МОТИВИ ПО
ПРИСЪДА ПО НОХД № 1358 / 2016 год. на ДнРС
Дупнишка районна прокуратура е повдигнала обвинение против К.В.
*** за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 отНК.
В обвинителния акт се твърди,че подсъдимият на
26.12.2015 г. около 01,40 ч. в гр. Дупница,на ул. „Николаевска”
№ 8, в нощен клуб „Дъ клуб” е причинил на В. ***,
средна телесна повреда, изразяваща се в срязване на сухожилието, което изправя
палеца на дясната ръка, довело до трайно затрудняване движението на дясната
ръка в рамките на срока за
пълното възстановяване за минимум 60 дни .
В съдебно заседание прокурора поддържа обвинението по
обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи справедливо наказание,определено
съобразно закона при
условията на чл. 55 НК-„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца,с приложение на разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК. поради младата му възраст и чистото съдебно минало.
Подсъдимият
не се признава за виновен.. Възползва се от правото си да дава обяснения, в които отрича да е
извършил престъплението.
Защитникът на подсъдимия
оспорва описанато в ОА фактическата обстановка. Моли в пледоарията си подзащитния му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Прави подробен анализ на
доказателствата и навежда доводи за несъответствие между показанията на
свидетелите и обвинителната теза.
Граждански иск няма предявен.
Съдът,след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства ,
съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
К.В.Д. е роден на *** г. в гр. Панагюрище, живущ ***, българин, с българско
гражданство, женен, неосъждан, със средно-специално
образование, работи като Управител на заведение за бързо хранене в гр. Дупница,с
ЕГН:**********,
На 25.12.2015г. около
23.30 часа подсъдимият К.Д.,отишъл в нощен клуб „Дъ
клуб“ в гр.Дупница заедно с брат си - св. Г.Д. и приятелите си Б.Ц., Ст.И. и Ник.К., като се настанили на високите столове на бара.
По това време в
заведението седели на маса срещу бара,в близост до групата на подсъдимия и свидетелите
Ал.А., К.С., С.С., А.М. и М.М.,които били приятелска компания.
С приятелите си Н. А.
и М.Г. в „Дъ клуб“ бил и пострадалият Вл. М.. Те седели в сепаре,намиращо се встрани от бара.
Тъй като св. Ник.К. видял свои познати от другата компания-свидетелите К.С.
и С.С.,които са братя,отишъл при тях да ги поздрави.До около 01.40 часа на
26.12.2015г.атмосферата в клуба била празнична,спокойна и приятелска.Малко след
този час възникнала свада между подсъдимия и свидетеля Ал.А.,предизвикана от
последния,тъй като той решил,че подсъдимия го гледа лошо.Двамата се хванали за
дрехите и започнали да се дърпат, но техните приятели се намесили и до бой на
този етап не се стигнало.Двете компании се държали на разстояние,но започнали
да си разменят обиди във връзка с външния вид на подсъдимия,който тогава бил с
дълга тъмна брада.В този момента св.Ал.А. изненадващо ударил с бутилка по
главата св.Б.Ц.,който от удара бил повален на земята. Намесили се приятелите на
подсъдимия, които също разменили удари с А.. На страната на Ал.А. се намесили
приятелите му К.С. и С.С..Това дало началото на масовото сбиване между хората от
двете вече враждуващи компании,при което всеки се биел с всеки,взаимно се замеряли
и удряли с бутилки и чаши,като навсякъде хвърчали парчета стъкло при чупенето
им.
