Р Е Ш Е Н И Е
№ 1838 29.07.2020 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХVІ
граждански състав
На
петнадесети юни две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Петрова
при
секретар Марина Димова
като
разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 5163 по описа за 2019
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД против С.Д.Д., ЕГН **********,***, за приемане
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата
от 3106.91 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница за периода от 20.03.2018 год. до 20.03.2021 год.
по договор за потребителски кредит № PLUS-15268116/19.09.2017 год., сключен
между ответника и „***” ЕАД, 2065.91
лева – договорна лихва, за периода от 20.03.2018 год. до 20.03.2021 год., 365.12 лева – обезщетение за забава, за
периода от 21.04.2018 год. до 01.04.2019 год., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.04.2019 год. до
окончателното изплащане на вземането, които вземания са цедирани в полза на
ищеца и съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 1518/03.04.2019 год. по
ч. гр. д. № 2802/2019 год. на БсРС. При условие на евентуалност са предявени
осъдителни претенции за следните суми:
3106.91 лева, представляваща главница за периода от 20.03.2018 год. до
20.03.2021 год. по договор за потребителски кредит № PLUS-15268116/19.09.2017
год., сключен между ответника и „***” ЕАД, 2065.91 лева – договорна лихва, за
периода от 20.03.2018 год. до 20.03.2021 год., 419.58 лева – обезщетение за
забава, за периода от 21.04.2018 год. до 27.06.2019 год., законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 28.06.2019 год. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Излагат се твърдения, че между длъжника и „***” ЕАД е
сключен договор за кредит № PLUS-15268116/19.09.2017 год., задълженията по
който са останали неплатени. С договор от 27.07.2017 год. и приложение №
1/13.09.2018 год. към същия, вземанията по договора за кредит са прехвърлени в
полза на ищеца и се претендират, ведно с лихва за забава.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който оспорва иска. Счита, че
договорът е нищожен, тъй като „***” ЕАД не е банкова институция и няма право да
отпуска кредити. Същият не е породил действие. На следващо място сочи, че не са
били основания за издаване на Заповед за изпълнение, тъй като кредиторът не е
посочил вземане, което да е изискуемо. За потребителя следва да е ясно
съдържанието на материалното правоотношение, че предсрочната изискуемост може
да настъпи при условията в договора или ОУ, но едва от момента, в който е
уведомен за това. В производство по чл.410 ГПК е било достатъчно заявителят да
посочи, че е съобщил за предсрочната изискуемост на длъжника и да посочи на коя
дата последният е получил съобщението, каквото в случая не е сторено. Сочи че,
началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски
кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при
неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. На
следващо място, твърди че договорът, от който черпи права ищцовата страна е
нищожен и поради противоречие на неговите клаузи с нормите на Закона за защита
на потребителите. Налице е подвеждане на ответната страна, при подписване на
договора за кредит. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен
ако клаузата е уговорена индивидуално. В конкретния случай, клаузите на
сключения договор за кредит не отговарят на изискването за яснота и
разбираемост. Очевидно кредиторът не е предоставил на потребителя, към момента
на сключване на договора за кредит, цялата относима информация, която би му
позволила да прецени икономическите последици от сключването на договора, като
умишлено е въвел в заблуда ответницата, че сключва договор да потребителски
кредит, а се твърди, че се касае за договор за паричен заем. Договорът за
кредит противоречи на закона и добрите нрави. Налице са неравноправни клаузи,
между страните по договора за кредит, доколкото в договора е уговорено правото
на кредитора да преразглежда едностранно, без наличие на каквито и да са
условия, размера на лихвата (чл.19 от договора).
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
районен съд намира за установено следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.240 ЗЗД и чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
а при условия на евентуалност чл.240 ЗЗД и чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Представен е договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта PLUS-15268116, сключен на 19.09.2017г. между кредитора „***” ЕАД и
ответника за сумата от 3200 лева. Съгласно договора ответникът се е задължил да
върне получената в кредит сума със застрахователна премия от 752.64 лева на 42
месечни вноски по 154,82 лева – договорена е обща стойност на плащанията 6502,44
лева, с годишен процент на разходите - 47,51 % и лихвен процент – 36,92 %.
