Решение по дело №1036/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 944
Дата: 7 юли 2021 г.
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20217050701036
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е      Ш     Е      Н     И     Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2021г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Четвърти касационен състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

        ЧЛЕНОВЕ:  ИВЕТА ПЕКОВА

       ЙОРДАН ДИМОВ

                 

при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1036 по описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Лоу Сий Шипинг Мениджмънт“ООД, подадена чрез адв.П. против решение №260396/18.03.21г. по НАХД №560/2021г. на ВРС, ІV състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 03-011736/31.07.19г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 250лв. на основание чл.415в, ал.1 КТ за нарушаване на нормата на чл.128 т.2 вр.чл.270, ал.2 и ал.3 КТ. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради липса на персонална компетентност на наказващия орган. В областта на трудовите правоотношения Инспекцията по труда може да има общи правомощия, но в областта на трудовите правоотношения с моряци и други служители на корабособственика са налице специални норми на Кодекса на търговското мореплаване и на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя. Твърди, че по реда на чл.88д КТМ е записано, че за неуредените в кодекса и в наредбата въпроси, свързани с трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, се прилага действащото трудово законодателство, но въпросите, свързани със заплащането/незаплащането на трудовите възнаграждения на членовете на екипажа и другия персонал са изрично уредени, включително относно компетентния орган, който следи за спазването на изплащането на заплатите, който не е Инспекцията по труда. Изрично в чл.381 КТМ са предвидени наказанията, които се налагат при нарушения на разпоредби на кодекса и подзаконовите актове по прилагането му. Твърди, че наказващият орган не е извършил дължимата проверка по чл.52 ал.4 ЗАНН, като от постановлението не може да се установи датата на извършена проверка, твърди се, че нарушението е извършено на 02.07.19г., но липсва подробна информация относно начина на установяването му. Твърди, че липсват изискуемите реквизити на НП, липсват данни по време на проверката да е изслушан работника- старши помощник капитан относно факта на неизплащане на трудовото възнаграждение, т.е. фактът на неизплащане не е безспорно установен. Неизпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение по своята същност представлява неизпълнение на клаузите на трудовия договор, срещу което КТ предвижда специална защита по чл.357 и сл. от КТ, която е по исков ред. Регламентирана по този начин защитата срещу неизпълнение на трудовия договор изключва възможността  незаплащането на трудово възнаграждение да се разглежда като административно нарушение, за което да могат да се прилагат принудителни административни мерки. Само по себе си неизплащането на трудовото възнаграждение на работника или служителя от страна на работодателя не съставлява административно нарушение, а представлява неизпълнение на задължение по гражданско правоотношение. Твърди, че неизпълнението на задължението за изплащане на уговореното трудово възнаграждение в установените срокове произтича от закона, а не от предписанието в протокола от 05.06.2019г. При прилагането на закона с потвърденото от съда наказателно постановление, органът е смесил произтичащите от разпоредбата на чл.128 т.2 КТ и от предписането по чл.404, ал.1, т.1 КТ задължения, като недопустимо, с оглед изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН е приложил спрямо описаното бездействие- неизпълнение на предписание, разпоредбата на чл.128 т.2 КТ. Фактическото описание на неизпълнение на предписание по чл.404 ал.1 т.1 КТ не съответства на посочената правна квалификация по чл.415 вр. чл.128 т.2 КТ, нито на приложената към неизпълнието по чл.128 т.2 КТ санкционна разпоредба на чл.415 ал.1 КТ. Липсва аргументация и за утежняващи обстоятелства, поради което наложената санкция следва да е в минимален размер от 100лв. Твърди и че описаното деяние, дори да се приеме, че представлява административно нарушение и че органът, който го е наложил, е компетентен, представлява маловажен случай. Моли решението на ВРС да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Ответникът по касационната жалба- Дирекция “Инспекция по труда” гр-Варна, редовно призован, не се явява представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да  се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Лоу Сий Шипинг Мениджмънт“ООД против наказателно постановление № 03-011736/31.07.19г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 250лв. на основание чл.415в, ал.1 КТ за нарушаване на нормата на чл.128 т.2 вр.чл.270, ал.2 и ал.3 КТ. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че през месец юли 2019год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, сред които св. З., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното дружество като работодател, в хода на която от представените документи, в това число и трудов договор с лицето С.