Междувременно
пострадалият М. станал от сепарето си, за да се види със своята позната Д.,
която седяла на бара и вече си тръгвала. Когато я наближил,забелязал, че в
пространството пред бара лица от компанията на подсъдимия са наобиколили и бият
познатите му К.С. и С.С.,като К.С. ударил с бутилка св. Ст.И. по главата. Решил
да ги разтървава, отишъл при свидетеля К.С. и се включил в боя. В този момент
получил удар в лицето. За да се предпази вдигнал ръцете си, но попадайки в
мелето,биещите си го заудряли, при което той паднал на земята. След няколко
опита да стане св.М. успял да разблъска с крака биещите го, изправил се и тръгнал
да излиза.В този момент там бил св.Г.Д.,който се опитвал да прекрати боя.Тъй
като най-близо до него от биещите се бил св. М.,той го хванал и му казал-”дайте
да не правим глупости”.Вместо да спре,св.М. взел от масата празна бутилка и с
нея ударил в челюстта от дясно св. Г.Д.,брат на подсъдимия.Счупил бутилката в
бара и отново ударил Г.Д.,като срязал лицето му,от където силно потекла
кръв.Когато посегнал да го удари за трети път,се намесил подсъдимия.Тъй като
последния знаел ,че брат му има тежък здравословен проблем и виждал,че вече
губи съзнание,започнал да удря М. по рамото и ръката с юмруци и с чаша за бира
и да му крещи да пусне счупената бутилка,за да спаси брат си.След като го
ударил няколко пъти,М. пуснал счупената бутилка и подсъдимия успял да измъкне
брат си от ръцете му,като го повел към стълбите,за да го изведе навън. В коридора
пред стълбите за навън св.Г.Д. изостанал от брат си-подсъдимия.Когато той се
обърнал да го потърси,видял,че свидетелите К.С., С.С.,Ал.А.,Н.А.,всеки от които
държал счупена бутилка в ръка, са свалили брат му на земята, бият и го ритат в
присъствието на св. В.М..Там бил и
св.Ст.И.,който наблюдавал какво става,но не могъл да се намеси,понеже бил
замаян от удара в главата му.Подсъдимия успял да освободи брат си ,заплашвайки
нападателите му със стъклена счупена чаша и проправяйки си по този начин път,да
го изведе навън,където го оставил да чака помощ,а самият той избягал към
паркинга на съдебната палата,защото нападателите на брат му го гонели за да се
саморазправят с него.
Виждайки,че
инцидентът се разраства и излиза от контрол,собственикът на клуба,св. Ив.П.
подал сигнал на тел. 112 за станалото сбиване.На мястото били изпратени
полицейски служители,които завели в РУ Дупница участниците в скандала,където в
присъствието на свидетелите З.З. и Вл.С. им били
снети обяснения,а след това посетили пострадалите,които били настанени в МБАЛ „
Свети Иван Рилски-2003“ЕООД , където им била оказана медицинска помощ.Били
издадени медицински свидетелства на свидетелите Б.Ц.,Ст.И. и Г.Д..
Пострадалия Вл.М. бил съпроводен от св.Н.А. до центъра за спешна помощ на МБАЛ „
Свети Иван Рилски-2003“ЕООД /, където му била оказана медицинска помощ. От извършените два дни по-късно прегледи на пострадалия било
установено,
че има срязано сухожилие на дясната ръка и не може да движи палеца си.Бил
изпратен в УМБАЛ”Софиямед”-София,където му била извършена
операция на срязаното сухожилие на дясната ръка в областта на палеца.
От изготвената
на ДП съдебно-медицинска експертиза е видно, че
вследствие на нанесените му удари пострадалият В.М. е получил наранявания по
дясна мишница, по дясна ръка и по главата. Оплакванията са били от болки от
нараняванията,
кръвотечение и невъзможност за изправяне на палеца на дясна ръка. Изслушаната
от съда съдебно-медицинска експертиза е била
изготвена на база данни от показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели и наличната медицинска документация по делото. Съдът
кредитира заключението на вещото лице
като обективно, безпристрастно и съответно на доказателствата по делото.