Последната договорена падежна дата е 20.03.2021г. Съгласно чл.7 от договора
погасителните вноски ще покриват компонентите на задължението в следната
последователност: разноски, лихва, главница. В договора е инкорпориран и
погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер
на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска. Видно е обаче,
че не е посочено каква част от отделните задължения на длъжника по договора се
погасяват с всяка погасителна вноска – главница, надбавка, покриваща разноските
на кредитора по подготовка и обслужване на заема, добавка, съставляваща печалба
на кредитора, както и застрахователна премия, които формират размера на
погасителните вноски, съгласно чл. 2 и 3 от договора. В договора не е посочен и
размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора – нито като общ
размер на вземането за целия период на договора, нито като месечно плащане,
включено в погасителната вноска. Съгласно чл. 2 на договора, кредитополучателят
заплаща и „такса ангажимент“, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент
за срока на договора, като тази такса се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита и кредиторът я удържа от общия размер на кредита. С т.5
страните са договорили, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно с направените разноски по събиране на вземането. Уговорено е също така,
че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората
просрочена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, без да е необходимо изпращане на съобщения за настъпване на
предсрочната изискуемост. Съгласно чл. 9 на договора всички изявления на
кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако
бъдат доставени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел. поща, или
съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя. В края на
договора се съдържа изявление, с което кредитополучателят удостоверява, че е
получил посочената сума на кредита по банковата си сметка, преддоговорна
информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит. Договорът
за кредит е двустранно подписан, като подписите на сключилите го лица не са
оспорени по делото.
По делото е представен и Сертификат № CARD-15268116, съгласно който застрахователите „***” и „***” са се
съгласили да застраховат по пакет „Защита на плащанията по кредитни карти”
лицето С.Д.Д., срещу заплащане на застрахователна премия.
На 27.07.2017 год. „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД - цесионер и „***” ЕАД – цедент, са сключили рамков договор за цесия, за
прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от
договори за потребителски кредити с физически лица, посочени в анекси. Представено
е и приложение № 1/13.09.2018 год. към договора за цесия, подписано от цедента
и цесионера, в който сред прехвърляните вземания, на ред № 348, фигурира и
задължението на Д. към цедента, произтичащо от договора за потребителски
кредит. Цедентът е упълномощил ищеца-цесионер да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията им с изрично пълномощно, представено по
делото, като в тази връзка е изпратено уведомително писмо до длъжника. Видно е
от данните по делото, че писмото с уведомлението не е било връчено на
ответника, поради което БРС намира, че то следва да се счита за връчено с
връчване на исковата молба на ответника в хода на исковото производство –
чл.235, ал.3 ГПК, като няма пречка
съобщението за цесията да се връчи на особения представител, поради което
цесията е произвела действие по отношение на длъжника. При това съдът намира,
че в случая е налице валиден договор за цесия, съгласно който „***” ЕАД е
прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния договор за паричен заем.
При така събраните по делото доказателства, от правна
страна съдът намира следното:
Сключеният между страните договор за кредит
представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), тъй като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи
следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не
по-малък от 12. В случая е видно, че текстът на договора и условията по него са
изписани на шрифт, който е по-малък от 12. С оглед на това и на осн. чл. 22 от ЗПК съдът намира, че процесният договор е недействителен, поради неспазване
изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона.
Видно от съдържанието на договора, в случая не е
спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителният
план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните
разходи, което представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът
за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК приложим в случая,
договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване, като се
посочат взетите предвид допускания при изчисляването. В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е
дадено легално определение на ”общ разход по кредита за потребителя“ - всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В настоящия случай в графа ”параметри и условия“ фигурира
”обща стойност на плащанията“, но не и стойността на общите разходи за
потребителя, в т.ч. надбавката за разноски на кредитора по подготовка и
обслужване на кредита, както и определената добавка - печалба на кредитора,
пряко свързани с кредита, а те се отразяват правопропорционално на стойността
на годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита за
потребителя - настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК. Като не е включил надбавката за
разноски по подготовка и обслужване на кредита, както и определената добавка -
печалба, кредиторът е заобиколил изискванията на закона и съгласно чл.21, ал.1
от ЗПК, клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния
процент на разходите, са нищожни, а договорът за потребителски кредит -
недействителен (чл.22 от ЗПК). Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Следователно вземанията на кредитора-цедент
извън главницата, почиващи на договора за кредит, не са възникнали, за да могат
след това да преминат у ищеца –цесионер. Ищцовото дружество - цесионер е
придобило вземането на кредитора „***” ЕАД, но до размера на останалата
неплатена главница.
