№ 1827
гр. Плевен, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430107961 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по искове с правно основание чл. 415 вр. чл. 124 от
ГПК.
Ищецът ***, ЕИК ***, понастоящем с ново наименование ***, е
предявил против А. М. М., ЕГН **********, искове за признаване за
установено, че ответника му дължи сумата 214.46 лева, от които: 210.12 лева -
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
17.01.2021 г. до 17.04.2021г., 4.34лв. — законна лихва за забава, считано от
12.03.2021г. до датата на издаване на справката за възникнали задължения —
25.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2021г. - датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 4523/2021г. на ПлРС до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2705/12.7.2021г. на ПлРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с
ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ***, съгласно които ищецът е изпълнил
задължението си за доставка на електрическа енергия до електроснабден
имот находящ се в ***, ***, с ИТН *** за периода 17.01.2021 г. до
1
17.04.2021г., а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
доставената ел.енергия по издадени фактури: № ********* от 25.02.2021г. на
стойност 69.53 лв. за периода 17.01.2021 - 16.02.2021г; № ********* от
26.03.2021г. на стойност 68.21лв. за периода 17.02.2021 - 18.03.2021г; №
********* от 27.04.2021г. на стойност 72.38 лева за периода 19.03.2021 -
17.04.2021г. Сочи, че задълженията по фактурите са станали изискуеми, т.к.
съгласно ОУ, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия, а съгл. чл.19, ал.8 от
ОУ неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума. Сочи, че е подал заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд Плевен,
по което е образувано ч.гр.дело 4523/2021г., а впоследствие, след указания на
съда, е подал исковата молба на осн. чл.415, ал.1 ГПК. Сочи, че в
съответствие със ЗЕ, е издал справка за възникналите задължения, което
съдържа всички претендирани фактури, като до момента на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по тях не е постъпило
плащане от страна на длъжника. Сочи, че е начислил следните лихви: 2.02 лв.
за периода от 12.03.2021 - 25.06.2021г. за фактура №*********; 1.44 лв. за
периода от 10.04.2021 - 25.06.2021г. за фактура № *********; 0.88 лв. за
периода от 12.05.2021 - 25.06.2021г. за фактура №*********. Моли съда да
уважи предявените искове за главница и лихва, претендира разноски.
Особеният представител на ответника в производството твърди, че
исковете са допустими, но неоснователни. Твърди, че липсват доказателства
за облигационни отношения между страните, че липсват доказателства, че
ответникът е собственик, респ. ползвател на имота, че представените фактури
не водят до несъмнен извод за дължимост на вземанията. Оспорва
счетоводната справка, счита че тя няма доказателствена сила, моли съда да
отхвърли исковете, възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на
ищеца.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна
следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4523/2021г. по описа на ПлРС, че
ищецът е депозирал на 09.07.2021г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за процесната сума, като
2
след издаването на исканата заповед, тя е връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК. В дадения едномесечен срок, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземането си. Спазването на
законоустановените срокове сочи допустимостта на претенциите по реда на
чл. 422 от ГПК.
От представеното по делото Заявление за продажба на ел.енергия за
битови нужди от ответницата А. М. М., е видно, че на 25.01.2019г. тя е
заявила пред ищеца, че на 11.03.2016 г. е закупила къщата на адрес ***, *** с
нотариален акт от същата дата, декларирала е че собствеността на имота
отговаря на посоченото в заявлението и е посочила, че желае продажба на ел.
енергия на този адрес. С това заявление ответницата е заявила, че приема ОУ
на договорите за продажба на ел.енергия на ищеца, и ОУ за използване на
електроразпределителната мрежа на ***. Заявлението е подписано както от
ответницата, така и от представител на ищеца, и с оглед изявленията в него, и
независимо от наименованието му, то има характер на сключен между
страните договор за продажба на електроенергия и ги обвързва валидно. На
същата дата, ответницата е подала пред ищеца заявление за ползване на
безплатни услуги във същия обект на ползване на ел.енергия, като е заявила,
че след авария и спиране на тока, служители на ищеца са се качили и
отворили ел.таблото на стълба, след което консумацията на енергия се е
повишила значително. Заявила е, че се съмнява в технически проблем. В тази
връзка, ищецът е извършил проверка, за която е съставен констативен
протокол от 29.01.2019г., представен по делото. Установено е, в присъствието
на самата ответница, в качеството й на потребител, че меренето е изправно,
няма нерегламентирано ползване на ел.енергия, няма разчленени изходящи
проводници, при изключен електромер – гасне в абоната. От приложеното
извлечение от сметката на ответницата, като абонат при ищеца, е видно, че
след тази дата ползването на ел.енергия в жилището е продължило, за което
са съставени фактури, както следва: № ********* от 25.02.2021г. на стойност
69.53 лв. за периода 17.01.2021 - 16.02.2021г; № ********* от 26.03.2021г. на
стойност 68.21лв. за периода 17.02.2021 - 18.03.2021г; № ********* от
27.04.2021г. на стойност 72.38 лева за периода 19.03.2021 - 17.04.2021г.