Б., ведомост за заплати за м.05.2019г., обяснения от управителя на дружеството, установили, че Б.работел в дружеството на длъжност старши помощник капитан на кораб, като за м.05.2019г. не било изплатено в уговорения срок- до 25-то число на следващия месец, договореното му трудово възнаграждение. Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол № ПР1922487/23.07.2019г., като били дадени и задължителни предписания, едно от които да се изплати уговореното трудово възнаграждение за м.05.2019г. за работника С.Б. в срок до 08.08.2019г. Препис от протокола бил връчен на представляващия дружеството на 23.07.2019г. За констатираното нарушение на 23.07.2019г. бил съставен АУАН, в който е прието, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 от КТ, нарушението е извършено в гр.Варна на 26.06.2019г., към който момент е следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение на работника. Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя,  който го подписал без възражение, като такова не постъпило и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Впоследствие по АНП постъпили доказателства за изплатено в пълен размер трудово възнаграждение за месец май в полза на Б.. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, в което, като е взел предвид, че констатираното нарушение е отстранено веднага след установяването му и на основание чл. 415в, ал.1 от КТ, АНО е наложил имуществена санкция в размер на 250 лева. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като е обсъдил възражението на касатора, че НП е издадено от некомпетентен орган, което е приел за неоснователно. ВРС е отчел, че в областта на трудовите правоотношения с моряци и други служители на корабособственика са налице специални норми на Кодекса на търговското мореплаване и на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя, които изключват общите норми на КТ по уредените в тези два нормативни акта въпроси. Съгласно чл. 88б от КТМ трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Същевременно в чл. 88д от КТМ е записано, че за неуредените в кодекса и в наредбата по чл. 88б,ал. 1 въпроси, свързани с трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, се прилага действащото трудово законодателство. КТМ урежда общи и специфични правила за трудовите правоотношения на членовете на екипажа на морски кораб, като срок на договора, работно време, продължителност на рейса, почивки и отпуски на екипажа. Наредбата от своя страна урежда условия за наемане на работа и сключване на трудов договор, сочи и реквизитите на трудовия договор, в това число и уговаряне на размера на основно и допълнително трудово възнаграждение, както и периодите на изплащането им /чл.6, ал. 2, т.7 от Наредбата/. Нито един от двата нормативни документа не уреждат отношенията свързани със срочността на заплащането на работната заплата и съответно последиците от забавата на заплащане. Разпоредбата на чл. 35в от Наредбата касае възможността на членовете на екипажа и на обслужващия персонал да се обърнат за съдействие за изплащане на работната заплата към органите на държавния пристанищен контрол, когато работодателят е забавил изплащането на месечното трудово възнаграждение на член на екипажа или на обслужващия персонал с повече от един месец. Това е една правна възможност за горепосочената категория лица, да потърсят съдействие от органите на пристанищния контрол. Тя не предписва правила за поведение относно изплащане на трудовото възнаграждение в уговорения срок. ВРС е приел, че във връзка със срочността на заплащане на трудовото възнаграждение, КТМ в чл.88д препраща именно към приложимост на КТ и респективно компетентност на служителите на ИА „Инспекция по труда“ да извършват проверки и да налагат санкции. Въззивният съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени в срок и съдържат формалните реквизити, предвидени по чл. 42 и 57 ЗАНН, посочени са факти и обстоятелства, които в достатъчна степен описват вмененото нарушение- неизплащане на уговореното трудово възнаграждение на работника за м.май 2019г. в уговорения срок. ВРС е приел, че нарушението безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, правилно квалифицирано, правилно е била определена и датата на нарушението – 26.06.19г., датата, до която е следвало да бъде изплатено трудовото възнажраждение. С оглед установеното, че възнаграждението е изплатено веднага след установяване на нарушението, ВРС е приел и че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.415в КТ, а наложената санкция в предвидения в санкционната норма размер съответна на допуснатото нарушение и ще допринесе за дисциплиниране на работодателя да не допуска в бъдеще нарушения на трудовата дисциплина. Въззивният съд е приел и че нарушението не е маловажно и е обсъдил и направените възражения по акта и НП.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Наказателното постановление е издадено за нарушение по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и 3 КТ, а именно, че наказаното дружество като работодател не е изплатило дължимото трудово възнаграждение за извършената работа за м.май 2019г. на лицето С.Б..