Горната фактическа обстановка, се
установява по несъмнен начин от доказателствата, събрани в хода на съдебното
следствие- показанията депозирани в хода на съдебното следствие и
приобщените по реда на чл. 281,ал.4,вр. ал.1,т.1 от
НПК от досъдебното производство на свидетелите:Б.Ц.,Ст.И.,Г.Д.,Ник.К., Ал.А., К.С.,С.С.,А.М.,М.М.,Н.А.,Вл.М.,М.Ш.,Мих.Я.,Р.Х.,Ив.П.,Хр.Г.,М.Г.,З.З.,П.Д.,Вл.С.,Евг.Д.,Ил.Д.,СМЕ,медицински
документи, писмените
доказателства, събрани на ДП и на съдебното следствие,надлежно приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК и свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Налице са две групи свидетели с
противоречиви показания-между тези, които са били в компанията на подсъдимия К.Д.,а
именно-първата група свидетели: Г.Д.,Б.Ц.,Ст.И. и Н.К., и показанията на свидетелите
от компанията на пострадалия М.- втората група свидетели: Вл.М.,С.С.
, К.С., Н.А. и Ал. А..
Третата група
свидетели включва:Евг.Д.,Ил.Д.,Ив.П.,М.Г., А.М.,М.М.,М.Ш.,Мих.Я.,Р.Х.,Вл.С.,З.З.,Хр.Г. и П.Д., които не
са били част от компаниите,враждуващи помежду си и не са участвали в сбиването,не
са видели подсъдимия да удря пострадалия.В тази група се включват и полицейските
служители. Показанията на тези свидетелите съдът счита за обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и поради тази причина ги кредитира
изцяло.Тези доказателства са изцяло кореспондиращи, между тях противоречия не
се констатираха, което и не налага подробното им обсъждане. Безпротиворечивостта
на тези гласните доказателства, както тяхната логичност, правдивост и систематизираността им дават основание на съда, да приеме
същите за достоверни и ги кредитира изцяло.
Обясненията на подсъдимия съдът прецени с оглед на
двойствената им природа -на гласно доказателствено средство и на средство за
защита и в този смисъл ги кредитира само в онази част, в която се потвърждават
от останалите доказателства по делото.
Съдът, при преценка на доказателствата
и доказателствените средства, за да формира вътрешното си убеждение на
основание чл. 14 от НПК, се основа на групите от свидетелски показания, в които се излагат
релевантни доказателствени факти и които по своята същност и съдържание поотделно
се явяват вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се.
При преценката на тези показания в съвкупността
на същите обаче не се установява по несъмнен и категоричен начин, както
авторството на дееца в инкриминираното престъпление, така също и за мястото,
времето и начина, по който е осъществен насилствения акт.При тези обстоятелства
съдът прие, че състоятелността на развитата от прокурора обвинителна теза се
явява недоказана от всички събрани в хода на наказателното производство писмени
и гласни доказателства, не доказващи по категоричен и безспорен начин участието
на подсъдимия К.Д. в процесното престъпление.
След като съобрази същността и
насоката на приобщените доказателства, съдът прие, че от първостепенно правно
значение за разкриване на цялостната и обективна истина по делото имат преди
всичко показанията на свидетелите относно основния факт от
обвинението-авторството на нанесената прорезна рана
по дясната ръка в областта на китката на пострадалия М..По същество се откриват
съществени, дълбоки външни и вътрешни противоречия в съобщеното от тези
свидетелите по фактите, възприети от тях непосредствено и относими
към предмета на доказване по смисъла на чл. 102 НПК.
Показанията на всички свидетели от първата
група по своята насока и същност обрисуват в детайли действията на подсъдимия
през цялото време от развитието на
скандала,като показанията на свидетелите Б.Ц.,Ст.И. и Н.Костатинов
са категорични,че подсъдимия не е удрял пострадалия М. със счупена бутилка по
която и да е част от тялото му.Те са видели М. да удря на няколко пъти по
главата и да реже със счупена бутилка
лицето на св. Г.Д., брат на
подсъдимия,което е предизвикало неговата намеса,за да го спаси.За това
свидетелства и св.Г.Д.,като факта и вида
на нанесените му телесни увреждания се потвърждават от представеното медицинско
свидетелство,което не се оспорва от страните.