В случая съдът намира, че чистата стойност на кредита
е в размер на 3088 лева, която сума е била преведена от кредитора по банковата
сметка на ответника – обстоятелство, което се установява от заключението на
вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза. Констатациите на
вещото лице са, че кредитополучателят е изплатил по договора суми в общ размер
от 774.10 лева, то тази сума следва да бъде приспадната от дължимата от него
чиста стойност на кредита, в резултат на което съдът намира, че дължимата от
ответника по договора за кредит сума е в размер на 2313,90 лева, представляваща
неплатена част от главницата. На основание чл. 23 от ЗПК ответникът не дължи
други суми по договора за кредит, съгласно изложените по-горе мотиви.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск следва да бъде уважен частично, а именно за главница в размер
на 2313,90 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението за издаване на изпълнение до окончателното й изплащане, а в
останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед частичното отхвърляне на установителния иск,
следва да бъде разгледан предявения осъдителен иск по отношение на сумите, за
които установителният иск е отхвърлен, а именно относно главница в размер на 793,01
лева, възнаградителна лихва в размер на 2065.91 лева за периода от 20.03.2018
год. до 20.03.2021 год. и законна лихва за забава в размер на 419.58 лева за
периода от 21.04.2018 год. до 27.06.2019 год.
Съдът намира, че така предявените осъдителни искове за
възнаградителната и законната лихви са неоснователни по изложените по-горе
мотиви, а именно, че на основание чл. 23 от ЗПК в случая ответникът –
кредитополучател дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихви и други разходи по договора за кредит.
По отношение на претендираната главница (в частта, за
която установителният иск е отхвърлен, а именно за сумата от 793,01 лева),
съдът намира, че същата не се дължи, тъй като тя е заплатена от ответника чрез
внесените от него суми по договора за кредит.
Предвид частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 525,17 лева,
представляваща част от всички направени от него разноски в заповедното и в
исковото производство, съответна на уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че С.Д.Д., ЕГН **********,***,
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.София 1335, бул.”Д – р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев, сумата от 2313,90 лева (две хиляди
триста и тринадесет лева и деветдесет стотинки), представляваща неплатена част
от главницата по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-15268116/19.09.2017 год., сключен между ответника и „***” ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019г. до окончателното й
изплащане, вземанията за които са прехвърлени на ищцовото дружество с договор
за цесия от 27.07.2017 год. и които вземания са част от предмета на Заповед № 1518/03.04.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2802/2019г.
по описа на РС- Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за горницата над
уважения до пълния предявен размер от 3106.91 лева и иска за законна лихва за
забава върху неоснователния размер на главницата, както и изцяло исковете за
договорна лихва в размер на 2065.91 лева и за мораторна лихва в размер на
365.12 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕAД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д – р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър
Бончев против С.Д.Д., ЕГН **********,***, евентуален иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15268116/19.09.2017 год., сключен
между ответника и „***” ЕАД, прехвърлени
на ищцовото дружество с договор за цесия от 27.07.2017 год., а именно: 793,01 лева – главница, 2065.91 лева – възнаградителна
лихва, 419.58 лева – законна лихва за забава, дължима за периода 21.04.2018
год. до 27.06.2019 год. и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 28.06.2019 год. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕAД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София 1335, бул.”Д – р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, представлявано от Димитър Бончев, сумата от 525,17 лева (петстотин
двадесет и пет лева и седемнадесет стотинки), представляваща част от
направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство,
съответна на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