При анализ на събраните доказателства ВРС е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от работника Б..

Съгласно чл.128 т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като съгласно чл.270 ал.2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Наличието на трудово правоотношение между работодател и работник се обективира в сключен между тях трудов договор, а елементите на трудовия договор са изрично посочени в чл.66 ал.1 КТ, сред които е периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение. В случая е сключен трудов договор на основание чл.68 ал.1 т.1 вр. чл.70 КТ, като изрично в него е уговорено изплащане на трудовото възнаграждение до 25-то число на месеца, следващ отчетния месец.

За да е налице визираното нарушение следва в установените срокове работодателят да не е изпълнил задължението си за плащане на трудовото възнаграждение. Не се спори, че наказаното дружество е работодател и че е налице сключен трудов договор с работника Б.. Безспорно е установено и че не е заплатено трудово възнаграждение на същия за м.05.19г. в срок до 25-то число на месеца, следващ отчетния, т.е., че е осъществено вмененото с НП нарушение.

Установено е и че непосредствено след установяване на нарушението трудовото възнаграждение е било изплатено. Това обстоятелство е взето предвид от АНО в издаденото НП, като е наложена имуществена санкция на основание чл.415в КТ.

Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визираща състава и наказанието за извършено такова нарушение. Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая е извършено административно нарушение и е наложено наказание за извършеното нарушение, визирано в съответната норма на закона. Въззивният съд е изложил всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Твърденията на касатора, че актосъставителя и АНО са некомепетентни в случая са неоснователни. ВРС подробно и мотивирано е обсъдил това възражение, като мотивите му су споделят изцяло от настоящата инстанция. КТМ и наредбата, на която се позовава касаторът не изключват компетентността на Инспекцията по труда да осъществи контрол за спазване на трудовото законодателство и по конкретно изпълнение на задълженията на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците и служителите в договорения срок. Както правилно е посочил ВРС, КТМ и наредбата не изключват приложимостта на разпоредбите на КТ в областта на трудовите правоотношения между моряци и други служители и корабособственика. Напротив, изрично чл.88д КТМ препраща за неуредените въпроси към действащото трудово законодателство. Именно КТ урежда отношенията между работниците и служителите и работодателите, както и реда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство и именно в правомощията на служителите на Инспекцията по труда е осъществяването на контрол за спазване на трудовото законодателство, констатиране на неизпълнение на задължения по КТ, даване на предписания и налагане на санкции за констатирани нарушения. Съгласно чл.399 КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.

Възраженията на дружеството са подробно обсъдени от ВРС, като изводите му се споделят изцяло от настоящата инстанция. АНО е приложил разпоредбата на  чл.415в КТ, предвид установеното при издаване на НП, че нарушението е отстранено веднага след установяването му. Определеният размер на санкцията, както е приел и ВРС, е съответен на установеното нарушение и с оглед постигане целите по чл.12 ЗАНН. Настоящата инстанция споделя и изводите на ВРС относно приложението на чл.28 ЗАНН. Съгласно и ТР № 3/10.05.2011г. на ВАС по т.д.№7/2010г. специалният състав на чл.415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН.

Обстоятелството, че са дадени предписания за изплащане на трудовото възнаграждение в определен срок е ирелевантно в случая. Отговорността на дружеството е ангажирана за неизпълнение на задължението му за изплащане на трудово възнаграждение в срок на негов работник, а не за неизпълнение на дадено предписание. В този смисъл са неоснователни твърденията в жалбата, че фактическото описание на неизпълнение на предписание по чл.404 ал.1 т.1 КТ не съответства на посочената правна квалификация по чл.415 вр. чл.128 т.2 КТ, нито на приложената към неизпълнието по чл.128 т.2 КТ санкционна разпоредба на чл.415 ал.1 КТ. Вмененото с НП нарушение е именно за неизпълнение в срок на задължението за изплащане на трудово възнаграждение, а не за неизпълнение на дадено предписание. Неизпълнението на дадено предписание осъществява друг състав на административно нарушение, за каквото в случая не е ангажирана отговорност на дружеството.

Твърденията на жалбоподателя са обсъдени подробно от въззивния съд, чиито изводи  настоящата съдебна инстанция напълно споделя.

При неизпълнението на клаузите на трудовия договор, сред които е и задължението за изплащане на трудово възнаграждение, действително е налице специална защита по чл.357 и сл. от КТ. Същата обаче не изключва правомощията на Инспекцията по труда да извършва контрол за спазване на трудовото законодателство, да дава предписания и да налага санкции при констатиране на административни нарушения по КТ. Инспекцията по трудо има право да наложи наказание, да даде предписание, но при неизпълнение на задължението за плащане на трудовото възнаграждение, защитата на работника е именно по цитирания от касатора ред. За неизпълнението на задължението на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение в срок за положения труд от работника КТ е предвидил изрично налагане на имуществена санкция.

Предвид на изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №260396/18.03.21г. по НАХД №560/2021г. на ВРС, ІV състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

2.