на ищеца – 10.09.2019 г., е
било издадено само Отнемането по чл.59, ал.1, т.1 ЗЗКИ на разрешение за
достъп до класифицирана информация, с № 196/27.08.2019 г., на заместник-
председателя на ДАНС, което още не е било влязло в сила.
4
Предпоставките по чл.330, ал.2, т.1 КТ са строго определени
и ясни, изчерпателно изброени, като тази повелителна разпоредба не може да
се тълкува разширително - стриктно регламентирано от закона с императивни
правила е наказателното и административнонаказателното производство, и
съответно естеството и значението на една присъда и на едно наказателно
постановление. Тъй като с тези актове се ангажира наказателната и
административнонаказателната отговорност на лицата, последиците от тях,
пренесени към трудовоправното положение на същите лица, се подчиняват
отново на същия строг режим, поради което не е допустимо да се придава
същият ефект, какъвто имат присъдата и наказателното постановление
спрямо трудовото правоотношение, на никакви други актове, както е
например в настоящия случай – отнемане на разрешение за достъп до
класифицирана информация № 196/27.08.2019 г. на заместник-председателя
на ДАНС, който акт безспорно не е наказателно постановление.
Отнемането на такъв достъп очевидно не представлява
лишаване по административен ред от право да се упражнява професия или да
се заема длъжността, на която е бил Е. П., защото подобно отнемане не
представлява административно наказание за лишаване от право да се
упражнява професия или да се заема длъжност по смисъла на чл.13, б.“в“ и
чл.16 ЗАНН, чието налагане да се осъществява по реда, установен в Раздел ІV
от ЗАНН.
След като няма лишаване нито с присъда, нито по
административен ред на Пашов именно от право да упражнява определена
професия или да заема длъжността „Оперативен дежурен“ в община Смолян,
уволнението му на основание чл.330, ал.2, т.1 КТ, е незаконно и правилно е
отменено с обжалваното решение на СмРС. Тази разпоредба на КТ изисква, за
да е законно уволнението, не просто лицето да е признато с присъда за
виновно в извършване на престъпление, а с присъдата да е наложено точно
посочено в нея наказание по чл.37, т.6 или т.7 НК.
По тези причини се явява абсолютно неоснователен
доводът във въззивната жалба, че отнемането на достъпа до класифицирана
информация, респ.лишаването на Е. Па. от правото да заема длъжности и да
изпълнява дейности, свързани с работа с класифицирана информация, било
5
реализирано от компетентен административен орган по административен
ред, поради което в случая не било нужно да има издадено, респективно –
влязло в сила наказателно постановление.
Същият извод важи и относно довода на
жалбоподателя, че предпоставка за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.330, ал.2, т.1 КТ е отпадането на условие, свързано с
основно изискване за заемане на длъжността, което изискване е строго
специфично, свързано със защита на класифицирана информация,
респ.националната сигурност, и регулирано от специалните закони ЗЗКИ и
ЗДАЕЮ, а отпадането на това условие се е реализирало практически чрез
лишаване по административен ред от правото да се извършва дейност,
свързана с работа с класифицирана информация.
Подобна предпоставка не е заложена в т.1 на ал.2 от
чл.330 КТ, и, колкото и специални закони да са ЗЗКИ и ЗДАЕЮ, колкото и
важен да е въпросът за защитата на класифицираната информация, респ.,
националната сигурност, те не могат да направят уволнението законно,
защото нито КТ, нито друг закон им придава твърдения от жалбоподателя
ефект. Общината би могла да уволни Пашов на друго основание, ако счита, че
има отпадане на условие за заемане на длъжността, но не и на посоченото в
заповедта основание – чл.330, ал.2, т.1 КТ. В тази връзка приетите във
въззивното производство писма от ДАНС и от ДКСИ до кмета на общината
не променят извода за незаконност на уволнението на ищеца.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК общината следва да бъде осъдена да
плати на ищеца-въззиваем П. направените от него разноски във въззивното
производство в размер на 610 лв. за възнаграждение на адвокат.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60423/01.07.2020 г. по гр.дело
6
№ 1307/2019 г. на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СМОЛЯН, ЕИК ***, да заплати на Е.
М. П., ЕГН **********, направените във въззивното производство разноски
от 610 лв. /шестстотин и десет лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от
09.10.2020 г.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото
решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7