Свидетелите от втората група-Ал.А.,К.С. и всички
свидетели от третата група,които са били очевидци на случая,а именно: Евг.Д., Ил.Д., Ив.П.,М.Г.,А.М.,М.М.,М.Ш.,Мих.Я.,Р.Х.,са
категорични,че не са виждали подсъдимия изобщо да удря пострадалия.Съдът
анализира показанията на горните свидетели в съвкупността от събрани гласни
доказателства и приема, че тези показания кореспондират и са в съответствие с
останалите събрани писмени доказателства,поради което ги приема за достоверни.
Единствените,които твърдят противното са
част от свидетелите от втората група-С.С.
и Н.А..Показанията на същите са забележително еднакви- и двамата поотделно видели
как подсъдимия удря пострадалия със счупена бутилка по главата,а той се
предпазвал с вдигнати ръце,при което ръката му била срязана.Двамата свидетели
сочат обаче,че са се намирали на различни места,където са наблюдавали
действията на подсъдимия-св.С.С. се намирал вътре в помещението на клуба,а св. Н.А.-на
стълбите пред тоалетните,като всеки поотделно твърди,че е наблюдавал ударите по
едно и също време,но на различни места- вътре в клуба и на стълбите пред
тоалетните,което не е във физическите възможности на подсъдимия-да бъде
едновременно на две различни места във времето и пространството.
Внимателния анализ на доказателствата събрани в хода на
съдебното следствие сочи, че в както на ДП,така и на съдебното следствие самият пострадал е разколебан дали изобщо е
бил удрян от подсъдимия.В
показанията си на ДП /л.52/,М. сочи,че докато подсъдимият,който стоял с брат си
пред него, и му пречели да излезе,някой го ударил отзад по главата и той не
виждал кой го е ударил.На съдебното следствие той твърди,че… „някой го ударил
отзад по главата”;….”той ми е посягал към главата и отзад на главата”/л.55 от
съд.пр./а св.Г.Д. и подсъдимия стояли пред него на стълбите и последния
го заплашвал,че ще го убие.
Съдът формира фактическите и правни
изводи относно изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване и от
изготвената и приложена по делото на етапа на ДП съдебно
-медицинска експертиза и отговорите на допълните
въпроси, които в.л. даде в съдебно заседание.Установи се,че при
нанесената прорезна рана е било срязано сухожилието,
което изправя палеца на дясна ръка, като това нараняване е изисквало оперативно
лечение. Раните по дясна мишница и по главата също изисквали ревизия и сутури.Нараняванията по главата и дясна мишница отшумявали
за около 15-20 дни, а увредите по дясна ръка изисквали шев на сухожилие с последваща
имобилизация за около 21-30 дни и последваща рехабилитация за минимум 30 дни.За времето от минимум 60 дни пострадалия имал затруднение на движението с дясна ръка /първи лъч/. При правилно проведено лечение и спазване
на указания режим за болния
се очаквало добра прогноза.Очаква сс
пълно възстановяване на функцията
на дясната ръка, като е
възможно да останат козметични дефекти от раневите и постоперативни белези, а също така и при претоварване на ръката може за
има и болки.Вещото лице счита,че нараняванията е възможно да се получат както
по начин съобщен от пострадалия- със счупена стъклена бутилка,така и от
случайно хвърчащи стъклени парчета.Сухожилието е подкожно,много повърхностно и
е лесно наранимо.Съгласно допълнението направено от вещото лице в съдебно заседание,
причиняването на
описаното нараняване-срязването, може да се получи и при
самонараняване,ако човекът държи счупена
стъклена бутилка и случайно -от някакво хвърчащо стъкло/каквито там е
имало в изобилие/.
При така изяснената фактическа обстановка и
обсъдените подробно доказателства, съдът счита, че не беше доказана по
категоричен начин обективната и субективна страна на престъплението по чл. 129, ал.2, вр.