Представена е справка за консумация на клиента, в която са отразени старите
и новите показания на СТИ, отразени при проверките. По делото е изготвена
и ССчЕ, която е констатирала, че издадените от ищеца фактури съдържат
3
всички необходими реквизити по Закона за счетоводството, установила е
редовност на счетоводните записи по отношение на процесиите документи за
абонат с ИТН №***. По фактурите няма постъпили плащания от ответника
или трети лица и задълженията по фактурите са отнесени в съдебни вземания
от клиенти. Размерът на дължимата сума за главница е установен на 210,12
лв., а размерът на дължимата лихва за забава по всяка една фактура за
периода от настъпване на изискуемостта, до датата на издаване на справката
за възникнали задължения 25.06.2021 г. е 4.34 лв. Установена е и редовност
във водене на счетоводството на ищеца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното: Предявените искове намират правното си
основание в чл. 415 вр. чл. 124 от ГПК. Установи се по делото от събраните
писмени доказателства, че за процесния период от време ищецът е доставил
ел.енергия на адреса на жилището, чийто собственик, съгласно собствените й
изявления пред ищеца, е ответницата. Съдът счита, че представения по делото
документ – заявление, подписано от двете страни, представлява безсъмнено
договор за продажба на ел.енергия, както поради посоченото по-горе негово
съдържание и двустранното му подписване, така и съобразявайки мотивите на
ТР 4/20121 постановено на 29.01.2013 г., ОСГТК на ВКС, в които е посочено,
че е без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни
волеизявления в писмена форма или по друг начин, както и че
обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи
условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението
– договор. Именно ответницата е тази, която е сключила договор с ищеца,
който се явява основанието за претенцията спрямо нея, независимо, че по
делото не са събрани доказателства за начина и датата, на която е закупен
имота. В случая, като собственик на жилище, в което ищецът доставя
ел.енергия, ответницата се явява негов краен клиент и именно това е
основанието, на което се претендират исковите суми. Доставената ел.енергия
се явява незаплатена и към датата на устните състезания, както сочи
заключението на приетата по делото ССчЕ, която съдът изцяло кредитира.
Размерът на задълженията е установен - както чрез справката за консумация,
така и от счетоводните записи и издадените фактури, проверени и от вещото
лице. Съобразно възприетото становище в правната теория и съдебна
практика, когато за установяване на иска за парична сума е представено
4
извлечение от сметката на длъжника по счетоводната книга на кредитора,
същото следва да се счита за достатъчно доказателство за този размер,
доколкото се установява редовност на неговото счетоводство.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният иск за
главница е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като се
признае дължимостта за процесния период. Същото се отнася и за
акцесорното задължение за лихва върху главницата, което се доказа по
основание и размер.
Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Прието е, че съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. С оглед изводите на съда за основателност на претенциите на
ищеца, разноските в заповедното производство не подлежат на промяна и
следва да се присъдят в размера, посочен в заповедта – 90.00лв.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в исковото производство
разноски в общ размер на 411.00лв. Заплатеният адвокатски хонорар на
представителя на ищеца, включен в общия размер на разноските от 116лв., е
под минимума по Наредба № 1/2004г., поради което възражението на
представителя на ответника за неговата прекомерност е неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 вр. чл. 124 от ГПК, ЧЕ
А. М. М., ЕГН **********, от ***, ***, ДЪЛЖИ НА „***”АД /*** /, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника си ***,
представлявано от адв. Р. Д., сумата 214.46 лева, от които: 210.12 лева -
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
17.01.2021 г. до 17.04.2021г., 4.34лв. — законна лихва за забава, считано от
12.03.2021г. до 25.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от
5
09.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2705/12.7.2021г.
на ПлРС по ч.гр.д. № 4523/2021г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, А. М. М., ЕГН **********, от
***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***”АД, ЕИК ***, разноските в заповедното
производство по ч.гр.д. № 4523/2021г. по описа на ПлРС в размер на 90.00лв.,
както и направените в исковото производство разноски в общ размер на
411.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6