ал.1от НК, нито
авторството на същото. За
съставомерността на деянието чл. 129, ал.2 от НК,
законът изисква деецът с виновното си противоправно
поведение да е причинил на пострадалия телесна повреда-в случая изразяваща се в срязване
на сухожилието, което изправя палеца на дясна ръка.Субект на престъплението може да бъде всяко
наказателно отговорно лице- НК не поставя специални изисквания към субекта,
стига да е пълнолетен и вменяем. От обективна страна
деянието безспорно може да бъде осъществено само чрез действие, като законът
изисква като пряка и непосредствена последица от това действие да е възникнал противоправният резултат- срязване на сухожилие.
При така описаните особености на
престъплението по чл.129,ал.2,вр. ал.1 от НК, от обективна и субективна страна съдът счита,
че в хода на съдебното следствие бяха събрани безспорни доказателства само и
единствено за причиненият престъпен резултат. Доказателствата, събрани в
съдебното следствие разклатиха категоричността на обвинителната теза относно
формата на вината и авторството на деянието и в този смисъл съдебният състав
приложи правилото, че ако съществува и само 1% съмнение относно вината и
авторството на деянието, подсъдимият следва да бъде оправдан.Обсъдени по
същество и в своята конкретика, събраните в хода на
съдебното следствие доказателства обосновават заключението, че относно
подсъдимия не може
категорично да бъде доказана съставомерността на
деянието.
Съгласно допълнението направено от вещото лице
в съдебно заседание, причиняване на описаното срязване може да е в
резултат на случайно събитие,както
и на самонараняване.Безспорно
се събраха доказателства по делото за нанесени удари от подсъдимия К.Д. на пострадалия, но доказателствата по делото в своята съвкупност не
обосновават извода,че именно
тези удари са причинили противоправния
резултат. Следователно авторството на К.Д. в извършване на престъпление по
чл. 129, ал.2, вр. ал.1от НК не се доказа от събраните по
делото доказателства.
На следващо място от доказателствата по делото
не се доказа и субективният елемент на престъплението по 129, ал.2, вр. ал.1 НК, което прокурорът твърди К.Д. да е извършил. За да е налице умисъл законът
/чл. 11, ал.2 НК/ изисква деецът да е съзнавал общественоопасният
резултат и общественоопасните последици на деянието
си и да е целял или допускал именно настъпването на тези последици. От
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие не беше установено, подс. К.Д. да е
целял или допускал като престъпен резултат срязване на сухожилието, което изправя палеца на дясна
ръка на постр.М.. Изложеното в съвкупност с факта, че съгласно
вещото лице посоченото срязване може да е причинено случайно,доколкото и самия
пострадал не е сигурен как се е случило и от кого му е причинено, поставя съда в невъзможност да
установи дали подсъдимия
е нанесъл фаталният удар или не. Защото съгласно доказателствата по делото и
очерталата се въз основа на тях фактическа обстановка, е напълно възможно
ударът, причинил срязване на
сухожилието на М. да е бил нанесен случайно
от хвърчащи парчета стъкла,
а такова едно колебание, съгласно НПК следва да се тълкува винаги в интерес на
подсъдимия.
Обсъдените и коментирани по -горе кредитирани
от съда доказателства в своята цялост, взаимна връзка и зависимост не доведоха
до формиране у съдебния състав на обоснован правен извод относно авторството на
деянието. Съдът
намира, че е осъществено деяние,което описва признаците от състава на
престъплението по чл. 129 от НК от обективна страна, т.к. беше доказан по несъмнен начин съставомерният престъпен резултат - срязване на сухожилието, но не беше доказано авторството и вината
на подсъдимия, поради което и на осн.чл. 304 НПК същия беше признат за невинен.
На основание чл. 190, ал.1 предл.1
вр. чл. 189, ал.4 вр. с
ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 100 лева произтичащи от
възнаграждение на вещо лице, постанови да останат за сметка на Държавата .
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: